Джорджия Боковън
Сам в тълпата (23)

Глава двадесет и втора

Докато чакаше светофара да светне зелено, мислите й както обикновено се насочиха към Нийл. Бе изминала една седмица от пикника, най-хубавата в живота й. Никога не се бе чувствала толкова добре — отново бе възвърнала способността си да се смее на обикновени и глупави неща, които само преди два месеца биха предизвикали раздразнението й. Когато, без да иска изби дупка в изгнилото дърво на вратата на задната веранда, първото нещо, което си помисли, не бе колко ще струва поправката, а какъв късмет имат, че лятото бе свършило. По десетобалната система на Нийл, с която оценяваше безпричинния щастлив смях, той й бе дал най-висока оценка. Дори бе организирал една импровизирана церемония по този случай. Тя се бе опитала да се държи сериозно, дори направи опит да се намръщи, но просто не бе в състояние да го направи. Особено когато той настоя да я вземе в прегръдките си и я целуна нежно и продължително.

Въпреки уверенията му, че за него е без значение колко голяма и тромава ще стане, тя започваше да се чуди дали думите й нямаше да му повлияят подсъзнателно. Щеше да бъде чудесно, ако това не станеше. Поне засега всичко беше наред. Тя веднага разбираше, когато той се колебаеше или скриваше нещо.

Светофарът даде зелена светлина и Холи отново потегли. Скоро след това зави по алеята към дома си, като спря само за да вземе пощата. Отне й само минута, за да прегледа няколкото обикновени сметки за плащане, но рязко спря, когато забеляза един пощенски плик с името на нейния лекар на мястото на подателя. Обзета от любопитство, Холи отвори бързо писмото, веднага след като паркира колата. Смути се много, когато видя, че бе адресирано до Нийл. Помисли си, че има някаква грешка, погледна адреса и името на плика — нямаше съмнение, и на двете места фигурираше името на един получател — Нийл Чапмън. Защо лекарят й ще пише на Нийл? Холи се поколеба. Едно от нещата, на които майка й я бе научила още като съвсем малка, бе, че една дама никога не отваря чужди писма. Но пък никой никога не я бе смятал за дама.

„Мистър Чапмън,

Радвам се да ви уведомя, че кръвният тест, който си направихте, се оказа отрицателен. Вашите опасения, че може да навредите на мис Мърдок или бебето й, ако установите интимни отношения с нея, са неоснователни. Останалата информация, която поискахте, е приложена към писмото ми.

Ако мислите, че бих могъл да ви бъда полезен и в бъдеще, не се колебайте да ме уведомите.

Искрено ваш: Д-р Патрик Сидни.“

Отначало Холи не можеше да проумее защо Нийл си бе направил кръвни тестове. След това разбра и в очите й се появиха сълзи. Нийл можеше цял живот да й прави подаръци, но никой от тях нямаше да бъде толкова специален или толкова важен за нея, като този. Тя изскочи от колата и се втурна в къщата да го потърси. Той бе в банята и си вземаше душ.

Холи смяташе да почука на вратата и да му каже, че е прочела писмото, след това да му признае, че го обича повече от всичко на света. Тогава й хрумна, че имаше друг, по-добър и далеч не толкова многословен начин да му покаже цялата си любов към него. Преди изобщо да се замисли дали това, което правеше, не бе някакво безумство, дрехите й вече бяха на пода. Вратата, на която се бе облегнала, не водеше към банята, а само към малкото помещение с душа. Коул забеляза една неясна сянка върху шлифованото стъкло на вратата. Открехна я леко и погледът му веднага попадна на Холи. Беше се загърнала в широка хавлия, но краката и ръцете й бяха голи. Тялото му мигновено се напрегна, той изстена, защото щеше да му бъде дяволски трудно да прикрие обхваналата го възбуда.

— Имаш ли някаква представа какво правиш с мен?

— Не.

Очевидно Холи не носеше нищо под хавлията.

— Защо правиш това, Холи?

— Без да искам отворих пощата ти.

— Какво общо…

— Имаше писмо от доктор Сидни.

— О!

— Той пише, че кръвният ти тест е отрицателен.

— Просто си мислех…

Коул рязко отвори вратата.

— Сигурна ли си, че го искаш, Холи?

