Сандра Браун
Сензационно интервю (35)

Глава тридесет и пета

Тя поведе Бари и Грей през голяма, уютна кухня, премина през внушителната трапезария и влезе в приятна всекидневна. В камината гореше тих огън. В стаята се носеше лек мирис на ябълки и канела. Отвсякъде ги гледаха фотографии на две малки момчета, на доктор Алън и Аманда. Мебелировката беше изискана и красива. Цялата атмосфера предразполагаше към доверие и спокойствие.

Бари изпита завист към другата жена заради красивата стая, заради децата, заради дома, който бе създала. Но лицето на Аманда Алън изразяваше не гордост, а напрежение.

Предишната вечер на Бари и бе хрумнало, че мисис Алън може да има желание да разговаря за работата на мъжа си, особено ако е имало разногласия помежду им, както бе споменал Хауи. Наистина, това можеше да се окаже и глуха улица, но си струваше да се опита. Никога обаче не бе очаквала, че Аманда ще ги приеме с облекчение, нито пък, че ще изглежда така нещастна.

Когато седнаха, Аманда се обърна към Грей.

— Много неща се случиха, откакто сме се виждали за последен път — той кимна, след това я запозна с Бари. — Аз знам коя сте, мис Трейвис.

— И аз ви знам — каза Бари. — По-скоро — вече знам. Вие ми се обадихте в WVUE и казахте, че нещо става в Хайпойнт. — В момента, в който Аманда проговори пред къщата, Бари разпозна гласа и го свърза с анонимното обаждане.

— Извинявам се, че бях толкова мистериозна. Чувствах, че трябва да направя нещо, да се обадя на някого, но не бях сигурна как да постъпя. Сетих се за вас заради интервюто ви с Ванеса.

— Знаели сте, че става нещо необичайно във вашата къща?

— Усещах, че нещо не е в ред, но не знаех какво. Джордж… — тя присви устни, за да не заплаче. Преглътна с усилие и продължи. — Джордж не ми се доверява вече. Но мисля, че ако тази сестра не бе получила тогава фаталната сърдечна криза, Ванеса също щеше да е мъртва.

— Страхувам се, че сте права — потвърди Грей.

Аманда погледна към Бари с отчаяние.

— След като напуснахте телевизията, не знаех как да се свържа с вас.

— Защо се опитвахте да се свържете с мен?

— За да ви кажа нещо, което вие очевидно вече знаете. Дейвид Мерит не е човекът, в когото всички вярваме. Той е безскрупулен мръсник. Някой трябва да го спре — тъмните й очи се взряха втренчено в Бари. — Вие сте нахълтали в моргата на Шинлин, защото сте били убедени, че под чаршафите е тялото на Ванеса, нали?

— Точно така.

— И сте повярвали, че моят съпруг е допринесъл за тази смърт?

Бари погледна към нея тъжно.

— Съжалявам. Точно това си мислех. И Грей също.

Аманда скръсти ръце.

— Разбирам.

— Маниакалната депресия на Ванеса и медикаментите, необходими да държат под контрол, промяната в настроението й, предлагат на лекуващия голяма свобода на действие. Не сте ли съгласна?

— Да — отвърна Аманда пресипнало. — Вероятно е така.

— Имаме няколко сериозни причини да смятаме, че Ванеса все още е в голяма опасност — каза Грей.

— От Джордж?

— От Дейвид.

— Но чрез Джордж.

Нямаше нужда да отговаря. Изражението му говореше ясно.

Бари знаеше, че те не казват на Аманда нещо ново. И въпреки всичко потвърждаването на най-лошите й подозрения я прекърши. Но тя продължи да се държи достойно.

— Разбирам колко тежко трябва да е това за вас, мисис Алън — подзе Бари. — Аз никога не съм имала контакт с вашия съпруг, но основавайки се на онова, което знам, не вярвам, че той действа злонамерено.

— Аз го познавам — каза Грей. — Мисля, че и той е жертва на Дейвид, както Ванеса.

— Не сме дошли тук да обвиняваме доктор Алън в нищо. Само търсим информация — гласът на Бари беше извинителен.

— Не трябва да се оправдавате пред мен — каза Аманда с горчив смях. — Откакто Дейвид зае поста и назначи Джордж за лекар на Белия дом, той превърна живота на моя съпруг в истински ад.

— Дейвид наистина е много надарен в това отношение — отбеляза Грей.

Двамата с Аманда размениха поглед на взаимно разбиране. Накрая Аманда отклони очи към скорошен семеен портрет, поставен върху малка масичка.

— Джордж се е замесил в нещо ужасно. Каквото и да е то, той е безпомощен да се измъкне сам от него. Животът ни се руши, децата също усещат, че нещо не е наред. Джордж е във война със себе си, той се измъчва, разпада се пред очите ми, а аз не мога да се доближа до него нито с молби, нито със заплахи, че ще го напусна. Каквото и да е това нещо, то е по-силно от мен — тя погледна към Бари. — Имате ли някакво подозрение?

