Сандра Браун
Здравей, тъма (12)

Единадесета глава

— Събуждай се, сънливке.

Джейни отвори очи. Той се бе навел над нея и, опрял главата си до нейната и дишаше в лицето й. Целуна я по челото. Тя жално изскимтя.

— Липсвах ли ти?

Тя кимна и той се засмя. Не й вярваше и така бе най-добре. Защото щеше да убие мръсното копеле при пръв удобен случай.

Опита се да прикрие злобата, която чувстваше, защото бе стигнала до заключението, че единственият й шанс е да се прави на покорна. Това куку искаше да си играе игрички, да доминира, да я накара да му се моли.

Добре. Ще бъде неговата малка измислена играчка, докато не се обърне с гръб към нея — тогава ще го тресне по главата.

— Какво е това?

Забеляза петната по чаршафа и зацъка с език. Тя се беше напишкала. Но какво очакваше той? Беше я оставил завързана тук, бог знае колко време. Тя се беше стискала, колкото й бе възможно и накрая се бе подмокрила.

— Ще трябва да смениш чаршафите — каза той.

Добре, ще го направя. Само ме развържи и ми дай чист чаршаф, а аз ще те удуша с него.

Той прокара пръсти по сплъстената й коса.

— Вониш на пикоч и пот, Джейни. Напъваш ли се? Чудя се какви ги вършиш.

Погледът му зашари наоколо и се спря на стената зад леглото.

— Хм. Петна върху боята. Клатила си кревата, така че горната му рамка да се удря в стената, нали?

По дяволите! Надяваше се да ядоса съседа и да го принуди да дойде, за да поиска да спрат влудяващия монотонен шум. А когато никой не му обърне внимание, да се оплаче на управителя и управителят да дойде и да провери откъде идва трополенето.

Тогава ще я намерят и ще съобщят на баща й, а той ще се погрижи този шибаняк никога повече да не види слънчева светлина. Ще го затворят в килия под стените на затвора, където се срещат всички смахнати типове наоколо.

Издърпа леглото по-далеч от стената и прекъсна мечтите й за спасение и мъст.

— Не може така, Джейни — той отново я целуна по челото. — Извинявай, че провалих малкия ти хитър план, миличка.

Погледна го с отчаяние, което не бе само преструвка. Настоятелно изпъшка.

— В тоалетната ли искаш да отидеш?

Тя кимна.

— Добре. Но трябва да ми обещаеш, че няма да се опиташ да избягаш. В противен случай ще трябва да те нараня, а аз не го желая.

Обещавам, промълви тя под ужасната лента, залепена на устата й.

Най-напред развърза краката й. Преди това си мислеше, че още щом го направи, тя ще започне да го рита и се бори с него, ала за жалост крайниците й бяха като гумени. Краката й не искаха изобщо да се помръднат, а когато все пак започнаха да шават, движеха се бавно и мудно.

Той развърза ръцете й, после я вдигна на ръце и я отнесе в банята. Изправи я на крака близо до тоалетната чиния, вдигна капака и внимателно я настани да седне.

Тя протегна ръка да свали лентата от устата си.

— Можеш да я махнеш — тихо каза той, — но ако започнеш да викаш, ще съжаляваш.

Повярва му. Отлепването бе болезнено, но когато освободи устата си, тя можа да поеме дълбоко въздух.

— Пие ми се вода — промълви с дрезгав глас.

— Най-напред свърши работата си тук.

Той не помръдваше от мястото си. Почувства се унизена и в очите й се появиха сълзи.

— Излез и затвори вратата.

Той нетърпеливо я погледна.

— Хайде, моля ти се. Внезапният ти свян ме удивлява. Побързай, преди да съм размислил и да съм те оставил пак да се подмокриш.

Когато свърши, отново помоли за вода.

— Разбира се, Джейни. Веднага щом си смениш чаршафа. Погледни как си го оставила. Направо отвратително.

Тя умираше от жажда, затова покорно смени мокрите чаршафи и постла чисти. Когато свърши, почувства се ужасно уморена и се обля цялата в студена пот.

