Деби Макомбър
Ангелски очи (8)

Осма глава

— Твой ред е — напомни Ейми на Джош втори път неспокойно. Колко време му трябваше да направи ход с някаква си фигура?

Той кимна, смръщи се леко и се втренчи в дъската между двамата.

Погледите на Ейми и на баща й се срещнаха и тя обърна очи нагоре. Джош настоя да играят шах след вечеря. Харолд Джонсън и дъщеря му тайно си размениха усмивки. Той се преструваше, че чете, а всъщност много внимателно следеше играта им.

Не можеше да се каже, че Ейми беше добра на шах, тя просто нямаше нужното търпение за тази игра. За нея шахът бе по-труден от игра на дама и Ейми избра да играе по този начин. Нужни й бяха най-много няколко секунди, за да направи ход. От друга страна Джош я влудяваше, той обмисляше всеки свой ход, опитваше се да отгатне стратегията й. Господ бе свидетел, че тя нямаше никаква стратегия, и се стъписа, когато Джош обяви, че го бе поставила в мат. За Бога, дори не беше го забелязала.

— Играеш отлично — похвали я той, облегна се назад и потърка челюстта си отстрани. Продължаваше да разглежда дъската, като че ли не можеше да проумее как бе успяла да го направи. Ейми се надяваше, че като разбереше, щеше да й позволи отново да го измами, но и самата тя се чудеше на себе си.

Баща й стана от коженото кресло и прекоси стаята, за да си вземе книга от махагоновата библиотека, която покриваше две стени. Когато се отдалечи, тя погледна Джош.

— Не си ме целунал цяла седмица — прошепна разпалено.

Той притеснено погледна към баща й, после отмести очи към нея.

— Дори не смятам да го правя.

— Никога повече?

Джош се намръщи.

— Не тук.

— Защо?

— Защо? По дяволите, Ейми, не може ли да го обсъдим друг път?

— Не — отвърна тя също така разпалено. — Подлудяваш ме.

— Господин Джонсън — изрече Джош неспокойно и прочисти гърлото си, когато баща й тръгна към креслото си. — Желаете ли да изиграем една партия шах?

— Не, благодаря, синко. Ейми е шампионката в нашето семейство, ще трябва да изиграете още една игра — той спря, закри устата си с ръка и след това престорено се прозина. — Всъщност смятам да отида да си легна. Тази вечер май съм изморен.

— Едва осем часът е — възрази Ейми и моментално съжали за реакцията си. Когато баща й се оттеглеше в стаята си, тя можеше да прекара няколко минути насаме с Джош, нещо, което не се бе случвало от няколко дни.

— За мен няма значение, ако съм уморен — изсумтя Харолд и, след като им пожела лека нощ, излезе от стаята.

Ейми изчака малко, докато се увери, че баща й бе изкачил стъпалата до горния етаж.

— Добре, Джошуа Пауъл, би ли ми обяснил защо?

— Няма повече да говорим на тази тема, Ейми.

Тя скочи на крака и сложи ръце на хълбоците си, докато се мъчеше да заглуши гнева си.

— Тема? Каква тема?

— Тази — ти и аз да се целуваме.

Ако лицето му не се бе изкривило така от смут и гордост, Ейми направо щеше да му се изсмее. За съжаление Джош говореше напълно сериозно.

— Значи не желаеш повече да ме целуваш, така ли? Изобщо? — той й хвърли поглед, с който искаше да й подскаже, че досега би трябвало да се е уверила в обратното. Пресегна се за патериците си и с мъка се изправи на крака. Бяха свалили гипса от крака му, ала все още му беше трудно да ходи, без да се подпира. — Къде отиваш? — запита тя още по-разтревожена.

— В леглото.

— Ама, Джош — извика Ейми. — Няма защо да се мъчиш по тези стълби толкова рано. Ако толкова желаеш да избягаш от мен, тогава аз ще изляза.

— Ейми…

— Не! — тя вдигна двете си ръце и го накара да млъкне.

