Сандра Браун
Здравей, тъма (27)

Двадесет и шеста глава

— Ало?

— Гавин, ти ли си?

— Да.

— Сержант Къртис е на телефона. Събудих ли те?

— Нещо такова.

— Извинявай за безпокойството. Не мога да се свържа с клетъчния на баща ти. Затова се обаждам на домашния телефон. Може ли да говоря с него, моля?

— Не е у дома… Снощи остана у Парис.

Гавин осъзна гафа си в мига, в който изрече думите. Какъвто си беше мнителен, Къртис щеше да си извади погрешно заключение.

— Вечеряхме при нея — заобяснява Гавин. — След предаването й, нали знаете, заради последното обаждане на Валентино, татко се опасяваше да я остави сама.

— Пред къщата й пази патрулна кола.

— Вероятно татко е сметнал, че това не е достатъчно.

— Очевидно.

Гавин реши да прекъсне разговора, защото се боеше, че може да каже още нещо, което не трябва. Всъщност, защо му беше на Къртис да знае къде е прекарал нощта баща му?

— Добре тогава, ще се опитам да го открия там — каза детективът. — Телефонният й номер не е в указателя, но аз съм го записал.

— Мога да му оставя съобщение — предложи Гавин.

— Благодаря ти, но искам да говоря лично с него.

На Гавин това не му прозвуча добре. Дали Къртис не искаше да разговаря с баща му за него?

— Някакви новини за Джейни?

— Опасявам се, че няма нищо ново. Ще говорим по-късно, момче.

Детективът прекъсна връзката, преди Гавин да успее да му каже дочуване. Стана. На път към банята погледна през един от предните прозорци и видя, че полицейската кола още стоеше до бордюра.

Нима само той усещаше иронията на тяхното присъствие тук? Пазеха го от Валентино, като в същото време подозираха, че той е Валентино.

Беше рано за ставане и той се върна в леглото, но не можеше да заспи. Трябваше да си остане у дома, докато не открият Джейни. Беше се подчинил на искането на баща си. Можеше да бъде и по-лошо, помисли си той. Ако не беше баща му, сигурно щяха да го арестуват.

Като се имаше предвид, че баща му го бе хванал в лъжа няколко пъти и бе разкрил, че е член на сексклуба, той не страдаше кой знае колко. Миналата вечер, когато бяха тримата с Парис, не прекараха лошо.

Боеше се да я види след толкова години. Ами ако се бе променила и се държи като възрастна? Очакваше, че ще носи натруфена прическа и много бижута, че ще се лигави и непрекъснато ще повтаря колко е пораснал, ще се суети около него, както правеха роднините на майка му на всички семейни сбирки.

Но Парис беше страхотна, изобщо не се беше променила. Държеше се дружелюбно, но не прекаляваше като Лиз. Не му говореше като на малко момче. Откакто я познаваше, тя се бе отнасяла с него като с равен, не като с дете.

Джак винаги се обръщаше към него с Капитане, Разузнавачо или Партньоре, което бе твърде мило, говореше му с прекалена веселост, сякаш беше бебе, което бе длъжен да забавлява. И Джак беше приятен, но Парис му харесваше повече.

От всички момичета, с които баща му се срещаше навремето, той предпочиташе Парис. Спомни си, че си бе мислил колко страхотно би било, ако Джак не съществуваше и баща му хареса Парис за приятелка.

Майка му смяташе, че баща му вероятно я харесва.

Тя, разбира се, никога не му бе говорила за това, но Гавин бе подочул, когато майка му споделяше със своя приятелка, че Дийн сигурно чувства „нещо“ към Парис Гибсън и че среща с други момичета, защото Парис е вече сгодена.

Тогава беше малък и не разбираше от намеци. Нито се интересуваше от отношенията между възрастните. Но като видя колко силно бе желанието на баща му да отидат при нея миналата вечер, колко суетно се бе огледал в страничното огледало, преди да излезе от колата, помисли си, че майка му е била права. Досега не го бе забелязал да се оглежда преди среща с Лиз.

