Сандра Браун
Здравей, тъма (31)

Тридесета глава

Страхотно място за премръзнали въдичари.

Барът се намираше на брега на езерото, беше заобиколен от кедрови дървета и добре известен на местните жители. Рибарите често го посещаваха, но заведението не привличаше нито туристи, нито членовете на кънтри клуба, които обичаха да играят голф. Клиентелата се състоеше главно от строителни работници, каубои и любители-колоездачи. Не беше за чиновници с бели якички, затова всеки, който познаваше Брад Армстронг, щеше да се удиви да го види тъкмо тук.

Когато се запъти към полутъмния бар, под краката му захрущяха черупки от фъстъци. Помещението се осветяваше от неоновите реклами, изобразяващи флага на „Самотна звезда“ и халба бира до него. Лампите с абажури над билярдните маси твърде слабо допринасяха за общото осветление, защото самите те едва блещукаха през облаците цигарен дим.

Къркорещият мюзикбокс в ъгъла с въртеливи движения излъчваше дъга от приглушени цветове, но в музиката, която се носеше от него, нямаше и помен от приглушеност. Кънтри парчетата бяха стари, а певците носово редяха кахърни слова.

Клиентите пиеха бирата си направо от бутилката или се наливаха с чисто уиски и текила. Същото пиеше и момичето, до което се настани Брад.

Той тутакси я позна. Фактът, че тя беше тук тъкмо в този момент, бе божие провидение, доказателство, че Брад не върши нищо лошо.

Погледна двете празни чаши пред нея и махна на бармана да налее още две от същото.

— Едно за мен и едно за дамата с халката на зърното.

Тя се обърна към него.

— Как смееш… О! Здрасти. Онази нощ… нали?

— Радвам се, че си спомняш — ухили се той.

— Ти си онзи с порно снимките.

Носът му увисна.

— Мислех, че си ме спомняш заради други мои качества.

— Да, и заради тях — усмихна се тя и облиза горната си устна.

— Не очаквах да те срещна на такова място — каза той. — Класата ти не е толкова ниска.

— Едно време се навъртах и тук — отвърна тя, счупи черупката на фъстъка със зъби и деликатно сдъвка ядката. — Преди да започнем да се събираме от сексклуба.

Тя пусна черупката на пода и изтърси дланите си.

— И ти не ставаш за това място.

— Предполагам, че е било предопределено да се видим отново.

— Страхотно — отвърна тя.

Беше се наплескала с грим, за да изглежда по-възрастна и да има право да си поръча алкохол. Или наистина бе заблудила бармана, или на него изобщо не му пукаше, че сервира на непълнолетна. Той им наля поръчаната текила.

— За какво ще пием?

Тя завъртя големите си тъмни очи към тавана, сякаш очакваше да прочете отговора върху наслоения цигарен дим и мръсотията по него.

— Какво ще кажеш да пием за халките по тялото?

Той се наведе към нея и прошепна:

— Възбуждам се само като си помисля за това.

Той чукна чашата си в нейната и двамата почти едновременно изляха парещата течност в гърлата си.

Дяволски лесно е, помисли си той. Майките престанаха ли да предупреждават дъщерите си да не разговарят с непознати? Не ги ли съветват никога, ама никога да не излизат с мъж, когото не познават? Накъде върви светът? Той се изплаши за собствените си дъщери.

Но мисълта за семейството разваляше настроението му, затова я отпъди като досадна муха и поръча по още една текила.

Довършиха питиетата си и решиха да тръгват. Когато минаваха покрай масите за билярд, той самодоволно се усмихна. Беше обект на завист от страна на мускулестите момчета с татуировки по ръцете, затъкнали ножове в широките си кожени колани. Очевидно беше успял там, където те се бяха провалили. Вероятно причината бе в чистата му коса.

— Името ти е Мелиса, нали? — попита той, когато отвори вратата на колата си пред нея.

Бляскавите й червени устни се разтегнаха в усмивка, когато той си спомни името й.

— Къде отиваме?

— Имам си стая.

— Супер.

Лесно, та чак смешно.

