Джорджия Боковън
Сам в тълпата (19)

Глава осемнадесета

Гумите на „Корвета“ на Белинда изпищяха пронизително, когато тя зави рязко по алеята, водеща към къщата на майка й. Младата жена изскочи от колата и премина с нервни крачки краткото разстояние до входната врата. Без да си направи труда да натисне звънеца, тя отключи със собствения си ключ и затръшна вратата след себе си.

— Майко? — извика, но когато не получи отговор, изкрещя по-високо. — Майко, къде си?

Ронда се появи по вътрешните стълби, бършейки ръцете си в кухненска хавлиена кърпа.

— Тук съм — ясно се долавяше неодобрението в гласа й. — Наистина, не трябва да крещиш така, Белинда. Това те прави твърде посредствена.

— Майната му! — отвърна тя, като все пак понижи гласа си.

Ронда потръпна под грубите думи, но после осъзна, че избухването на Белинда бе нещо по-сериозно от раздразнението й поради отсъствието на Коул. Тя се намръщи и погледна замислено дъщеря си.

— Нещо се е случило, нали?

Белинда бе толкова разярена, че думите я задавиха и не можеше да започне.

— Сигурно ще си доволна да узнаеш, че Коул най-сетне ми се обади — тя сви ядно ръце в юмруци. — Той каза… — спря, за да си поеме дъх. — Каза, че иска аз…

Не можеше да продължи. Не желаейки да види израза в очите на майка си, когато узнаеше какво бе казал Коул, Белинда вдигна очи към тавана и впи поглед в едва забележимата пукнатина, резултат от последното земетресение.

— Коул реши, че не е постъпил справедливо с мен, като си тръгна по този начин.

— Ами крайно време беше да ти се извини за това, което ти причини. Надявам се, че не си го оставила да се измъкне толкова лесно. Знаеш, че имаш такъв навик.

Колко типично в стила на Ронда да преправя истината както на нея й бе удобно, създавайки своя версия за случилото се.

— Той не се обади, за да се извинява, майко. Смята, че е по-добре аз да бъда свободна и да поема по свой собствен път, докато реши какво да прави с живота си.

Ронда се отпусна бавно на дивана, като потъна дълбоко в една възглавница.

— Как е могъл да ти стори това? Как можа да му позволиш? Какво му каза?

— Какво можех да кажа? Казах му, че не искам да бъда никъде другаде, освен край него и, че не мога да живея без него. Което е по-близо до истината, отколкото би могъл да предполага — тя се засмя горчиво. — Имам цял гардероб, пълен с дрехи от Родео Драйв, сейф пълен с бижута и кола, която струва повече пари, отколкото някога бих могла да изкарам като модел. Ако оставя Коул да се измъкне, не само че няма да има къде да облека дрехите си и да сложа бижутата си, няма да съм в състояние дори да заредя колата с бензин. Вчера похарчих последните пари, които ми отпуснаха този месец за подарък на Ранди. Аз съм съсипана, майко.

Белинда най-накрая се осмели да срещне очите на Ронда. Нямаше го блесналия от гняв поглед, който очакваше — в очите на по-възрастната жена се четеше само страх.

— Коул не може да те изхвърли просто така като някоя непотребна вещ. Ти си с него повече от година! Това със сигурност означава нещо. Ще наемем адвокат, такъв, който се е специализирал в подобни дела.

Белинда не искаше да признае на майка си, че миналата седмица тайно бе проверила дали съществува възможност да получи постоянна издръжка, просто за всеки случай. Разбира се, беше използвала фалшиви имена, но ситуацията, която описа, бе нейната. И двамата адвокати бяха предложили „приятелката“ й да дойде лично и да обсъдят случая в подробности, но нито един от тях не се бе изказал твърде оптимистично. По-добре беше да остави Ронда да си мисли, че телефонното обаждане на Коул и предложението му пътищата им да се разделят са дошли за нея като гръм от ясно небе. В противен случай щеше да й се наложи да обяснява защо не бе направила нищо досега, за да се осигури финансово.

