Сандра Браун
Сензационно интервю (16)

Глава шестнадесета

Сенатор Клет Армбръстър пристигна в Белия дом рано следващата сутрин и поиска незабавно да се види с президента. Информираха го, че президентът е станал, но още не е напуснал личния си апартамент. Придружиха го до Овалния кабинет и му предложиха кафе. Привършваше втората чаша, когато Дейвид Мерит влезе. Както винаги, изглеждаше чудесно, но леко раздразнен.

— Извинявай, че те накарах да чакаш, Клет. Какво има толкова спешно? Благодаря — обърна се той към секретарката, която му подаде чаша кафе. — Сега ни оставете сами.

Клет по природа беше нетърпелив. Буден още в четири часа, той се бе облякъл и за да убие времето, чете „Поуст“, докато стана някакъв приличен, по неговото разбиране, час. Дългото чакане го изнерви.

Започна направо.

— Искам да видя дъщеря си. Днес.

— Казаха ми, че си ходил в Хайпойнт вчера.

— Сигурен съм, че са ти казали още и че онзи шарлатанин, който се препоръчва за доктор, отказа да ме пусне да я видя.

— По нейно искане, Клет. Вземаш ли лекарствата си за кръвно налягане? Лицето ти е малко зачервено.

Арогантното държане на зет му повиши още повече кръвното му налягане.

— Слушай, Дейвид, искам да знам какво не е в ред с Ванеса. Защо е тази изолация? Каква е тази денонощна сестра? Щом е толкова болна, тя би трябвало да е в болница.

— Успокой се, Клет, иначе ще трябва теб да водя в болница — Мерит поведе сенатора към една софа и седна до него. — Ванеса пие. Алкохолът и лекарствата й са лоша комбинация. Двамата с Джордж й поставихме въпроса ребром и тя се съгласи да се подложи на лечение против алкохолизъм.

— Алкохолизъм? Не е ли твърде силно казано?

— Клинично — сигурно не. Ванеса го нарече така. Но тя е наясно, че ако не спре сега, всекидневните няколко чаши вино могат да се превърнат в сериозен проблем.

— Защо не е споделила с мен? Защо ти нищо не ми каза?

— Исках да ти кажа — отвърна Дейвид. — Исках да те помоля за съвет, но Ванеса настояваше да не ти се съобщава.

— Но защо?

— Срамуваше се, Клет — Мерит се изправи и си наля още кафе. — Не искаше да те разочарова. Мисли, че слънцето изгрява и залязва с теб.

— И обратното. Тя винаги е споделяла с мен проблемите си и аз винаги съм оправял нещата.

Ванеса бе само на тринайсет, когато умря майка й, но Клет не се бе изплашил, че трябва сам да отгледа дъщеря си.

Ванеса завинаги си остана момичето на татко. Беше се привързал безумно към нея от деня, в който се роди и й оказа много повече влияние в детските години, отколкото жена му.

Може би я бе разглезил малко, но затова си имаше извинения. За някои хора изглежда естествено да бъдат глезени цял живот, а Ванеса винаги е била една от тях. Когато поотрасна малко и когато смущенията й бяха диагностицирани, Клет видя в това още една причина да й угажда и да я предпазва.

— Може би е почувствала, че е време да започне да решава сама проблемите си — каза Дейвид. — А може би не иска да те тревожи? Във всеки случай, тя ме помоли да не ти казвам нищо повече от онова, което казваме на обществеността, което разбира се, е истината. Тя се справя с тежката загуба в усамотение.

— Колко време ще прекара там?

— За колкото време Джордж успее да я стабилизира. Ванеса мисли същото. Иска да бъде онази първа лейди, каквато бе преди раждането. Щом се регулира лечението й, няма причина това да не стане. Запомни си мисълта — каза той, изпреварвайки по-нататъшния коментар на Клет.

Мерит вдигна дистанционното управление на телевизора, който до този момент работеше без звук. По време на разговора им Клет забеляза, че вниманието на Дейвид се раздвоява между него и екрана. Той се обърна, за да види какво е възбудило интереса на президента.

Репортер, застанал на фона на обгорели дървета, черни руини и пожарникари, обясни:

„Бързата намеса на огнеборците не допусна да бъдат засегнати други сгради. Огънят беше ограничен само в една къща“

Камерата обходи тъжната гледка.

