Деби Макомбър
Ангелски очи (15)

Епилог

— Ейми? — Джош влезе през задната врата на дома им, като очакваше да намери бременната си съпруга или да спи, или да прави нещо в детската стая.

— В детската стая съм — чу отговора й от горния етаж. Той остави куфарчето си в кабинета и се замисли защо изобщо носи вкъщи документи, които трябва да чете. Имаше много по-забавни неща, с които да запълни вечерите си. Усмихнат, заизкачва стъпалата по две наведнъж, докато развързваше копринената си вратовръзка. Въпреки че бяха минали пет години, още не бе свикнал да работи с костюм с жилетка. Както и предполагаше, откри Ейми с малка четчица в ръка да рисува поле с диви цветя около няколко големи горски същества на стената в детската стая. — Какво ще кажеш? — попита го тя гордо.

Погледът му омекна, когато се спря на нея.

— Като си помисля, че се ожених за теб, без да знам за всичките си таланти — той отстъпи назад и огледа рисунката й. — Какво те кара да смяташ, че ще бъде момче?

Усмивката й изразяваше неподлежаща на въпроси увереност.

— Една жена знае тези неща.

Джош се засмя.

— Доколкото си спомням, беше съвсем сигурна, че Каин ще бъде момиче. Беше страшно неудобно, когато от болницата го доведохме вкъщи, облечен от горе до долу в розово.

— Той вече ми е простил.

— Той може би, но не и аз — Джош се приближи до нея изотзад и обхвана с ръце закръгления й корем. Коремът й беше стегнат и твърд и той се развълнува при мисълта, че неговото дете растеше там. — Обаче има един начин да ми се реваншираш — прошепна съблазнително в ухото й и захапа меката му част. Усети как Ейми се отпуска до него и тогава вдигна ръце от корема към гърдите й и ги обхвана.

— Джошуа Пауъл, навън още е светло.

— Е, и?

— Ами…

Той позна, че по-скоро тя се бореше със себе си, а не толкова имаше желание да спори с него. След като се ожениха, Джош не знаеше какво го очаква. Беше чувал, че след сватбата някои жени се отдръпват от съпрузите си. Ала през всичките години, откакто бе женен за Ейми, тя посрещаше желанието му да се любят с ентусиазъм, който го караше да се чувства смирен и истински обичан.

— Къде е Каин? Спи ли?

— Не… Отиде на разходка с татко — прошепна Ейми.

— Значи сме сами? — той погали гърдите й предизвикателно. Без значение колко пъти се любеха, никога не им стигаше и нямаше да са доволни. Дори когато станеше деветдесетгодишен, щеше да търси начин да открадне малко време, за да бъде с нея.

— Да, сами сме — отвърна тя и гласът й леко потрепери.

— Чудесно! — Джош я целуна по извивката на врата и Ейми се отпусна в ръцете му. Той плъзна ръка към копчето на джинсите й и напипа ципа й. Свали го надолу толкова, колкото да пъхне ръка под бельото й, и още по-надолу, докато стигна до онова, което търсеше. Тя изохка от удоволствие.

— Джош — примоли се. — Пусни ме поне да изчистя четката — годините го бяха научили как да й доставя удоволствие и той го направи сега, докато Ейми скимтеше от желание. — Джош, моля те — изстена тя.

— Искам да ти доставя наслада, ангелче, но трябва да се погрижиш за четката.

— Не, не — извика Ейми. — Първо трябва ти да се погрижиш за мен. Започвай — тя вече сваляше блузата си с разтреперани трескави пръсти. — Не мога да повярвам — извика, — посред бял ден, когато Каин и татко може да се върнат всеки момент. Ние сме като тийнейджъри.

— Караш ме да се чувствам отново на седемнадесет години — изрече тихо Джош. Пусна я и започна да се съблича.

Ейми заключи вратата, после се обърна и се облегна на нея с ръце отзад.

— Мислех, че мъжете губят желание за секс, когато жените им са бременни.

Той изрита обувките си и свали панталона си.

— Не и аз.

— Забелязах.

Джош я прилепи за вратата и обхвана главата й с ръце.

— Имаш ли оплаквания?

— Никакви — прошепна тя и го погали по лицето с любов. Целуна го, прегърна го през врата и притисна сочното си хубаво тяло към него. Двамата бяха задъхани, когато Джош прекъсна целувката. Ейми свали ръце от врата му, докосна го нежно и му достави такова удоволствие, че Джош изстена и стисна зъби.

— Искам те — успя да изрече той.

— Тук? — тя го изгледа с широко отворени очи. — Сега?

Джош я хвана за кръста и я наведе така, че успя да проникне в нея бавно и нежно.

Ейми затвори очи, отпусна се на вратата и въздъхна.

— Добре ли си?