— Не можеш да му позволиш да постъпва така с теб, Белинда — Ронда прокара пръсти през косата си, оставяйки я да стърчи на всички страни. — Прекалено дълго те нямаше по подиумите, скъпа. Твърде възрастна си да започнеш отначало — гласът й се пречупи и Ронда отправи към дъщеря си умолителен поглед. — А какво ще правя аз? Нали разчитам единствено на парите, които ми даваш всеки месец? Ще изгубя и къщата — огледа се с отчаяние наоколо.

Белинда никога не бе виждала тази страна от характера на майка си. Не бе за вярване, че бе намерила пролука в защитната обвивка на Ронда, но откривайки слабостта й, Белинда изпита замайващо чувство на превъзходство. След толкова години накрая бе съзряла възможност да придобие влияние над майка си. Успехът на едната щеше да зависи от успеха на другата. Залогът се бе удвоил.

— Нямам намерение да се дам без борба — промълви тя, решена повече от всякога да завоюва старите си позиции.

Думите на Белинда накараха Ронда да трепне радостно.

— Разбира се, че няма да се дадеш. Моето момиче не е от тези, които се оставят да ги разиграват лесно — тя протегна ръка. — Сега ела тук и ми кажи какво си решила да правиш и как мога да ти помогна.

Белинда се отпусна до майка си на дивана с цвят на авокадо.

— Все още не съм решила как да постъпя.

— В такъв случай ще измислим нещо заедно. Две глави мислят по-добре от една, особено когато става дума за нас двете.

— Помисли си добре за това, което каза току-що, майко.

Животът им се бе обърнал наопаки. Сякаш бяха разменили местата си и сега Белинда бе тази, която проявяваше загриженост, която успокояваше и вдъхваше увереност.

— Знаеш какво имам предвид. Двете винаги сме се справяли чудесно — Ронда се усмихна и хвана ръката й. — Също както едно време.

Само че старите времена бяха отминали безвъзвратно. Майка й бе права. Предишната Белинда Сю Ханоувър вече не съществуваше, не бе стъпвала на подиума твърде дълго. Всички онези неща, които й бяха осигурявали достъп навсякъде, вече бяха минала история. Сега имаше стотици по-млади и по-хубави момичета, които бяха заели мястото й, докато тя се занимаваше с Коул.

Ронда стисна окуражително ръката на дъщеря си.

— Хайде, не ме измъчвай повече, скъпа. Имаме да вършим работа. Сега кажи ми какво точно ти каза Коул, когато се обади.

— Каза, че откакто си е тръгнал, е мислил много и е решил, че не е справедливо да ме кара да го чакам тук, докато той се опитва да реши какво ще прави оттук нататък. Каза също, че имам нужда от някой, който да бъде до мен, който знае какво иска и би оценил това, което мога да му дам.

— А ти какво му отвърна?

— Отначало бях твърде стъписана, за да кажа каквото и да било. Естествено, той си помисли, че плача.

— Естествено — повтори като ехо Ронда.

— Започнах да подсмърчам тихо и му казах, че нямам нищо против да чакам, докато вземе решение. Казах му още, че след като си е тръгнал, съм осъзнала колко го обичам.

— Отлично! — отвърна Ронда. — Освен ако…

— Освен ако какво? — попита предизвикателно Белинда.

Нямаше да позволи на майка си със съмненията си да разклати новопридобитата й увереност.

— Освен ако има друга жена.

Белинда почувства как в миг гърлото й пресъхна.

— Това е невъзможно! Не е отсъствал чак толкова дълго, за да има време да си намери някоя друга.

— И колко време отнемат такива неща?

— Просто не е възможно. Аз имам всичко, което Коул може да търси в една жена — заяви тя с увереност, каквато всъщност не изпитваше.

— Не казвам, че Коул е намерил друга жена. Просто това е възможност, която трябва да обмислим.

Белинда почувства как губи почва под краката си.

— Трябва да намеря начин да си го върна незабавно.