„Тази сутрин следователи от противопожарната охрана започнаха усилено търсене на причините за тази експлозия.“

Той погледна към бележките си.

„Къщата е била собственост на Бари Трейвис, репортерка в WVUE, независима локална телевизионна станция. Името на мис Трейвис наскоро нашумя във връзка със сериала, посветен на СВДС. Смята се, че мис Трейвис не е пострадала от експлозията, но до момента не е открита за коментари.“

Репортерът свърши и се появи водещият от студиото. Дейвид изключи звука, а в това време тъстът му се изправи.

— Имам намерение да я преследвам, докато тя не се съгласи да ме види.

— Бари Трейвис? — остро попита Дейвид.

— За какво, по дяволите, ще искам да я видя? Жалко за къщата й, но е нахална като конска муха. Моите хора изгубиха търпение от постоянните й обаждания за изявление по повод изолацията на Ванеса — той направи движение с ръка, като че ли размазва насекомо.

— Искам да видя Ванеса — подчерта той. — Тя знае, че няма да й се карам заради няколко чаши вино. Никак не понася да е болна.

— Така се чувствам и аз, Клет. Молих я да не се упреква за нищо, но знаеш стремежа на Ванеса към перфектност.

Мерит го потупа по рамото и го поведе към вратата.

— Бих желал да останеш още, но имам куп срещи тази сутрин. Днес следобед ще говоря с Ванеса по телефона. Ще й предам поздравите ти.

— На всяка цена.

Сенаторът се остави да го потупат по гърба и да го заведат като дете до вратата. Но ако Дейвид Мерит, президентът на Съединените щати, си мислеше, че може да го залъже с няколко банални приказки и невинна усмивка, а след това да го подкани да си върви от Овалния кабинет, тук той грешеше.

Дейвид Мерит отвори вратата усмихнато. Клет Армбръстър я затвори намусено и се обърна към президента.

Мерит го погледна объркано.

— Какво има, Клет?

— Двамата се познаваме отдавна, Дейвид. Аз мога да разпозная таланта и възможностите, когато ги видя, а в теб видях достатъчно и от двете. Не исках да ставам президент, но исках да създам президент. Ти притежаваше необходимия суров материал. Поддаваше се на опитомяване. Бързо навлезе в политиката. Инстинктът ми по отношение на теб е бил правилен, и днес мога да се гордея с теб.

— Благодаря.

— Но аз си спомням една нощ преди осемнайсет години, когато ти дойде при мен изплашен до смърт, защото беше затънал до гуша в лайната. Спомняш ли си онази нощ, Дейвид, момчето ми?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — започна Армбръстър и се приближи още, — че инцидентът, за който говоря, прилича доста на този, за да се чувствам спокоен.

— Господи, Клет, не можеш да сравняваш…

Сенаторът го спря насред думите и го удари с юмрук в гърдите.

— Знам, че бракът ти с дъщеря ми не е съвършен. Няма такъв брак. Знам, че се чукаш тук и там. По дяволите, дори съм те прикривал, защото приемам, че първо си мъж и едва след това мой зет. Толерирал съм флиртовете ти, главно, защото направи Ванеса щастлива — гласът премина в ръмжене. — Но ако някога я направиш нещастна, ще те унищожа, Дейвид. Чуваш ли, момче?

— Внимавай, Клет. Ти като че ли заплашваш президента на Съединените щати.

— Точно така, заплашвам го — рече гневно Армбръстър. — По-добре си спомни кой те вкара в този кабинет. Аз те издигнах, аз мога и да те унищожа. Не се страхувам от онзи гаден мошеник Спенс Мартин и от тайната му банда главорези, или от който и да е. Не можеш да си представиш каква власт имам в този град. Създал съм си много приятели и още толкова неприятели и за всеки от тях си водя бележки — той млъкна, за да бъде разбран по-добре. — Сега, синко, искам да ми обещаеш, че Ванеса ще бъде напълно добре, когато доктор Алън приключи с нея там в Хайпойнт.

— Кълна ти се.

Сенаторът му отправи дълъг поглед.

— По-добре не ме лъжи, Дейвид. Иначе си целуни оная работа и кажи „чао“ на президентството.

