Сандра Браун
Сензационно интервю (29)

Глава двадесет и девета

— Къде, по дяволите, беше? — попита Грей още щом Бари влезе в къщата. — Трябваше да си тук преди два часа.

— Докопах се до много интересна информация — отвърна бодро тя. — Успокой се, добре съм. Опашката ми прави компания целия следобед. Отдели се от мен на последния ъгъл. Умирам от глад — тя му хвърли ключовете от колата си. — Иди купи нещо за хапване, докато си взема душ. След това ще говорим.

Час по-късно тримата се бяха скупчили около кухненската маса на Дейли. Радиото гърмеше от ъгъла. Бари им се извини, че ги е разтревожила.

— Не се обадих, защото не можех да кажа нищо съществено. Но ще ми простите, когато разберете какво открих.

— От Ралф младши?

— По страничен път — като говореше доста по-тихо от бумтежа на радиото, тя описа срещата си със сина на починалата медицинска сестра. — Странното беше, че той все повтаряше, че неговата майка е била отлична сестра.

— Но?

— Никой изобщо не е твърдял обратното. Защо ще говори по въпрос, който изобщо не е повдиган? Това ми се видя странно, така че след като го оставих, направих някои разследвания, включително позвъних на един от информаторите ми в сградата за наказателните дела, който откри името й в архивите. И бинго! Съдебно досие и приключил процес.

Двамата мъже бързо се спогледаха, след това отново се втренчиха в Бари.

— Господи, след като се е омъжила за Ралф Гастон, тя е продължила да носи бащиното си име Хейне Хейзелман.

— Това нещо ми напомня — каза Дейли. — Какво?

— Преди няколко години безнадеждно болен пациент умира, когато за него се е грижила Хейзелман. Подозирали евтаназия. Тя отричала патетично твърдението, но религиозното католическо семейство на пациента се обърнало към прокурора и поискало съдебно разследване. Съдебните заседатели не я признали за виновна, поради липса на доказателства. Смъртта на пациента е била следствие на рак на панкреаса и Хейзелман е била освободена от всички подозрения.

— Сега си спомням — каза Дейли.

— Аз трябваше да си спомня — отвърна Бари със съжаление. — Това беше един от първите случаи, които отразявах за WVUE. В моргата не можах да я разпозная. Беше остаряла, пък и обстановката там не предразполагаше към спомени.

Въпреки, че е била освободена от криминална отговорност, обвинението я довежда до такъв стрес, че тя получава сърдечна криза. Това също е отразено в пресата. Тя се възстановява и след шест месеца й е разрешено да се върне на работа. Това обаче не става много лесно.

Съдебното разследване оставя неизличимо петно върху иначе отличното й досие. Принудена е да напусне отделението за сърдечни болести, където е станал инцидентът и дори след като взема името на съпруга си, не е могла да си намери работа.

— Да отгатна ли — вдигна вежди Грей. — Докато е била назначена от доктор Алън…

Бари направи жест, като че ли стреля с пистолет към него.

— Улучи!

— Назначили са сестра, която е била заподозряна в убийство от милосърдие…

— В случай, че Ванеса умре от милосърдие. Или, ако умре по друг начин и сестрата възнамерява да проговори, тя съвсем подходящо ще умре при сърдечна криза.

— Което е съвсем вероятно поради сърдечното й заболяване.

Мислите им течаха толкова синхронизирано, че единият можеше да довърши изречението на другия.

— Както и да са се развивали нещата, те са имали идеалната жертвена овца.

— Добра работа — похвали я Дейли.

— Благодаря — отвърна тя, стоплена от комплимента му.

— Мислиш ли, че доктор Алън е убил сестрата и го е представил за сърдечна криза? — попита той.

Грей разсеяно поглади бузата си.

— Възможно е, но не мисля така. Джордж е… не знам, слаб. Не ми изглежда безмилостен, не прилича на човек, който може да убие хладнокръвно. Не е като Спенс. Или пък като Дейвид.

Мисля, че сърдечната криза ги е сварила неподготвени. В болницата докторът не се държеше като виновен, а по-скоро бе объркан. А Гастон? Би ли могъл да е замесен?

— Не. Единствената му грижа беше репутацията на майка му — отвърна Бари.

— И така, къде ни води това? — поиска да узнае Дейли.

— Нямам и смътна идея…

След известно време в мълчаливо размишление, Дейли се обади.

— Добре, победен съм. Между другото, онова проклето нещо ме подлудява — той хвърли към радиото убийствен поглед.

— Само не позволявай на чувствата си да вземат отново връх.

Бари забеляза твърде късно грешката си. Каза го, без да помисли. Дейли й хвърли заплашителен поглед, който веднага бе уловен от Грей.

— Какво става?

Дейли се опита да се защити.

— Виж какво, Бондюрент, това е моята къща и аз правя онова, което ми се харесва и когато ми се харесва.

Изражението на Грей потъмня за секунда.