Не беше умно от негова страна да излезе тази вечер, но ако бе останал затворен и минута повече, щеше да полудее. Не можеше да се върне вкъщи. През деня Тони му бе звъняла на всеки четвърт час с молба да се прибере. Каза му, че полицията искала само да поговори с него. Да бе, помисли си той. Така си е, искат да разговарят с мен, но през железните решетки.

Престана да отговаря на позвъняванията и не й се обади, защото знаеше, че полицията може да проследи телефона му с помощта на сателита. Фактът, че откриха тялото на Джейни влошаваше положението му. По новините съобщиха, че очакват резултатите от аутопсията. Това го докара до ръба на нервна криза.

Той се гневеше на жена си, защото не го разбираше, а на Джейни — защото бе прелъстителка, на която не можеше да устои, ядосваше се дори на майка си, защото сурово го наказваше, задето мастурбираше като малък.

Не си спомняше нищо подобно, но по време на терапевтичните сеанси психолозите го бяха попитали дали не е наказван заради мастурбиране и той отговори положително, защото очакваха от него приемливо обяснение за сексуалните му странности.

Докато новините ставаха от лоши по-лоши и името му все по-често се споменаваше в тях, напрежението му нарастваше. Беше се опитал да се разсее, като разглежда порнографските си списания и чете писмата и „истинските“ преживявания на читателите. Но скоро фамилиарният им тон му досади. Освен това, желанията му нямаше да се задоволят от опита на другите.

Той бе възбуден и трябваше да се облекчи. При напрежението, на което бе подложен напоследък, кой би го укорил? Реши, че облекчението няма само да дойде при него — той трябваше до го потърси.

Вече го беше открил.

— Онази нощ не беше със същата кола — забеляза Мелиса, докато въртеше копчето на радиото; спря се на отсечена песен в стил рап. За да не може полицията да проследи колата му, той се бе обадил по телефона и бе наел друг автомобил. Не се свърза с фирма, която щеше да иска от него да попълни всякакви документи, а се обади на един номер, публикуван на жълтите страници на вестника; фирмата държеше клиентите да платят в брой. Това подсказа на Брад, че тя не спазва законите и правилата толкова стриктно. Единственото удобство, което обещаваха, бе климатик във всяка кола.

Докато чакаше да му я докарат, взе душ и се облече, наплиска лицето си с афтършейв и зареди джоба на панталоните си с презервативи.

Човекът, който докара колата, приличаше на истински бандит. Брад набързо му показа шофьорската си книжка и попълни формуляр с лъжлива информация. Преброи няколкото банкноти, които му искаха като депозит и добави десет долара бакшиш. Речниковият запас от думи на служителя бе доста беден и изобщо не му пукаше кога точно Брад ще върне десетгодишния автомобил на паркинга.

— Срещали ли сме се преди? — питаше го Мелиса сега. — Имам предвид преди онази нощ. Лицето ти ми изглежда доста познато.

— Аз съм известен киноактьор.

— Това трябва да е — отвърна тя и се изкиска.

За да промени посоката на мислите й, той каза:

— Винаги ли изглеждаш толкова страхотно?

— Тъй ли мислиш?

Всъщност приличаше на курва. Бе стегнала боядисаната си коса по-здраво и по-високо от предишната нощ. Извън задимения бар гримът й изглеждаше още по-крещящ. Фланелката й бе направена от тънка материя, през която прозираше сребърната халка на зърното й. Повечето салфетки бяха по-големи от полата й.

С една дума — просеше си го. Трябваше да му бъде благодарна, задето я спаси от дебелите вратове в бара.

Той привлече вниманието й към слабините си:

— Виж, какво ми причиняваш.

Тя оцени с поглед подутината под панталоните му.

— Само толкова ли можеш? — попита тя и се облегна на страничната врата. Бавно прекара пръсти по зърното със сребърната халка.

Момичето добре си знаеше занаята. Пенисът му щръкна в ерекция.

— Не мога да те гледам и да карам.

Тя подръпна зърното си, за да го подразни. Той изпъшка.

— Убиваш ме, знаеш ли?

— Но ще умреш щастлив.

Той протегна ръка и я мушна под полата й, усети дантелата под пръстите си и ги пъхна под нея.

— Хм. Точно тук — изскимтя Мелиса и затвори очи. — Само да не те спрат за превишена скорост. Поне докато свърша.