— Няма нужда да тревожиш дебелата си глава, че ще карам сама в студения тъмен град. Има много места, където мога да отида, затова седни и се забавлявай. Сигурно стаята горе ти е омръзнала — Ейми изправи глава, грабна чантата си и излезе от стаята. Погледна през рамо, въздъхна и добави: — Не се тревожи. Сиатъл има най-нисък процент убийства на Западното крайбрежие — нямаше представа дали това бе вярно, или не, но звучеше добре.

— Ейми — изкрещя той и я последва. Краката му се клатеха настрани, докато взимаше завоя в коридора и едва не се сблъска с нея.

Тя му се усмихна смело и се престори, че ни най-малко не се тревожи от държането му, а беше точно обратното. Щом Джош не желаеше повече да я целува и прегръща… Не й оставаше нищо друго, освен да го приеме.

— Да? — попита Ейми и стисна здраво ключовете от колата в ръка.

Известно време той само се взираше в нея. Изражението му показваше, че изживява вътрешна борба. Който и да победеше в тази борба, нямаше да го зарадва, защото Джош отпусна рамене и бавно поклати глава.

— Искаш ли компания?

— Предлагаш да дойдеш с мен ли?

Той се усмихна.

— А ти какво мислиш?

— Вече не знам какво да мисля, Джош. Цяла седмица се държиш като чужд човек. Да не ме мислиш за сляпа, че не съм забелязала как правиш така, че никога вече да не оставаме насаме?

— Изкушението е прекалено голямо — възрази той разгорещено. — Тук не е място за нас, Ейми. Толкова се желаем един друг, че е истинско чудо, дето всеки път, когато се докосваме, не пламваме.

— Значи правиш така, че това повече да не се случи?

— Напълно си права — натърти Джош. Стоеше тежко отпуснат на патериците си. Избърса лицето си с ръка, сякаш за да изтрие образа й от съзнанието си. — На мен също не ми харесва, Ангелски очи — кой знае защо, тя се усъмни. Напрегнатият й поглед явно му го подсказа, защото той изохка. — Имаш ли представа колко голямо желание имам да се любя с теб? — попита шепнешком. — Всеки път, когато влизаш в стаята, за мен започва истинско мъчение. Заклевам се, че по време на вечерята не свалих очи от гърдите ти. Господи, как го правиш, че да ги насочваш към мен по този начин? — Ейми се усмихна и не можа да измисли как да му отговори. — След това стана и се отдалечи, а аз наблюдавах само как малкият ти задник се поклаща. Мислех си колко хубаво би било да сложа ръце на него и да те притисна към себе си. Наистина ли вярваш, че исках десерт допълнително? Всъщност не смеех да се изправя.

— О, Джош… — усмихна се тя с облекчение. Той разтвори ръце и Ейми се приближи към него като уплашено дете, което се прибира вкъщи, където се чувства на сигурно място. Беше разкрачил крака, тя се настани между тях и твърдото доказателство за възбудата му се притисна към корема й. Джош облегна рамене на стената и я прегърна през кръста. Бавно отпусна ръка и я повдигна към себе си, за да може да се притисне по-добре към нея. Затвори очи и изохка със стиснати зъби. — Джош…

— Сега разбираш ли? — дрезгаво изрече той в ухото й.

— Да — прошепна Ейми едва чуто. Вдигна ръце, прегърна го през врата, кимна и започна да върти ханша си, обзета от възбуда.

Джош я погали с палец по врата и пое дъх на пресекулки, после отново заговори.

— Кой спомена нещо за излизане?

— За излизане ли? — повтори тя замаяна.

— Да, Ейми за излизане с кола, за предпочитане със свалени стъкла и с включен климатик на пълна мощност, за да охлади кръвта ми.

Тя притисна чело до брадичката му и се усмихна, после неохотно се отдели от него. Той се пресегна за патериците си и я последва през кухнята, след това до гаража.

Няколко минути по-късно Ейми шофираше, а Джош седеше до нея. Минаха по дългата извита алея и стигнаха до улицата, после завиха на изток към езерото Уошингтън.

— Обичам Сиатъл нощем — усмихна му се тя. — Така добре е осветен, а изгледът към езерото е фантастичен.

