Сандра Браун
Сензационно интервю (11)

Глава единадесета

Грей й обърна гръб и стисна устни, за да не изругае. Тази не изпускаше плячката си. Интервюираше свирепо, както се и чукаше.

Още преди да я събуди, бе разпознал в нея репортерката, която разговаря с Ванеса преди няколко седмици. Очевидно не бе получила всичко, до което се е домогвала в това интервю. Нещо му подсказваше, че тя или някой от нейната пасмина ще се появи и ще започне да рови отново в мръсотиите. От седмици трупаше възмущението си към предстоящото натрапничество.

Така че сега не изпита особена вина за случилото се. Беше в лошо настроение и трябваше да си го изкара на някого. Тя му отговаряше с взаимност — и то меко казано.

Всъщност той се съмняваше, че то е влизало в първоначалния й план. Дългата пола, пуловера и ботушите не бяха подходящи за възбуждане на сексуални фантазии. Очите й бяха все още подпухнали от съня и гримът се бе разлял надолу по бузите й. Червилото отдавна бе изядено, а косата й приличаше на разплетена кошница.

Гласът й обаче бе невероятен — сладострастен сън. Той не само обещаваше приказен секс, той го даваше.

Но ако си мисли, че добрата роля в леглото ще го размекне и той ще отстъпи, тя със сигурност грешеше.

След като изпи кафето, той посегна към една тенджера и дълбоко тиганче и ги сложи на печката. Взе консерва чили от килера, отвори я и изсипа съдържанието в тенджерката, след това започна да чупи яйца в една купа. Когато ги разби до пяна, той си сипа още една чаша кафе и я изпи на малки глътки, докато чилито къкреше.

— Може ли? — тя подаде празната си чаша.

— Карай. Ти си го направила. Не искам да нося отговорност, ако заспиш на кормилото.

Той забеляза, че тя бе обгърнала голямата чаена чаша с двете си забележително малки ръце. Почувствала погледа му, тя обърна лице към него.

— Извинявам се, че ви ударих. Никога не съм удряла човек в живота си. Вие сте опасен екземпляр, мистър Бондюрент.

— Казвали са ми — той разбърка чилито. — Как ме откри?

— Главно чрез моите информатори във Вашингтон. Не се тревожете, бях дискретна.

— Никога не се тревожа, мис Трейвис — дали е мис? — Или може би си извършила прелюбодеяние с мен?

— Не, не съм извършила прелюбодеяние. Не мога да се меря с вашия голям опит по въпроса.

Грей се върна до печката, сипа чаена лъжичка масло в тиганчето и запали газовия котлон. Докато гледаше как се топи маслото, размишляваше как да се отърве от нея, без да я изхвърля грубо. Почти без усилие би могъл да опише десет начина за отстраняване на мъж — тихо, бързо и безболезнено. Но при мисълта да нарани физически жена му се гадеше.

— Мястото е прекрасно — отбеляза тя и го изтръгна от мислите му.

— Благодаря.

— Колко акра?

— Приблизително петдесет.

— Сам ли сте тук?

— До тази сутрин.

— Знаете, сигурна съм, че има град на име Бондюрент — не далеч оттук. Дали…

— Не. Съвпадение е.

— Имате ли добитък? Освен конете, които видях.

— Имам малко стадо от крави.

— Значи ето откъде е дошло толкова месо във вашия фризер.

Грей се обърна и я погледна многозначително.

— Налях си чаша вода и взех няколко кубчета лед — оправда се тя, като вирна брадичка предизвикателно.

— Какво още намери, докато душеше из къщата.

— Не съм душила.

Той се обърна отново към печката, намаза със стопеното масло дъното на тиганчето, след това изля яйцата. Сложи две филийки хляб в тостера, взе чиния от бюфета, след това разбърка яйцата, докато те станаха по вкуса му. Изсипа ги в средата на чинията. Върху тях — врящото чили, след това поръси щедро с Табаско сос. Препеченият хляб изскочи нагоре. Той сложи и двете филийки в чинията, заедно с вилица, занесе ги на масата и седна.

С крайчеца на окото си наблюдаваше приближаването й. Тя седна срещу него. Без да й обръща внимание, той натъпка няколко хапки в устата си. Едва, когато спря, за да пийне кафе, я попита:

— Гладна?

— Може да се каже.

— Искаш ли?

Тя погледна несигурно към чинията му.

— Не съм сигурна.

— Яденето е на печката — сви рамене той.

Тя стана от масата и се върна след няколко секунди с по-малка порция от неговата. Гледаше я как опитва колебливо — сдъвка, преглътна и след това продължи с апетит.

— Мястото е отдалечено — отбеляза тя между хапките. — Не се ли чувствате самотен?

— Не.

— Не скучаете ли?

— Никога.

— Преди вашето… ъ-ъ… оттегляне, сте водили много рискован живот. Не ви ли липсва възбудата на Вашингтон?