В спомените му неговите родители винаги са били разведени. Като малък постепенно бе започнал да разбира, че семейството му не прилича на семействата от телевизионните реклами, където мама и татко закусват заедно, разхождат се, хванати ръка за ръка, возят се в една кола и дори спят в едно легло. Виждаше, че в останалите къщи в квартала таткото си е винаги у дома.

Бе задавал въпроси и на майка си, и на баща си и след като му обясниха, какво означава да си разведен, той започна страстно да се надява, че родителите му отново ще се съберат и ще заживеят в една и съща къща. Колкото по-голям ставаше, толкова повече осъзнаваше, че примирението не е най-добрият изход от положението. Макар да беше млад и глупав, той не преставаше да се надява.

Баща му се срещаше с доста жени. Гавин бе забравил имената на мнозина от тях, тъй като никоя не се задържаше за дълго. Беше чул майка си да говори на баба му за „лош дъх“ и знаеше, че има предвид татковите приятелки.

Майка му не ходеше на срещи, затова бе чудно, че именно тя се омъжи повторно. Когато това стана, всичките му надежди, че някой ден ще стане чудо и родителите му ще се съберат, се изпариха като дим. Той побесня от яд и реши да превърне живота й с новия съпруг в ад.

Сега това негово решение му се струваше глупаво и детинско. Той бе пълен въздух. Майка му сигурно обича онзи тип, иначе нямаше да се омъжи за него. Вече не обичаше баща му. Гавин я бе чувал да казва на баба му: „Винаги ще го обичам, задето ме дари с Гавин, но решението ни да се разделим, докато е време, беше правилно.“

Разбираше, че и баща му не обича вече майка му, а може би и никога не я бе обичал. Опита се да си ги представи като двойка и картинката не му хареса. Не си пасваха — бяха като две парчета от различни мозайки. Още в началото нещата не са били потръгнали и бяха продължили да куцат. Трябва да живееш с това, Гавин, каза си той.

Майка му бе открила щастието си във втория брак. Баща му също заслужаваше да бъде щастлив. Но Гавин не смяташе, че Лиз е жената за него.

Докато си мислеше, той се унесе, но преди да заспи, на вратата се позвъни.

Господи! Тази сутрин всички са пощурели! Отиде и отключи входната врата. За жалост не провери предварително кой звъни толкова рано. На прага стоеше Рондо.

Гавин хвърли светкавичен поглед към полицейската кола. За щастие тя си беше на мястото до бордюра. Ченгетата седяха вътре и кльопаха понички. Несъмнено почерпка от Рондо.

— Не се притеснявай, Гавин, пазачите ти са тук.

Приятният тон, с който Рондо говореше, не го заблуди. Нито за миг. Скулата му бе престанала да пулсира, но още го болеше и синината щеше да остане дни наред. Рондо бе с петнайсетина килограма по-тежък от него. Още в началото бе разбрал, че копелето е склонно към насилие. Но проклет да е, ако се изплаши.

— За нищо не се притеснявам — отвърна той. — Особено пък от теб. Какво искаш?

— Искам да добавя още нещо към онова, което ти казах вчера.

— Ако баща ми те завари, дупе да ти е яко.

— Затова съм дошъл по това време, защото знам, че не си е вкъщи.

Той се усмихваше, така че случайният наблюдател, както и ченгетата, които облизваха захарната глазура от пръстите си да си мислят, че двамата разговарят като приятели.

— Ако решиш да кажеш на някого за моите…

— Престъпления.

Рондо се усмихна още по-широко.

— Щях да кажа „извънработните ми дейности“. Та ако някой научи за тях от теб, ще те преследвам до дупка.

— Не ме е страх от теб.

Рондо пропусна думите му покрай ушите си и продължи:

— Няма да се занимавам с теб, а ще се заловя с твоя старец.

— Това някаква шега ли е? Защото звучи адски смешно — отвърна Гавин и се изхили. — Ти работиш в компютрите.