— Къде ме караш?

— Където скачат влюбените — пошегува се Ейми.

— Моля?

— Добре, има едно място, където се открива изглед към езерото. Отдавна не съм ходила там, ала доколкото си спомням, си заслужава да се види.

— Какво знаеш за такива места, Ейми Джонсън? Залагам всичките си спестявания, че никога не си ходила там с мъж.

— Тогава ще ги загубиш — усмихна му се широко тя и премести поглед към пътя. Толкова бе влюбена в него, че се чувстваше замаяна.

Той я изгледа скептично.

— С кого?

— Има ли значение? Искам да ти кажа само, че съм била там с мъж. При това хубав.

— Кога? — предизвика я Джош.

— Ами… — поколеба се Ейми, тъй като не искаше да издава така лесно тайната си. — Не си спомням точно кога. Достатъчно е да ти кажа, че беше преди няколко години, когато бях млада и глупава.

— Ти си млада и глупава сега.

— Все пак бях там с мъж. Май спомена, че ще ми дадеш спестяванията си — тя се засмя, щастието просто напираше в гърдите й. — Приемам и чек, но написан както подобава.

— Добре, разбирам, че усложняваш нещата. Била си десетгодишна и баща ти те е завел на това място, за да видиш светлините на града.

— Как позна? — попита Ейми и млъкна, защото осъзна, че се бе издала. — Трябваше да те оставя да си платиш, Джошуа Пауъл.

Той я погали по тила, после заговори с нисък и съблазнителен глас.

— На това разчитам, Ангелски очи.

— Да не си мислиш, че като паркирам колата, ще ти позволя да ме целунеш?

Джош се разсмя от сърце.

— Скъпа, ти ще го пожелаеш. Ще бъде много хубаво от твоя страна.

Тя се засмя, спря мерцедеса в края на дългата пуста улица, изгаси светлините и изключи двигателя. Изгледът беше великолепен, както си го спомняше. Още повече, че сега беше в компанията на Джош. Градът се разстилаше пред тях като черен сатен, обсипан със светлинки, които блещукаха като диаманти. Езерото Уошингтън едва се виждаше, но светлините идваха от домовете по назъбения му бряг. Небето беше ясно, имаше пълнолуние.

Ейми въздъхна и се облегна назад, за да се наслади на прекрасната гледка. Беше така спокойно, така тихо, мигът беше незабравим. Истинско чудо, че това място бе останало незастроено, откакто бе идвала. Остана доволна, че го бяха запазили непокътнато, защото ако тази панорама беше закрита от дълги редове скъпи къщи, всичко би се развалило.

Джош седеше и мълчеше, явно и той се наслаждаваше на гледката.

— Добре — прошепна Ейми и гласът й потрепери в очакване.

Джош се обърна към нея, бе опънал заздравяващия си крак напред, доколкото позволяваше малкото пространство в колата. Патериците бяха облегнати на вратата до него.

— Какво добре?

— Каза, че ще те помоля за целувка. Моля те, Джош — беше останала без дъх, сякаш току-що бе завършила сет тенис. — Моля те.

Той се скова, тя усети колко бе напрегнат.

— Бог да ми е на помощ, Ейми, правя го заради теб.

— Правиш го всеки път, когато ме докосваш.

Джош я прегърна, целуна я бавно и страстно. Така разгорещено, че сви крака и се изви, за да бъде колкото се може по-близо до него. Конзолата между седалките ги разделяше като бариера, а воланът не й позволяваше да се извърне напълно към него.

През седмиците, които прекараха заедно, той я научи на изкуството да се целува, уроците му бяха изчерпателни и подробни. Тази вечер тя беше решила да му докаже колко добра ученичка е. Посрещна езика му и го погали със своя, помилва вътрешността на устата му, докато Джош изстена и рязко прекъсна целувката. Отпусна рамене и пое дълбоко дъх.

— Ейми — предупреди я той строго шепнешком, — не биваше да започваш. Ангелче, не разбираш докъде най-накрая ще ни доведе това…

Тя сложи ръка върху устните му.