Той я накара да седне в креслото, където можеше да я наблюдава, докато отваряше пластмасовата бутилка с вода в кухнята. Тя се надяваше да й даде водата в стъклена чаша. Ще я счупи и ще му пререже гърлото. Ако има силата да го направи. Чувстваше се невероятно слаба дори за човек, лежал в леглото часове наред. Дали през нощта не я бе дрогирал? И сега ли щеше да го направи? Дали не й е сложил нещо във водата?

Всъщност не й пукаше. Беше тъй жадна, че изпи водата на един дъх.

— Гладна ли си?

— Да.

Направи й сандвич със сирене и червен пипер и започна да я храни, като отчупваше малки късчета и й ги слагаше в устата. Хрумна й да отхапе пръста му, но реши, че и тогава ще му остане една свободна ръка. Не можеше да забрави плесника, който замъгли зрението й и временно повреди слуха й. Не й се щеше да си изпроси още.

Щеше да се чувства щастлива, ако дори за миг му причини болка. Мечтаеше да забие зъби в плътта му и да го разкървави. Ала в състоянието, в което беше, нямаше да й е възможно да го надвие. Удоволствието, което щеше да изпита, нямаше да трае дълго и щеше да й струва скъпо. Докато не бе в състояние да постигне повече от това да го вбеси и да го накара да отвърне на удара й, по-добре беше да пази силите си и да се опита да измисли безопасен план за бягство. Когато тя изяде сандвича, той каза:

— Така те искам, Джейни.

Потупа я по главата и се опита да оправи възлите в косата й с пръсти.

— Покорството ти много ме възбужда — каза той и леко докосна зърната на гърдите й. — Ставаш толкова секси!

Извърна се, за да вземе фотоапарата. Омразният фотоапарат. Именно той я бе заинтригувал и я бе накарал да си мисли, че този мъж е по-специален. По-специален извратеняк, да. Сега мразеше фотоапарата и единственото й желание беше да го блъска в главата му, докато и апарата, и костите на лицето му се разтрошат на парченца.

Но тя се боеше твърде много и когато я нагласяваше в пози за мръсните си снимки, не му се противопостави. Помисли си да му се помоли, да му обещае пари, да му се закълне, че няма да каже на никого за него, само да я пусне да си ходи. Дали пък нямаше да я послуша, ако и този път го оставеше да я снима?

Затова продължи да лежи на леглото и да прави онова, което той искаше от нея. Когато свърши, тя нямаше сили да вдигне глава. Беше я дрогирал. Вече беше сигурна.

С ужас го гледаше как отваря чекмеджето на нощното шкафче и изважда нова лента.

— Не — зациври тя. — Моля те.

— И аз не искам да го правя, Джейни, но ти си курва. Не си в състояние да изпитваш чиста любов. Не си искрена. Не ти вярвам, дори когато ми обещаваш, че няма да викаш.

— Няма, обещавам ти.

Това бе последното, което той й разреши да каже, преди да залепи широката лента на устата й. Този път използва лентата и за друго — завърза с нея китките и глезените й за рамката на леглото и така я стегна, че тя не можеше да помръдне.

После коленичи между краката й и хвана пениса си. Малко по-късно взе душ и се облече. Изправи се до леглото и спокойно наниза колана в гайките на панталона си.

— Плачеш ли, Джейни? Защо? Винаги си била момиче за удоволствия и нищо друго.

Напъха мръсното спално бельо в торбата за пране и взе ключовете. Беше вече до вратата, когато щракна с пръсти и се обърна.

— За малко да забравя. Имам изненада за теб.

Извади една аудиокасета от джоба на сакото си и я сложи във вградения в музикалната апаратура касетофон.

— Чуй какво записах снощи. Мисля, че ще ти е интересно.

Натисна копчето за възпроизвеждане, изпрати й въздушна целувка и излезе. Заключи вратата от външната страна.

Изминаха трийсет секунди, а после от касетата се разнесе телефонен звън. Прозвуча няколко пъти и Джейни чу познат глас:

„Парис е на телефона.

Здравей, Парис. Обажда се Валентино.“

Значи името му е Валентино?

Това бе първото, което си помисли, защото тутакси разпозна гласа му. Не говореше, както обикновено, а така, както го правеше понякога, когато са в леглото. Тя се забавляваше много, когато той снижаваше тембъра на гласа си до шепот, сякаш вършеше нещо неприлично, както всъщност беше.