— Ако беше така, щях да се върна.

— Как прекарвате времето си?

— По всеки начин, който ми харесва.

— Как се прехранвате?

— Грубо е да се разговаря за финанси.

— Е добре, няма страшно, защото вече заявихте, че репортерите са груби — тя повдигна въпросително вежди.

— Занимавам се с фермерство.

Простият отговор изглежда я изненада.

— Говеда?

Той кимна.

— Наистина? Хмм. Знаете ли как се гледат?

— Знам от дете.

— Къде?

— В къщата на баща ми.

— Това нищо не ми говори.

— Това е намерението ми, мис Трейвис.

Тя въздъхна разстроено.

— Проявили сте големи способности в секретни военни операции и сте бил президентски съветник. Докато в отглеждането на говеда няма никакво предизвикателство. Трудно ми е да приема, че намирате новата си кариера стимулираща и вълнуваща.

— Не ме е грижа, какво приемаш.

— Просто седите и яздите по цял ден?

Той не благоволи да отговори на последния въпрос.

— Значи пасете кравите си като добър малък каубой?

— Да. Когато се нуждаят от паша.

— Там ли бяхте вчера? Да пасете кравите си?

— Не, вчера ходих до Джаксън Хол.

— Аз дойдох оттам. Трябва да сме се разминали по пътя — тя бутна настрана празната си чиния. — Закуската беше хубава. Благодаря.

— Дори да беше кравешко лайно, щеше да го изядеш и да кажеш, че е вкусно.

— И защо щях да го направя?

— Защото искаш нещо от мен. След като не успя със секса, смяташ да опиташ като ми влезеш под кожата. Не е ли цялото това дрънкане само нов опит да ме разоръжиш? Мис Трейвис, много по-голямо удоволствие ми достави първия ти опит за сближение.

— Това не беше опит за сближение. Казах ви, беше…

— Случайност. Кажи, лягаш ли в леглото с всеки, когото срещаш?

— Слушайте…

— Баща ти не те ли обичаше?

Тя наведе очи към покривката, след това почти веднага ги вдигна отново към него.

— Предполагам, че не мога да ви обвинявам, че си създадохте толкова лошо мнение за мен.

— Ах, сега се разкайваме…

— Проклет да си! — извика тя, като повлече края на покривката, докато се изправяше на крака. — Говоря честно.

Той също се изправи.

— Не, мис Трейвис, ти си или смела, или глупава. Не мога да преценя кое от двете. Но което и да е, няма да говоря за себе си или за семейство Мерит. И не се интересувам какво ще кажеш за тях.

— Не чу ли какво казах преди малко за смъртта на тяхното бебе?

— Чух. Не му обърнах внимание — той постави чинията й върху своята, след това занесе двете в умивалника и пусна водата.

— Защо няма да обърнеш внимание?

— Защото това са коментари, които вие, репортерите, пускате с надежда, че някой ще се хване.

— Мислиш ли, че съм казала толкова сериозни неща, само заради помията в тях?

Той спря водата и се обърна с лице към нея.

— Да. За малкото време, откакто се опознахме, имам основания да мисля, че ще направиш всичко, за да постигнеш целта си. Вместо да се забъркваш с мен, защо не започнеш да спиш с някой продуцент от телевизионните мрежи?

— Защото никой от продуцентите, които познавам не е бил любовник на Ванеса Мерит.

Обзе го дива ярост, от която се изплаши. Преди да се справи с нея, той я заобиколи и се насочи към задната част на къщата. Чуваше я как върви след него, но толкова бързо, че за миг го изпревари и опря ръце на гърдите му. Дишаше тежко.

— Мислиш си, че съм дошла тук, за да изтъргувам секс срещу пикантна история. Съвсем не. Всъщност се чувствам безкрайно унизена заради начина, по който компрометирах себе си и професията. Ти не ме познаваш, така че трябва да приемеш думата ми, когато казвам колко силно исках да се измъкна през вратата и колко ми е трудно дори да те гледам в лицето.

Нещо в гласа й го накара да изчака и да чуе. Тя свали ръце от гърдите му и ги пусна покрай полата си.

— Това, че съм все още тук, би трябвало да ви подскаже колко сериозен е проблемът, мистър Бондюрент. Не просто за мен и моята кариера. След всичко това, ако ми кажеш да тръгна — ще тръгна. Без да споря. Пет минути, става ли?

Много добре изиграно, помисли си той, но не достатъчно. Вродената му предпазливост, подсилена от военната школовка, го бе научила никога да не приема нещата по тяхната външна, видима страна. Опитът го бе убедил, че журналистите са злонамерени и долнопробни драскачи. Биха те оглозгали до костите без ни най-малко угризения, след това ще те оставят на показ беззащитен и уязвим, докато дебнат следващата си жертва.