 

 

Мерит изпрати тъста си и след това веднага се хвана за компютъра. Набра тайния код, с който се свързваше с портативния компютър на Спенс.

Нищо. Нищо! Компютърът на Спенс не отговаряше. Беше програмиран с няколко вида защита. Не можеше да се обясни с пълно разпадане, освен ако компютърът му е бил разрушен. Ако се беше случило това, частните им съобщения трябваше също да се унищожат, защото това бе заложено в програмата.

Но главната грижа на Мерит не бе компютърната система. А неоткриваемостта му. Това беше знак, че нещо непредвидено се бе случило. Спенс явно бе вън от строя. А единственият начин, по който това би станало възможно, бе ако Грей…

— Грей.

Мерит изговори думата като епитет. Свети Грей, единствената грешка, която президентът си признаваше. Беше го взел в екипа си, защото смяташе сдържаността на Грей за студена жестокост. Кой можеше да предположи, че човек, обучаван да убива мигновено, ще се окаже дотолкова честен и доблестен? Грей с моралния си кодекс беше скърцащото зъбно колело в иначе добре смазаната машина.

Но Грей Бондюрент все пак не беше безгрешен. Обичаше чужда жена. Неговата жена.

Възможността Грей да е причина за пропадането на връзката със Спенс, изпълни Мерит със страх и ярост. Вбесен, той изписа кода на друг терминал на невинен офис в другия край на града. Когато получи достъп, изписа само едно име: Бондюрент.

Човекът от другата страна, един от най-добрите секретни агенти на Спенс, знаеше какво да прави. Веднага щеше да тръгне към Уайоминг. За Мерит оставаше само да стои и да чака съобщение.

Не, всъщност имаше какво още да се направи. Помоли секретаря си да позвъни в кабинета на директора на Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие.

След като размениха любезности, Мерит попита:

— Какво откриха момчетата ти за експлозията на Дюпон Съркъл снощи?

Можеше да се обзаложи, че директорът е изненадан от интереса му, но човекът отвърна направо:

— Разследването едва е започнало, господин президент. На този етап причините могат да са най-различни.

— Бари Трейвис е близка приятелка на мисис Мерит. От тази експлозия жена ми се разтревожи много и, честно казано, не се нуждае от още стресове. Обещах й, че ще позвъня и ще се заинтересувам. Неприятно ми е да ви безпокоя, но нали знаете как е.

Директорът отвърна вече много по-спокойно:

— Разбира се, господин президент. Моля, уверете мисис Мерит, че ситуацията е овладяна.

— И ще приключите колкото е възможно по-бързо?

— Тази задача ще стане приоритетна, мистър президент.

— Мисис Мерит и аз ще го оценим. Между другото, някой говорил ли е с мис Трейвис тази сутрин? Какво е нейното обяснение?

— Съжалявам сър, не знам. Никой не я е виждал след експлозията. Свидетелите, които са я видели непосредствено след нея, казват, че изглеждала много разстроена. Взривът е убил кучето й.

— Хм. Ужасно. Добре, дръжте ме в течение.

Мерит затвори, но умът му, както и преди разговора, бе все така неспокоен. Спенс е направил необходимото експлозията да не може да бъде проследена до Белия дом. Но дори и така би било най-добре разследването да не се задълбочава.

Тази сутрин бе наистина много неприятна.

Мерит не се тревожеше от заплахите на тъста си. Сенаторът съвсем не беше толкова страшен, колкото сам се изкарваше. Повечето от приятелите и неприятелите, с които се гордееше, бяха или пенсионирани, или мъртви, или изпаднали в старческо слабоумие, за да се хванат да свалят един популярен президент.

Освен това сенаторът не би могъл да предизвика мръсна кампания против президента без, самият да се окаля здравата. Клет знаеше тайната му. Независимо от заплахите, обаче, той няма да си отвори устата и да приказва наляво и надясно.

Но щеше да продължи да го тормози за Ванеса, докато не се увери, че тя се чувства добре. Нещо трябва да се направи, за да се уталожат подозренията му. Малко по-късно ще се консултира със Спенс…

Той изруга високо. Вече няколко проблема изискваха намесата на Спенс. Къде, по дяволите, беше?

Въпреки, че дълбоко в себе си знаеше, Дейвид не можеше да се застави да приеме очевидността.