Сандра Браун
Сензационно интервю (23)

Глава двадесет и трета

— Хейне Гастон е била частната сестра, наета от Джордж Алън да се грижи за Ванеса при изолацията й в Хайпойнт — Бари лежеше по гръб в детското креватче, на което Кронкайт си дремваше, когато го водеше в къщата на Дейли. Сега тя разказваше на Дейли за събитията от последната нощ. — Между другото, благодаря ти, че не ме изпъди.

— Къде другаде щеше да отидеш?

— Където ми е мястото. Аз съм пария. Дори да бях прокажена, пак нямаше да ме избягват толкова подчертано. Може би трябва да завържа на врата си звънче, с което да предупреждавам хората, че идвам.

— Не е много весело — отбеляза Дейли кисело.

— И аз мисля така — гласът й беше глух от непролятите сълзи. — Както и да е, да се върнем на последната нощ. Очевидно Хейне Гастон е получила сърдечен шок вчера следобед в дома на доктор Алън в Хайпойнт. Той се е опитал да я съживи, но не е успял. За известно време се чуваше само затрудненото дишане на Дейли в малката разхвърлена стая. В безпорядъка влизаха и няколкото покупки, които Бари бе направила след разрушаването на къщата й. Повечето от дрехите бяха все още в торбите, с които бяха купени. Дейли седеше в края на креватчето, а обутите в чорапи крака на Бари си почиваха върху краката му. Правеше сух масаж на ходилата й.

— Ако сестрата е умряла следобед, защо са чакали по тъмно да преместят тялото? — попита той.

— Доктор Алън е трябвало да уреди транспорт за Ванеса до Вашингтон. Искал е да я предпази от травмата от смъртта на мисис Гастон. Изпратен е бил хеликоптер да я върне в Белия дом, но в това време тя е научила за мисис Гастон. Била е неутешима. Според доктора двете са се привързали силно една към друга.

След това пък синът на мисис Гастон, който живее тук в града, не е могъл да бъде намерен веднага. Доктор Алън не е искал да идват в болницата с нейното тяло, преди да е съобщено на сина й.

— Но в края на краищата това често се случва.

— Не и когато починалата е лична сестра на първата лейди. Доктор Алън се е страхувал, че случаят може да се разчуе и разпространи, преди синът да се намери.

— Предполагам, че има смисъл — измърмори Дейли. — Но ако ме питаш, изглежда доста слабо като обяснение.

— Е, както и да е, доктор Алън е изчаквал с повикването на линейка, докато е преценил, че не може да чака повече. Грей и аз видяхме колоната на пътя. Последвахме я. Когато съзряхме мъртвото тяло… — въздъхна тя.

— Направили сте заключение, основаващо се на предположения вместо на факти.

— Натякваш ми, нали?

— Не мога да повярвам, че наистина сте повикали Армбръстър.

— Повярвай ми. Не само Армбръстър, но и оператор от WVUE, който пристигна съвсем навреме. Появи се секунди, след като ужасната грешка се разкри. Той запази за потомството изумлението на двама ни с Грей, почти колабирането на Армбръстър и пристигането на Ралф Гастон — младши, синът на починалата, който не само се беше справил с удара от смъртта на майка си, но се зае шумно да ме обвинява.

Някои садистични индивиди от персонала на болницата са съобщили на пресата, която от своя страна… Добре — знаеш развръзката. Бяхме в заглавията на вестниците. Слава Богу, че случката бе потушена преди телевизионните екипи да я подушат. Аз се измъкнах с единствената видеолента от събитието.

Тя спря да избърше очите си и да издуха носа си. Плачеше, откакто сенатор Армбръстър я наруга. Без да се интересува от наобиколилите ги хора, той я наруга, че е станала за посмешище и още по-лошо — бе направила самия него на глупак. Трябваше да я пребие заради страха, който го бе накарала да преживее, каза той и я предупреди, че ще си плати за непростимото, неизвинимото и непрофесионално поведение. Бари не се съмняваше, че ще изпълни всяка дума от казаното.