— Ще се измъкна оттам и ще отида в централното полицейско управление.

— Не ми пука, дори да те направят шеф. На теб не ти стиска да се изправиш срещу баща ми.

— Нямах предвид, че лично ще се изправя срещу него. Би било глупаво, защото той е доста предпазлив. Но какво ще кажеш за някой луд пандизчия, с когото баща ти трябва да разговаря? Малой непрекъснато ходи в затвора, нали знаеш? — безизразно продължи той. — Разговаря с наркомани, изнасилвачи и маниакални убийци, опитва се да получи повече информация и ги манипулира да признаят вината си. Ами ако някой от тях получи сведение, че доктор Малой налита на жена му с неприлични предложения, докато мъжът й е в затвора?

— Ставаш още по-смешен.

— Както е налетял на годеницата на най-добрия си приятел Джак Донър?

Остроумната забележка, която Гавин си бе намислил, замръзна на устата му.

— Кой го твърди?

— На първо място Къртис. Казва, че всеки разумен човек, който може да събере две и две, го знае. Баща ти е правил секс с годеницата на най-добрия си приятел, което е подтикнало Джак Донър към самоубийство.

— Измисляш си ги.

— Ако не ми вярваш, можеш да го попиташ.

Рондо цъкна с език.

— Грозна история, не мислиш ли? Но аз бих могъл да разнеса клюката сред затворниците, които и без това не вярват на доктор Малой въпреки хитрата тактика, която прилага, особено когато жените им са самотни, слаби и беззащитни. Следваш ли мисълта ми, Гавин? Едни ченгета изпращат други ченгета на смърт. Човешки същества сме, най-после. Сами си създаваме врагове. Случва се — сви рамене той. — Няма да разбере, откъде му е дошло, но пак ще си бъде мъртъв, а ти ще останеш сирак.

Сърцето на Гавин се сви.

— Омитай се от тук — изрече с пресипнал глас той.

Без да бърза, Рондо се отдръпна от вратата.

— Добре, ще те оставя засега. Но твърдо настоявам да си помислиш върху думите ми. Ти си едно нищо. Като кучешко лайно на обувката ми си и няма да пилея време и сили да се занимавам с теб. Но ако ме издадеш — каза той и чукна с кокалчето на показалеца си по голите гърди на Гавин, — Малой отива по дяволите.

* * *

Парис бавно отвори очи, но като видя Дийн да седи на ръба на леглото й, тутакси скочи.

— Какво се е случило?

— Нищо ново. Не исках да те плаша.

Тя с облекчение разбра, че няма лоши новини, но сърцето й продължаваше лудо да бие, отначало от страх, а после от факта, че Дийн седи на леглото й. Не дочака да се успокои, а веднага го попита:

— Как беше диванът?

— Къс.

— Можа ли изобщо да поспиш?

— Малко. През по-голямата част от нощта мислих. Работих върху профила на Валентино.

Въпреки, че беше много уморена, дълго време не можа да заспи при мисълта, че той е в съседната стая. Тази мисъл се бе напъхала в подсъзнанието й и й пречеше да се отпусне.

— Пие ми се кафе.

Дийн кимна с глава, но нито той, нито тя се помръднаха. Тишината се проточи, докато двамата продължаваха да се гледат безмълвно през тясната ивица матрак, която ги делеше.

— Наистина ли трябваше да заключа вратата на спалнята си? — почти шепнешком попита тя.

— Определено. Защото се оказа, че не мога да държа ръцете си далеч от теб.

Той се протегна към нея, но тъкмо преди устните им да се слеят в едно, тя прошепна:

— Лиз…

— Не е вече фактор. Вярвай ми, Парис.

Тя се усмихна и се отдаде на целувките му — на неговите спокойни, завладяващи, сладки целувки. Сложи ръце върху небръснатите му страни и наклони глава, за да промени положението на устните си и да го подкани към по-голяма близост. Той отметна одеялото и чаршафа и я притисна към възглавницата, после я последва и легна до нея.