Тя само кимна. Коул прокара пръсти по вдлъбнатинката между гърдите й. Внимателно смъкна хавлията и я остави да падне на земята. Дълго се взира в Холи с пълен с копнеж поглед.

— Искаш ли да влезеш, или би предпочела аз да изляза?

Думите бяха излишни. Изразът на лицето му й каза всичко, което искаше да знае. За него тя беше красива, леко издутият й корем бе без значение, също като бенката на рамото й. Тя пристъпи под топлите водни струи и той нетърпеливо я взе в прегръдките си. Водата от душа обливаше голите им тела, които се докосваха бавно, нежно, чувствено. Коул сведе глава и устните им се сляха в дълга възбуждаща целувка.

— Мисля, че е време да ти кажа нещо.

За миг Коул се поколеба. Само преди седмици й бе казал, че им трябва време, че това, което ставаше между тях, трябва да се развие, да узрее. Дали сега тя щеше да погледне с подозрение на думите му? Запита се дали няма да е по-добре да изчака, след това реши, че вече му е омръзнало да греши, винаги съобразявайки се с това дали е разумно да направи нещо, или не.

— Обичам те, Холи.

— Знам. Мисля, че и аз те обичам, Нийл.

Той се отдръпна леко от нея, доколкото му позволяваше ограниченото пространство.

— Само си мислиш?

— Добре де, знам, че те обичам.

— И след като знаеш това, какво ще правиш?

Коул искаше тя да каже, че те двамата си принадлежат, надяваше се да чуе признанието й, че никога няма да се разделят.

В очите й проблесна дяволита искра.

— Сега или по-късно?

Тя нарочно бе придала друг смисъл на думите му, но това нямаше значение. Засега нейното присъствие му бе достатъчно. Самообладанието му започна да се стопява и да изчезва заедно с водните струи, които се стичаха по раменете и гърба му. Цялото му тяло изгаряше от болезнен копнеж да я докосне. Миговете, докато я притегляше към себе си и притискаше тялото й към своето, му се сториха цяла вечност. Холи ясно почувства набъбналата му мъжественост, изстена тихо и съблазнително разлюля бедра в недвусмислена покана.

— Ако това, което чувствам, има нещо общо с възбудените ми хормони, надявам се то никога да не свършва.

Коул се засмя. Този момент, когато се готвеше да прави любов с жената, в която се бе влюбил до умопомрачение, бе най-хубавият в живота му. Холи леко докосна устните му с тънките си пръсти.

— За какво си мислиш?

— Колко много те обичам.

Изучаващите й пръсти докоснаха белега на слепоочието и другия над веждата му.

— Бих искала да бях до теб тогава, когато се е случило.

Коул хвана ръката й и нежно целуна дланта й.

— И аз бих искал — той я погледна право в очите. — Повече, отколкото някога би могла да си представиш.

Холи дълго остана така, в плен на втренчения му поглед.

— Докосни ме — прошепна тя.

Коул не чака втора покана. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, изследвайки всяка негова мека извивка, бавно, с безкрайна нежност. Тя се опита да го накара да побърза, но Коул хвана нежно ръцете й, прилепи ги до тялото й и продължи изследването си с устни и език.

Ръцете му погалиха хубавите й стегнати бедра, преминаха по вътрешната им страна и откриха най-чувствителното й място, което копнееше за неговото докосване. Тя въздъхна и се притисна към него, тялото й потръпваше от възбуда, която отнемаше здравия й разум. Започна да се движи в синхрон с него. Коул се наведе и пое с език капчиците вода от зърното й, след това го засмука жадно в устата си. Холи облегна гръб на стената и прокара с огромна наслада длани по твърдите му раменни мускули, притвори очи, устните й леко се разтвориха, дъхът започна да излиза на пресекулки от гърдите й. Коул усещаше потръпването й, тихия й стон на удоволствие при всяко негово докосване; накрая, когато тялото й се разтърси от мощните вълни на екстаза, отдръпна ръката си и продължи да я гали по вътрешната страна на бедрата.

Холи отвори очи и се взря в лицето му. Устните й бавно се извиха в съблазнителна усмивка. Приведе леко глава и прокара език по меката извивка на ухото му, ръцете й се плъзнаха по мускулите на гърдите му, след което слязоха по-надолу.

— Не е ли по-добре да се преместим в спалнята?

Коул само кимна леко.

