Сандра Браун
Сензационно интервю (28)

Глава двадесет и осма

Бари се усмихна на сина на Хейне Гастон.

— Здравейте, мистър Гастон. Бари Трейвис. Спомняте ли си името ми?

— Твърде добре. Какво искате?

— Донесох ви това — каза тя и му подаде хортензия в синя саксия. — Може ли да вляза?

Той се поколеба, докато размисляше дали да говори с нея. Накрая отстъпи встрани.

— За няколко минути.

Ралф Гастон младши беше кротък човек на около трийсет и пет години, склонен към напълняване. Живееше в спретната тухлена къща в квартал на средната класа. Бари го беше открила в телефонния указател.

Той я поведе през чистите, но в безпорядък заради разхвърляните играчки, стаи.

— Жена ми отведе децата в парка — обясни той, докато прескачаше детска сенокосачка.

— Съжалявам, че съм ги изпуснала. Исках да изкажа съболезнованията си и на тях.

Тя го последва до остъклената задна врата, където се оказа, че той гледа футболен мач. Намали звука на телевизора и отпи глътка от бирата, поставена на масичката. Не й предложи нищо за пиене. Тя седна на алуминиевия градински стол, който той й посочи.

— Аз не съм тук като репортер. Може би ще се почувствате по-сигурно, ако ви кажа, че ме уволниха от WVUE — започна Бари.

— Наистина ме кара да се чувствам по-сигурен — каза той рязко. — Получихте си заслуженото, мис Трейвис. Майка ми беше дама. Тя имаше достойнство и рядко привличаше вниманието към себе си. Вие превърнахте смъртта й в черна комедия. След цирка, който направихте в болницата и раздухахте по медиите, ми е трудно да се държа учтиво с вас.

— Не ви упреквам. Повече от всичко съжалявам, че вашата скръб получи такава гласност.

— Опитвате се да се извините?

— Да, наистина.

— Извинението е прието — той започна да се надига. — Сега ще ме извините ли…

— Майка ви трябва да е била силно развълнувана, когато доктор Алън я е назначил — изпревари го Бари.

— Какво ви кара да казвате това? — гласът му изненадващо изплющя като камшик.

— Защото той й е гласувал такова доверие.

— О! — каза той очевидно успокоен. — Да, тя наистина се радваше, че е имала голям късмет, за да получи толкова хубава работа и че се чувства наистина възнаградена с толкова важна пациентка.

Журналистическият инстинкт на Бари зацвърча като бекон на скара. На какво бе стъпила тук? Първоначалният й мотив беше искрен: искаше да се извини за гафа и за отражението му върху семейство Гастон.

Но срещата с Ралф Гастон беше и част от стратегията им с Грей за защита на Ванеса. Трудно биха могли да съобщят за мнимите престъпления на президента. Нямаха нищо съществено, което да отнесат до Министерството на правосъдието.

Не можеха да нападнат Белия дом с оръжие. Атаката им трябваше да бъде много по-фина.

Мнението на Грей, което съвпадаше с това на Бари и Дейли, беше, че администрацията трябва да бъде разрушена отвътре. Тя трябваше да колабира от само себе си, като умираща звезда. Енергията от управлението на Мерит можеше парадоксално да причини собственото й изчезване.

Информацията беше единственото оръжие, с което можеха да си служат. Трябваше да узнаят какво точно се бе случило във вилата на Джордж Алън. Бари бе предложила да започне със сина на Хейне Гастон. В действителност не очакваше да научи нещо от изключителна важност, но може би подценяваше възможностите на това интервю.

Ралф бе използвал думи като „късмет“ и „възнаграждение“, за да опише чувствата на майка си по повод работата й като частна сестра на първата лейди, което подсказваше, че тя се е смятала за недостойна за поста. Защо? — питаше се Бари.

— Майка ви имала ли е преди оплаквания от сърце?

— Само през последните две години — каза Ралф, като че ли защитавайки се. — Но тя ги надмогна. Ходеше периодично на преглед, вземаше редовно лекарствата си. Мама не можеше да бъде удържана, дори и да искахме. Тя обичаше работата си. Беше отлична сестра.

