Сандра Браун
Сензационно интервю (25)

Глава двадесет и пета

— Мис Трейвис, вашето поведение е неизвинимо.

— Добре осъзнавам величината на грешката си, мистър Дженкинс. За мен беше също унизително преживяване.

Намръщен сурово, генералният менажер на WVUE продължи:

— Сенатор Армбръстър позвъни — лично! — да ми разкаже своята версия за случилото се. Неговият разказ беше доста по-детайлен от новинарските съобщения. Слушах с нарастващ ужас за невероятната ви липса на професионализъм и бях смаян да разбера, че служител от тази станция може да се държи по такъв начин.

— Съжалявам, че причиних на вас и на WVUE неприятности. Ако можех да ги избегна, бих го сторила.

В неин интерес беше да изглежда разкаяна, а и тя наистина се чувстваше така, заради грешката, която допусна.

— Сравнени с размерите на вашата грешка, последствията са минимални. Да благодарим на Бога. Пресконференцията на президента ни помогна да погледнат на инцидента от друга страна.

— Да, сър, наистина.

— Всичко е добре, когато свърши добре.

Този жизнерадостен коментар дойде от Хауи Фрип, който бе извикан заедно с нея. До този момент той гризеше кожичките на ноктите си и се потеше жестоко под мишниците на съмнително чистата си бяла риза. Бари знаеше, че тревогата му не е за нея: Той се грижеше само за своята собствена кожа и колко здрава ще остане, когато главният мениджър свърши.

Дженкинс се нахвърли върху него.

— Ти изпрати всъщност оператора, нали Фрип?

— Да, но само защото Бари се обади и ми поръча. Тя каза, че държи случая на века.

— Пази Боже — въздъхна Дженкинс.

Хауи я топеше, но тя се почувства задължена да го защити.

— Хауи не трябва да се държи отговорен, мистър Дженкинс. Аз му се обадих вкъщи и го помолих да изпрати оператор — бузите й се зачервиха под съкрушителния поглед на главния менажер. — Едно от многото решения, за които съжалявам.

Съжаляваше наистина, но за това обаждане също имаше угризения, защото бе направено от злоба. Сърдеше се на Грей, че отхвърли чувството й на симпатия. Колкото до Ванеса, докато Бари не бе замесена в тази интрига, която заплашваше живота й, тя гледаше на първата лейди с едва прикрита насмешка. И доколкото можеше да е честна със себе си, тя си признаваше, че изпитва ревност към Ванеса заради това, че Грей все още продължава да я обича.

Така че когато Бари набра Хауи и съобщи бързото си искане онази нощ, тя не изпитваше състрадание към някого от тях. Тя просто запечатваше смъртта.

О, позвъняването беше оправдано. Егоистично, но оправдано. При онези обстоятелства няма репортер, който ще се откаже да поиска подкрепа. Можеше да бъде случаят, който щеше да я лансира по върховете на кариерата!

В друга светлина, обаче, тя изглеждаше нечувствителна като лешояд. Просто си получи заслуженото.

— Армбръстър би могъл да даде под съд задниците ни десет пъти от неделя насам и честно казано, не бих могъл да му се сърдя, ако го направи — каза Дженкинс.

— Сенатор Армбръстър си има достатъчно причини да се чувства разстроен — съгласи се Бари кротко. — Аз го накарах да преживее истински ад за няколко минути, за което се извинявам много. Обадих се в Белия дом няколко пъти, като се надявах лично да поднеса извинения на президента и първата лейди. Те отказваха да ми отговорят.

— Не мога да си представя защо — измънка Хауи.

Дженкинс му хвърли убийствен поглед.

— Много благородно от ваша страна, мис Трейвис. Но ако изобщо успеете да се свържете, не се представяйте като служител на WVUE — той скръсти ръцете си на бюрото и я погледна. — Тъй като днес вашата работа в тази телевизионна станция приключва.

Ужасно се бе страхувала точно от това. Беше се убеждавала, че няма да се случи в действителност. Докато се занимаваше с по-непосредствените отражения на непростимата си грешка, успяваше да сдържа страха си от уволнение. Сега трябваше да се изправи с лице към реалността.

— Уволнена съм?

— Имате на разположение един час да освободите бюрото си и да напуснете сградата.

— Моля ви, размислете, мистър Дженкинс. Аз разбрах грешката си. От сега нататък ще съм внимателна, ще проверявам всеки факт.

— Много е късно, мис Трейвис. Каквото и да кажете, няма да променя решението си.

Тя се опита да го умилостиви.

— Знаете за моята къща.

— Да, лошо съвпадение.

— Необходима ми е работата.

— Съжалявам. Решението е взето.

Със съвсем объркани мисли, тя започна да се хваща за сламка.

