Барбара Тейлър Брадфорд
Да спечелиш всичко (7)

Шеста глава

Небесният купол бе тъмносин, без следа от облаци. Звездите грееха ярко, а сред тях се мъдреше тънкият сърп на луната.

Прекрасна вечер, предразполагаща към разходки. Андрю пожела да види конете и затова, след като почистихме кухнята заедно, се спуснахме от върха на хълма към просторната поляна и езерото. Вървяхме в мълчание, хванати заръка, наслаждавайки се на заобикалящата ни красота.

Двата ни коня и понитата на децата се намираха в една от постройките на обора, близо до къщичката на Анна. Забележителна градинарка, чиято дарба бе превърнала дивото царство около Индиън Медоуз в царство на красотата. Заслужаваше всяко пени, което й плащахме. Бяхме й разрешили да живее в къщурката, без да плаща наем, в замяна на изпълнението на някои домакински поръчки, както и грижата за конете — хранене, почистване и поддържане на помещението. Племенникът й, Били, идваше да й помага всеки ден след училище и получаваше пари за работата си в конюшнята. Въпреки че призванието на Анна беше градинарството, тя умело и с ентусиазъм се занимаваше с конете ни, както и със своите собствени.

Може би беше пресилено да се нарече къща мястото, където Анна живееше. Миналата година бяхме превърнали в удобно студио една от сградите на обширния обор, снабдявайки го със спално помещение, баня и кухня.

Анна обичаше дома си, който опитваше заедно с Блеки — своя лабрадор, и с тъмнокафявата си персийска котка, мис Петигрю. Анна се бе появила точно когато имахме най-голяма нужда от нея, а, както изглежда — и тя от нас. Съвсем наскоро, преди да се запознаем, се бе разделила с приятеля си, изнесла се от къщата му в Шарън и временно се бе подслонила у приятели, докато се устрои в свой дом. Предложението ни реши както нейните, така и нашите най-неотложни проблеми.

Като се приближихме до конюшнята, видяхме, че светлините в къщичката не са изгасени, но обитателката не се появи да разговаря с нас, а и ние вечер никога не я безпокояхме без причина, така че подминахме вратата й.

Андрю светна мощните лампи в помещението с конете и ние се заразхождахме между боксовете. Той погали и потърка глава в нашите жребци, преди да отдели няколко минути на понитата. Не се задържахме дълго при животните и се отправихме обратно към къщи.

Прибрахме се отново почти в мълчание, както и при спускането от хълма. Андрю очевидно бе погълнат от мислите си и реших да не нарушавам унеса му. Ако желаеше да ми каже нещо, щеше да намери време да го стори. От самото начало на брачния ни живот винаги сме се доверявали един на друг.

Даяна веднъж бе казала, че освен съпрузи сме и добри приятели. И беше права. Любовта ни се проявяваше на много различни нива и въпреки че Сара е най-добрата ми приятелка, а Андрю е близък с Джак Ъндъруд, двамата сме неразделни и прекарваме заедно почти цялото си свободно време. Той не е от типа мъже, които излизат и се забавляват в компания на приятели или преследват самостоятелно целите си. В много отношения Андрю е домошар и със сигурност — чудесен баща, близък приятел, с децата си.

Андрю обви с ръка раменете ми и ме притисна към себе си. По всичко личеше, че е в мир със себе си и се радва на живота. Аз също бях щастлива, че се е върнал и че е до мен.

 

 

Лежахме един до друг, съпругът ми и аз. Климатичната инсталация беше охладила въздуха в стаята, а двете малки лампи върху нощните шкафчета от двете страни пронизваха мрака, както и лунната светлина, защото не бях дръпнала завесите.

Андрю се приближи до мен, повдигна се на лакът и се вгледа в лицето ми, отмятайки кичур коса с привичен жест.

— Липсваше ми тази седмица — промърмори той.

— И ти на мен. Мразя, когато се караме.

— Аз също. Дребна, незначителна работа. Да я забравим и да си караме спокойно нататък. Към по-важните неща — той замълча за момент и когато вдигнах поглед към него, замисленото изражение пак се бе настанило на лицето му. — Има нещо, което искам да ти кажа… по един въпрос.

— Какво? Какъв е той?

Думите ми издаваха нетърпението да узная нещо важно, свързано с двама ни.

Андрю се наведе още по-близо.

— Искам още едно дете. А ти, Мал?