Заплахата надвисна над нея като блестящото острие на гилотина. Беше обречена. Не знаеше само кога гилотината ще падне. В края на краищата не се страхуваше толкова от отмъщението на сенатора — плашеше я неизвестността на формата, която щеше да има то.

— Господи, Дейли — изпъшка тя с ръце върху очите — как съм могла да сбъркам толкова? Всичко ме водеше до заключението, че президентът е извършил едно, а може би и две убийства. Логиката би ме принудила да преосмисля всичко.

— Искрено казано, не мисля, че логиката трябва да бъде превъзнасяна до небесата — каза той съчувствено. — Ако погледнем назад в историята, ще видим, че няма ум, който да не се е изплюл в лицето на логиката.

— Престани да се мъчиш да ми оправяш настроението. Сама си докарах това положение.

Той продължаваше да разтрива ходилата й.

— Така е, този път лошо се накисна. По-лошо, отколкото в случая със съдията Грийн.

— Не можех да повярвам на очите си — каза тя почти шепнешком. — Когато Грей отметна чаршафа, очаквах да видя хубавата кестенява коса и бледата кожа на Ванеса. Вместо това там лежеше една непозната. Аз се вкамених. И тогава, разбира се, Армбръстър изригна като вулкан. А Грей…

— Грей? — подкани я той.

— Грей изчезна.

Безразсъдството й щеше да има тежки последици, но от всички изчезването на Грей беше може би най-тежкото. Беше се примирила да стане мишена на отмъщението на Армбръстър. Сенаторът щеше да я накара да си плати за онези няколко минути, в които бе повярвал, че дъщеря му е мъртва. Дълги години още щеше да бъде обект за подигравки на вестникарите във Вашингтон. И малката част от доверието, което бе успяла да възстанови след пълния разгром със случая със съдията Грийн, бе унищожена. Щяха да минат години, преди да възстанови поне част от респекта на журналистическите кръгове, ако изобщо беше възможно.

Дори да не беше се обадила на собствената си телевизионна станция, слухът щеше да се разнесе по-късно. Пенсилвания авеню беше като главна улица във всеки малък град в Америка. Клюките и лошите новини се разнасяха със светкавична бързина. Фиаско с толкова високопоставени действащи лица не можеше да остане премълчано.

Тя бе обречена на присмех. Щеше да боли. Но не толкова силно, колкото от дезертирането на Грей.

От мъртвото лице на Хейне Гастон тя бе преместила поглед върху неговото, но и двете лица бяха еднакво неподвижни. Странно, но бе много по-заинтересована от реакцията на Грей, отколкото на сенатор Армбръстър. Сенаторът избухна в ругатни и закани. Неговата тирада я разсея и когато накрая свърши, Грей се бе изпарил.

— Претърсих болницата, след това около паркинга — каза тя на Дейли. — Никой не си спомняше да го е видял да тръгва. Колата ми беше там, където я оставихме, така че не знам и какъв транспорт е използвал. Просто се изпари.

Тя загриза кожичка на палеца си.

— Предполагам, че се е почувствал унижен, че човек с неговия опит е бил въвлечен в такава фантастична история от идиот като мен.

— Моля те — изръмжа Дейли. — От самосъжаление ми се повръща.

— Аз не съм…

— Ти не си убеждавала Бондюрент в нищо, и се надценяваш, ако си мислиш, че би могла. Ти просто потвърди съмненията, които той вече е имал, спомняш ли си?

— Но основавайки се на казаното от мен, той уби Спенсър Мартин.

— При самозащита.

— Сигурни ли сме в това?

— Съмняваш ли се?

— Добре, ако Мерит е нямал нищо за криене, защо ще му трябва да праща Спенсър Мерит в Уайоминг, за да го освободи от Бондюрент? След като му разказах дивашката си история, Грей трябва да е изтълкувал погрешно целта на посещението на Спенсър Мартин, а непосредствената близост на двете посещения — за неслучайно съвпадение, Мерит няма да остави да изчезне главният му съветник без сериозно разследване. Грей ще бъде обвинен в убийство.

— Той е прикрил следите на Мартин и може би е скрил тялото така добре, че то никога да не се намери — размишляваше Дейли. — Няма тяло — няма убиец.

