Барбара Тейлър Брадфорд
Да спечелиш всичко (34)

Тридесет и трета глава

Кънектикът, юни 1989 година

Топъл петъчен следобед в края на месеца. Сара ми беше дошла на гости за края на седмицата.

Още преди да смени елегантните си дрехи за града със селските парцали, както се изразяваше, тя поиска да огледа хамбара, за да прецени докъде са стигнали нещата в нейно отсъствие.

И ето ни двете, застанали в средата на най-просторното от четирите помещения, разглеждайки критично резултатите от работата на строителната фирма.

— Не мога да повярвам, Мал! — възкликна Сара развълнувано. — Права си, че нещата се движат с пълна пара.

— Ерик също е неуморим — изтъкнах заслугите на индивидуалния ми помощник. — Боядисал е втория етаж и утре започва долу.

— Много добра идея беше да се разчисти старият плевник. — Същото пространство на дължина и ширина, но се сдобиваш с допълнителен етаж.

— Кафенето ще бъде под новоизградената част на втория етаж — казах аз, — ако си спомняш архитектурния проект. Получава се усещане за уют. Строителният предприемач предложи да се монтира кръгла печка за през зимните месеци. Какво ще кажеш?

— Страхотна идея. Можеш да купиш порцеланова печка. Веднага хваща окото с вида си.

— Но не и с цената. Трябва по-честичко да надничам в бюджета си, Саш. Хайде да пообиколим и ще ти опиша кафенето.

Хванах я подръка и я отведох в другия край на бившия хамбар.

— Тук, в центъра, ще разположа малки масички с по четири стола. Зелени метални маси и столове, като тези в уличните кафенета на Париж. Вече съм поръчала десет от тях миналата седмица, значи ще могат да седнат четиридесет души.

— Толкова много! Ще се справиш ли, ако ти се наложи да сервираш на всичките?

— Ако се наложи — да. Честно казано, не мисля, че някога ще се случи всички места да бъдат заети. Движението ще бъде постоянно, защото хората ще идват главно за да пазаруват. Поне така се надявам.

— Кога би трябвало да проработи всичко това? — попита Сара, отваряйки врата, за да надникне в съседно помещение.

— Следващата седмица.

— Мислех, че планът за кухнята се нуждае от промяна, Мал. Не беше ли и твоето мнение същото?

— Отначало кухнята ми се струваше твърде голяма, но премислих и разбрах, че в плановете е взето предвид и евентуалното разрастване. Което, разбира се, би могло и да не се осъществи.

— По-добре да се строи с излишък на пространство, отколкото по-късно да се установи, че е необходимо пристрояване — отбеляза Сара.

— Послушах съвета на архитекта. Също и по отношение на кухненското обзавеждане, за което говорихме с него миналия петък. Направила съм поръчка за два ресторантски хладилника и толкова фризера. Още — две готварски печки с по-голям капацитет и две микровълнови за претопляне на храна.

— Възнамеряваш ли да предлагаш разнообразни топли ястия? Има ли добавки в менюто?

— Същото е, както заедно го съставихме. Супи, плодови пити, пай — това е. Останалото ще са сандвичи и торти, плюс напитките. Не забравяй, че ще имаме собствен конвейер за висококачествена консервирана храна в лицето на Нора.

— Кухнята на Летис Кесуик — каза Сара с усмивка. — Името сякаш е измислено за запазена марка.

— Ще има и полици от пода до тавана, върху които ще бъдат подредени всевъзможни кухненски прибори от метал, керамика и порцелан, наред с продукти, взети от книгата на Летис.

— Страхотно, Мал! Успехът ще е невероятен. Подушвам го — въодушеви се Сара.

— От твоите уста в Божиите уши, както би казала майка ми.

— Ако беше състезателен кон, бих заложила всичките си пари на теб. О, вече е поставено и ново стълбище? Да се качим ли на горния етаж?

— Добре, но внимателно. Както виждаш, перилата още не са поставени.

Поведох я нагоре към доскорошния плевник, сега значително преустроен. От него излизаше пътека, която минаваше през средата на хамбара и беше оградена само с високи перила, така че да не се ограничава достъпът на въздух и светлина до нея.

— Както решихме с теб, преди да си заминеш, този етаж ще бъде отделен за порцеланови, керамични, стъклени и ленени изделия. Ти каза, че най-добре ще е храната да бъде оставена долу.

Сара кимна.

— Изобщо магазинът кафене е находка. Нещо ново, различно. Решила ли си какво ще правиш с другите хамбари?

— Единият ще превърна в кабинет. Моят в къщата не е достатъчно голям. Бих могла да го използвам и с второ предназначение — на склад и…

— Мислех, че ще използваш мазето на къщата за склад — прекъсна ме Сара. — Така спомена последния път, когато бях тук…

— Да, ще използвам мазето — главно за консервираните храни с марката „Летис Кесуик“. Просторно е и прохладно, а Ерик го е почистил и боядисал в бяло. Двама работници поставят полици, но ще се нуждая от място за стоките, които продавам.

— Виждам, че добре си разбрала уроците по търговия на дребно — разсмя се Сара.

— Благодаря. Добър учител си. Третият хамбар ще превърна в малък бутик, наречен „Индиън Медоуз“. Четвъртият хамбар превърнат в галерия ще се казва „Килгръм Чеиз“.

— Възбуждаш любопитството ми, но не са ли прекалено амбициозни плановете ти? Още си в началото им.

— Ти си замесена в изработването на плановете ми. По твой съвет мисля за асортимент, за да извоювам авторитет на магазина си. Затова накарах главата си да заработи и резултатите са галерията на бутика.