— Защо държиш да спорим, Джошуа Пауъл? — не му даде възможност да отговори, а плъзна ръце около раменете му и ги сплете на тила му. Вдигна пак устни към неговите, тъй като не желаеше да губят ценно време в ненужни спорове.

Този път целувката му не беше бавна и сладка, а разгорещена и настоятелна, беше така изгладнял за нея, че облегна главата й на горната част на седалката. Вдигна полата й нагоре и плъзна грубата си длан върху копринените й пликчета.

Ейми рязко отвори очи от изненада. Той искаше да я шокира, да й докаже, че бе в положение, с което не би могла да се справи. Джош не можеше да осъзнае, че след всички уроци, които й бе дал, тя се бе научила да плува. Така добре, че беше почти готова за Олимпийските игри. Повдигна малко ханша си, за да го улесни, коляното й се блъсна във волана и Ейми тихо извика.

— По дяволите…

— Ако те е заболяло, не забравяй, че имам спукани ребра — каза й той между целувките. — Твърде стар съм за това, Ангелски очи.

— Аз също — прошепна тя и го подразни с езика си.

— Май не съм чак толкова стар — поправи се Джош, като издиша на пресекулки.

Ейми отстрани косата от лицето му и го нацелува навсякъде.

— Знаеш ли какво искам?

— Вероятно същото като мен, но в тази кола не може да стане.

— Честна дума, Джош, представите ти са много ограничени.

— Ограничени ли? — изрече той гръмогласно, после изохка и разтри десния си крак.

— Какво ти стана? — разтревожи се тя. Не можеше да понесе мисълта, че Джош изпитва болка.

— Ще го кажа така — каза той и се смръщи. — Не желая да го целуваш, за да ми мине.

— Защо не? — опита се гласът й да прозвучи обидено, както и беше.

— Защото кракът ме боли по-малко, отколкото ме боли от конзолата, която се впива в ребрата ми. Ако ще правим крачка напред, няма да стане в тази кола.

— Съгласна съм — без да каже нищо повече, Ейми закопча колана си, запали мотора и даде на задна. Гумите изхвърлиха камъчета и пръст, докато тя обръщаше.

— Сега къде ме водиш? — попита Джош и се засмя.

— Не питай.

— От това се боях — смотолеви той.

Половин час по-късно те завиха от улицата и влязоха в алеята на дома й. Ейми мина покрай гаража и тенис корта и паркира точно пред плувния басейн.

— Какво ще правим тук? — запита Джош недоволен.

— По-рано се опитах да ти кажа нещо — напомни му тя, — ала ти все ме прекъсваше. Смятам да поплуваме.

Той изохка и затвори очи, явно никак не бе въодушевен от предложението й.

— Да плуваме? Ако си забравила, сега е октомври и въздухът определено е студен.

— Водата в басейна е загрята. Двадесет и осем градуса, за да бъдем точни.

— Нямам бански.

— В кабината има няколко твоя размер.

Джош стисна дръжката на вратата. Бавно поклати глава, отвори вратата и с помощта на двете си ръце внимателно извади десния си крак.

— Определено смятам, че за всяко мое възражение ти имаш аргумент.

— Прав си — Ейми излезе от колата, прегърна го през кръста и го поведе към съблекалнята. Там му показа няколко бански гащета, за да си избере. Целуна го, после му се усмихна. — Последният, който влезе във водата, губи.

Когато тя излезе от кабинката, той вече седеше до дълбокия край на басейна и пляскаше с дългите си крака във водата. Беше прав, че въздухът бе хладен. Ейми се бе загърнала здраво с плътната хавлиена кърпа, докато крачеше към него, но го правеше повече, за да предизвика реакция, отколкото да се предпази от студа.

— Здрасти, запъртък.

— Здрасти — отвърна тя, усмихна му се мило, после пусна кърпата и тя се свлече в краката й.

В мига, в който го направи, Джош ахна, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите.

— Боже мой — изрече той тихо.

— Харесват ли ти? — попита Ейми и се завъртя, за да може Джош да се възхити на бикините й прашки.