— Доколкото ми е известно, има само една дума, която обяснява всичко в ситуации като тази — пари. Много пари. Коул не ти ли е споменавал колко ще ти даде?

— Той никога няма да ми предложи пари, за да си тръгна. Би приел подобно нещо за унизително и за двама ни. Каза, че ще се постарае да не ми липсва нищо, докато си намеря работа и започна да се грижа за себе си — тя поклати глава. — Коул дори предложи да накара Франк да каже няколко добри думи на някои директори на шоупрограми, за да мога да продължа кариерата си. Можеш ли да си представиш?

— А каза ли ти какво да правиш, докато се върне?

— Каза само, че мога да остана в къщата, докато си намеря къде да живея. Дори имаше наглостта да ми посочи няколко апартамента в Лагуна, които знаел, че се освобождават. Представяш ли си? Мисля, че след като никой не знае за нашия разговор, мога да продължа да вземам парите, които той ми отпуска всеки месец. Не е кой знае какво, но мога да заделям по нещо.

— Но Коул сигурно ти е казал колко пари ще ти даде, когато си тръгнеш.

— Не каза нищо определено — нямаше намерение да дава на Ронда материал за по-нататъшни спорове.

— Когато отхвърли предложението му, какво му каза?

— Че искам него, а не парите му.

— Умно момиче! — Ронда изпита истинско задоволство от дъщеря си. — Предполагам, че тогава е вдигнал сумата.

— Вече ти казах, Коул не постъпва по този начин. Това е против убежденията му. И, повярвай ми, нямам никакво намерение да му правя такива предложения. В мига, в който го направя, няма да има връщане назад. Освен това, не към това се стремя, поне не веднага.

Белинда имаше нужда от план, да следва определена насока, нещо, което да я ръководи. Сега тя беше като златна рибка в стъклен аквариум, която плува като полудяла, а всъщност не намира изход и път за никъде. В главата й започна да се оформя една идея. На устните й бавно се появи усмивка. Ронда позна тържествуващия блясък в очите й и се премести по-близо до нея.

— Не мога да ти опиша колко съм щастлива — усмихна се, изпълнена със задоволство. — За миг си помислих, че ще оставиш това копеле да се измъкне по такъв начин.

— Внимавай, майко, възнамерявам да направя „това копеле“ твой зет.

Ронда плесна с ръце и изпищя от възторг.

— Ето това е моето момиче!

— Сега трябва да намеря начин да го върна тук колкото е възможно по-скоро, просто в случай, че има друга жена.

За известно време двете потънаха в мълчание.

— Ако помисли, че си бременна, ще се върне за нула време — заяви хитро Ронда, след като помисли няколко минути. — Ще трябва да измислим нещо, за да се оправдаем защо сме пазили досега тайна по този въпрос. После, поради напрежението, под което те е поставил, отсъствайки толкова дълго, и след настояването му да прекъснете връзката си… е, няма да е чак толкова чудно, имайки предвид всичко това, че си изгубила бебето си.

— Не мога да постъпя така с Коул — заяви твърдо Белинда.

Бе по-добре майка й да си мисли, че в нея са проговорили съвестта и угризенията, отколкото да научи истината. Ронда фанатично вярваше, че ако една връзка не върви, единственият сигурен коз, който жената може да изиграе в своя полза, са децата. Нямаше да й е приятно да научи, че дъщеря й бе пренебрегнала съвета й, и че никога нямаше да бъде баба, както си мислеше. Ронда не се колебаеше да заяви на всеки, който имаше желание да я слуша, че няма търпение да дочака деня, когато ще може да се включи отново в обиколките с хубави момичета, но вече с внучка.

— Добре, добре. Разбирам. Не се притеснявай, скъпа, ще измислим нещо също толкова добро. Никой не може да ни победи, когато действаме заедно.

— Обичам те, мамо — отвърна Белинда.

Хубаво беше да си с някого, пред когото да не се налага да се преструваш. Щеше да бъде още по-добре, ако можеше да бъде откровена докрай. Но в края на краищата човек не може да има всичко.