Все пак въпреки забележките си, интересът му към информацията на Бари Трейвис за смъртта на детето на Ванеса нарастваше. Убеден, че предложението не е добро и с надеждата, че няма по-късно да съжалява прекалено, той се съгласи на пет минути.

— На верандата.

Той зае люлеещият се стол. Тя седна на стъпалото и обгърна с ръце колената си. Вероятно й беше студено, но той не й предложи нещо, за да я предпази от утринния студ.

Сега, след като обеща да я изслуша, тя изглеждаше разколебана, въпреки че бележникът й бе готов.

— Тук е толкова хубаво.

Тази сутрин долината беше забулена в мъгла. Пред планините също бе спусната завеса, но настъпващият изгрев превърна мъглата в розов памук. Въздухът светеше студен и свеж.

— Оборът изглежда по-стар от къщата и гаража.

Твърде наблюдателна.

— Беше тук, когато купих мястото. Строен е зад старата къща. Аз само малко го постегнах.

Конете подскачаха и се гонеха в заградената ливада.

— Как се казват? — попита тя.

— Нямат имена.

Той съзря изненадата й.

— Конете ви нямат имена? Колко тъжно. Защо?

— Това интервю ли е, мис Трейвис?

Тя кимна объркано.

— Никога не съм срещала човек, който не е сложил име на любимците си. Част от личността на Кронкайт е в неговото име — лицето й омекна и се оживи. — Той е голямо, пухкаво, разглезено бебе. Би трябвало да имаш куче — каза тя. — Би ти правило компания.

— Харесва ми самотата.

— Вече го показа прекалено ясно.

— Времето си върви.

И тогава тя започна канонадата.

— Мисля, че Ванеса Мерит е убила детето си.

Грей стисна зъби, за да се въздържи от реакция.

Тя говори без спиране следващите няколко минути. Той загуби представа за времето, но със сигурност бяха повече от пет минути. Тя изложи няколко предположения, поради които първата лейди би могла да е убила детето си, след това описа детайлно стъпките, които бе предприела за разследването си, както и препятствията, които е срещала.

— Сега мисис Мерит се е „усамотила“. Не ти ли се струва странно?

— Не — излъга той.

— Когато се оттегли от обществения живот след смъртта на бебето, беше разбираемо. Джаки Кенеди направи същото, когато загуби своето. Но беше за определено време. Ако само си почива, както твърдят вътрешните хора, защо не е отишла при баща си? Или пък в техния дом в Мисисипи?

— Откъде знаеш, че не е там?

— Не знам — призна тя със смръщени вежди. — Но беше обявено, че за нея се грижи д-р Алън, а той не е мръдвал от Вашингтон. Не мога да проумея тайната…

— Няма тайна.

— Тогава как си обясняваш странното поведение на Анна Чен? Тя винаги е била сигурен, с желание да сътрудничи, информатор.

— Писнала си й.

— Не я познавам достатъчно добре, за да я раздразня.

— Аз въобще не те познавам, но ти наистина ме дразниш.

— Тя беше изплашена — заинати се Бари. — Познавам страха, когато го видя.

— Добре, може да е била изплашена — каза той нетърпеливо. — Може просто да е видяла мишка. И дори поведението на Ванеса да е малко необикновено, тя има право на частен живот, има право да скърби, без да бъде наблюдавана под лупа.

Тази Бари Трейвис, тази репортерка със сексапилен глас, го накара да се замисли за Ванеса. Притеснен, той се изправи и се насочи към края на верандата. „Господи, какво ли преживява сега.“ Зарови пръсти в косата си, стисна здраво очи и се опита със силата на волята да успокои собствените си демони.

Изминаха няколко минути преди да си спомни, че тя е тук. Той улови погледа й, насочен към него и странното й изражение.

— Не е било просто афера, връзка. Обичал си я истински, нали? — каза тя с притихнал глас. — Още я обичате.

Проклинайки се, че се е съгласил дори на пет минути, той се наведе, вдигна голямата й кожена чанта и я пъхна в ръцете й.

— Времето изтече.

Ръката му обгърна раменете й, за да я изправи на крака. За да запази равновесие, тя се хвана за една от колоните, подкрепящи покрива на верандата.

— След всичко, което разказах, това ли е отговорът?

— Вървиш по пътечка, която води заникъде, мис Трейвис. Изопачаваш фактите, събрани от извратеното ти въображение и амбициозен малък мозък, за да създадеш сензационна, но грозна история. Каквото и да ти е струвало това дотук, съветвам те да изоставиш нещата, преди някой от администрацията на президента да те забележи. Тогава наистина можеш да си изпатиш. Забрави за бебето, за това как е умряло.

— Не мога просто да забравя. Нещо около неговата смърт не е наред.

— Както искаш. Но каквото и да правиш, забрави за мен — той влезе вътре и заключи вратата.