Барбара Тейлър Брадфорд
Да спечелиш всичко (22)

Двадесет и първа глава

— Парк авеню и Сто и деветнайсета улица е район с много лоша слава, госпожо Кесуик — улична търговия с наркотици, проституция. Какво смятате, че би могъл да прави съпругът ви там в неделя следобед? — разпитваше ме детектив Джонсън.

Стиснах ръце в скута си, за да овладея непрестанното им треперене.

— Прибирал се е вкъщи с децата. Идваше от Кънектикът — каза тихо.

— От коя част на Кънектикът? — настоя Демарко, размърдвайки се в стола. Погледът му изразяваше съчувствие.

— Шарън. Имаме къща там.

Детектив Джонсън се намръщи.

— Обичайно ли беше за него да се прибира, минавайки през най-оживеното място в Харлем?

— Да, Андрю винаги минава… — спрях, овладях се и продължих: — Андрю винаги минаваше по маршрут 684, през парковете Соу Мил Ривър и Хенри Хъдсън, по абсолютно права линия от Шарън до Манхатън. А през Харлем той стигаше до началото на Парк авеню.

— По коя отбивка от Хенри Хъдсън се движеше?

— Тази на изхода на Сто двайсет и пета улица, за да може да излезе точно на Ийст Сайд. Никога не е променял пътя, по който минаваме, така че прекосявахме цялата Сто двайсет и пета, отминавахме Дванайсето авеню и Амстердам, докато стигнем Парк авеню.

— Пресичаше ли надземния участък на метрото на Сто двайсет и четвърта, при Северна общинска болница и училището „Едуард Хоран“, който завива по Сто и дванайсета.

— Да. После надолу по Парк авеню, завивайки надясно по Седемдесет и втора. Според него това беше най-бързият начин да се прибере у дома.

— Маршрутът е претоварен — много нюйоркчани го използват, за да стигнат по-бързо до Ийст Сайд. Напоследък районът около Сто и деветнайсета улица е станал много опасен — каза Демарко. — Големи количества кокаин се продава под арките на метрото, съвсем наблизо до светофара, където беше намерен… намерена колата на съпруга ви.

— Той не употребяваше наркотици — възкликнах яростно. — Още повече, децата са били с него. Нищо лошо не е правил. Просто се е прибирал вкъщи — устните ми започнаха да треперят и аз ги закрих с ръка. В очите ми залютя.

— Знаем, че не е вършел нищо лошо, госпожо Кесуик — обади се Джонсън. Любезният му глас ме изненада. Досега партньорът му ми се струваше по-внимателен от двамата.

— Защо са били застреляни съпругът и децата ми? — повторих пак въпроса, който не бях спряла да задавам през последните два дни.

— Съпругът ви или е изчаквал червената светлина на светофара, или е бил принуден да спре от един или повече нападатели. Може той да се е опитал да излезе от колата, за да разбере какво става, или вратата е била издърпана навън. После са последвали изстрелите, между четири и половина и пет, по мнението на съдебния лекар. Не сме сигурни за мотивите за убийството, госпожо Кесуик — обясни Демарко.

Загледах се в него. Нямах сили да проговоря.

— Смятаме, че става дума за опит за отнемане на колата от собственика й — престъпление, което се извършва все по-често в наши дни — включи се и Джонсън. — Обикновено обект на посегателство са коли, спрени на светофар или паркирани на съответно място. Колата се атакува най-често от повече от едно лице; намиращите се в колата хора са принуждавани да излязат и нападателите може да се били изненадани или изплашени от нещо, затова са избягали без колата. Възможно е неочакваната стрелба на един от съучастниците да е паникьосала останалите. Надяваме се да е имало свидетели и те да влязат в контакт с нас.

— Научихме от господин Нелсън, че съпругът ви неизменно е носел златен „Ролекс“ и портфейл — каза Демарко. — Тези вещи липсваха, както вчера информирахме господин Нелсън. Интересува ме имаше ли друг багаж в колата.

— Кожените ни палта, на Андрю и моето. Дребни вещи, дрехи, чифт ботуши за езда, неща от този род, прибрани в куфар. Нищо с особена стойност, доколкото ми е известно.

— Не са били намерени в колата. Тя е била празна — осведоми ме Демарко и продължи: — Колата също ще може да получите след ден-два, когато ще бъде освободена от разследването. Беше обследвана в неделя за отпечатъци и пробите са изпратени във ФБР за проверка.

Не ми трябваше колата. Не желаех никога повече да я видя.

Джонсън се изправи.

— Ще се върна след минута — каза той на колегата си и се отправи към вратата. С отварянето й, в тихия кабинет нахлу шумотевицата на Двайсет и пети участък.

— Имам още няколко въпроса към вас, госпожо Кесуик — каза детектив Демарко.

— Питайте.

— Ако изключим опита за кражба на колата, можете ли да се сетите за друга причина, поради която някой би решил да застреля съпруга ви? Кой и защо би искал да му причини зло?

Поклатих глава отрицателно.

— Имаше ли врагове?

— Разбира се, че не.

— Да е водил преговори, сключвал сделки с някого?

— Не.

Демарко се покашля.

— Някакви истории с приятелки, госпожо Кесуик?

— Какво?

— Възможно ли е съпругът ви да е имал отношения с друга жена? Ясно ми е, че за вас подобен факт може да е бил неизвестен, но допускате ли го като възможност?

— Не, детектив Демарко. Не е имал никакви приятелки. Бракът ни беше изключително щастлив.

Още веднъж събрах всички сили, за да не избухна в сълзи. Идването ми в участъка за разпит ме натоварваше допълнително. Предпочитах въпросите да ми бяха зададени вкъщи, но предишната вечер Дейвид ми обясни, че полицейската процедура трябва да се спази.

Малко по-късно детектив Демарко ме изпрати до изхода, където ме очакваше Сара. Взех си довиждане с него и получих уверение, че ще бъда информирана своевременно за настъпили промени в течение на разследването. След това Сара ме хвана подръка и ме изведе от участъка.

Отвън ни чакаше кола и шофьорът получи указания да кара към Парк авеню и Седемдесет и четвърта улица, където се намираше апартаментът на майка ми. От неделя се бях преместила при нея и Дейвид, за да не бъда сама. Там бях израсла и живяла, преди да се омъжа да Андрю.

Облегнах се на седалката, чувствайки се напълно изтощена. Събрах всичките си сили, за да не се разпадна окончателно. Не можех да го допусна; не и преди погребението да е минало.

Сара държеше ръката ми и често ме поглеждаше разтревожено, но мълчанието продължи, докато колата се носеше по Парк авеню. Накрая я погледнах и аз и казах:

— Полицията смята, че става дума за опит за насилствено отнемане на автомобила. Вероятно Андрю е бил нападнат при спирането на светофара, но впоследствие крадците са се изплашили.

Предадох й накратко версията, която ми беше разказана.

— Никой вече не може да се чувства в безопасност — тихо отвърна тя, след като ме изслуша, и по тялото й премина тръпка.