* * *

Гавин чакаше пред ЦСС, когато Дийн, Парис и сержант Къртис излязоха от сградата. Надеждата му беше в Ланси Рей Фишър. Скочи на крака и попита:

— Той ли е?

— Все още не знаем — отвърна баща му. — Сержант Къртис го остави в полицията, за да му зададе още въпроси.

Парис погледна часовника на ръката си.

— Ако не ви затруднявам, бих искала да ме оставите у дома, преди да отида на работа. Толкова бързах тази сутрин!

— Ще те откарам и после ще хвърля Гавин вкъщи — отвърна Дийн. — Ще включим клетъчните си телефони, Къртис. Ако стане нещо…

— Веднага ще ви се обадя — увери ги той. — Имам намерение да се заема с Ланси Рей.

— С цялото си уважение към теб, но не мисля, че той е Валентино — каза Парис.

Детективът кимна с глава. Гавин си помисли, че има доста уморен вид. Русата му брада бе започнала да набожда по розовите му страни.

— Продължавам да подозирам доктор Армстронг, но не искам да отхвърля и Ланси Фишър, още не. Ще държа връзка с вас.

Те се бяха насочили към асансьорите, когато Къртис го повика по име.

Отначало Гавин си каза: Какво има пак? Но попита:

— Да, сър?

— Съжалявам, че те накарах да преминеш през всичко това днес. Знам, че никак не беше забавно.

— Всичко е наред — отвърна той, но не го мислеше. Не беше наред. Не обичаше да го карат да се чувства виновен, когато не е. — Надявам се да откриете човека, който е постъпил така с Джейни. Още в самото начало трябваше да ви кажа, че двамата с нея бяхме в колата й. Но се страхувах да не си помислите… е, онова, което си помислихте. Мисля, че е срещнала убиеца си, след като се е отървала от мен.

— Така изглежда. Напълно ли си сигурен, че не ти е казала с кого има среща? Някакво име? Професия?

— Убеден съм.

— Е, благодаря — каза Къртис. — Оценявам помощта ти.

Баща му го побутна към асансьорите и те си тръгнаха. На път за вкъщи Гавин седеше отзад. Никой не каза нищо съществено, тримата бяха потънали в собствените си мисли. Когато пристигнаха, видяха, че патрулната кола вече беше паркирана пред къщата и в нея седяха двама полицаи. В себе си Гавин тежко изпъшка. Беше му писнало от полицаи. В близките дни не искаше повече да му се мяркат пред очите, с изключение на баща му.

— Не ми трябват бавачки, татко. Нали вече не съм сред заподозрените?

— Не си, но полицаите са тук, за да те пазят. Ще останат, докато заловим Валентино.

— Той няма да…

— Не мога да разчитам на случайността, синко. Освен това, охраната е под ръководството на Къртис, не я контролирам аз.

— Ако поискаш, можеш да ги освободиш.

— Но не искам. Ясно?

Когато баща му имаше такова изражение на лицето, всички аргументи отиваха по дяволите. Той недоволно кимна с глава. Тогава баща му се протегна назад и сложи ръка на рамото му.

— Гордея се с днешното ти поведение.

— С риск да ти звуча назидателно, и аз съм горда, Гавин — обади се Парис.

— Благодаря.

— Ако нещо се случи, веднага ми се обади. Обещай ми, че ще го направиш.

— Обещавам, татко.

Той скочи от колата.

— Довиждане, Парис.

— Довиждане. Ще се видим скоро, нали?

— Да, страхотно.

Гавин се отправи по пътеката към входа на къщата. Те не тръгнаха, докато той не влезе. За разлика от майка му и баща му, двамата с Парис си пасваха като двойка. Улови се, че се надява нещата между двамата да потръгнат.

Преди да затвори и залости вратата и да стане заключеник на самия себе си, той им помаха с ръка.

* * *

— Какво толкова мислиш?

Парис погледна към Дийн.

— Какво си мисля ли? За Тони Армстронг. Съчувствам й. Тя ми харесва.

— И на мен. Куражлия жена.

— Според мен обича мъжа си. Много. При настъпилите обстоятелства сигурно е доста объркана.