 

 

Лунните лъчи хвърляха сребриста светлина върху леглото, придавайки особена нереалност на обстановката. Коул пъхна ръка под възглавницата и се загледа в Холи, като внимаваше движенията му да не я събудят. Жадуваше да я докосне, да почувства отново мекотата на кожата й, сладостта на устните й. Споменът за целувките й все още предизвикваше приятна топлина, която се разливаше по тялото му.

Когато най-накрая, задоволили страстта си, лежаха притихнали в прегръдките си, Холи го попита откъде има белега на крака си. Болеше го, че не можеше да й каже цялата истина, но нямаше как. Молеше се всичко да приключи по-скоро, защото не искаше повече лъжи между тях.

В този момент Холи се размърда и се обърна с гръб към него. Той се приближи и я прегърна през кръста, а ръката му се оказа на леко изпъкналия й корем. В този миг бебето мръдна. Коул бе обзет от чувство на дълбоко удовлетворение и радост.

— Животът ти ще бъде пълен с много красота, мъниче, с много красиви залези и пътувания до океана — прошепна той на детето, което щеше да отгледа като свое.

Като че ли в отговор на обещанието му, бебето помръдна отново. В този момент между тях двамата стана нещо невероятно. Коул разбра с непоколебима увереност, че то ще бъде момиченце. Нямаше значение кой й бе вдъхнал живот, неин баща си оставаше именно той.

 

 

— Добро утро — каза Холи.

— Красива си — той примигна, отвори очи и се усмихна.

Тя се засмя тихо.

— Къде си оставил очилата си? Ще ти ги донеса, за да видиш по-добре.

Коул се привдигна на лакът и я целуна по върха на носа.

— Нямам нужда от тях.

— Ако искаш да ти повярвам, първо трябва да ми кажеш къде трябваше да попадне тази целувка.

— Точно там, където попадна — на брадичката ти.

Той сложи ръка на тила й и я привлече към себе си.

Този път устните му покриха нейните и Холи разбра, че нямаше грешка — и целта, и намеренията му бяха съвсем ясни.

Тя се премести по-близо. Тялото й бе идеално допълнение към неговото, те бяха създадени един за друг. Невероятно, само след една целувка бе готова да прави любов с него. По някакъв начин през изминалата любовна нощ той я бе убедил, че е най-сексапилната жена в света, тя му бе повярвала и бе отхвърлила всички задръжки и предразсъдъци, наслаждавайки се на новопридобитата си свобода. С него не изпитваше никакво неудобство, нямаше нужда да отмята раменете си назад, за да се повдигнат гърдите й, нямаше нужда да скрива коя е и каква е, само за да му достави удоволствие.

Нийл я харесваше такава, каквато си беше. Сърцето й прескочи няколко удара. Той я обичаше. Знаеше го, защото през изминалата нощ й го беше казвал отново и отново, докато не й остана друг избор, освен да му повярва.

Коул целуна чувствителната вдлъбнатинка зад ухото й. Холи изви глава настрана и въздъхна.

— Ако продължаваме така, ще закъснеем за работа.

Изобщо не изглеждаше притеснена от този факт.

Той се отдръпна леко, в очите му играеха весели пламъчета.

— Казах на Арнолд да не ни очаква преди обяд.

— Много си самоуверен.

Коул обхвана едната й гърда и погали нежно връхчето й с палец.

— Това е твърде важно, затова съм такъв.

— Ти си луд.

— Не, аз съм просто човек, който накрая е открил това, което е търсил цял живот.

Палецът й се плъзна по очертанията на челюстта му, едва докосвайки току-що наболата му брада.

— Най-чудното е, че ти вярвам.

— Никога не искам да се съмняваш в чувствата ми, Холи. Никога, каквото и да се случи.

В съзнанието й забиха предупредителни камбани.

— Нийл, ако има нещо, което трябва да знам, просто ми кажи — Холи почувства някаква неясна заплаха да витае около нея.

Той спря думите й с целувка.

— Ако искаш — промърмори той, отделяйки за миг устните си от нейните, — ще поговорим. Но не тук. Не мога да лежа в това легло и да мисля за нещо друго, освен да те любя.

Думите му й подействаха не по-малко възбуждащо от ласките му.

— Каквото и да е то, може да почака.

Един час по-късно Коул отново си вземаше душ, когато Холи надникна в банята.

