Карол Дивайн
Звероукротителя (1)

Първа глава

— И така — Харди хвърли цигарата и се отблъсна от циментовата стена, на която се бе облегнал. — Какво се е случило?

Ейбрахам беше толкова отвратен от думите на главния организатор, че не отговори. Вместо това с гърлено ръмжене обърна гръб на своя мениджър и се запъти по мрачния коридор към тренировъчната зала. Имаше нужда от нещо, върху което да излее гнева си. Ала лицето на Харди му се струваше неподходящо. Може би най-добър за целта бе сто и петдесет килограмовият уред за коремни преси.

— Значи лоши новини, а? — попита Харди, като заситни след него. Пъргав като невестулка, той се беше издокарал в лъскав зелен габардинен костюм, лилава риза и вратовръзка в същия цвят. — Предупредих те, Мастърсън. Подписал си договор и няма накъде да мърдаш. Щом шефът нареди нещо, трябва да го изпълняваш!

— Ами ако откажа? — подхвърли Брам през рамо.

— А иска ли ти се отново да се върнеш в някое второстепенно дружество? В Националната лига по борба не обичат борците, които не се съобразяват с желанията на шефовете.

— Не давам и пет пари за Лигата! Да върви по дяволите!

— Не се гневи, Мастърсън. Внимавай да не направиш някоя глупост.

— Нима аз правя глупости? — Брам се спря в края на коридора, свали кожената лента, препасана около челото, и прокара ръка през дългата си до раменете коса. — Напротив, идеята да отнасям от залата жени на рамо, сякаш са чували с картофи, е най-тъпото нещо, което може да се измисли!

— Погледни на нещата от друга гледна точка. Мастърсън, тези момичета са актриси! На тях им се плаща, за да изпадат в екстаз, докато ги изнасяш. Нима искаш да останат без работа? Освен това представлението страхотно се харесва на твоите почитатели.

— Напротив. Според мен не могат да го понасят! Миналата седмица във Филаделфия публиката едва не се разбунтува!

— О, това не влиза в сметката. Онази вечер беше първият ти мач с Грамадата, затова тълпата беше толкова възбудена. Освен това имаше достатъчно полицаи, които да я усмиряват. Пък и трябва да признаеш, че момичето вложи в ролята всичко от себе си — особено след като я занесе в гримьорната!

— Да не мислиш, че всичко това ми доставя удоволствие? Харди, проблемът не е в момичетата, а в самия смисъл на шоуто — нещо от рода на „Видях я, пожелах я, взех я“. Всъщност образът, който бих искал да представям на сцената, е съвсем друг.

— Но защо? Та ти си Звероукротителя! Най-лошият сред лошите! Според твоето амплоа би трябвало да получаваш всичко, което пожелаеш — било то мъж, жена или звяр.

— Я стига глупости, Харди! Единствената причина, поради която това тъпо представление ти харесва, е че покрай него печелиш популярност. А за теб тя означава и повече пари.

— Добре де, наистина се интересувам от парите. Както и ти, между другото. Неотдавна ми каза, че печалбите ти не са достатъчни и ми нареди да приемам всички предложени ангажименти. Миналата година бяхме на път триста и деветнадесет дни. Сега, след като са те приели в голямата борба, можеш сам да избираш ринга и партньорите, с които да се бориш. А ти си седнал да спориш за глупости! Повечето мъже биха дали мило и драго, за да бъдат на твое място!

— Аз не съм „повечето мъже“.

— Така е. Миналата седмица имаше мач с Грамадата, най-популярния борец в историята на света! Оценката на телевизията за твоя стил беше най-високата, която някой от Националната лига е получавал през последните две години. Нима искаш да съсипеш всичко? Просто не разбирам защо толкова се противиш на сценария. Все едно Супермен да заяви, че не иска повече да лети!

Брам обърна гръб на Харди и рязко отвори вратата на тренировъчната зала.

— Колко време остава до мача? — взе бинт, уви малко около кокалчетата на ръката си и заканително изгледа боксовата круша.

Харди сви рамене и запали цигара.

— Максимум петнадесет минути. Робота и Графа вече са на ринга.

Брам отиде до тежката круша, окачена в ъгъла, и започна да излива яда си в поредица от удари. В износената й каучукова обвивка имаше малка цепнатина. Той се прицели точно в нея, като се надяваше крушата да се разпори под ударите му.