После с любопитство попита:

— От медицинска гледна точка, кога човек се счита за сексуален маниак?

— Труден въпрос.

— Убедена съм, че можете да отговорите, доктор Малой.

— Добре. Ако някой получи ерекция дванайсет пъти на ден, ще го поздравя и ще го окуража да я получи за тринайсети път. Но ако действа всеки път, когато е в ерекция, бих казал, че е множко и че вероятно имаме проблем.

— Шегуваш се.

— Донякъде, но в шегата ми има зрънце истина.

Усмивката му изчезна и той заговори сериозно:

— И сексът се превръща в мания, както всичко останало. Тогава, когато желанието надделее над разума. Когато половата активност има отрицателно въздействие върху професията, семейството и отношенията на човека, когато се превърне във водеща сила и изключителен приоритет за личността.

Той я погледна и тя му кимна да продължи.

— Същото става и с битовия пияница, който се превръща в алкохолик. Индивидът загубва контрол над желанието. Казано другояче, желанието контролира индивида.

— Може да жертва жена и семейство, за да задоволи желанията си, така ли?

— Което не означава, че Брад Армстронг не обича съпругата си — отвърна Дийн. — Вероятно я обича.

Парис се замисли и се загледа в прозореца пред себе си. Макар, че носеше слънчевите си очила, тя присви очи от лъчите на залязващото слънце, които сякаш ги прерязаха. Попита се какво ли правят съдията и Мариан Кемп в момента. Едва ли се наслаждаваха на величествения залез.

— Трябва да организират погребението.

— Моля? — попита Дийн.

— Мислех на глас. За семейство Кемп и как се чувстват в момента.

— Да — въздъхна той. — Не мога да си представя какво е да загубиш детето си. Разговарял съм с полицаи, загубили децата си, но всяка дума, която им казвах, ми звучеше неискрено. Ако нещо стане с Гавин… — той млъкна, неспособен да изговори ужасната мисъл. После тихо продължи: — Бих желал да се сприятеля с него.

— Знам.

— Заради моя собствен баща.

— И това ми е известно.

— Колко ти е казал Джак?

— Достатъчно.

Джак й бе обяснил, че отношенията между Дийн и баща му били твърде непостоянни. Мистър Малой имал строг характер и Дийн доста често се опарвал от него. Понякога изблиците му били направо страшни.

— Баща ти биеше ли те, Дийн? — попита го тя.

— Можеше да почерни живота ми понякога, да.

— Да приема ли, че се изказваш доста сдържано за него?

Той вдигна рамене с безразличие, което тя знаеше, че е престорено.

— Аз можех и да не му обръщам внимание, но когато започна да се държи така и с майка ми, не можах да го понеса.

Според Джак решаваща роля изиграло посещението на родителите на Дийн в Тексаския технически университет една събота, когато били във втори курс. По време на забавата в общежитието баща му влязъл в спор с Дийн. Дийн се опитал да не обръща внимание, ала баща му се разгорещил извънредно много и на Дийн му било невъзможно да продължи разговора си с него.

Майка му се разтревожила за сина си и се опитала да се намеси. И тогава баща му започнал да я унижава. Думите му били жестоки. Без да се съобразява с приятелите си и останалите родители, които слушали всичко, Дийн се втурнал да я защитава, съборил мистър Малой на земята, седнал на гърдите му и, както Джак се бе изразил, „го забъхтил до пълно изтощение“.

След тази случка отношенията помежду им се изострили още повече и двамата не ги изгладили до самата смърт на бащата.

— Тогава наистина полудях — каза Дийн. — Преди не ми се бе случвало и оттогава насам не съм избухвал чак толкова. Ако Джак и другите момчета не ме бяха дръпнали, можех да го убия. В онзи момент исках да го унищожа. Много ме е яд, че стана така, защото мама се почувства ужасно. Но после старецът се замисляше, преди да й се нахвърли, особено ако съм наоколо.

Той я погледна. Никога преди не го бе виждала тъй уязвим.

— В душата ми се бе разразил истински ураган, Парис. Не мога да ти го опиша. Черна ярост ли беше? Обзе ме целия, пелена ми се спусна пред очите. Баща ми непрекъснато изпадаше в такива състояния. Онази вечер разбрах, че каквато и да е причината за поведението му, тя е и у мен. Прояви се веднъж. Страхувам се да не ме обземе отново.