— Добре, не мога ли да остана в новините…

— Мис Трейвис…

— Ще преписвам. Ще разписвам скриптите. Ще отговарям на телефона, ще разнасям пощата, ще ходя за сандвичи. Ще бъде нещо като изпитателен срок. След няколко месеца можете да ме прецените отново.

— Моля ви, не се унижавайте повече — каза той твърдо, но все още любезно. — Вие повече не сте подходяща за нашата програма.

— Какво означава това?

— Означава, че не отговорихте на нашите очаквания. Означава, че аз приключвам с вас заради натрупани грешки, не само заради тази.

— Мръсно копеле.

Хауи трепна.

Дженкинс също изглеждаше стреснат.

— Моля?

— Защо не се опитате да се държите като мъж, Дженкинс? Посочете истинската причина, поради която ме уволнявате — защото Армбръстър е поискал главата ми на тепсия.

Лицето на Дженкинс стана тъмночервено и тя разбра, че е ударила точно, където трябва. Стана и се изправи в цял ръст.

— Ще ви се върне, Дженкинс. Тази незначителна телевизионна станция с второразредна репутация и тъпо управление не отговаря на изискванията на моята програма.

 

 

— Искате ли пържени картофи с това?

Бари за миг се поколеба.

— Разбира се. Защо не. И повече!

Тя плати за загърнатия чийзбургер и пържени картофи и се върна в колата. Тази вечер ще яде сама. След като месеци бе насърчавала Дейли да излиза навън по-често, той бе избрал точно тази нощ да последва съвета й и прие поканата на стар колега — журналист да отидат на филмов фестивал с Бриджит Бардо.

Веднага след срещата в кабинета на Дженкинс, един от наетите от станцията полицаи я ескортира до бюрото й и вися около нея, докато тя го освобождаваше. Толкова бе ядосана, че я третират като престъпник, че си го изкара на ченгето.

— Какво ли има в тези боклуци, та да искам да ги открадна.

— Не е лично, мис Трейвис. Политика на компанията.

— Да, да.

След като прехвърли всичко от хард диска и го записа на дискети, тя изпразни на бюрото чекмеджетата от папки, бележки и сценарии, датиращи почти от деня, в който беше назначена. Безцеремонно нахвърли всичко в картонените кутии. След това ченгето й помогна да пренесе кутиите до колата и да ги сложи в багажника.

Тъй като не й бе приятно да прекара вечерта сама в потискащата къща на Дейли, тя се питаше къде да си направи пикник — вечерята. Мемориалът на Линкълн? Или на Джеферсън? И двата изглеждаха прекрасни нощем. Все още без да е взела решение, тя се вля в трафика.

— Бари?

Тя изпищя и рязко натисна спирачки.

— Не гледай назад и не спирай.

Колата зад нея изскърца и спря. Избягна сблъскването на косъм. Побеснелият шофьор натисна няколко пъти клаксона, след това мина покрай нея с хондата си и размаха заплашително пръст.

— Завий надясно на следващото кръстовище — нареди Грей от ъгъла на задната седалка. Беше се навел толкова надолу, че главата му не се виждаше в огледалото за обратно виждане.

— Изкара ми акъла — възмути се тя, но изпълни инструкциите му.

— Наистина е глупаво сама жена да не провери задната си седалка, преди да седне в колата.

— Колата беше заключена.

— Аз влязох вътре.

Логичната му забележка я вбеси.

— Представях си, че вече си в Уайоминг и си играеш на каубой. Защо ме остави по-миналата вечер, та всичко да се изсипе на главата ми? Много подло от твоя страна. Все пак, какво правиш в колата ми? Как разбра къде съм?

— Карай напред по лявата лента, след това внезапно влез в дясната и завий по първата улица. Погледни дали след теб има зелен седан.

— Следят ли ме?

— Провери в огледалото си за обратно виждане, но трябва да изглежда случайно.

— О, не… да. Има зелена кола малко по-назад.

— Разкарай ги, Бари.

— Да ги разкарам? Откъде знаеш, че колата ме следи?

— Цял ден се движиш с опашка.

— Откъде знаеш?

— Защото бях опашка на опашката.

— Моля те, кажи защо трябва да ти вярвам?

Въпреки, че искаше да му зададе безброй въпроси, тя се концентрира върху шофирането.

— Забавно е — каза тя, когато успя да премине в последния момент едно кръстовище, а зелената кола трябваше да остане заради светофара.

— О, да, много — изръмжа Грей от задната седалка.

След около десет минути безцелно каране зеленият седан се загуби.

— Карай направо. Все едно, че излизаш от града. Провери дали друга кола не те е поела оттам, където другата се е загубила.

Тя гледаше внимателно в огледалото за обратно виждане. Вече никой не ги следеше.