— Видя ли момичето, което трябва да изнесеш от ринга тази вечер? — попита Харди.

В залата се чуваха единствено тежките удари на юмруците по каучука.

— Знаеш ли поне коя е?

Брам изруга под носа си.

— Пета секция, трети ред откъм ринга, мястото точно до пътеката.

Цепнатината в каучука се разширяваше. Отдолу вече се виждаше материалът, с който бе напълнена крушата. При поредния удар се чу остър звук от раздиране. Пълнежът се разпиля. Брам рязко се обърна и разви бинта от ръката си. Все пак имаше някои неща, заради които си струваше да се бори.

— Къде е Таша? — попита, като грабна кърпата, която Харди му подаде.

Той дръпна от цигарата за последен път, хвърли угарката и я смачка на изтъркания килим.

— Мак я е вързал в гримьорната.

Брам спря да попива потта от голите си гърди.

— Искаш да кажеш, че я е оставил сама?

— Трябваше ми, за да свърши някои неща. Какво чак толкова е станало? Ти каза, че е безобидна като котенце.

— Котките, големи колкото нея, съвсем не са безобидни — Брам тръсна влажната си каса, залепнала на тила му и отново нагласи кожената лента. Вече бе облякъл сценичния си костюм — набедреник от леопардова кожа, наколенки и ботуши. — Тигрите не обичат да бъдат затваряни — особено Наташа. Можеш ли да си представиш какво би могло да направи едно разгневено двестакилограмово котенце?

В гримьорната тигрицата крачеше насам-натам, здраво привързана с верига, дълга метър и половина, краят на която беше омотан около крака на закованата за пода пейка. Когато видя Брам, спря и изрева, като възмутено надигна огромната си глава.

— Тихо, скъпа — промълви Брам с нежен, почти влюбен глас и почеса меката раирана козина зад ушите и.

Тя протегна муцуна напред и доволно изръмжа.

Той се успокои. Тази вечер тигрицата беше в добро настроение — беше му простила бързо. Внимателно пъхна пръсти под нашийника и освободи усуканата верига, докато шепнеше ласкави думи в ухото й.

— Бедната Таша! Навярно си се питала дали изобщо ще се върна при теб, нали?

Харди смачка с тока си наполовина изпушената цигара.

— Не ми се иска да прекъсвам идилията ви, обаче след две минути трябва да сте на ринга.

Брам уви веригата около дясната си ръка и се изправи. Наташа вдигна глава и напрегнато загледа към вратата, размахвайки опашка.

— Готови сме.

 

 

Глъчката на огромната тълпа оглушаваше ушите на Аманда Таркинтън, седнала сред море от хора наблъскани по пейките на Макникълъс арена в Денвър. Отвред се носеха викове, подсвирквания и ругатни, от които би се изчервил дори каруцар. Около нея всички бяха станали на крака и крещяха. Погледите им бяха приковани към ринга. Миризмата на пуканки се смесваше с изпаренията от телата на стотици възбудени хора.

Аманда поклати глава, приведе се над разтворения в скута и бележник и се запита колко ли още ще издържи.

— Какво, по дяволите, правиш? — една ръка с красив маникюр издърпа бележника й. — Как можеш да мислиш за работа в такъв момент?

Хваната на местопрестъплението, тя си придаде разкаян вид.

— Съжалявам, Джули. Днес Богс ми възложи ново дело. Исках да запиша някои идеи по него, докато не съм ги забравила.

Джули Уилямс изпръхтя.

— Ти си безнадежден случай! Доведох те тук, за да си починеш от работата. Забрави поне за пет минути за делото и се изправи! Ще пропуснеш цялото зрелище!

Аманда погледна в посоката, в която сочеше яркочервеният нокът на възмутената Джули. В средата на платформата, издигаща се точно пред техните места, двама мускулести мъже се бяха вкопчили един в друг. Единият, известен като Робота, носеше прилепнали шорти, осеяни с множество капси. Противникът му — Графа — беше с каубойски ботуши и високо срязани джинси, които не оставяха никакъв простор на въображението.

— Не се засягай, Джули, обаче вече се наситих на зрелища. Готова съм да си тръгна веднага, щом кажеш.