Като го чу на стереозаписа, тръпки я побиха.

Джейни слушаше как той разказва историята им на Парис Гибсън от своя гледна точка и задиша бързо през носа си, вторачена в касетофона като омагьосана. Тя слушаше записа с тревога, която скоро се превърна в ужас. Когато той каза на Парис Гибсън какви планове има за нея, тя запищя и звуците се заблъскаха в лентата, залепена на устата й.

Разбира се, никой не я чу.

* * *

Тони Армстронг пристигна в зъболекарския кабинет на съпруга си малко преди края на работното време. Един от колегите му се спря да поговори с нея. Извини й се, че все още не ги е поканил с Брад на вечеря. Двамата си обещаха скоро да определят датата на събирането.

За Брад не бе трудно да пази външно приличие. И тя щеше да го прави, докато й стигнат силите.

Когато сестрата я видя да влиза, много се почуди.

— Наех бавачка, защото реших да изненадам Брад и да го изведа на вечеря — обясни тя.

— Божичко, мисис Армстронг, доктор Армстронг излезе преди два часа.

Дано сестрата да вземе объркването й за разочарование.

— Е, дотук с изненадата. Каза ли къде отива?

— Не, но съм сигурна, че взе клетъчния телефон със себе си.

— Ще му се обадя. Ще ви задържа ли много, ако използвам телефона в кабинета му?

— Не, никак. Не бързайте. Преди да си тръгна трябва да попълня картоните.

Тъй като Брад бе най-новият, бяха му дали най-малкия кабинет, ала Тони бе надминала себе си и го бе превърнала в уютно местенце. Бе поставила дипломите му в подходящи рамки и ги беше подредила с вкус на стената. Семейните снимки бяха мушнати сред здравната документация на рафтовете зад бюрото му. Върху него нямаше нищо.

Тя седна на стола и започна да търси. Чекмеджетата бяха заключени, но тя го бе очаквала и пристигна подготвена за случая. Прегънатата карфица ги отвори за нула време.

Наистина бе осигурила бавачка за вечерта. Направи си прическа и се гримира, после се облече официално, като се надяваше да изненада Брад и му предложи да вечерят навън — като компенсация за сутрешната кавга.

Репликите, които си бяха разменили, не излизаха от ума й. Брад се бе втурнал разгневен навън. Тя бе побесняла. Почистването на къщата, приготвянето на обяда и хилядите дребни домакински задължения запълниха деня й. Но нищо не бе в състояние да я накара да забрави свадата между тях и вероятността, макар и малка, че може да греши.

Ами ако Брад не се е шлял навън като миналата вечер?

Дали не търсеше под вола теле. Ако наистина не я лъжеше, трябва дълбоко да се е разстроил, че не му е повярвала и си е помислила най-лошото за него.

Не бе възможно да е присъствал на семинара, а после да е излязъл с познати на бира, но заради целостта на семейството тя бе готова отчаяно да се хване и за тази сламка.

Ето защо следобед се запъти към кабинета му с надеждата да го изненада приятно и да му предложи клонката на мира в италианския ресторант, който той отдавна искаше да посети. Надяваше се, че като прекарат една вечер заедно навън, далеч от дома и децата, като изпият бутилка хубаво вино и по-късно правят любов у дома си, той ще й прости, задето го бе обвинила без причина и неприятният епизод щеше да остане зад гърба им.

Но не го завари там, където трябваше да бъде. Беше излязъл от работа рано, без да каже къде отива. Познато поведение, красноречив сигнал, който караше сърцето й да се свие и оправдаваше ровенето в чекмеджетата на бюрото му.

Малко по-късно подозренията й се оправдаха. В най-долното чекмедже откри цяло находище от порнографски снимки.

Имаше както относително безобидни, така и откровено порнографски фотографии. Някои от най-неприличните и като сюжет, и като композиция със сигурност бяха любителски.

Брад бе пристрастен. Като всички с подобна слабост и той бе склонен към рискове. Като рискува, пристрастеният човек изпитва удоволствие от онова, което върши, като например сексуални задявки с колеги или с малолетни пациенти.

Бог знае какво още правеше Брад.