Сандра Браун
Здравей, тъма (37)

Тридесет и шеста глава

— Всъщност, кой го повали?

— Да кажем, всички ние. Рондо не ни даде друга възможност. Стреляхме едновременно.

Парис се облегна на възглавницата на болничното легло, облекчена от отговора, който й даде Къртис. Не би искала Дийн да носи бремето на човека, отнел живота на Джон Рондо. По-късно щеше да научи, че, както бе очаквала, той е бил начело на полицейската колона. Но с него бил Къртис и още няколко ченгета от спецотряда. Всеки от изстреляните куршуми би могъл да бъде фатален за Рондо. Тази сутрин Къртис бе по-издокаран от обичайното, тъй като беше специално подготвил за посещението си при нея. Носеше син костюм с характерна за западните щати кройка. Ботушите му ослепително блестяха. Ухаеше на одеколон. Беше й донесъл кутия шоколадови бонбони.

Въпреки това се държеше делово.

— Рондо е бил достатъчно компютърно грамотен, за да пренасочва телефонните обаждания — каза й той. — Накрая нашите момчета успяха да проследят последното обаждане. И това е предвидил. Клетъчният, от който се е обадил, не е бил регистриран. Дотук му е било лесно.

— Можеше да променя гласа си, когато поиска. Доста странна дарба.

Понякога спираше да мисли за Рондо и за злокобните минути с него в склада. Друг път съвсем неочаквано спомените нахлуваха в главата й и тя трябваше отново да преживее ужасните мигове.

Когато го сподели с Дийн, той я увери, че с всеки изминат ден тя ще си спомня все по-рядко за него, докато накрая спомените й съвсем избледнеят. Въпреки че никога няма да забрави изцяло преживяното, то ще изчезне в подсъзнанието й. В думите му се криеше подтекст: той ще се погрижи тя да живее в настоящето и в бъдещето и да не се вторачва в миналото си.

— Рондо искаше да се премести на работа в ЦСС — говореше Къртис. — Вече се бе обърнал към мен с такава молба. Каза ми, че искал да работи в отряда за сексуални престъпления с деца.

— Където щеше да има неограничен достъп до детската порнография.

Къртис кимна с явно неудоволствие.

— Онази вечер е отишъл в радиостанцията, за да изпълни плана си и в същото време да се отличи в службата, като залови Валентино. При положение, че двамата с Креншоу сте мъртви, можеше и да успее. По тялото на Джейни нямаше следи от ДНК. Очевидно е научил за съществуването на химикала, който унищожава такива следи, от един случай в Далас.

Той поклати тъжно глава.

— Доста е научил от службата си в полицията.

— Ами Стен? Какво казват за състоянието му? — попита тя.

— Стабилизиран е.

Стен като по чудо бе оцелял след прострелването в гърдите и след операцията, при която бяха извадили куршума от тялото му. Белите му дробове бяха колабирали и тъканта беше доста увредена, но щеше да живее. Когато стана възможно да го преместят, Уилкинс Креншоу го бе откарал в Атланта с частния си самолет.

— Помолих чичото на Стен да ми се обади, още щом му разрешат да разговаря по телефона — каза тя. — Искам да му се извиня.

— Убеден съм, че няма да ти има зъб. Ще се радва, че е жив.

— Рондо ми каза, че го е прострелял право в сърцето.

— Ако се е целил в сърцето му, би трябвало повече да се упражнява на стрелбището — мрачно се усмихна Къртис. — Имаш късмет, че не го е правил.

Бяха й казали, че е загубила голямо количество кръв, че куршумът бил влязъл откъм гърба точно под раменната става и го бил пронизал. Щеше да има грозен белег, а смъртоносният й удар на тенис корта щеше да е само спомен от миналото, но за щастие беше останала жива.

Ако куршумът бе преминал няколко сантиметра по-долу, с нея щеше да е свършено. Дийн я бе посъветвал и за това да не мисли, макар че такава беше реакцията на избегналите смъртта.

— Не се задълбочавай върху причините, поради които животът ти е бил пощаден, Парис. Безполезно е. Никога не ще можеш да си отговориш. Бъди благодарна, че остана жива. Както аз съм благодарен — беше й казал Дийн с пресипнал от емоции глас.

Къртис я върна на предишната тема, като заяви, че кръвосмешението в детството на Рондо е причината той да изпитва вътрешна ярост.

— Мисля, че дори и той не знаеше каква силна ярост с насъбрал в душата си — каза детективът. — Беше научил да я крие, но хранеше в себе си дълбок гняв към жените, заради онова, което престъпната му майка му бе сторила.

— Дийн ми го обясни.

— Парафразирам неговите думи — призна си Къртис. Замълча и после попита, дали е прочела сутрешния вестник.

— Съдия Кемп използва убийството на Джейни като част от предизборната си платформа.

— Това вече е извън всякакви граници.

— Има хора, които… не се доизказа детективът.

— А какво ще стане с Брад Армстронг? — попита тя. — Ще отиде ли в затвора?

— Ще бъде съден за сексуалните си престъпления, и ако го признаят за виновен, ще получи строга присъда. Но Мелиса Хачър заяви, че е тръгнала с него по собствено желание и се е съгласила да извършат акта, което е станало многократно, преди да го помоли да спре. Той може да пледира за невинен по тежкото сексуално престъпление и да получи полека присъда, но съм сигурен, че ще лежи в затвора. Дано използва времето си там, за да се стегне.