Джули енергично поклати глава. Червеникавите й къдрици се разпиляха по реверите на сакото като карнавални конфети.

— Шегуваш ли се? Всеки момент на арената ще излезе мъжът, когото чакам цяла вечер! Обещавам ти, ще останеш доволна!

Аманда вдигна очи нагоре. Знаеше, че е безполезно да спори с Джули, която от седмици непрестанно говореше за този миг. Тя напълно споделяше чувствата й, ала по друга причина. Щом видеха Човека-Звяр или както там се наричаше, най-сетне щяха да се измъкнат от това идиотско така наречено „спортно събитие“ и да си идат у дома.

— Добре — въздъхна с досада. — Само още един номер. Докато не си тръгнем обаче, няма да ставам от мястото си. Някой може да ме познае.

— О, глупости! Тук ли? Освен това, дори на членовете на знаменитото семейство Таркинтън е позволено понякога да се забавляват!

— Спомняш ли си какви истории съчиниха вестниците за брат ми миналата година? А той само се беше появил на един обществен плаж!

— Забрави да споменеш, че безценният ти брат беше в компанията на пищна холивудска звезда с невъзможно изрязани бикини! Е, щом искаш, остани седнала. Аз обаче няма да си тръгна, докато не свърши следващият мач.

Аманда засенчи очите си с ръка от заслепяващата светлина на прожекторите. Те, както и силният шум наоколо, й причиняваха ужасно главоболие. Няма що, Джули бе устроила чудесно посрещане на двадесет и осмия й рожден ден!

Разтри слепоочията си и се облегна на седалката. За щастие този мач бе свършил. След като победителят напусна тепиха в стила на героите от Дивия Запад, всички прожектори блеснаха и насочиха вниманието на публиката към следващите двама съперници.

В залата загърмя тежък примитивен ритъм на там-там. Земята под краката й затрепери. Над бученето на тълпата се понесоха гласове на тропически птици.

Арената потъна в тъмнина. Аманда хвърли поглед през рамо и леко се изправи, поразена от внезапната промяна в атмосферата около себе си. По гърба й полази тръпка на вълнение. Изведнъж се почувства съвсем сама сред тъмнината, заобиколена от влажни високи дървета, над които бе надвиснало мрачно небе. Това беше смешно! Та тя се намираше на Макникълъс арена в центъра на Денвър, а не в тропическите джунгли на Бразилия! Отново обърна поглед напред, скръсти ръце на гърдите си и опита да се пребори с хипнотичното внушение. Ала стаеното дълбоко в нея вълнение се усилваше заедно с тътена на там-тамите.

Мракът бе прорязан от прожектори. Ритъмът ставаше все по-бърз и я омайваше като флейтата на змиеукротител. Тя протегна шия напред и проследи с поглед светлинния лъч. Кой ли щеше да се появи след тази импозантна интродукция?

Брам пристъпи в кръга, очертан от лъча на прожектора. Остана неподвижен в продължение на няколко мига, докато зениците му привикнат към заслепяващата светлина. Не можеше да види тълпата, ала чу добре познатата въздишка на изумление, изтръгнала се от хиляди гърла при неговата поява. Както и при вида на Таша. Леко подръпна веригата й. Макар знакът да бе едва забележим, тя го усети и нададе страховит рев.

Тътенът на там-тамите се усили. Той пое в техния ритъм по пътеката към ринга като същински крал със своята кралица на джунглата. Таша играеше ролята си чудесно. Пристъпваше напред като ловец, преследващ плячката си. Мускулите й се плъзгаха под гладката раирана козина.

Брам повдигна най-ниското от въжетата, опасващи ринга, и тя грациозно скочи на него. След това се опря с ръка на един от обтегателните винтове и сам прескочи въжената преграда. Лъчът на прожектора освети тълпата. Всички бяха станали и се люлееха в такт с ритъма, изцяло погълнати от представлението.

Всички, освен една жена на първия ред!

Тя седеше на стола със стиснати колене и ръце, скръстени на гърдите. Русата й коса бе прибрана на тила. Брам с учудване разпозна в нея Аманда Таркинтън, дъщерята на покойния сенатор Джон Бъртрам Таркинтън. Преди петнадесет години той бе убит по време на кампанията, която бе подел във Вашингтон в зашита на гражданските права. Това го беше издигнало в очите на обществеността до ранга на светец-мъченик. Фамилията Таркинтън можеше да съперничи на клана Кенеди по своята популярност и обществено влияние. А също и по размерите на банковите си сметки.