— Дейвид Мерит е убил детето на Ванеса. Не е било СВДС.

Аманда притисна тънките си побелели пръсти към устните си, за да не им позволи да треперят.

— Вашият съпруг е бил принуден да се съгласи с нещо, което е против неговата природа като човек и против лекарския му морал — каза Бари меко. — Заради това се измъчва.

Онова, което не можа да изрече беше, че доктор Алън прикрива убийството, извършено от президента, и сега помага в елиминирането на единствения свидетел на престъплението.

Но Аманда беше интелигентна жена, тя долови недоизказаното. Накрая свали ръката си. Устните й бяха побелели, но не трепереха.

— Мразя този човек заради това, което стори с мъжа ми. Ще направя каквото мога, за да помогна да излезе наяве истината за Дейвид Мерит. По-добре Джордж да е в затвора, но жив, отколкото мъртъв. Ако този кошмар не свърши скоро, това ще го убие по един или друг начин.

— Бари и аз се надявахме, че ще се съгласите да помогнете — каза Грей.

Аманда се обърна към него.

— Ако говорим открито, вие вярвате, че Дейвид е наредил на Джордж да ликвидира Ванеса?

— Да, вярваме.

— А баща й? Клет Армбръстър би убил всекиго, включително и зет си, ако и косъм падне от главата й. Помолихте ли го за помощ?

— Опитахме се — каза й Бари. — Но след провала в Шинлин той дори не желае да разговаря с нас.

— Може да има и друга причина да ви избягва — прекъсна я Аманда. — Сенаторът не е толкова невинен, замесен е в много игри, а залозите в политиката са на живот и смърт.

— Така мисля и аз — каза Грей. — Ако Клет започне да изстрелва обвинения към Белия дом, те ще рикошират и върху него, а с това ще подпише собствената си политическа смърт. Дейвид е майстор в манипулацията. Долните тайни водят до сляпо подчинение. Никой не е изключение. Дори тъстът, който направи всичко възможно да го изберат.

— Аз не съм толкова лоялна към Дейвид Мерит — обади се Аманда. — Какво мога да направя за вас?

— Името на заведението, където Джордж държи Ванеса.

— Не знам. Не ми е казвал. Но аз предполагам, че е Тейбър Хауз.

Бари размени поглед с Грей. Той изглеждаше озадачен като нея.

— Частната детоксикационна клиника — добави Аманда.

— Никога не съм чувал за нея.

— Няма и да чуете — обясни тя. — Тейбър Хауз се държи в почти пълна тайна. Тя е достъпна само за високопоставени държавници и техните семейства. Злоупотребите с лекарства и наркотици между най-висшите среди във Вашингтон са много по-често явление, отколкото би могъл да предположи човек. Клиниката е била създадена преди около двайсет години, за да не се излага правителството, когато някой от властимащите трябва да се отърве от порока.

— Къде се намира?

— Във Вирджиния. На около час и половина с кола.

— Това обяснява всекидневните пътувания на Джордж с хеликоптера на Белия дом — каза Грей. — Можете ли да ни дадете някакви указания за местонахождението?

Тя се замисли.

— Никога не съм била там. Не се допускат посетители. Но знам името на най-близкия град.

— Това е повече, отколкото имахме — каза Грей. — Благодаря ви, Аманда.

— Грей — тя сложи ръка на рамото му, — вярвам, че ще бъдете внимателен. С Джордж, искам да кажа. Правя това, за да спася неговия живот. Нашият живот. Но като ви помагам, чувствам, че го предавам.

— Разбирам съмненията ви. Изпитвал съм го. Спомням си, някога служех при Дейвид като негов помощник и приятел — той спря. — Няма да направя нищо, което физически да нарани Джордж. Имате думата ми — успокои я той.

Тя стисна рамото му, след това отпусна ръката си.

— Това е толкова опасно! Изненадана съм, че сте поели риска да дойдете тук.

Бари й разказа, че ги следят.

— Следяха ни и сега. Когато излязохме от къщата на мой приятел, Грей успя да се отърве от „опашката“. Но трябва да ви предупредя, че човекът, с когото се бяхме свързали, беше убит снощи.

— Господи…

— Защо не заминете за известно време с децата? Докато всичко тук се успокои — предложи Грей.

Тя размисли, но само за момент.

— Ако прибера децата от училище и избягам, това ще изглежда още по-подозрително. Освен това, не искам да изоставя Джордж.

Бари изпита възхищение към тази жена.

— Ние взехме всички предпазни мерки, за да не ви намесваме, но не вярвайте на никого — предупреди я Грей. — Дори на човек, когото смятате, че добре познавате. Като Спенс Мартин.

Аманда вдигна глава.

— Но… вие внимавайте за тази усойница. Нали? Аз предполагах…

— Какво искате да кажете?

Аманда посочи малкия телевизор.

— Съобщиха го в бюлетина с новините.

— Каква новина? — попита Бари.

— Грей! — Грей Бондюрент беше новината.