Барбара Тейлър Брадфорд
Да спечелиш всичко (36)

Тридесет и пета глава

Кънектикът, юли 1989 година

Лесно ми беше да забравя временно за процеса, след като твърдо реших да не присъствам. Мисълта за него щеше само да отнеме енергията, която бях вложила в най-важната си цел.

Всеки ден изникваше нещо да поддържа вниманието ми около магазините и кафенето в Индиън Медоуз — да се взимат решения, да се одобряват планове, да се правят допълнителни покупки, да се произвеждат етикети и безброй други дребни задачи.

Случваше ми се понякога да спра в разгара на някаква работа, чудейки се какво става с мен и около мен в последните два месеца.

Бях се върнала от Йоркшир с идеята да отворя магазин и кафене и абстрактните ми представи моментално бяха започнали да възприемат реална форма. Регистрирах фирма, получих от Градския съвет на Шарън разрешително за търговска дейност на неговата територия, заех пари от майка ми, баща ми, Дейвид и Даяна и открих фирмена банкова сметка.

Желанието на всички тях беше да участват с парите си като съдружници, но аз отказах. Не приемах никакви съдружници, дори Сара, която също бе искала да стане вложител. Обясних им, че ще им върна парите с лихва в най-късия възможен за мен срок и точно така възнамерявах да постъпя.

Въоръжена с чисто новите си бизнес карти и чековата си книжка, посетих няколко зали за мостри в Ню Йорк, съобразявайки се с упътванията, дадени ми от Сара. Две от тях се намираха на Пето авеню и една на Медисън. В тях имаше всичко необходимо за производството на готварската ми продукция. Не се налагаше да пътувам в чужбина, за да си набавя нещата, нужни за различните поточни линии.

— Можеш да попаднеш на най-доброто тук, в Манхатън — обясни ми Сара. — Разговарях с различни клиенти и те ми препоръчаха точно тези салони. От бележките към всяка зала за мостри става ясно, че там предлагат френска, италианска, португалска и испанска керамика, порцелан, целия набор кухненско обзавеждане, чак до ленените покривки за маса. Всичко.

Тя ме информира и за международното изложение на потребителски стоки, провеждано два пъти годишно в конгресния център „Джейкъб Джавитс“ в Ню Йорк.

— Има и други такива изложения в пристанището на Хъдсън, на кейовете за пътнически кораби. Богатството на американската продукция за бита, както и стоки от цял свят, се изсипват там.

 

 

От първия ден, в който се разходих за покупки из Манхатън, се почувствах като на околосветско пътешествие. Не усещах краката си, след като обиколих всички зали от списъка на Сара. Още в четири часа бях напълно изтощена и хванах такси до апартамента на майка ми, където се строполих на първия стол, който съзрях. Дори след като си починах и вечерях заедно с нея и Дейвид, не успях да събера сили да шофирам до Шарън. И тъй като вече не разполагах със свое жилище в Ню Йорк, прекарах нощта в стаята, в която бях израсла.

Върнах се в Индиън Медоуз на следващата сутрин с убеждението, че съм извършила подвизи по време на пазарната си обиколка.

Ерик стоеше на прага на студиото ми.

— Преча ли, Мал? — попита той.

— Няма нищо, влизай — отвърнах и оставих акварела, който държах в ръцете си. — Просто преглеждам и подбирам от тези картини, за да може Сара да ги занесе следобед в ателието за рамки в Ню Престън. Смятам начало да изпратя двайсет.

Той се приближи и загледа през рамото ми подредените върху масата акварели.

— Всичките са хубави, Мал, трудно е да се избере — каза Ерик след малко.

— Така ли смяташ, наистина? Хайде, виждам, че едва се сдържаш да ми съобщиш нещо, казвай.

— Те всичките искат да работят за нас — възкликна Ерик, широко ухилен. — Били Джъд, Агнес Феърфийлд, Джоана Смит. Помислих си, че мога да ги наема, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам. Ще се нуждаем поне от трима души, а по-нататък, вероятно, и от още двама помощници.

— Били има желание да работи с мен в кафенето. Джоана е влюбена в идеята да продава красиви кухненски прибори, така че би могла да се оправя с магазина на новопостроения втори етаж. Агнес първоначално се натискаше за бутика, но аз я отрязах с обяснението, че там е запазена територия на Анна, и тя се съгласи да се занимава с галерията. Комбинацията е добра, нали?

— Да, наистина, благодарение на теб. Предполагам, че са се съгласили и на предлаганото от нас заплащане.

— О, да, готови са и да седят на сегашната си работа до октомври, когато ще започнат при нас.

— Добре. Така разполагаме с шест месеца да приведем всичко в ред за откриването през пролетта догодина. Има доста за вършене. Как мислиш, Ерик? Ще успеем ли да разопаковаме всички продукти, да поставим цени навсякъде и да подредим стоката дотогава?

— Мисля, че да.

— Ще го обсъдя и със Сара, просто за да бъда сигурна. По принцип тя ме предупреди да си оставя три месеца, да се занимавам само с купената стока.

— Трудността не е в поставянето на етикетите — обади се Ерик. — На всяко нещо трябва да се придаде привлекателен вид.

— Много е важно — съгласих се. — Но Сара е обещала лично да следи как се справяме със задачата.

Подадох му няколко картини.

— Ще ми помогнеш ли за пренасянето, Ерик?

— С удоволствие, Мал.

Взех останалите избрани картини и заедно излязохме от студиото.

Жегата на юлската сутрин беше нетърпима. И когато излязохме от прохладата на климатичната инсталация в студиото, ни удари гореща вълна, която едва не ни зашемети.

— До обяд ще стане истинска пещ — отбеляза Ерик.

— Табелата за входната врата ще бъде готова утре — казах, докато вървяхме към къщата. — Направи я един от дърводелците и утре ще я донесе. Ще мога да я оцветя и да добавя фирмата ни: „Индиън Медоуз“, едно провинциално преживяване.

— Междувременно, да намерим Сара.

— В кухнята е. Стои до врящите тенджери на Нора и се чуди кой конфитюр да опита първо. Обявява всеки следващ, който Нора й поднася да дегустира, за любимия си.

Ситуацията, която заварихме, напълно съответстваше на описанието на Ерик.

Намерих Сара, застанала пред печката до Нора, да си отделя в чиния по малко от всяка вкуснотия.

— Какво възнамеряваш да правиш с всичко това? — поинтересувах се, пресичайки кухнята, на път към малкия си кабинет в дъното на къщата.

— Да го изям, разбира се — заяви Сара. — Намазано върху тези две филии домашно приготвен хляб, подарък от нашата безценна Нора. Знам какво ще кажеш, Мал — ще съжалявам по-късно. Да върви по дяволите диетата ми.