— Какво ще продаваш?

— Ела, ще ти покажа.

Излязохме и се отправихме към останалите части на имението, скупчени от едната страна на къщурката на Анна и конюшнята.

— Големият хамбар, намиращ се най-близо до жилището на Анна, ще се пригоди за административно помещение и склад. Двата по-малки ще превърна в галерия и бутик.

Отворих вратата първо на избраната за галерия постройка. Влязох преди Сара и подхвърлих през рамо:

— Всичко тук ще е произведено в Англия или английско по дух, Саш. Намерила съм занаятчийска и шивашка фирма, на които ще поръчвам малки бродирани възглавници, точно по модел на викторианските, които бяха изоставени на тавана в Килгръм Чеиз. Ще бъдат различни и затова — интересни. Латинските сентенции също ще бъдат избродирани. Какво ще кажеш?

— Умно, но дали ще смогват да ти доставят такова количество, каквото ти е необходимо?

— Няма да поръчвам по повече от дузина наведнъж, а ако се наложи, ще правя и извънредни поръчки. Ще продавам английски акварели в рамки. Даяна ще ми издирва разни дреболии из Лондон — кутийки за бижута, за енфие, за чай, свещници — с антикварна стойност. Твърди, че никак нямало да я затрудни — ще ми ги изпраща или донася при гостуванията си. Ще предлагам и английски сапуни и парфюми, свещи от пчелен восък, в това число и парфюмирани, аранжировки от сушени цветя. Всичко ще получавам с помощта на Даяна.

— Мисля, че такава стока ще се продава без проблем. Хората се впечатляват, когато им се предлагат необичайни предмети, дори цената им да е малко по-висока. Пазарът в Индиън Медоуз е перспективен. Но аз искам да ми разкажеш за бутика.

— Ела, да преминем в съседния хамбар, който е отреден за него.

След като влязохме и там, Сара се поразходи из помещението и го огледа.

— Дрехи ли ще продаваш? Защо го наричаш бутик?

— Дрехи и други неща. Тук всичко предлагано ще бъде американско, като се започне от собствените ми картини, за които ти каза, че са достатъчно добри, за да бъдат купени. Ще има ръчно изработени възглавници, юргани, играчки и индиански одеяла от Югозапада.

— Дрехите?

— Те ще идват от „Пони Трейдърс“, фирмата, в която Анна има познати. За контактите с тях ще ми е нужна помощта ти.

— Имаш всичко, каквото е необходимо, за да се осъществи проектът ти. Как бих могла да ти помогна с фирмата?

— Ти си наясно и с мода, и с продажби, това ти е работата, в края на краищата. Ще говориш с двете собственички на фирмата, за да ги убедиш да ми предоставят част от продукцията си като на изключителен представител. Що се отнася до цените, ако купувам от тях големи количества, би трябвало да ползвам отстъпка.

— Зависи — каза Сара замислено. — Но, разбира се, ще дойда с теб и ще сторя каквото и по силите ми. Мога да ти предложа и други партньори, от които да купуваш дрехи. Правилно ли разбирам, че те интересува нещо в национален стил? Индиански?

— Не е нужно непременно стилът да е национален. Трябва ми удобно, непретенциозно облекло, харесващо се и носено от хората в провинцията.

— Проектът ти е възхитителен. Изгарям от нетърпение да го задвижим на пълни обороти. Предвкусвам успеха. А за теб ще отвори цяла нова книга от живота. Всъщност първата стъпка вече е направена.

Сара промуши ръка през моята и ме поведе обратно по пътя към къщата.

— Андрю щеше толкова да се гордее с теб…

Сара не довърши изречението си. Така се случваше винаги, когато споменаваше името на Андрю.

— Знам, че щеше много да се гордее с мен — казах спокойно. — Не е необходимо да се стараеш да не говориш за него или да спираш по средата на изречението, когато това се случи, скъпа. Казах същото и на мама вчера. Андрю Кесуик живя и бе мой съпруг в продължение на десет години. Баща на моите деца и част от живота не само на мен, децата ни и майка ми. Той ме обичаше. Аз го обичах. Той беше мой любовник, мой най-добър приятел, най-близък довереник. За мен означаваше всичко, целия ми живот и затова не искам да се възпираш от споменаването на името му всеки път, когато е на устните ти.

— Няма, обещавам, Мал. Не трябва образът му да избледнее, като никога не говорим за него.

— Същото се отнася за Джейми и Лиса. Искам да ми говориш за тях, да си спомняме най-различни неща винаги, когато чувстваш, че ти се говори за тях.

— Разбира се.

— Някаква утеха е. По този начин за мен те продължават да живеят.

— Радвам се, че ми го каза. Досега бях извънредно предпазлива да не засягам темата.

— Знам… — продължихме да вървим мълчаливо известно време. После добавих: — Толкова необикновени деца бяха, нали, Саш? Твоите кръщелници.

— Така е. Мънички ангелчета.

— Те, те обичаха. Както и Андрю. Толкова се радвам, че си моя приятелка.

— И на двете страшно ни провървя, че се познаваме.

— Скоро пак си помислих… за Андрю — погледнах я. — Спомняш ли си, когато го срещна за първи път, Саш?

— Все едно беше вчера. Бях страхотно впечатлена и се измъчвах от ревност.

— Наричаше го Мечтателя. Спомняш ли си?

— Да — тъмните й очи овлажняха и тя преглътна с мъка. — Всичко си спомням — последните думи бяха едва прошепнати.

— Недей да плачеш, Саши — казах меко.

Тя успя само да кимне.