Отдръпна се, за да я погледне и се засмя при вида на памучната й пижама с боксерките.

— Страшни гащи.

— Направо убийствени.

— Стават — изръмжа той и я погали с пръст по бедрото. Тя прекара ръка по лицето му, приглади веждите му, очерта с пръст правилната форма на носа му, после устните, докато стигна до трапчинката на брадата му.

— Косата ти е посивяла още — забеляза тя.

— А ти си се подстригала.

— И двамата сме се променили.

— Някои неща — да.

Погледът му се премести върху гърдите й и когато ги погали през горнището на пижамата й, зърната й щръкнаха.

— Не и те. Помня ги много добре.

Целуна я отново, но малко по-настойчиво от преди. Подпря я с длан отдолу и я насочи към коравия си пенис, който издуваше панталоните му.

Топлината нахлу в долната част на тялото й и слабините й пламнаха. От години не бе чувствала болезненото желание да я любят. Когато отново го усети, радостно въздъхна и простена от нетърпение.

— Достатъчно чакахме — изрече той и се отдръпна, за да разкопчее панталоните си. — Много, много дълго.

Но щяха да почакат още. Телефонът й звънна.

Замръзнаха. Погледнаха се, защото и двамата знаеха, че тя трябва да вдигне слушалката. От това зависеха твърде много неща. Дийн легна по гръб и отправи ругатните си към тавана.

Парис отметна разрошената коса от очите си и се протегна към безжичния апарат върху нощната масичка.

— Ало?

Устните й безшумно се раздвижиха, за да го осведоми, че е Къртис.

— Не… не, бях будна. Някакви новини?

— Намират се — отвърна детективът. — Не са свързани пряко с Валентино или Джейни. Брад Армстронг и Марвин Патърсън продължават да ни държат нащрек. Всъщност търся Малой. Разбрах, че е при теб.

— Момент. Ще го повикам — каза тя по-спокойно, отколкото беше в действителност.

Закри с ръка слушалката и я подаде на Дийн. Той я погледна въпросително, но тя вдигна рамене.

— Нищо не ми каза.

Той взе слушалката от ръката й и гласът му прозвуча неочаквано рязко. Парис стана и влезе в банята, като затвори вратата след себе си. Набързо си взе душ, облече хавлиения си халат и чак тогава се върна в спалнята. Дийн го нямаше, а слушалката стоеше на мястото си върху телефонния апарат.

Тръгна по посока на шума и влезе в кухнята. Дийн изсипваше кафето в цедката. Като я усети зад себе си, се обърна:

— Ухаеш приятно.

— Какво иска сержант Къртис?

— Кафето ще бъде готово след няколко минути.

— Дийн?

— Гавин му казал, че съм тук. Обадил се у дома, защото не е могъл да се свърже с клетъчния ми телефон. Когато тази сутрин отидох да видя Лиз…

— Сутринта си ходил при Лиз?

— Много рано. Бях изключил клетъчния и после забравих да го включа. Не исках да ме прекъсват, докато разговарям с нея.

Парис замълча и остави неизказани въпросите, които нахлуха в главата й. Той спокойно извади две чаши от шкафа и едва тогава се обърна към нея:

— Казах й, че няма да се срещаме повече.

Тя с труд преглътна.

— Разстрои ли се?

— Поносимо. Но не беше изненадана. Очаквала го е.

— О!

Прочел мислите й, той тихо каза:

— Не се обвинявай, Парис. И без това щеше да се случи.

— А ти… как се чувстваш?

— Облекчен. Постъпих нечестно с нея, като оставих нещата да продължат толкова дълго.

Кафе машината загъргори и им даде знак, че кафето е почти готово, което бе добър претекст за нея да смени темата на разговор. Отвори хладилника и попита:

— Какво искаше Къртис?

— Да ме информира.

— По случая ли?

— Не, по ангажиментите ми към остинското полицейско управление. Прекъснати са за неопределено време.