— Чудя се дали жена му ще остане с него? — попита тя с очи, вперени в красивия букет, който Тони Армстронг й бе изпратила.

— Ще видим — отвърна Къртис. — Но ако бях комарджия, щях да отговоря утвърдително.

В стаята настъпи тишина. После Къртис се удари с две ръце по бедрата, въздъхна и стана от стола.

— Потеглям и те оставям да почиваш.

Тя се засмя:

— Ще почивам като умра. Нямам търпение да изляза от тук.

— Гориш от желание да се върнеш на работа ли?

— Надявам се, идната седмица да започна.

— Слушателите ти ще се зарадват. Болничните служители — също. Казват, че всички цветя в радиус от двеста километра се намират долу, в главното фоайе.

— Вчера Дийн ме отведе с количката да ги видя. Хората са изключително мили с мен.

— И на мен ми липсва предаването ти — каза Къртис и целият почервеня, когато добави: — Голяма работа си, Парис.

— Благодаря. И ти си такъв, сержант Къртис.

Той смутено се протегна, взе дясната й ръка в своята и леко я стисна.

— Сигурен съм, че ще продължим да се виждаме. Имам предвид сега, когато двамата с Малой… — започна той, но не довърши изречението.

Тя се усмихна:

— Да, сигурна съм, че ще продължим да се виждаме.

* * *

Дийн пристигна, когато тя нанасяше последните щрихи върху грима си.

— Парис?

— Тук съм — извика тя от малката баня.

Той застана зад нея и погледите им се срещнаха в огледалото над умивалника.

— Как изглеждам?

— Сладка като мед.

Тя недоверчиво се намръщи на отражението си.

— Не е лесно да си направиш прическа с една ръка. Добре поне, че дясната ми е в ред.

Хвана я за дясната ръка; на опакото на дланта й имаше сини петна от иглата на системата, която бяха свалили едва предишния ден. Той ги целуна.

— В моите очи изглеждаш фантастично.

— Мнението ти определено има стойност за мен.

Тя се обърна към него, но когато той едва се докосна до устните й, разочаровано го погледна.

— Не бих искал да те нараня — обясни й той, като посочи превръзката на ръката й.

— Няма да се счупя.

Със здравата си ръка тя дръпна главата му надолу и го целуна истински, а той отвърна на целувката й. Започнаха да се целуват с дълбока и бурна страст и с отчаянието на влюбени, които за малко да се изгубят отново.

Когато се отлепиха един от друг, тя каза:

— Получих картичка с благо пожелания от Лиз Дъглас. Много мило от нейна страна предвид обстоятелствата.

— Лиз е истинска дама. Липсваше й само едно. Тя не беше ти.

Отново се целунаха и той прошепна, без да отделя устни от нейните:

— Когато се приберем у дома…

— Аха!

— Може ли веднага да си легнем?

— Би ли ми направил…

— Всичко, което пожелаеш. Ще правим всичко.

Той бързо я целуна и каза:

— Да се махаме от тук.

Събраха и последните й останали вещи и ги напъхаха в торбата. Тя си сложи слънчевите очила. Той я настани в болничната количка и я вкара в асансьора.

Докато слизаха, тя каза:

— Очаквах да дойдете двамата с Гавин.

— Изпраща ти поздрави, но сутринта замина за Хюстън, за да прекара края на седмицата при Пат. Надява се да изгладят отношенията си. Може би дори ще поднесе на мъжа й маслинената клонка на мира.

— Браво.

— Дано не ме подведе.

— Не вярваш ли в искреността му?

— О, да! Гавин искрено вярва, че нещата ще се оправят. Но избра да замине тъкмо сега, за да ни остави насаме.

Когато вратата на асансьора се отвори, той се наведе и прошепна в ухото й:

— Благодарен съм му за това.

Тя отвърна на усмивката му и каза:

— И аз.

— Нали ще се омъжиш за мен?

Тя престорено отвърна:

— Иначе няма да се съглася да отидем на меден месец.

— Гавин ще се радва. Иска да си създаде приятелства в новото си училище и сподели с мен, какво предимство е мащехата ти да е известна радиоводеща и страшна хитруша.

— За хитруша ли ме смята?

— Мисли, че си страхотна.

Дийн спря да се шегува, заобиколи стола, застана пред нея и се наведе, за да доближи лицето си до нейното.

— Желая те.

Във фоайето се бяха събрали служители от болницата и посетители. Без да ги забелязва, той взе ръката й в своята и я притисна към устните си. Двамата си размениха многозначителни погледи. Той пусна ръката й и каза:

— Готова ли си?

— Да.

— Но те предупреждавам, Парис. Ще преминеш през шпалир от хора. Отпред гъмжи от камери. Всички медии от Далас до Хюстън и Ел Пасо са изпратили журналисти и фоторепортери, за да отразят излизането ти от болницата. Ти си сензация.

— Знам.

— Съгласна ли си?

— Съгласна съм. Всъщност…

Тя свали слънчевите си очила и го погледна усмихнато.

— Време е да изляза на светло, не мислиш ли?

Той се ухили и избута количката към автоматичната врата на изхода. Тя се плъзна встрани и светкавиците на фотоапаратите ги заслепиха.

Парис не трепна.