— Отивам в супера за яйца — извика тя.

— Ако почакаш само минутка, ще дойда с теб.

— Ще се върна, преди да си излязъл оттук.

— Да приема ли, че си гладна?

— Направо умирам от глад.

— Отивай тогава. Ще се видим, когато се върнеш.

Холи предложи устните си за целувка и почти забрави за закуската. Вече, като че ли нямаше контрол над тялото си. Само един поглед, едно докосване, една целувка на Нийл и тя бе загубена. Той изтри капчица вода от носа й.

— Ако искаш закуска, погрижи се да си се облякъл, когато се върна — предупреди го тя, като посочи пръст към него в шеговита закана.

Лявото ъгълче на устните му потрепна закачливо в предизвикателна усмивка.

— Какво мислиш, че ще кажат Лерой и Арнолд, ако ги помолим за два почивни дни?

Холи отметна един мокър кичур коса от челото му.

— Изобщо не ме интересува какво мислят Лерой и Арнолд — господи, до гуша й бе дошло да бъде все практична. — Въпросът е какво ще кажат от електрическата компания, когато не им платим следващия месец.

Изведнъж той стана сериозен.

— Има някои неща, за които трябва да поговорим, когато се върнеш.

Холи знаеше какво има предвид и вече бе решила да не му се противопоставя. Отсега нататък Нийл можеше да й помага за плащането на сметките.

— Обичам те.

— Продължавай да си го повтаряш — отвърна той.

— Обичам те, Нийл Чапмън.

— И аз те обичам, Холи Мърдок.

— Е, така вече е по-добре — усмихна се тя.

— Ще ти го повтарям по сто пъти на ден, ако ми обещаеш нещо.

— Значи правиш сделка с чувствата ми? Засрами се!

— Ако наистина вярваш, че те обичам, Холи, можем да се справим с всичко.

— Защо да не ти вярвам?

Той мълча дълго време преди да й отговори.

— Не знам.

Тя взе лицето му в дланите си и по ръцете й започна да се стича вода.

— Недей да бъдеш толкова тъжен. Всичко ще се нареди. Не съществува нещо, с което двамата да не можем да се справим.

— Обичам те.

Устните й нежно докоснаха неговите в дълга страстна целувка.

— Дължиш ми още деветдесет и осем пъти, Нийл.

— Връщай се по-скоро.

Но когато Холи спря на паркинга пред супермаркета, тя изцяло промени решението си за закуската. Беконът, яйцата и палачинките, които бе планирала, изискваха много време — и за приготовление, и за ядене. Една хубава пшеничена каша бе не само по-здравословна, тя се приготвяше много по-бързо.

Наближавайки входа, Холи улови отражението си във витрината и беше толкова изненадана, че спря, за да се огледа по-хубаво. Доволната й усмивка сякаш направо известяваше на всички как бе прекарала нощта. Опита се да си придаде сериозно изражение, но независимо от усилията, усмивката не изчезна от лицето й. Трябваше само да влезе, да напазарува и да излезе от магазина колкото е възможно по-скоро, преди да е налетяла на някой познат. Със забързана стъпка и сведен надолу поглед Холи влезе в супермаркета.

Никой не я спря, никой дори не погледна към нея. Събра покупките си и се отправи към касиера на разплащателното гише. Докато чакаше да дойде нейният ред, Холи хвърли разсеян поглед на списанията и вестниците, които бяха наредени на щандовете от двете й страни. Не бе ги разгледала и наполовина, когато изведнъж почувства как цялата изстива. Сърцето й ускори ритъма си, ръцете й така силно стиснаха дръжката на количката, че чак кокалчетата й побеляха. В продължение на няколко безкрайни секунди се взира в мъжа на първата страница на „Дъ Уърлд Рипортър“, опитвайки се да отрече и отхвърли нещо, което все още не можеше напълно да разбере.

— Госпожо, ако бутнете още малко количката си напред, ще мога да ви обслужа — стресна я гласът на касиера.

Холи механично направи каквото я бяха помолили. Мъжът тъкмо се готвеше да отбележи цялата сума, когато тя с рязко движение го спря.

— Почакайте, моля — пресегна се и взе един брой от вестника.

— Хубава история, а? — рече касиерът. — Не можаха да намерят Елвис, затова пък сега са обявили награда за този, който открие Коул Уебстър.