Изглеждаше сякаш току-що излязла от ръководния център на компанията Ай Би Ем. Строгият черен костюм й стоеше като излян. От пръв поглед личеше, че не се забавлява ни най-малко. Брам се запита защо изобщо е дошла тук.

Той обиколи ринга заедно с Таша, като приемаше с вдигнат юмрук овациите на публиката. Сега можеше да я огледа по-добре. Осветената й от прожекторите коса блестеше като злато. Дори през разделящите ги седем метра разстояние бе поразен от безупречната красота на гладкото й като порцелан лице, загрозявано единствено от кисело стиснатите устни. Отегчената й гримаса го раздразни. Добре познаваше жените от нейната категория, родени сред лукс и разкош. Тя не беше нищо повече от разглезена примадона.

Аманда не знаеше как да постъпи. Той се бе втренчил в нея. Очите му блестяха като зелено стъкло, краищата на устните бяха извити в мрачна усмивка. Дългата черна коса, придържана назад от кожена лента, обрамчваше божествено красиво лице. Широката разголена гръд се стесняваше към слабините, около които беше увита леопардова кожа. Наколенките подчертаваха силните сухожилия на бедрата му.

Джули се бе оказала права. Той беше страхотен. Погледът му обаче я караше да се чувства неудобно. Придърпа по-плътно сакото на гърдите си и отмести очи встрани. Дори убийците, с които бе имала работа в Окръжната прокуратура, не я изпълваха с такова смущение.

— Ей, Аманда! — дръпна я Джули за ръката. — Какво ще кажеш за Звероукротителя? Не си ли струва човек да умре за него?

Нима тя, Аманда Таркинтън, известна със своя остър език и ум като бръснач, бе изгубила дар слово? Това беше невъзможно! Устата й бе така пресъхнала, че не можеше да проговори.

— Аманда? Добре ли си?

— Да — дрезгаво промълви тя и се изправи на крака. Нямаше да позволи на онзи арогантен мъжага на ринга да я извади от равновесие!

— Е, какво е твоето мнение?

— Тигърът е много хубав. Можем ли вече да си тръгваме?

— Не те питам за тигъра, а за онзи красавец! Та ти дори не го погледна!

Аманда отново хвърли поглед към ринга. За щастие Звероукротителя вече не гледаше към нея. Очите му проблясваха от светлината на прожекторите, докато пристъпваше с тигъра в такт с там-тамите под бурните възгласи на тълпата. По високоговорителите гърмеше гласът на конферансието.

— Дами и господа, представяме ви… Страховития Укротител на всички зверове… Носител на наградата на Интерконтиненталния турнир на Националната лига по борба, победител в…

Тя обаче не чуваше шума, погълната от гледката пред себе си. Волевият му мъжествен нос вероятно бе чупен неведнъж. Това придаваше суров вид на красивото лице. Квадратната челюст би изглеждала твърде тежка за някой не толкова висок и мускулест мъж, но подхождаше идеално на цялостния му вид. Аманда се ядоса на себе си заради неволното възхищение, с което оглеждаше неговите широки рамене и мощни бицепси.

Косата му беше прекалено дълга, а очите — твърде зелени. Навярно носеше контактни лещи. Дълбокият загар подсказваше, че прекарва доста време под ултравиолетовата лампа. Лъчите на прожектора хвърляха бронзови отблясъци по кожата му, под която всяко мускулче изпъкваше релефно. Вероятно беше натъпкан със стероиди.

— Представям ви Звероукротителя и неговата сибирска тигрица… На-а-а… та-а-а… ша-а-а!

Последните думи на конферансието бяха удавени от оглушителните викове на тълпата. Аманда трепна при вида на Звероукротителя, вдигнал нагоре юмрука си, около който бе увита веригата. Сякаш раздразнена от рева на публиката, тигрицата приседна на задни лапи и размаха предните във въздуха. Козината на корема й беше гъста и бяла като най-фина австралийска вълна. Ала, макар животното да изглеждаше добре гледано, Аманда усети смътно угризение на съвестта. Видът на това великолепно създание, използвано в подобно долнопробно представление, я ужаси.