— Ако се е случило нещо, което трябва да зная…

— О, за Бога — намеси се Бари. — Да не правим федерален въпрос от това. Тази сутрин Дейли е бил малко потиснат. Докато ти си бил навън, един седан е обикалял около къщата. Той изгубил търпение, излязъл на вратата и им се заканил. Това е всичко.

— Освен, че сега те знаят, че сме ги забелязали — каза Грей, с видимо неодобрение.

— Дейли не е искал…

— Ще ти благодаря, ако не ме защитаваш — намеси се Дейли рязко. След това се обърна към Грей с цялото предизвикателство, на което беше способен. — Кой си ти, че да нареждаш в собствената ми къща?

— Това не е състезание по надпикаване, Дейли — гласът на Грей беше по-мек и любезен, отколкото Бари бе очаквала. — Каквото и да те съветвам да правиш, е за твоята собствена безопасност. И на Бари. Не мога да ви внуша в достатъчна степен колко опасни са тези мъже. Те търсят повод да се бият. Моля те, не им го давайте.

Дейли гледаше като несправедливо смъмрено дете. След кратко колебание той отстъпи пред опитността на Грей.

— По дяволите — измърмори той и стана. — Отивам да спя.

Грей се бе отпуснал в ъгъла на дивана, с глава, облегната на възглавниците и изпънати крака пред него. Бари трудно можеше да различи силуета му в тъмнината, защото стаята се осветяваше само от уличното осветление, процеждащо се през прозореца.

През първите осемнайсет години от живота си тя беше пренебрегвана от двама души, повече стремящи се да се направят един-друг нещастни, отколкото да направят щастливо детето си, заченато в случайна минута на съпружеска хармония. Може би затова тя бе избрала професия, в която постоянно я чуваха и виждаха. Радиотелевизионна журналистика не е за човек, който се крие от публични изяви. Някога пренебрегваното дете, сега тя държеше да бъде виждана. Осмиваха я, порицаваха я, но рядко я игнорираха.

С изключение на Грей Бондюрент. От негова страна бе безочливо така да я игнорира.

Наистина, онази сутрин в Уайоминг си беше чиста химическа реакция, случайност, не беше любов. Тя не очакваше от него да се изправя тържествено всеки път, когато влиза в стаята, но той се държеше така, сякаш нищо не се бе случило.

Най-после пресече стаята и се настани срещу него.

— Не можеш да се държиш така, сякаш нищо не се е случило — без всякакво встъпление започна тя.

— Защо не? — поне не се правеше на глупак. — Мислех, че сме на едно и също мнение — с нищо необвързващ секс.

— Така е.

Той помръдна рамене, сякаш казваше: въпросът е приключен.

— Дори и да е бил случаен секс, не можем ли все пак да приемем, че е съществувал.

— И каква полза?

— Добре, би могло… би могло… — тя въздъхна разгневено. — Не знам. Просто чувствам, че не би трябвало да игнорирам случката.

— Заради баща си?

Ако беше заговорил на китайски, тя не би се стреснала повече.

— Какво знаеш за него?

— Че той никога не се е грижил за майка ти и за теб. Че е бил обикновен развратник, умрял в леглото на любовницата си, и че твоята майка се е самоубила след това.

— Дейли наистина е бил изчерпателен, виждам — рече тя горчиво. — Не е негова работа да разисква с теб личния ми живот.

— Бях опрял пистолет в главата му, фигуративно казано.

— Защо си пъхаш носа навсякъде, Бондюрент?

— Защо си толкова раздразнителна?

— Ти си раздразнителен винаги, когато засегна темата за миналото ти.

Тя не можеше да види очите му в тъмнината, но усещаше как те бавно и мечтателно й се наслаждаваха.

— Ти си едно противоречие, Бари, а мен ме интересуват противоречията, защото обикновено са достатъчно значими.

— Да приемем, че си специалист. В какво толкова се състои противоречието ми?

— Исках да разбера защо си ту гореща, ту студена. След онова, което ми каза Дейли, вече мога по-добре да те разбера. Твоята амбиция се дължи на това, че баща ти те е отхвърлил.

Тя сложи предизвикателно ръка на хълбока си.

— Моля?

— Много си искала да бъдеш забелязана от татко и да спечелиш одобрението му. Ти търсиш обич, но се и страхуваш от нея. Възприела си феминистичната надменност да отхвърляш мъжа, преди той да е успял да те отхвърли. Баща ти те е накарал да бъдеш много внимателна с мъжете.

— Не внимавам чак толкова много, Бондюрент. Не съм глупава. И не съм недоверчива към всички мъже, само към някои.

— Повечето.

— Повечето не заслужават доверие. За разлика от майка ми, аз никога няма да позволя на мъж да се отнася с мен, като че ли не съществувам. Което ни връща отново към теб и причината на този разговор. Не очаквам от теб рози и шоколади. Просто не гледай на мен като на празно пространство!

— Съгласен.

— Добре. Чудесно. Лека нощ.

— Лека нощ…

Сама в малката спалня, в тясното детско креватче, Бари реши, че е спечелила точка. Една много празна победа.