— Коул Уебстър?

Той обърна вестника така, че тя да може да види хубаво цялата първа страница.

— Така се предполага, или поне неговата приятелка мисли така. Ама и това ако не е новина! Сигурно са се избили кой пръв да я публикува.

Нийл е в действителност Коул Уебстър? И си има приятелка? Холи закри устата си с ръка. Имаше чувството, че започва да й става много, много зле.

 

 

Когато Коул излезе изпод душа и се облече, изведнъж реши, че не може да чака до Коледа, за да даде креватчето на Холи. Искаше да й подари нещо, за да отбележат промяната в отношенията си, но което беше по-важно, искаше тя да разбере, че той мислеше за тримата като за едно семейство. Креватчето наистина бе станало много красиво. Изгаряше от нетърпение да го покаже на Холи и нямаше по-подходящ момент от този. Донесе частите от гаража и започна да ги сглобява в кухнята, като от време на време се ослушваше за шума от колата на Холи. Въпреки твърдото си решение да я посрещне на вратата, Коул бе толкова погълнат от работата си, че не я чу, когато се върна, нито усети присъствието й, когато влезе. Чак когато се изправи, за да заобиколи креватчето от другата страна, я видя, застанала на рамката на вратата да го наблюдава. Веселият му поздрав замря в гърлото му, когато видя изражението на лицето й. Коул остави отвертката на масата и се обърна към нея.

— Какво се е случило?

Приближи се, за да я прегърне, но Холи вдигна ръка да го спре.

— Не ме докосвай!

— Холи, какво има? — цялото му тяло изведнъж изстина и се скова от страх.

— Как можа да ми причиниш това? Защо? — тя поклати глава с болезнено изражение.

— Ще ми кажеш ли най-сетне за какво става дума?

Само едно нещо можеше да я разстрои така дълбоко, но Коул не искаше да приеме очевидното. След всичкото време, което бяха прекарали заедно, как бе могла да се досети кой е той? И то точно тази сутрин!

Видя, че тя държеше в ръка „Дъ Уърлд Рипортър“. Без да сваля поглед от лицето му, Холи обърна вестника на първа страница. Коул изобщо не искаше да поглежда чия снимка бяха публикували, но тъй като нямаше друг избор, насочи погледа си натам. Всъщност това не бе снимка, а рисунка. Вцепени се от изумление от това, което видя. Рисунката не бе просто някоя небрежно нахвърляна скица от някой, който е решил, че така би трябвало да изглежда Коул Уебстър, след като лицето му е било смазано от катастрофата; не — рисунката бе напълно детайлна и достоверна.

Коул изпита остра физическа болка при мисълта, че някой го бе предал по най-безцеремонен начин. На пръсти се брояха хората, които знаеха как изглежда той след катастрофата. Само двама от лекарите, които бяха извършили операцията, знаеха истинската му самоличност, останалите от болничния персонал го познаваха под фалшиво име. Отказваше да приеме факта, че някой, на когото имаше доверие, му бе причинил такова нещо, но рисунката бе направена с такива подробности, като например дължината на брадата и точното място на белезите по лицето, че не можеше да има никакво съмнение. Под рисунката имаше надпис, който не бе забелязал отначало, че се предлага награда от десет хиляди долара на този, който първи съобщи за местонахождението на Коул Уебстър. Нямаше нужда да чете материала, за да знае какво бе написано там. Заедно с няколко думи за кариерата му фигурираше цял списък на жени, които бе познавал, а най-лошото от всичко бе, че се споменаваше и жената, която го очакваше в дома му да се върне.

— Ти ме излъга! През цялото време си ме лъгал! — изкрещя Холи.

Коул протегна ръка към нея, но тя веднага отстъпи крачка назад.

— Съжалявам, Холи.

Не можа ли да измисли нищо друго! Къде бяха думите, които толкова пъти си бе повтарял, че ще й каже, когато й разкрие истината за себе си?

— Върви по дяволите! — Холи хвърли вестника по него. — Нямаше никакво право миналата нощ да ме любиш!

Когато този път посегна към нея, тя нямаше изобщо време да реагира. Той я взе в прегръдките си и я задържа там въпреки протестите й.

— Сърдита си ми, защото правихме любов, или защото се влюби в мен?

