Сандра Браун
Сензационно интервю (27)

Глава двадесет и седма

— Не пак — оплака се Дейли.

Бари бе включила телевизора и засили звука до оглушаване.

— Грей мисли, че къщата ти е под наблюдение.

— И с подслушватели?

— Те нямат нужда от подслушватели — каза му Грей. — Устройството е толкова съвършено, че могат да чуят разговора отдалечени на няколкостотин метра.

— Те?

— Хората на Спенс.

— Копелета — измърмори Дейли. След това кимна към Грей и каза на Бари: — Мислех, че той е изчезнал.

— И аз мислех така. Изненада ме снощи.

— Върнах се вкъщи късно след филмовия фестивал на Бардо. Ти не беше тук. Цяла нощ съм се тревожил.

— Забравих да се обадя — смирено отвърна тя.

Дейли посочи, че могат да заемат обичайните си места на дивана.

— Трябва ли да предполагам, че случаят още не е приключил? Все още ли мислите, че смъртта на бебето не е случайност?

— Мисля, че трябва да приемем това — отвърна Грей. — Всичко започна оттам и сега ескалира до нещо много по-голямо. Дейвид се опитва да не допусне да се разчуе, но трудно му се удава. Спенс не успя да ме отстрани. Когато сестрата е умряла, нещата в къщата на Джордж Алън са взели лоша посока.

Нейната смърт изважда доктор Алън на открито, в момент, когато нито той, нито Дейвид желаят да се шуми около тях — предположи той. — Това е довело до спиране на нещо, което той подготвя за Ванеса.

Бари продължи нататък.

— Тъй като смъртта на сестрата излиза на бял свят и ще насочи вниманието към Ванеса, той е трябвало да я… съживи, поради липса на по-точна дума, и да я закара светкавично във Вашингтон.

— В деня на пресконференцията те я показаха на целия свят — продължи Грей. — За всеки, който не я познава добре, тя изглеждаше нормално. Мисля, че все още е в опасност.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Дейли. — На мен всичко ми изглежда съвсем на място. Нийли прочете хвалебствията на първата лейди за сестрата. Мислите и молитвите на двамата Мерит са със семейството. Бла, бла, бла.

— Ванеса изпрати сигнал за бедствие — възпротиви се Грей. — Тя не носеше венчалния пръстен на майка си — обясни той.

— Носи го на дясната ръка, откакто Клет й го е дал в деня на смъртта на майка й. Онази сутрин той липсваше. Тя постоянно държеше ръката си така, че да се хваща от камерите. Мисля, че искаше някой да забележи, че не го носи.

— Наистина ли смяташ, че е сигнализирала за помощ? — попита Дейли.

— Да.

— Пръстенът би могъл да е поставен на друго място — намеси се Бари. — Може да не е могла да го носи, защото е отслабнала. Може да е бил при бижутер за намаляване или почистване. Има десетки възможни причини, за да не го носи.

— Вярно е, има — съгласи се Грей. — Ако се бях върнал в Уайоминг и от там бях видял, че не го носи, може би щях да проявя някакво любопитство, но нямаше със сигурност да се тревожа така.

— Както и да е — продължи той, като се изправи на крака — откакто Спенс бе изпратен да ме очисти, откакто станах свидетел на експлозията на твоята къща и откакто знам, че те следи цял екип, аз съм склонен да бъда повече от умерено любопитен.

— Мисля, че си прав — съгласи се Бари неохотно. — Тази пресконференция беше единственото публично появяване на Ванеса след нейното „усамотяване“. Ако тя беше наистина здрава, както твърди Белия дом, тя щеше да се върне към обществен живот, нали? — импулсивно вдигна телефона и набра номер, който знаеше наизуст.

— На кого звъниш? — попита Грей.

— На канцеларията на Ванеса.

— Помни, че всичко, което кажеш, вероятно ще бъде проконтролирано.

— Ще помислят, че правя старите си трикове. Изключи телевизора.

Внезапно настъпилата тишина бе толкова шокираща, колкото и шумът.

— Добър ден — поздрави Бари любезно, когато отсреща отговориха. — Името ми е Сали Мей Хендърсън. Аз представлявам „Дъщерите на американската революция“. Ние много бихме желали да представим на първата лейди нашата специална награда като признание за нейното участие в кампанията за храна и подслон на бездомните.

Тя подчерта, че организацията желае да предаде наградата лично.