— Това са формалности.

— Той не изглеждаше много заинтересован.

— Не, много повече го интересуваше Ванеса. Когато си мислеше, че е мъртва и той изглеждаше като мъртъв.

Грей Бондюрент обичаше Ванеса Мерит. Не плътски, обичаше я достатъчно, за да пожертва заради нея кариерата си. Беше се отказал, защото нито женитбата й, нито публичният й статус можеха да бъдат рискувани заради някаква скандална връзка. Обичаше я достатъчно, за да се откаже от всякакви претенции към сина си. Трябва да е било мъчение да не присъства на раждането на детето, а след това да скърби сам за смъртта му.

Бари никога нямаше да получи такава любов и раздразнено си помисли каква необикновена привързаност се прахосва по жена толкова повърхностна и себична като Ванеса Мерит. Наистина е болна. Но това извинява ли я, че така добре манипулира хората? Защо Ванеса я въвлече? Защо я прати по фалшиви следи?

— Изглежда е добър пич — отбеляза Дейли.

— Хм. Какво? Кой? Бондюрент — Бари бързо прибра краката си и седна. — Не бих могла да знам.

— Вие двамата не… — той вдигна вежди.

— Разбира се — не.

— Но би ти харесало.

— Чакай малко. Нашият мистър Бондюрент има някои привлекателни черти, но е толкова далеч от моята представа за мъж. Той е силен, мълчалив тип, с две думи — високомерен нахалник.

Убил е приятеля си, както ни обясни, при самозащита, но ние разполагаме само с неговото обяснение. Хванал се е с жена, която никога не може да има. Живее уединено като отшелник, което е странно.

Дори да живееше зад онзи ъгъл и да беше „Мъж на годината“, пак не би премълчал мнението си за мен: ходещо нещастие, бедствие… Няма значение, този разговор е безсмислен, защото аз не се интересувам от него, а и той изчезна.

Нали?

— И колко време след като се срещнахте се отправихте към леглото?

— Около деветдесет секунди.

— Исусе, Бари.

— Да. Действително професионален подход, ако си проститутка — тя въздъхна. — Тъй като кариерата ми като журналистка е приключена, може би трябва да опитам в бранша на индивидуалните удоволствия.

— Ти — проститутка? — изкикоти се Дейли. — Много бих искал да видя.

— Ще искам допълнително за гледане — тя извъртя краката си в другия край на креватчето. — Този разговор, който започнах, за да си повиша настроението, ме накара да се почувствам още по-депресирана. Отивам да си взема душ.

— Душът няма да излекува онова, което те боли.

— Е, все пак ще си взема душ — тя бръкна в пазарската торба за нов комплект бельо. Докато късаше етикетите, каза. — Ако може да ми се изпълни едно желание, Дейли, то е да започна живота си отново, от деня, в който Ванеса Мерит ме покани да изпием по едно кафе. Ще откажа.

— Искаш да кажеш, че сега си убедена, че бебето на Мерит е умряло от СВДС и че всичко останало е само продукт на лоша преценка и развинтена фантазия?

Тя го погледна остро.

— А ти не мислиш ли така?

 

 

— Изглеждаш лъчезарна! — сенатор Армбръстър стисна дъщеря си в мечешка прегръдка. — Не мога да ти обясня колко се радвам, че те виждам.

— И аз се радвам, че те виждам, татко — тя отвърна на прегръдката му, но той усети неспокойствието й и я отпусна. Усмивката й светеше като диамантен пръстен за десет долара и също толкова фалшива. — Видях се в огледалото тази сутрин. Не мисля, че лъчезарна е думата, която бих употребила за себе си.

— Ти току-що си станала от продължително боледуване. Какво очакваш? Много скоро ще възвърнеш цвета на лицето си.

— Мисля, че изглежда страхотно — това каза Дейвид Мерит, който мажеше с масло препечената си кифла.

Тримата закусваха в помещенията на Ванеса. Според Клет, последното нещо, от което се нуждаеше Ванеса беше кафето, а тя бе на втората си чаша.