— Искаш да кажеш дали ми харесват оскъдните парченца плат ли?

Тя се усмихна, страшно доволна от отговора му.

— Купих ги от Франция миналото лято. Повярвай ми, те са скромни в сравнение с други, които някои жени носеха.

— Или не си правеха труда да носят — изкоментира той сухо. — Ще те арестуват, ако се покажеш с това нещо, на който и да е плаж наоколо…

Ейми държеше главата си изправена, за да наподобява на статуетка, усмихна му се мило, обърна се и потопи палеца на крака си в басейна, за да изпробва температурата.

— Бъди сигурен, че няма да ме арестуват. Може да ми се възхитят, ала не и да ме хвърлят в затвора.

Адамовата ябълка се движеше нагоре-надолу по гърлото му, но той не отделяше очи от нея.

— Често ли обличаш тези бански?

— Не. Не е имало на кого да се представя досега — след тези думи тя застана на ръба на басейна, вдигна ръце високо над главата си и се хвърли в тюркоазносинята вода, разсичайки повърхността й с тънкото си тяло.

Изплува сърдита, като пръскаше слюнки.

— По дяволите. Ох, по дяволите…

— Какво има?

— Не ти и трябва да знаеш — преди да й зададе друг въпрос, Ейми се гмурна в бистрата синя вода и издържа под нея колкото можа.

Когато отново се показа на повърхността задъхана, Джош беше в басейна до нея. Погледна я и се разсмя.

— Загубила си горнището на модерните си бикини — извика той, сякаш тя не бе забелязала.

— Предполагам, че за теб всичко това е много весело — каза Ейми и се изчерви до корените на косата си. С ужас установи, че женските гърди имат странния навик да изплуват нагоре. Опита се да запази колкото можеше самообладание и притисна големия си бюст с ръце. Ала скоро откри, че както държеше гърдите си, не можеше да се задържи на повърхността. Устата й се смъкваше под водата, нагълта се с вода и се задави. Унизена, тя прекрати това усилие и реши, че бе по-добре да изглежда нескромна, отколкото да се удави. Джош се смееше и Ейми за малко не го потопи във водата. — Поне можеше да ми помогнеш да го намеря.

— За нищо на света. Всъщност тази нещастна случайност ще ми спести много време и усилия.

— Джош — вдигна ръка тя. — Настоявам да стоиш на разстояние… — хвърли му предупредителен поглед и се отправи към по-плитката част на басейна.

— Погледни — каза той, втренчил очи в гърдите й, които подскачаха на повърхността на водата, докато Ейми се опитваше да се отдалечи от него. — Дори сега сочат към мен.

Тя докосна с крака дъното на басейна и щом почувства, че бе на сигурно място, се потопи. Отгоре се виждаше само главата й.

— Толкова ме притеснява това, а ти само ми се смееш.

— Извинявай.

По вида му личеше, че изобщо не съжалява за станалото.

— Исках да ме видиш с тези бикини и да се изпълниш с желание. Само трябваше да ме погледнеш и да те обхване такава страст, че да не можеш да кажеш и дума.

— Така и стана.

— Не, не стана — предизвика го Ейми. — Всъщност изглеждаше ядосан и ми каза, че трябва да ме арестуват.

— Не съм казал точно това.

— Нещо почти същото — извика тя недоволно. — Забавих се десет минути повече в кабината, за да се намажа с бебешко масло и тялото ми да блести, но ти не забеляза, нали! Ох, ти не…

Преди да изрече още една дума, Джош я хвана през кръста, отведе я в ъгъла на басейна и с тялото си не й позволи да помръдне. Той изпъна ръце и ги опря на ръба на басейна.

Ейми го гледаше с широко разтворени от почуда очи, светеше им единствено пълната луна и слабите сини лампички под водата. Миглите й бяха мокри от сълзи, тя захапа долната си устна и се почувства глупачка.

— Не е станало бедствие — успокои я Джош.

