Барбара Тейлър Брадфорд
Да спечелиш всичко (19)

Осемнадесета глава

Ню Йорк, декември 1988 година

— Приятно посрещане на гостите, ще се видим утре — каза Андрю, пресичайки хола към входната врата на апартамента ни.

— Няма да е същото без теб, но мога да ти вляза в положението — отговорих му през смях.

— Шестнайсет жени са ми малко множко — той хвана каишката на Трикси и брезентовата си чанта и отвори вратата. — Хайде да потегляме, деца. Ако не се измъкнем оттук скоро, ще закъснеем за чая в Индиън Медоуз.

— Идвам, татко — извика Джейми, опитвайки се неуспешно да закопчае правилно ватираното си якенце.

Наведох се да му помогна, след това го целунах по бузата. Той ме погледна много сериозно и попита:

— Заради нашето бебе ли се събирате, мамо?

— Не, заради бебето на Алисия Мънро. Тя си има бебе, миличък.

— О! — възкликна разочарован той и лицето му помръкна. — Има ли нещо ново за нашето бебе, мамо? Направихте ли го вече? — продължи да пита синът ми с надежда в гласа.

— Още не — отговорих му и се изправих. С Андрю си разменихме развеселени погледи и той ми намигна.

— Не забравяй да нахраниш Суелън, мамо — обади се Лиса.

— Няма да забравя, скъпа, обещавам — клекнах, за да целуна и нея. Тя обви врата ми с ръчичките си и започна да пърха с устнички по бузата ми.

— Пеперудени целувки за теб, мамо, същите като на татко, когато ме целува — тя наклони глава към едното си рамо по свой начин и продължи: — Каза ли на Дядо Коледа да ми донесе голяма кукла бебе?

— Да, татко ти му каза.

— А ще знае ли Дядо Коледа, къде да ме намери? Ще намери ли къщата на Нанна в Йоркшир? — тревогата личеше и в гласа, и по изражението й.

— Разбира се. Татко му е дал адреса — закопчах палтенцето й и сложих на главата й синята вълнена шапка — в същия цвят като очите й.

— Ето така! Толкова си хубава! Красивото ми момиченце, най-красивото в целия свят. А сега си сложете ръкавиците и двамата. И не искам никой от вас да излиза без палто да си играе, докато сте у Нанна. Ужасно е студено. И не подхвърляйте нищо за ядене от масата на Трикси.

— Няма, мамичко — изпяха и двамата в един глас.

— Чу ли, Трикси? — погледнах надолу към кутрето, което отвърна на погледа ми и размаха опашка. Взех я в ръка и я целунах по главата, после я оставих на пода.

Изпратих групичката до входната врата и застанах до нея в очакване на пристигането на асансьора. Андрю ме прегърна, целуна ме по бузата и попита:

— Сложи ли списъка в чантата? Списъкът с нещата, които искаш да ти донеса, когато се върна утре?

— Сложих го. Няма много неща за носене — някои дрехи за близнаците, плюс кожухчетата ни, твоето и моето, за да си ги вземем за там.

— Няма проблем, писанчо — Андрю ме целуна още веднъж и вкара децата и кучето в асансьора. Доскоро.

— Карай внимателно — бяха последните ми думи, преди вратата на асансьора да се затвори.

— Добре — извика Андрю. Ще ти телефонирам, като пристигнем, Мал.

 

 

Пълна тишина владееше в апартамента. Седнах зад бюрото си в спалнята и грижливо надписах картичката към подаръка за Алисия.

Алисия Мънро е добра приятелка на Сара и моя от годините, когато учехме заедно в Радклиф. Родена в Ню Йорк, преди две години тя се омъжи за Джонатан Мънро и се премести с него в Бостън. Дошла беше в Манхатън да се види с родителите си за уикенда и да присъства на събирането, устроено от Сара и мен в чест на бебето й.

Когато преди три седмици научи какво сме запланували, Андрю възкликна:

— Заминавам за провинцията, Мал. Бездруго искам да се отбия в Индиън Медоуз, преди да заминем за Йоркшир. Ще взема близнаците и Трикси с мен, да ги откъсна за малко от полите ти, а ти можеш да си прекараш истински женски уикенд.

На тревогите ми, че няма да съумее да се справи без помощта на Джени, която си бе заминала за Лондон, той отговори с една дума: „Нора“. Името й, разбира се, беше напълно достатъчно, за да се успокоя. Нора обичаше близнаците и даваше мило и драго да се грижи за тях. При положение, че нямаше да й се пречкам, тя щеше да се развихри, както и Ерик — покорен слуга на Джейми и Лиса.