— Да. Да. Аз също — отговорих без капка колебание. Колко типично — съпругът ми бе споделил идея, която напоследък се въртеше в ума ми. Почувствах как устните му, докоснали бузата ми, се разтеглят в усмивка, породена от изразеното за пореден път единомислие.

— Нека те любя сега — пръстите му докоснаха нетърпеливо връзките на нощницата ми. — Съблечи това, скъпа. Моля те.

За секунди и двамата се освободихме от нощните дрехи.

Андрю ме взе в прегръдките си, а устните му настоятелно потърсиха моите, преминаха по носа и целунаха очите ми, за да се спрат накрая продължително върху шията. Ръката му галеше извивката на рамото и гърдите ми. После устните му се впиха в зърното на гърдата, а ръката му се плъзна надолу към вътрешната част на бедрата, уверено проникнаха навътре между тях и аз усетих как топлината, която избухна оттам, се разля по цялото ми тяло.

Размърдах се в ръцете му, тялото ми се изпъна и се прилепи към неговото, разпъвано от желанието. Обхванах врата му с ръце, а той отново започна да целува устните ми. Желанието на единия разгаряше страстта на другия и ние едновременно стигнахме до момента, в който бяхме готови да слеем телата си. Моето си изви в дъга, когато той влезе в мен. Веднага намерихме общия си ритъм, в който се движехме с нарастваща възбуда.

Неочаквано и рязко, Андрю спря.

Отворих очи и срещнах неговите, врязани в мен съвсем отблизо, изучаващи лицето ми, без да бързат. После отново се спряха на моите.

Потопихме погледи един в друг. Сякаш се потапяхме в душите си, за да ги слеем като телата.

Тишината изостряше сетивата ни. Той я наруши с глас, надебелял от възбудата:

— Скъпата ми, най-обична жена. Обичам те. Винаги ще те обичам.

— О, Андрю, аз също те обичам — усещах как любовта ми просто избликва от мен. Докоснах лицето му. Той леко се усмихна, после се доближи и нежно ме целуна. Езикът му проникна в устата ми. Моят го срещна и се уви около неговия. Желанието ме нажежаваше с нова сила.

— Желая те — прошепнах аз.

— И аз те желая — всъщност думи не бяха нужни. Лицата, дори само очите на двама ни изразяваха достатъчно желанията.

Бавно, внимателно, Андрю се размърда отново. Постепенно телата ни започнаха да се движат по-бързо, докато всякакъв съзнателен контрол стана немислим.

Затворих очи, връхлитана от вълни на екстаз, допълнително наелектризирана от нещата, които Андрю ми шепнеше. Извиках името му и чух своето като ехо… Достигнахме върха и се отдадохме на блаженството едновременно.

 

 

Лежахме под завивките в тъмнината на стаята, обвили с ръце тялото на другия. Чувствах се като упоена след експлозивното ни сексуално преживяване и от любовта ми към Андрю, която ме преизпълваше. Той беше животът ми, смисълът на моето съществуване. Не можеше да има по-щастлива жена от мен.

Отпуснах глава върху гърдите му, заслушана в равното му дишане, успокоена, че то пак е нормално. В разгара на любовния акт той беше започнал да се задъхва, да се бори за глътка въздух и дори след края му затрудненията бяха отшумели бавно.

— Разтревожи ме — казах му тихо.

— Защо, скъпа?

— За секунда помислих, че ще получиш инфаркт.

Той се замисли.

— Не бъди глупава. Бях ужасно превъзбуден, мислех, че ще експлодирам. Не можех да ти се наситя, Мал.

— Радвам се. Усещането е взаимно.

Андрю ме целуна по главата.

— Щастлива ли си?

— Опиянена съм от щастие — притиснах се до него. — Ти си най-добрият.

— Надявам се.

— Какво искаш да кажеш?

— Не искам очите ти да шарят другаде — отвърна той през смях.

— Възможности колкото щеш, господин Кесуик!

Прегръдката му около мен се стегна.

— О, Мал, хубавата ми женичка, ти си истинско чудо. Не знам какво бих правил без теб.

— За какво ти е да знаеш… Аз ще бъда до теб всеки ден от живота ни.

— И слава Богу. Слушай, мислиш ли, че сме направили бебе тази нощ?

— Надявам се — повдигнах се, докато главата ми се допря до неговата върху възглавниците и го целунах. Когато най-сетне устните ни се разделиха, добавих с усмивка: — Но и да не сме успели, не се притеснявай. Помисли колко приятни ще са следващите ни опити.