— И аз чух това. Доктор Алън беше във възторг от нея. И президентът.

— Той изпрати цветя за погребението.

— Наистина ли? Веднъж и на мен ми изпрати цветя — отдавна. Преди да разбера, че е убиец. — Получавала ли е майка ви сърдечна атака преди това?

— Беше много лека — отвърна той, отново в отбранителна позиция. — Бързо се възстанови. Никога не е засягала работата й.

— Никой не поставя под въпрос уменията или грижите й, мистър Гастон.

Той потърка ръце по краката си. Бари разпозна в това нервност. Понапълнелият жител на предградията вече не беше толкова кротък и възпитан.

— Ако мама е била достатъчно добра да се грижи за първата лейди, тя е достатъчно добра да се грижи за когото и да било — каза той.

— Точно така.

— Тя беше висококвалифицирана.

— Сигурна съм. Харесваше ли й да работи с доктор Алън?

— Какво искате да кажете?

Тя се усмихна като вътрешен човек.

— Просто любопитство. Нали знаете колко егоистични понякога са лекарите. Някои от тях се мислят за чудотворци. Просто се питах дали не е такъв и случаят с доктор Алън.

— Никога не е казвала.

Бари веднага позна, че той лъже.

— Да приема ли, че вашата майка е била съгласна с лечението, което е било предписано на първата лейди?

— Мисис Мерит не е била болна. Необходима й е била просто почивка.

— Разбира се. И аз имах това предвид.

— Не — каза той и поклати глава — искахте да намекнете, че майка ми нарочно не би обърнала внимание, ако пациентката се лекува неправилно.

— Не съм намеквала подобно нещо, мистър Гастон. Президентът направи изявление, за да благодари на майка ви и на доктор Алън за изключителните грижи, които са положили за мисис Мерит.

— Тогава какво имахте предвид?

А какво имаше предвид?

— Мисля, че е срамно при целия талант, който притежава доктор Алън, да не успее да спаси живота на майка ви.

— Той каза, че е направил всичко, което е могъл.

— И вие му вярвате?

— А защо не? Той е известен лекар и честен човек. Той даде шанс на мама, никой друг не искаше.

— Шанс?

— Да работи — внезапно той скочи на крака. — Не желая да говоря за това повече. Майка ми умря само преди няколко дни. Все още съм много потиснат.

— Разбира се. Извинявайте.

Бари не настоя повече. Отиваше си с много повече, отколкото се бе надявала. Всъщност отиваше си с повече въпроси, отколкото отговори и сега бързаше да продължи разследването.

— Беше много любезно да ме приемете — на входната врата тя стисна сърдечно ръката му. Беше убедена, че както и цялата нация, той е бил измамен от хората на властта. Затова, въпреки че беше се отнесъл почти грубиянски с нея, тя изпитваше само съжаление към него. — Моля предайте съболезнованията ми на останалите членове на вашето семейство и отново ви моля да ме извините за мъката, за която и аз допринесох.

Ралф Гастон наблюдаваше как Бари Трейвис върви по пътеката и се отправя към колата, паркирана на завоя. Той изчака, докато тя потегли, и едва тогава бързо отиде до телефона.

 

 

Отговориха след второто позвъняване.

Ралф беше разговарял с федерален агент само два пъти в живота си — по завчера, когато един се появи по време на бдението над майка му и поиска да говори с него насаме, и сега. И двата пъти устата му пресъхна, а дланите се изпотиха.

— Казахте ми да се обадя, ако тази репортерка се появи. Добре, тя току-що си тръгна оттук.

— Говорихте ли с нея?

— Да, сър. Исках да й затръшна вратата в лицето, но направих както ми казахте и се опитах да се държа нормално.

— Какво искаше?

— Да се извини — той преразказа техния разговор, след това отговори на всички поставени от мъжа въпроси с точността на новопосветен. — Задаваше главно подвеждащи въпроси за здравословното състояние на майка ми и за лечението, което е получавала мисис Мерит от доктор Алън.