— Тигърът също ли ще участва в борбата?

Отговорът на Джули бе заглушен от внезапни пронизителни фанфари. Аманда се надигна на пръсти, за да види защо е целият този шум. Прожекторите зашариха по арената и се спряха на новия борец, който се изкачваше по пътеката. Над публиката се издигна гора от размахани ръце, съпроводени от приветствени викове.

Загърнат в дълго лъскаво наметало на бели, червени и сини райета, той размаха каубойската си шапка към тълпата, която ръкопляскаше и тропаше с крака. Късо подстриганата му коса стърчеше нагоре. Зъбите проблеснаха на руменото лице, докато с величествен жест разгърна наметалото. Отдолу носеше сини сатенени колоездачески шорти на големи бели звезди. Ботушите му хвърляха сребристи отблясъци. Беше огромен — дори по-висок и мускулест от Звероукротителя.

— Дами и господа — прогърмя гласът на конферансието. — Моля за вашето внимание…

Червенокосата глава на Джули кимна към гиганта.

— Какво мислиш за този тип?

— Знаеш, че си падам по подобни руси янки. Как е името му?

— Дарън Правдолюбеца.

— Моля? — Аманда не успя да се сдържи да не се разсмее.

— Да, Дарън Правдолюбеца — борецът за правда, защитникът на онеправданите!

„Дойдох, за да спася света“, запя гласът на Нелсън Еди по високоговорителите. Дарън сграбчи микрофона на конферансието и започна да отваря устата си в синхрон с думите на песента.

Аманда сама не знаеше защо това й се вижда толкова ужасно смешно. До този момент пред очите й се бе извървяла цяла тълпа борци с подобни странни имена и номера, които не бяха успели да предизвикат дори усмивка по лицето й. А сега в гърдите й напираше истински смях, от който в очите й бликнаха сълзи. Изведнъж усети, че цялото насъбрано в нея напрежение изчезва. Едва след минута успя да си поеме дъх.

— Е, най-сетне реши да се позабавляваш! — надвика Джули оглушителната музика.

Аманда изтри очите си, без да я е грижа за внимателно сложения грим.

— Предавам се! Това страхотно име наистина ме впечатли!

— Трябваше да се досетя, че патриотка като теб ще си падне по някой, който е загърнат в националното знаме. Аз обаче предпочитам високите, чернооки и красиви мъже — Джули постави ръце на сърцето си и драматично затрепка с мигли. — Звероукротителя е моят идол!

— Неговата външност напълно отговаря на името му. Изглежда истински злодей. Надявам се, че ще загуби!

— Няма. Дарън никога преди не се е борил срещу него.

— Какво общо има това с резултата на борбата?

Джули щракна с пръсти пред лицето на Аманда.

— Нима още не си се досетила? Дарън е добрият. Звероукротителя ще трябва да постигне победата си с измама, за да се убедят всички колко е лош. В края на мача той изпълнява страхотен номер, с който потвърждава имиджа си. Дарън трябва да загуби, за да се срещнат отново на мача на възмездието.

— Мач на възмездието ли?

— Да. Тези неща направо подлудяват феновете на борците. Тази вечер, след като загуби, Дарън ще се закълне да отмъсти. Следващата седмица двамата пак ще се борят в някой друг град. Тогава Звероукротителя ще загуби и на свой ред ще се зарече да търси отмъщение. Аманда, ако не те познавах толкова добре, щях да предположа, че наистина взимаш борбата в тези мачове на сериозно! — Джули изпитателно впери сините си очи в лицето на Аманда. — Нали не вярваш, че това са истински спортни състезания?

— А не е ли така?

— Никога не мога да разбера дали говориш сериозно, или се шегуваш. Лицето ти е непроницаемо като на играч на покер!

— Благодаря ти — с усмивка отвърна Аманда. — Това има своите предимства, особено в случаите, когато ответната страна повиква на разпит свидетел, който не фигурира в моя списък. Всъщност много добре зная, че всичко в тази зала е нагласено. Това, което не разбирам обаче, е как можеш да изпитваш удоволствие да гледаш борбата, когато предварително знаеш изхода от нея.