Тя се протегна и го докосна по ръката.

— Провокирал те е по най-подъл начин. Ти си реагирал, но това не означава, че в себе си криеш тиха ярост, която всеки миг би могла да се възпламени. Ти не си като баща си, Дийн — увери го тя. — Никога не си приличал на него, няма и да заприличаш. Що се отнася до Гавин, нима нямаш право да му се ядосваш понякога? Обикновено децата ядосват родителите си, разочароват ги и ги влудяват. Това им е работата. Присъщо им е. И е нещо обичайно да им се сърдиш, когато го заслужават. Всъщност е тъкмо обратното — Гавин щеше да се усъмни в обичта ти към него, ако не му се ядосваше. Често ще те предизвиква, за да се увери, че го обичаш.

Тя се засмя.

— Само ме чуй! Бащата и психологът си ти, а аз не съм нито едното, нито другото.

— Но всичко, което казваш, е точно така и аз имам нужда да го чуя.

Тя нежно му се усмихна.

— Ако хвалбите са повече от наказанията, всичко ще е наред.

Той се замисли над думите й и й намигна:

— Колкото красива, толкова и умна. Опасна жена си, Парис.

— Е, да, такава съм си аз. Най-обикновена фатална жена.

— Вероятно това е привлякло Ланси Рей Фишър към теб. Твоята тайнственост е възбудила престъпните му инстинкти.

— Харесва му работата ми — завъртя очи тя.

— Така твърди той.

— Мислиш, че лъже ли?

— Ако лъже, звучи твърде убедително. Или е искрен, или е дяволски добър актьор.

— И аз съм на същото мнение.

— Как е да си нечий идол?

— На никого не препоръчвам да моделира живота си по моя — тъжно се усмихна тя.

В същия миг телефонът му звънна. Той отговори, без да сваля едната си ръка от волана:

— Малой… Аха, за вълка говорим… Не, двамата с Парис тъкмо разговаряхме за него.

Направи й знак, че е Къртис.

— Ами резервната му квартира? — слуша известно време, после каза:

— Идеята не е лоша.

Къртис имаше още нещо да му каже и когато той свърши, Дийн каза:

— Добре, аз съм на линия.

Той прекъсна връзката и отново се обърна към Парис:

— Къртис „раздрусал Ланси Рей“, както сам твърди, но Ланси се придържал към казаното пред нас. Полицаите, изпратени в квартирата, където се е крил, докладвали, че той наистина е живял там, но нямало следи, че и друг е бил с него.

— Нищо, което да доказва, че е държал Джейни като заложница? — попита Парис.

— Нищо. Нямало и лаборатория за промиване на снимки. Само един брой на Плейбой. Така че сега Къртис е наострил зъби за Армстронг. Има намерение да проведе задушевен разговор с Тони Армстронг.

— Хм, очаква я ужасна дилема. От една страна иска да открият съпруга й, за да му помогнат, от друга го инкриминира.

— Той сам се инкриминира.

— Знам. Опитвам се да вляза в кожата й. Тя го обича и иска той да се излекува, но ако това е невъзможно, колко ли дълго ще бъде в състояние да остане до съпруга си?

— Добър въпрос, Парис.

Когато осъзна, че репликите й за Тони Армстронг биха могли да се отнесат и към нея самата, вече беше късно.

Дийн спря колата до бордюра пред дома й. Загаси двигателя и се обърна с лице към нея, готов да й отговори, но тя го прекъсна, преди още да е започнал:

— Джак имаше нужда от мен.

— Аз имам нужда от теб.

— Но не по същия начин.

— Така е. Остана при него по задължение. Докато аз искам да избереш да бъдеш с мен.

Задържа погледа си върху нея, после отвори и излезе от колата.

По пътя към къщата тя се спря да вземе пощата, която стоеше в кутията от два дни. Внесе я и захвърли купчината върху масичката до вратата.

— Един господ знае кога ще се заема с тях. Бюрото ми в радиото е още по…

Успя да каже само това, преди Дийн да я притегли към себе си и да я целуне. Докато я целуваше, той свали очилата й и ги остави на масата. Притисна я силно към тялото си. Тя веднага отговори на ласките му, плъзна ръце под неговите и го прегърна. Пръстите й се забиха в мускулите на гърба му.