— Публичното разгласяване ще привлече вниманието на нацията към постоянната нужда от подслон и кухни, на които първата лейди помогна толкова много — любезно, но твърдо й бе отговорено, че в близко бъдеще среща не е възможна. Първата лейди все още се възстановява от скорошното си неразположение.

— Разбирам. Добре, моля предайте й най-сърдечните ни пожелания. Ще се свържем отново — тя затвори и се обърна към Дейли и Грей. — Персоналът й е бил инструктиран да не планира никакви срещи, докато доктор Алън не разреши.

Грей отново увеличи звука на телевизора, след което каза:

— Дейвид крои нещо.

— Така изглежда.

Дейли със загрижена физиономия разтриваше брадата си.

— Намеквате за онова, за което си мисля?

— Ванеса вече е повече пасив, отколкото актив. Дейвид елиминира пасивите си.

— Така ли мислиш?

— Знам го — Грей се върна до дивана и седна.

Всички мълчаха.

Накрая Бари наруши тишината.

— Моята кариера винаги е била обект на подигравки. Постоянно се забърквам в каши. Господ знае, че на вътрешното ми чувство не може да се разчита. Но този път знам, че съм права. Нашият президент е престъпник — тя погледна към Грей. — Може да нямам доверие на своя инстинкт, но вярвам на твоя.

— Благодаря — той погледна към Дейли, после отново към нея. — Слушайте, вие двамата трябва да вземете продължителна ваканция някъде извън страната. Ако Дейвид се убеди, че сте се отказали, че вече не сте заплаха, той ще ви остави на мира. Аз ще поема оттук и се надявам да спася Ванеса преди Дейвид да осъществи плана си.

— Съвсем не, по дяволите — възмути се Бари. — Говорим за опит за убийство на първата лейди. Аз не мога да остана настрани. Не само това, аз бях първата, към която Ванеса се обърна за помощ. Ако не бях схванала погрешно посланието й, тя можеше сега да е при баща си на сигурно място. И понеже не се справих, тя все още е под властта на съпруга си.

Заради подлите му номера загубих всичко, което бе важно за мен — Кронкайт, дома си, работата си. Започвам вендета срещу кучия син от Овалния кабинет. И Господ да му е на помощ! Защото аз съм най-опасният вид неприятел. Нямам какво да губя.

— Освен собствената си кожа — каза Дейли с хриптене.

— Не — отвърна тя меко — освен теб, Дейли.

— Вие не сте с ума си! И двамата — каза той, гледайки ги убийствено.

— Значи да не разкрием истината за Мерит? — попита тя любезно.

— Говориш глупости. Чувате ли се? Той е президентът на Съединените щати. Най-висшият кабинет в света и най-силният човек в света. Подтаковайте се с него и той ще ви духне на оня свят.

Бари погледна към Грей и видя в очите му загриженост. По ирония на съдбата причината, която ги бе разделила, сега ги свързваше.

Тя се обърна към Дейли.

— Ако плановете на Мерит са да ме убие, аз искам поне да започне да се бие. Но теб не трябва да те поставям в опасност. Вземи си дълга ваканция.

— Трябва да тръгнеш днес следобед — веднага, след като се уредят формалностите — настоя Грей.

— Къде би искал да отидеш, Дейли? В Мексико?

— И да се присъединя към троцкистите? Не, по дяволите.

— Бахамските острови?

— На Карибите има тайфуни. Не гледаш ли новините?

— Австралия?

— Никъде няма да ходя — твърдо отказа той. — Защо да замина и да ви оставя цялото удоволствие?

— Няма да бъде удоволствие, Дейли — каза Грей мрачно. — С тези хора не можеш да се будалкаш. Когато се стигне до изпълнение на задача, това означава за тях работа. Така че ние също ще трябва да вършим работа. С риск да прозвучи мелодраматично, ситуацията лесно ще се превърне във въпрос на живот и смърт.

— Аз вече съм в ситуация на живот и смърт — възрази Дейли. Той протегна ръка към занемарената стая. — Имам за губене по-малко от Бари. Неизлечимо болен съм. Нямам жена, нито деца — нищо. Така както си го представям, ако мога да ви помогна, няма да умра в забрава.

Бари пресече стаята, наведе се и го целуна по главата.

— Ти си грохнал и грозен, но аз много те обичам.

— Престани. Мразя тези глупости — отстрани я той. — Добре, Бондюрент, с какво започваме?