— Може би ще прекараш няколко седмици вкъщи? — предложи той. — Ще лежиш на слънце, ще спиш до късно всеки ден, ще хапваш от вкусната южняшка кухня. Какво мислиш, Дейвид? Дали да не й стегнем багажа за Мисисипи?

Най-добрата усмивка от предизборните кампании цъфна на лицето на зет му. Тренирана беше.

— Току-що съм си я върнал обратно, Клет. Няма да ми е приятно да тръгне веднага. Освен това тя наистина се подобрява. Джордж направи чудеса.

Сенаторът не споделяше мнението на зет си за доктор Алън.

— Преди една нощ изглеждаше като напълнил гащите.

Ванеса беше пред тоалетната си масичка и пробваше обици.

— Кои да сложа? — попита тя, обръщайки се с лице към тях, с различни обици на всяко ухо. — Мисля, че е по-добре с перлите, нали татко?

— Перлите са хубави.

— Те бяха на мама.

— Да. Знам.

— През предпоследната ми година в колежа ти ми ги даде да ги нося на бала, спомняш ли си, татко? Аз загубих едната и на теб ти беше неприятно. Но на следващия ден отидох отново в гимнастическия салон и търсих, докато не я намерих. Роклята ми беше розова. Ти щеше да получиш удар, понеже мислеше, че шивачката я е направила съвсем къса. Тогава ходех с онова момче, Смит, оня, който отиде след това в Принстън и после пропадна на изпитите. Забравила съм какво стана с него след това.

Преди да диагностицират Ванеса като маниакално депресивна, Клет се смущаваше и натъжаваше от резките скокове в настроението й. Тя можеше да изпадне в дълбока депресия, силно вълнение или тревога. Но рядко я бе виждал така радостно възбудена. Или беше в кулминацията на някой от маниакалните си периоди, или бе натъпкана с антидепресивни лекарства. Симптомите бяха толкова подобни, че беше трудно да се каже коя е причината. Но в никакъв случай не можеше да се каже, че се е стабилизирала.

Дейвид трябва да бе забелязал поведението й, но полагаше усилия да не му обръща внимание. Той прекъсна бърборенето на Ванеса, за да обясни на баща й за доктора.

— Джордж не беше в най-добрия си вид онази вечер, Клет. И можем ли да го упрекваме? Първо в ръцете му е умряла сестрата, след това не е могъл да се свърже с най-близкия й роднина. И като връх на всичко, в болницата се появява Бари Трейвис с теб и Грей, и създава такава олелия и шум в медиите, без което можехме да минем — кикотейки се, той поклати глава. — Кажи ми, нали не е мислила сериозно, че тялото е на Ванеса?

— Добре я наругах тая кучка, повярвай ми — каза Клет, като мушеше с късия си показалец във въздуха. — Но още не съм свършил с нея.

— Не искам да говорим за това повече — прекъсна ги Ванеса и стана от тоалетката. — Погледни ми ръцете. Кожата ми е настръхнала. Ужасно е да слушаш приказки за собствената си смърт.

— Никога няма да простя на тази жена за онова, което ме накара да преживея — поклати глава Клет. — Познавам безотговорни репортери, но тя е върхът на всичко. Как, по дяволите, й е хрумнала тази идея? Какво е твоето обяснение за историята, скъпа?

— Каква история? О, искаш да кажеш за случилото се в Хайпойнт. Мъглява ми е. Всъщност не си спомням и напускането. Когато се събудих, бях тук в леглото си, а Джордж ми казваше, че скоро ще се почувствам много по-добре.

— И е така — Дейвид се приближи към нея, взе ръката й и я целуна по бузата.

Но Клет забеляза, че Ванеса бързо се отдръпна.

— Джордж ми каза, че моята сестра е имала фатална сърдечна атака. Макар, че изпитвам, съжаление, аз фактически не съм се запознавала с нея — тя поправи тежката гривна на тънката си китка. — Гривната ми убива.

— Какво искаш да кажеш с това, че никога не си се срещала с мисис Гастон? — попита Клет.

— Точно каквото казах, татко. Смътно си спомням гласа й, но не бих могла да я разпозная. Не си спомням нищо от чертите й. Може би ще сваля това бижу — тя свали гривната от китката си и го пусна шумно на масата.