— О, да — прошепна тя и за да докаже колко е добре, изви гърба си и го доведе до треска, от която имаше само едно избавление. С нетърпение, което той толкова обичаше у нея, Ейми посрещаше всеки негов тласък. От чувствената наслада Джош повече не можеше да се владее и тогава цялата вселена избухна в калейдоскоп от звезди.

Докато той се върна обратно на земята, тя обсипваше лицето му с целувки. Истинско чудо бе тази негова съпруга. Беше повече от онова, което заслужава всеки мъж — авантюристична любовница, помощница, приятелка, майка на децата му, Ейми внасяше равновесие в съществуването му и даваше цел на живота му.

Джош внимателно й помогна да се облече, като я целуваше, галеше я и й повтаряше колко много я обича. Дори сега му бе трудно да изрича някои неща. Любовта й заличи цялата горчивина от живота му и я замени с радости, които не можеше да изброи.

Когато се наведе, за да вдигне панталона си, той се хвана за кръста.

— Следващият път, когато предложа нещо подобно, ми напомни, че вече не съм седемнадесетгодишен.

— Няма да стане — каза тя, обви врата му с ръце и го нацелува по лицето. — Беше много забавно. Кога ще го направим отново?

— Ако продължаваш така, може да стане и по-скоро, отколкото очакваш.

Ейми го целуна, а той я прегърна през леко разширената талия, затворил очи от прилива на любов, който почувства.

— Хайде — въздъхна тя и отново хвана четката. — От тези упражнения огладнях. Искаш ли кейкче с конфитюр?

— Не, благодаря — стомахът му се сви при тази мисъл.

— Хубаво е, Джош, честна дума.

Слязоха прегърнати по стълбата.

— Баща ми се обади следобед — спомена той сякаш между другото. — Каза, че искал да дойде, преди да се роди бебето.

Ейми му се усмихна.

— Имаш ли нещо против?

— Не. Хубаво е да се видим. Мисля, че ще иска да остане до идването на бебето.

— Мисля, че и аз бих го искала — каза тя.

Джош кимна. Малко преди да се оженят с Ейми, двамата с баща си изгладиха разногласията си. Любовта му към нея го научи, че бе необходимо да се хвърлят мостове. Баща му бе извършил грешка от алчност и гордост и двамата платиха висока цена за тази грешка. Обаче Чанс отдавна съжаляваше дълбоко за постъпката си.

По свой начин бащата на Джош се бе опитвал да достигне до сина си чрез балдъзата си, ала така и не бе намерил сили да се изправи открито срещу него. Обаче, когато Джош бе дошъл при него, нуждаейки се от помощта му, Чанс бе получил златна възможност да се реваншира на сина си за грешката, която бе направил преди години.

Ейми сложи месо да се пече във фурната и си взе портокал, предпочете го пред странната комбинация, която бе споменала по-рано.

— Мамо, мамо! — тригодишният Каин рязко отвори задната врата и се втурна в кухнята, като тупаше с крачета с всичка сила. — С дядо видяхме една червеношийка, заек и червей…

Джош причака сина си, хвана го под мишниците и го вдигна високо над главата си.

— Къде е дядо?

— Той каза, че мама няма да иска червея вкъщи, затова го върна в градината. Знаеш ли, че червеите живеят в земята и там си раждат децата?

— Сериозно? — попита Ейми, преструвайки се на изненадана. Харолд Джонсън влезе в кухнята след внука си и лицето му грееше в усмивка. — Изглежда разходката си е заслужавала за Каин, татко — каза Ейми и целуна баща си по бузата. — Пека месо, ще останеш ли за вечеря?

— Няма да мога — отхвърли поканата Харолд. — Довечера ще се срещам с приятелите ми и ще играем карти — той спря и погледна Джош. — Нещо важно да е станало в офиса, което би трябвало да знам?

— Не мога да се сетя веднага. Ще дойдеш ли във вторник на съвещание с борда на директорите?

— Няма, ако е по времето, когато играя голф.

— Ама, татко — изсумтя Ейми, докато бършете ръцете на сина си с книжна салфетка. — Едно време човек не бе в състояние да те отлепи от бизнеса. А сега почти не ходиш.

— Не виждам причина да ходя. Имам най-добрия изпълнителен директор в страната. Бизнесът ми процъфтява. Освен това искам да живея дълго и да се радвам на внуците си. Нали така, Каин?

— Така, дядо — момченцето плесна ръка по ръката на дядо си, а после се прозина.

— Като че си го изтощил — каза Джош и взе Каин на ръце. Малкото момче облегна глава на рамото на баща си.

— Веднага след вечеря да си легне — каза Харолд и се усмихна широко. — Двамата ще прекарате вечерта сами — той намигна на Джош и целуна Ейми по бузата. — Можеш да ми благодариш по-късно — прошепна в ухото й.