След напрегната тишина, мъжът от службите каза:

— Направили сте добре, мистър Гастон. Президент Мерит ще оцени високо вашата помощ.

Ралф преглътна от гордост. Заповедите бяха дошли директно от Главнокомандващия. Бяха му казали, че желанието на Бари Трейвис да злепостави администрацията се дължи на неестествената й ревност към първата лейди.

Бари Трейвис е извънмерно злонамерена към Белия дом и следователно е враг на нацията. Все още не бе решено колко далеч са стигнали подривните й намерения, но след инцидента в Шинлин те вземаха само предпазни мерки. Заради това президентът беше помолил да го осведомят веднага, ако тя се обади на семейство Гастон и потърси информация, която би могла да използва за по-нататъшните си деструктивни цели.

— Ще предам тази информация веднага на президента — отговориха на Гастон. — Добре изпълнихте дълга си.

— Благодаря, сър. Щастлив съм да служа. Има ли нещо друго, което бих могъл да направя?

— Съобщете ми, ако се появи отново.

— Не мисля, че ще се появи — каза Гастон. — Тя е била уволнена от телевизионната станция. Днес дойде не като репортер, а просто като човек.

— Сериозно се съмнявам в това.

 

 

Спенс остави слушалката на телефона и се обърна към президента.

— Беше Гастон. Все още си мисли, че разговаря с агент на ФБР. Отгатни точно кой го е посетил за съболезнования?

— По дяволите!

Кога най-после този проблем ще изчезне? Имаше много по-важни неща за обмисляне. Сега беше тръгнал за среща с главните си военни съветници. Някои смущаващи доклади на разузнаването бяха пристигнали от Либия. След една-две седмици щеше да получи съгласувания законопроект на бюджета за догодина. Съкращенията, предложени от двете камари на Конгреса ще предизвикат гнева на особено заинтересовани групи и на него щеше да се падне да ги умиротворява. Проблемът при вземането на всяко решение, разбира се, беше как то ще се отрази на изборите през следващата година.

Тези административни въпроси изискваха цялото му внимание, но сега се налагаше да се съобразява и с тази репортерка!

— Тя е по-гадна и от напреднал сифилис — изруга той. — Няма да се откаже.

— Може. И Грей също. Можем да ги премахнем.

— Рисковано е, Спенс. Твърде много ги споменават в новините напоследък.

— Но най-вече е намесен Клет. Има запис на скандала, който им е вдигнал. Сенаторът ще е първият, който ще бъде заподозрян, ако стане нещо.

Мерит се замисли. Идеята беше привлекателна. С един удар два заека. Три — ако прибавим и Клет. Екипът съгледвачи на Спенс ги информираше за всяко движение на Грей и Бари Трейвис, както и на стареца, който ги бе приютил. Да ги премахнеш с един-единствен замах беше изкушаващо.

Бързо и чисто. Привлекателно предложение, но… твърде рисковано.

— Не, Спенс.

— Имам хора, които ще се справят. Ще бъде толкова далеч от Белия дом, че…

Мерит вдигна ръка.

— Бил Янси е прекалено добросъвестен — каза той за министъра на правосъдието. — Не мога да рискувам. Между другото, идеята обслужва и теб. Ти искаш да ликвидираш Бондюрент.

— Наистина. Но така ще реша и твоя проблем.

— Да, искам това да стане, но трябва да е интелигентно. А те не могат да направят нищо опасно, докато не се доберат до Ванеса.

— Бъди разумен, Дейвид. Не можем да я държим затворена в Белия дом безкрайно.

Той погледна към него.

— Не, не можем. Но ако нейното състояние се влоши отново?

Мерит довърши посланието си, гледайки в очите Спенс. Последният кимна, за да покаже, че е схванал и посегна към телефона.

— Ще позвъня на доктор Алън да дойде веднага.

Мерит му взе слушалката.

— И да имаме още една жертва на сърдечна атака? Джордж знае, че си мъртъв. По-добре аз да се обадя.