— Джордж Алън ми каза, че, вие двете сте станали много близки — вдигна вежди Клет.

— Джордж е прав — усмихна се Дейвид. — Ти просто не си спомняш, скъпа.

— Никога не съм я виждала, Дейвид — настоя тя. — Би трябвало да знам, ако съм я виждала, но аз не съм. Защо винаги ме коригираш? Винаги правиш така, а аз го ненавиждам. Чувствам се глупава.

— Не си глупава.

— Но ти се държиш с мен така.

— Била си под въздействието на лекарствата, скъпа — каза той спокойно. — Ти се привърза много към мисис Гастон, но не си спомняш, защото вземаше седативи, за да се отпуснеш и отпочинеш.

— Добре, добре, както и да е — тя разтвори ръцете си. — Господи, не мога да повярвам, че е умряла в краката на леглото ми. Изглежда вулгарно — тя сложи отново гривната на ръката си и я разлюля. — Обичам да нося тази гривна. Харесва ми как подрънкват висулките й. Като звънчета на шейна по Коледа.

— Коледа ще дойде, преди да я усетим — каза Дейвид с отново появилата се усмивка. — След това идва Нова година. Нека да забравим за Бари Трейвис и сестрата и всички нещастни събития от тази година и да се концентрираме върху следващата — той потри ръце. — Имаме да приготвяме твърде много планове за кампанията.

— Не искам отсега да мисля за това.

Поемайки репликата от дъщеря си, Клет продължи:

— Съгласен съм, Дейвид. Мисля, че избързваш. Нека първо Ванеса да е здрава и весела. Има предостатъчно време за кампанията.

— Никога не е рано за планове.

Ванеса започна да чупи ръце.

— Само мисълта за това… Слушай, Дейвид, чувствам се много по-добре, отколкото от дълго време насам, но не мисля, че ще мога да се появя на пресконференция тази сутрин.

Клет бе направо шокиран, когато научи, че е планирана пресконференция за единайсет часа в Източната зала. Очакваше се Ванеса да присъства. Бяха повикали фризьорка в Белия дом. Тя бе направила чудеса с косата и грима на Ванеса, но изкуството й не успя да скрие напълно тъмните кръгове под очите на Ванеса или отпуснатостта на страните й.

— Защо трябва да бъда там? — попита тя тревожно.

— Ще бъде само за няколко минути — успокои ги Дейвид.

— Това не е отговор — каза Клет. — Защо е необходимо да бъде там?

Дейвид отвърна натъртено:

— Защото Ванеса довлече Бари Трейвис в нашия живот, затова. Тогава започна кашата и получи кулминация със скандала в отделението за бърза помощ. Слуховете се разпространяват бързо. Единственият начин да ги уталожим, е да поговорим за смъртта на мисис Гастон и да обясним точно какво се е случило.

Между другото, на хората им липсва тяхната първа лейди. Получила си хиляди картички и писма с пожелания за бързо възстановяване. Те не трябва да останат, без да им се благодари.

— Разбира се, че ще им благодаря. Ще натоваря веднага хората си с това. Но не можем ли да отложим пресконференцията? Поне за няколко дни?

— Тя вече е обявена — грубо отвърна Дейвид. — Далтън ще получи удар. Освен това, ако сега я отложим, това ще породи още повече спекулации по въпроса защо си била в Хайпойнт и си имала нужда от болногледачка. Не мога да си позволя повече негативно настроена преса. Не ми ли докара достатъчно вече?

— Дейвид! — изрева Клет. — За Бога.

— Съжалявам — въздъхна той. — Казах нещо ужасно. Не исках да кажа това — той се приближи до жена си. Този път постави ръце върху раменете й. Клет можеше да се закълне, че тя наистина отскочи. — Ние всички преживяхме много тежки дни, но ти повече от всеки друг — каза той мило. — Не присъствай на днешната пресконференция, ако искаш. Не е толкова важно. Нямаше да настоявам да присъстваш, ако знаех, че не се чувстваш добре.