— Добре. При първа възможност, обърни и се върни по пътя, по който дойдохме.

— Защо?

— Наел съм кола.

В мотелската стая, за която бе записан под друго име, Бари му предложи да си поделят чийзбургера и пържените картофи. Имаше малка масичка и един стол до прозореца, но те решиха да вечерят в средата на двойното легло.

— Уволниха ме — каза му тя, след като смачка салфетката и торбичките и ги натъпка в чантата си. — Искрените ми извинения не са били достатъчни за сенатор Армбръстър. Тази сутрин се е обадил на менажера и е наредил да ме изхвърлят.

— Не е за чудене.

— Предполагам, че не. Армбръстър не би се задържал толкова дълго в политиката, ако играеше честно, а целуването на задници е част от работата на Дженкинс. Така че наистина не съм изненадана. След това, за да стане гадният ден още по-гаден, ми съобщиха, че Кронкайт е умрял в резултат на моето невнимание.

— Как така?

— Това е заключението на комисията за експлозията. Кучето ми се е препънало в кабел, когато е влизало в кухнята. Контролната лампа е заискрила, възпламенила е газта от фурната, която съм оставила отворена, преди заминаването си за Уайоминг. Без никаква вентилация, газта се е натрупала. Трябвало е само искра, за да се възпламени, казват те. За щастие, застраховката на къщата ще покрие цялата загуба. — С тъжна усмивка добави — Разбира се, Кронкайт не беше застрахован.

— Къщата ви е изгоряла и кучето — убито, но не се тревожете госпожо, всичко е покрито със застраховка — произнесе той горчиво.

— Не ме ли чу, Грей? Било е нещастен случай.

— По дяволите. Кога за последен път си ползвала фурната си?

— Не си спомням.

— Някога да си слагала жица покрай задната врата?

Той произнасяше на глас въпросите, които сама си беше задавала. Сега, чувайки ги от него, тя още повече се убеждаваше, че очевидните отговори трябва да се отхвърлят.

— Но разследването…

— Е, съвсем правилно. Някой е подредил нещата да изглеждат така. Спенс не би накарал своя човек да постави някакво сложно устройство — то би създало компликации в режисурата.

Всичко е било подготвено преди заминаването му за Уайоминг. Заложил е на простотата. И в действителност не е било никак сложно. Живееш сама, така че любовник или възрастен родител или съквартирантка не биха попречили. Заминала си вън от града, така че е имало време да се натрупа достатъчно количество газ. Експлозията е била планирана да изглежда като случайност, дължаща се на недоглеждане. Но поради щастлива случайност Кронкайт е тръгнал пред теб. Това не са могли да предвидят.

— Те?

— Дейвид Мерит е дал разпореждане за това.

Тя поклати глава.

— Вятър работа. Градиш основанията си на предположението, че той крие нещо много страшно, а аз съм се приближила твърде много до разкриването на тайната му — каза тя. — Сега знаем повече. Сгрешила съм за Ванеса и смъртта на детето и… за всичко. И ти също. Сгрешили сме. Нали така?

— А защо те следиха цял ден? Дори да няма нищо в този случай, — а аз все още държа, че има. Дейвид никога не прощава оскърбленията.

Самоувереността й се изпари.

— Мислиш ли, че ще опита още веднъж?

— Съвсем сигурен съм.

— Добре, че вече се навечерях — промърмори тя. — Изгуби ми се апетитът.

— Останало е едно картофче.

— Ще си го поделим — тя раздели изстиналото картофче на две, сложи едната половинка в устата си и протегна другата към него. Изненада се, когато той лапна своето направо от пръстите й.

Докосването на устните му предизвика приятни вълни по цялото й тяло. Крайниците й изведнъж натежаха, а коремът й като че ли остана в безтегловност. Тя пламна чак до върха на пръстите на краката.

Скочи на пода.

— Няма да спя с теб, Бондюрент. В случай, че това си си наумил, искам да ти спестя неудобството и физическото притеснение, защото няма да излезе нищо.

— Не се притеснявам и се чувствам съвсем удобно, благодаря. Трябва ли да приема, че думата спя употреби като евфемизъм?

— Ти знаеш какво искам да кажа.

Той я погледна за момент.

— Знам какво искаш да кажеш, но аз не си спомням да съм те молил.

— Така е, не си. Не си ме молил. Но ти не ме помоли и първия път.

— Нямаше нужда.

Нямаше смисъл да спори за това. Онази сутрин в Уайоминг не беше необходимо да я ухажва. Тогава защо си бе въобразила, че той си е наумил да я прелъсти тази нощ?

— Отивам да си взема душ — смотолеви тя. Вдигна чантата си и заедно с обидената си гордост я понесе към тясната баня.