— Аз ти повярвах! — гласът й бе изпълнен с болка. — Макар че не исках — Холи спря да се съпротивлява и притихна. — Боже мой, каква глупачка излязох.

— Освен за името си, за нищо друго не съм те лъгал, Холи.

— Може би не открито, но все пак го направи. Включително и за това, че има жена, която мисли, че ще се върнеш при нея. И глупачката Холи, която е била просто едно развлечение, така, между другото…

В този момент телефонът иззвъня и за миг отвлече вниманието на Коул. Холи се изплъзна от ръцете му и прекоси стаята.

Не отговаряй, Холи! — изкрещя той.

— Ще направя това, което намеря за добре — отвърна му остро тя. — Това все пак е моята къща и моят телефон! Ало! — това прозвуча повече като обвинение, отколкото като поздрав. Миг по-късно отправи пълен с отвращение поглед към Коул. — Един момент — обърна се към него. — За теб е.

Той се поколеба. Предишният му живот, когато от това да се обади или не по телефона можеше да стане заглавие на някоя статия, изведнъж го връхлетя като мощна вълна.

— Казаха ли кой?

— Някой си Франк.

Коул пое слушалката.

— Ако се обаждаш, за да ми съобщиш за онази рисунка в „Дъ Уърлд Рипортър“, вече си закъснял.

Холи понечи да излезе от стаята, но Коул бързо сграбчи ръката й. Този път тя не се противопостави.

— Съжалявам, Коул. Това нещо ни дойде като гръм от ясно небе. Джанет каза, че нейният човек във вестника дори не знаел, че се готвят да издадат нещо подобно, че всичко е било направено при закрити врати, защото се страхували да не бъдат разобличени или материалът да не бъде спрян.

Коул отчаяно се нуждаеше от някой, върху когото да излее гнева си. Потресен и отвратен от себе си, осъзна, че ако това се бе случило само преди шест месеца, този някой щеше да бъде Франк, независимо дали бе виновен, или не. Коул се почувства като истински подлец, тъй като знаеше, че при такива положения Франк посрещаше спокойно всички обиди.

— Очевидно са знаели, че няма да им разрешим да публикуват материала, ако бяхме разбрали какво се готвят да направят.

— Какво искаш да направя, Коул?

На върха на езика му бе да отговори, че баща му отлично знае как да се погрижи за себе си, но осъзна колко сприхаво и капризно щеше да прозвучи. Нищо ли не бе научил през последните шест месеца? Беше крайно време да оцени силите и възможностите на баща си, а не да търси слабостите му. А Франк бе в стихията си, когато имаше да се преодолява някоя трудност. Преди да има време да отвърне на баща си, на вратата някой високо и настойчиво похлопа. Холи веднага скочи и се опита да заобиколи Коул, но той моментално й препречи пътя.

— Чакай малко — извика в слушалката, след това се обърна към Холи. — Не идвай след мен!

Тя го погледна разгневена.

— Изобщо не искам повече да те слушам, Нийл или Коул, или както там ти е името.

— По дяволите, Холи, това не е игра. Или ще правиш това, което ти казвам, или ще се наложи да намеря начин да те принудя — той пристъпи една крачка към нея, изражението на лицето му бе направо заплашително. — Разбра ли ме?

Всичката й ярост изведнъж се изпари.

— Да.

Коул отиде в предната спалня и отметна леко завесата на прозореца. Видя една жена, облечена в сив костюм, застанала на предната веранда, след това забеляза мъж, наполовина скрит зад храстите, да насочва камера към къщата. Още не се бе отдръпнал от прозореца, когато на алеята спря кола. Хората, които бързо изскочиха от нея, бяха същински образ и подобие на тези, които вече бяха обсадили къщата.

Как успяха да го открият толкова бързо? Още в момента, когато си задаваше този въпрос, изникнаха поне десетина възможности. Докато живееше в Меривил, не бе направил нищо, за да се скрие или промени външността си. Всеки от града би могъл да се обади във вестника, например съседката, която му бе заела чаша захар, или някоя от келнерките в ресторанта. Десет хиляди долара не бяха малко пари и Коул не можеше да вини никого от тези хора, само защото се бяха изкушили да спечелят тази награда.

Върна се в кухнята и отново грабна телефона.

— Направи всичко, което ти е по силите, да ни измъкнеш оттук, Франк, и дявол да го вземе, действай бързо!