Ванеса погледна бързо към баща си, който съзря в очите на дъщеря си паника и безпомощност. Но тя отвърна:

— Не, Дейвид, ще дойда. Това е мое задължение.

Той стисна леко раменете й.

— Това е моето момиче. Не бих обявявал пресконференция, ако си мислех, че ще влоша състоянието ти. Джордж заяви, че си достатъчно силна. Всъщност той ми каза, че колкото по-бързо се върнеш във водовъртежа на нещата, толкова по-добре ще се почувстваш.

— Какво ще трябва да направя?

— Нищо. Далтън ще произнесе кратко слово за мисис Гастон. Той ще съобщи, че си го писала ти. Всичко, което се изисква от теб, е да стоиш там и да изглеждаш красива за камерите. Можеш да се справиш с това, нали?

— Разбира се, че може — каза сърдечно Клет. — В колко часа трябва да слезе долу?

— Малко преди единайсет. Можеш да постоиш с нея дотогава, Клет, защото има няколко неща, на които трябва да отделя внимание — с тези думи Дейвид напусна стаята.

— Трябва да хапнеш нещо, Ванеса.

— Не съм гладна. Изпих малко сок от портокал по-рано — тя отиде до прозореца и дръпна пердетата. — Татко, не исках да те питам пред Дейвид, но дали го чух да споменава Грей?

— За нещастие — изръмжа той. Беше решил да не й казва за появяването отново на сцената на Бондюрент и никак не му беше приятно, че Дейвид се беше изпуснал. — Надявам се, че видяхме за последен път този Рамбо.

— Във Вашингтон ли е?

— Беше. Но сега си е подвил опашката и се е прибрал в Уайоминг.

— Ти винаги си го мразил. Не би трябвало. Беше мил с мен. Бих искала да го видя.

— Да не спорим за него, Ванеса.

— Какво е правил тук? Какво го е довело тук отново?

— Историята с дълга.

— Бих искала да я чуя.

— Може да почака за друг път. И без това имаш толкова други задължения.

— Искам да чуя за Грей — помоли тя е хленчещ глас. Изглеждаше толкова изтощена, че Клет се подчини.

— Не знам какво го е довело обратно тук — излъга той. — Всичко, което знам, е, че беше в компанията на Бари Трейвис. Не бих могъл да си представя по-опасна комбинация. Но от друга страна, двамата напълно си подхождат.

— Как се е свързал Грей с нея?

— Кой знае? Какво значение има? Тя е неетична, каквато винаги си е била. Бондюрент е… Защо да продължавам, Ванеса? Знаеш колко лошо мнение имам за него.

— Той не такъв, за какъвто го мислиш, татко. Съвсем не е. Той…

Клет вдигна вертикално дебелия си показалец пред устните й.

— Не искам да знам, Ванеса.

— Но ти трябва да знаеш. Трябва да ти разкажа — по красивата маска създадена от стилиста за пресконференцията се появиха леки пропуквания. Сините очи се бяха присвили от вълнение.

— Не сега — каза той меко. — По-късно.

— Нещата са толкова объркани. Аз съм объркана, нали? Дейвид само твърди, че съм добре. Но аз не съм. Ти също го знаеш, нали? Аз съм… счупена отвътре. Чувствам го.

— Шшт — каза той, като я притегли по-близо. Притисна главата й към рамото си и зашепна: — Слушай, Ванеса. Винаги си ми вярвала, когато кажа, че поемам грижа за всичко, нали? Добре, аз все още се грижа. Трябва да ми вярваш. Ще се справя. Обещавам ти.

Тя се отдръпна. Той я погледна дълбоко в очите с надежда, че посланието му е преминало през обърканото й съзнание. Накрая тя кимна.

— Добре. Сега иди да си напудриш носа — каза той весело. — Първата дама на САЩ не може да излиза по телевизията с лъщящ нос.

Тя тръгна към банята, след това се обърна.

— Спенс ще бъде ли тази сутрин?

— Предполагам. Защо?

— Нищо. Не съм го виждала, откакто съм се върнала. Това е.

Гъстите вежди на сенатора се събраха над гърбицата на носа му.

— Като си помисля, аз също не съм го виждал от известно време.