Когато устните им се сляха, той придърпа нагоре полата й и започна да я милва по голото бедро. Тя започна да се топи отвътре, но откъсна устните си от неговите и задъхано прошепна:

— Дийн, остава ми само час до работа.

— Значи ще счупим рекорда. Сексуалните ни опити досега са продължавали не повече от три минути.

Той зарови лицето си в косите й.

— Този път искам да те видя гола.

Тя издаде гърлен смях и допря глава в неговата.

— Ами ако не ме харесаш?

— Никакъв шанс.

Мушна ръце в пликчетата й. Тя тихо извика от удоволствие, ала гласът на разума бе по-силен.

— Ами ако се обади Къртис?

— Свикнал съм с разочарованията. Но това е още една причина да се заемем с нашите си работи.

Улови я за ръката и тръгна към спалнята, като я дърпаше след себе си. От гърдите на Парис се понесе весел момичешки смях. Сърцето й запрепуска. Почувства се ужасно лоша и тържествуващо жизнена.

Дийн също се смееше, докато съсредоточено работеше върху своенравните копчета на блузата й.

— Ама че проклетии!

Парис прояви по-голяма сръчност от него. Ризата му скоро бе разкопчана и тя страстно го целуна по зърното, като с устните си почувства тупането на сърцето му.

След като най-после успя да се пребори с копчетата, той свали блузата и откопча сутиена й. Хвана я за гърдите и започна да ги масажира със силните си пръсти.

Той се наведе над нея и тя го погледна. Лицето му изразяваше страст и нежност едновременно, когато зърната й отговориха на милувките на неговите пръсти. За миг очите му срещнаха погледа й, преди да наведе глава и да захапе едното.

Тя разкопча колана и свали ципа на панталоните му, после пъхна ръката си под бельото му. Кожата бе гладка като кадифе, пенисът му беше твърд и пулсираше от желание. Помилва го с пръст по връхчето и той потръпна.

— Парис, спри — каза той и отстъпи по-далеч от нея. — Ако… Не бива да го правиш. Ще свърша, а искам това да продължи дълго.

Тя отхвърли с рамене сутиена си, изви ръка назад, за да разкопчее полата си и я пусна да се свлече на пода. Той трескаво я изучаваше с поглед. С едно леко движение се отърва от останалите си дрехи. Тя го гледаше с искрено одобрение, но когато отново протегна ръце към него, той я отблъсна. Коленичи на пода и я целуна през копринените бикини. Придържаше задничето й с две ръце и го притискаше към лицето си. Топлият му влажен дъх премина през плата и коленете й омекнаха. Целуна я отново. После пак, и пак. Тя се улови за раменете му и затвори очи.

Копринената материя сякаш се разтопи и изчезна. Почувства горещите му бързи устни, после езика му, който си проправяше път, търсеше и се промушваше. Тя се отдаде на удоволствието, което беше безмерно.

Когато положението стана критично, тя възвърна контрола върху себе си и го помоли да спре.

Той се изправи и я взе в ръцете си. Двамата плътно се притиснаха един към друг, гърдите й — към неговите гърди, а слабините му срещнаха гладкия й корем.

Накрая легнаха в девственото й до този миг легло лице в лице. Ръката й почиваше под пъпа му, потънала в окосмената му мъжественост. Прекара пръст по дължината на пениса му. Той покри ръката й със своята длан и започна да я насочва нагоре-надолу.

— Господи! — изстена той.

— Не мога да повярвам, че това се случва.

— Нито пък аз.

Той я целуна по зърното, като го погали с език.

— Продължавам да мисля, че всеки миг ще се събудя.

— Ако се събудиш, моля те, не буди и мен.

Разтвори краката й и се настани между тях, после бавно започна да навлиза в нея, като й даваше време да го поеме и се спираше, за да изпита всяко усещане докрай, преди да се притисне силно и да влезе плътно и изцяло в нея.

Потопени в удоволствието, известно време те останаха неподвижни, но когато той излезе от нея, удовлетворението им беше пълно.