Хвърлих поглед към малкия календар на бюрото. Събота, десети. След единайсет дни отлитахме за Лондон, а на следващата сутрин трябваше да хванем влака за Йоркшир.

Даяна беше поканила Сара в Килгръм Чеиз за Коледа и предложението й бе посрещнато с въодушевление. Всички, включително Гуендълин Рийс-Джоунс и баща ми, щяхме да останем там до първите дни на януари. Баща ми се обади предишния ден от Лондон — искал да ми съобщи с какво нетърпение очаква прекарването на празниците с мен, Андрю и внуците си. Спомена също, че много се радва, задето съм харесала Гуендълин.

Имаше цял куп несвършени приготовления за пътуването. Утре със Сара щяхме да пазаруваме последните подаръци. Започнах да ги записвам на едно листче, но се запънах, когато стигнах до името на Гуени. Предната вечер, полуиронично, Андрю бе предложил да й купим шал. Майтапът си е майтап, но идеята не беше лоша, при положение, че това бе предпочитаният аксесоар към облеклото й. Може би щях да успея да намеря нещо по-нестандартно в „Блумингдейл“.

След като приключих с писането, поставих картичката в плика с подаръка за Алисия — кръщелна чаша от сребро с антикварна стойност — и го отнесох в дневната.

Джоузи, домашната ми помощница от Чили, вече подреждаше възглавници върху традиционно използваните при такива случаи канапета и фотьойли.

— Изчистила съм трапезарията и сега ще се заема с кухнята, госпожо Кесуик — каза тя, когато ме чу да влизам.

— Много добре, Джоузи, но мисля че за предпочитане е първо да подредиш спалните. Всеки момент ще дойде госпожица Томас, а с нея ще приготвяме храната за събирането. Затова кухнята би трябвало да бъде оставена последна.

— Имате право, а и бих могла да помогна за правенето на сандвичите, като се оправя с чистенето.

Сара се появи половин час по-късно. Аз вече бях извадила необходимите за чая чашки и чинийки, както и чинии и кристални чаши за шампанско, което също щеше да бъде поднесено за случая.

— Не си ми оставила много работа — изкоментира Сара, наблюдавайки резултатите от дейността ми в трапезарията.

— Не се заблуждавай. Работа има, колкото искаш. Запретвай ръкави и да отиваме в кухнята.

Първата ни работа обаче беше да изпием по чаша кафе. Една чаша кафе винаги се съпровожда, разбира се, от обилно количество клюки и сладки приказки, свързани този път със събирането и ужасно напрегнатата седмица на Сара.

Петнайсет минути по-късно се захванахме с храната — нарязване на пушената сьомга на малки парченца, сваряване на яйца за салата, рязане на домати и краставици и приготвяне на сандвичите за чая, непосредствено преди пристигането на гостите, поканени за три часа. Дотогава имаше още доста време.

— Колко хубаво, че определихме ранен час за събирането, Мал — каза Сара. — До шест часа най-късно до шест и половина, всички ще са си тръгнали и ще можем да отидем на кино и да вечеряме някъде навън.

— Великолепна идея. А какво ще кажеш за малка закусчица сега? Не знам как се чувстваш ти, но аз умирам от глад — погледнах към стенния часовник. Минава един и половина.

— На диета съм. Пазя се за Коледа.

Засмях се.

— Но, Сара, ти изглеждаш фантастично. Стройна си като кипарис.

— Имам още някое и друго кило за изхвърляне. Но защо пък да не си хапна мъничко? Ще си взема парченце от пушената сьомга.

— Готово — казах и се пресегнах за филийка хляб. Телефонът иззвъня и аз вдигнах слушалката.

— Здрасти, писанчо, аз съм, пристигнахме — чух гласа на Андрю. — Познай какво — вали сняг! Мал, великолепно е, като в страната на приказките. Всичко е побеляло. А снегът блещука на слънцето. Обещах на децата бой със снежни топки по-късно.

— Чудесно, но се погрижи да са дебело облечени, миличък.

— Разбира се, не се тревожи, писанчо.

— Нора там ли е?

— И още как, Ерик също. Разпалил е всички камини в къщата, а Нора ни е приготвила зеленчукова супа и печено месо. След малко ще обядваме. А как ухае супата! Недей да пълниш мъничката си главица с тревоги за нас, в Индиън Медоуз всичко е наред.

— Тъкмо ще си проличи как се оправяш без мен — подхвърлих.

— Не бих могъл по никакъв начин — отсече той категорично.

— Както и аз без теб, обичам те.

— И аз те обичам. Голяма целувка за теб, мила. И още една за Сара. Ще се видим с вас двете утре за вечеря. Кажи й, че нямам търпение да се налапам с нейните спагети.

— Ще й кажа. Весело изкарване с децата.