— Да, нали твоите интимни части не изплуват нагоре във водата. Да ти кажа, много е унизително — Ейми разбра, че той едва се сдържа да не се засмее и положението не стана по-добро, когато ъгълчетата на устата му заиграха. — Джошуа Пауъл — извика тя, опря се с ръце на раменете му и го бутна с всичка сила. — Можех…

— Целуни ме — шеговитите искри в очите му бяха изчезнали и той сведе очи към водата. Очите му притъмняха, Джош ги присви и само от начина, по който я гледаше, Ейми почувства как гърдите й натежават.

Тя плахо допря устни до неговите, едва ги докосна.

— Не така — възрази той и прокара пръсти през мократа й руса коса. — Целуни ме както по-рано в колата — гласът му беше нисък и топъл. — О, скъпа — изстена Джош и потърка мокрите си устни върху нейните. — Какво вършиш с мен? — явно от нетърпение той се възползва от полуразтворените й устни, пъхна между тях езика си и изследва бавно и основно вътрешността на устата й. Целуваше я както никога по-рано, наслаждаваше й се жадно, от което и двамата се задъхаха. — Сплети крака около кръста ми — настоя Джош и думите му прозвучаха дрезгаво от желание.

Без да задава въпроси, Ейми го направи. Плъзна ръце около гладките му мускулести рамене и се зарадва колко бе възбуден.

— Джош?

— Да, любов моя.

Тя нямаше представа какво иска да каже, само усещаше огромна тежест в долната част на тялото си, като допреди малко усещаше само пулсирането в гърдите си. Усещането ставаше все по-определено.

Ейми го прегърна през врата и притисна зърната си към хлъзгавите му от водата гърди, потърка тялото си от напрежение, ала така само разпали възбудата си още повече.

— Гладен ли си? — попита тя почти беззвучно.

Той й отговори гърлено.

— Знаеш колко съм гладен.

— А аз знам как да те нахраня… — с ръце, опрени на раменете му, Ейми се издигна от водата толкова, колкото да му предложи гърдите си. Устните му стиснаха едното й зърно и засмукаха силно, макар и нежно, и тя изпита някакво диво удоволствие, каквото никога не бе изпитвала. Усещането, че нещо я изгаря, премина по нервите й, докато се убеди, че не издържа повече. Изстена и притисна тялото си към неговото.

— Ангелче — изскимтя той, — почакай за миг.

— Не мога — извика Ейми задъхано.

Някакси Джош успя да развърже връзките на долната част на бикините й. После бавно спусна ръка към мястото, откъдето тя усещаше пулсиране в цялото си тяло. Той достигна дотам и започна да изследва най-интимната част на тялото й. Ейми отхвърли глава назад, едва дишайки. Раменете й се разтресоха и от гърлото й излезе слаб звук.

Тя заби нокти в гърдите му и, ако това му причини болка, Джош не го показа. Необходимостта да го усети ръководеше мислите й и Ейми прокара върха на езика си по очертанията на устните му. Неговият език посрещна нейния и в това време пулсиращата тръпка премина през цялото й тяло, а след това почувства отпускащи вълни.

Гърдите й се надигнаха и тя се отпусна върху него.

— Джош, никога не съм знаела, никога… Не съм изпитвала подобно нещо — тъкмо бе започнала да диша по-спокойно, когато от другата страна на кабините чуха гласове и смях.

Той също ги чу и се скова, тялото му се напрегна.

— Кой е там? — провикна се и закри с тялото си Ейми.

— Питър Стоукс.

Джош я погледна въпросително.

— Синът на нашия градинар — обясни тя шепнешком. — Татко му каза, че може да идва да плува, когато иска… Но не сега.

— Басейнът е зает — провикна се Джош. — Елате утре — тихо мърморене последва думите му, ала скоро гласовете заглъхнаха.

Моментът се развали. Двамата го приеха неохотно и със съжаление. Той я целуна по челото, а Ейми се сгуши до него. Водата ги плискаше, двамата се прегърнаха и се притиснаха един към друг.

— Следващият път, ангелче — каза Джош и подхвана брадичката й с пръст, за да я накара да вдигне очи към него — няма да спираме.