— Професионалната борба не е истински спорт. Това е по-скоро шоу, представящо борбата между доброто и злото, даващо възможност на публиката да аплодира справедливите герои и да освирква лошите. Тези игри донякъде са олицетворение на съвременния морал.

Междувременно Дарън Правдолюбеца бе застанал в единия ъгъл на ринга и грижливо сгъваше наметалото си, докато конферансието продължаваше своята реч. Звероукротителя крачеше насам-натам в отсрещния край. Очите му проблясваха заплашително. Тигрицата бе изведена от арената.

Брам отново повтаряше началните си движения. Аманда Таркинтън бе нарушила обичайната му концентрация. Гордееше се с умението си да изнася представленията така, сякаш борбата е съвсем истинска. Затова внимателно обмисляше предварително всичките си ходове. Дарън бе тежък и със силно развита мускулатура. Малко борци можеха да го вдигнат във въздуха. Финалът, при който трябваше да го тръшне на тепиха, щеше да е особено труден.

Реферът се наведе, за да поправи едно от въжетата на ринга. Това бе уговореният знак. Брам нападна без предупреждение и просна Дарън на земята. Той падна театрално, като подскочи няколко пъти на специалната настилка, която омекотяваше ударите подобно на гимнастически батут. Тълпата мигновено бе увлечена в играта и започна да надава диви крясъци, окуражавайки Дарън.

Звероукротителя се хвърли със скок към него. В последната секунда противникът му се претърколи встрани и се изправи. Той падна по лице и зачака да го нападнат. След миг усети как лакътят на Дарън се врязва отзад в кръста му. Публиката изрева одобрително.

Вдигна глава и изкриви лице в болезнена гримаса, за да достави удоволствие на зрителите. През притворените си очи успя да зърне проблясващата златиста коса. Младата Таркинтън стоеше неподвижна като каменна статуя. Той рязко се извърна и обсипа лицето на нападателя си със серия юмручни удари. Дарън изглеждаше изненадан, но послушно падна назад според сценария. Брам се хвърли отгоре му.

— Извинявай, приятелче — прошепна в ухото му.

— Гледай това повече да не се повтаря!

Реферът преброи до две, след което Дарън скочи на крака. Брам се олюля пред него като пиян в очакване да го нападнат. Главата и раменете на неговия противник се врязаха в слънчевия му сплит. Болката дойде тъкмо навреме, за да го изтръгне от необичайната разсеяност. Докато отстъпваше с несигурни крачки, отново успя да зърне безизразното лице на Аманда Таркинтън. Какво ли й трябваше на тази жена, за да прояви поне сянка от вълнение? Може би кръв и разпилени човешки вътрешности?

Звероукротителя смръщи лице, докато Дарън го обсипваше с удари отляво и отдясно. Отново се престори на зашеметен, за да му даде възможност да се изкачи по въжетата на най-близкия от обтегателните винтове и да се приготви за скок. Публиката потръпна в очакване. Някои започнаха да скандират „Тръшни го!“ Това беше добър знак. Колкото повече хора от тълпата взимаха играта присърце, толкова по-добре.

Докато стоеше в очакване, отново огледа първия ред. Забеляза я лесно, защото устата й бе широко отворена в прозявка.

Дарън скочи. Брам сви колене, за да поеме удара, изрева и се просна на тепиха. Русият мъжага се свлече отгоре му. Реферът дотича при тях и започна да брои. Звероукротителя изчака последния възможен миг, след което претърколи Дарън встрани и блъсна с лакът в лицето наведения над тях човек. Тълпата възмутено задюдюка. Оглушителните викове пробудиха първичните му инстинкти. Той се втурна напред като разярен бик, хвърли се върху противника си и сключи ръце около главата му в мощна хватка. Докато реферът се гърчеше от болки на тепиха с ръце, услужливо прикрили очите му, Брам смазваше противника си с поредица от удари, повечето от които непозволени. Публиката изпадна във възторг.

Докато се въртеше около Дарън и се приготвяше да го вдигне над главата си, отново хвърли поглед към златистата коса на Аманда. Тя вдигна глава и очите им се срещнаха. В погледа й се четеше неприкрито презрение.

Точно тогава в ума му се зароди една идея. Ужасна, фантастична, прекрасна идея!