Барбара Тейлър Брадфорд
Опасна тайна (15)

Петнадесета глава

— Има друга жена — казах, вперил очи в Катрин през масата.

Тя отвърна на погледа ми и отвърна развеселено с лека усмивка:

— Сигурна съм, че преди мен си имал много жени, Джак. Като оставим настрана двете ти съпруги. Не бих могла и да очаквам друго. Ти си много привлекателен мъж.

— Не, не, говоря за Себастиян. Преди да умре, е имало друга жена в живота му. Съвършено нова — обясних й. — Нищо не знаех за нея, както и никой друг. Но е споделил това с Вив, когато са обядвали заедно — през онази съдбоносна седмица. Доверил на Вив, че има намерение да се ожени за нея.

— Коя е? — попита Катрин видимо оживена.

Свих рамене.

— Нямам представа. Вив не е попитала за името й, а той не го е споменал. Само обяснил, че е лекарка. Вив ми го съобщи сутринта, докато говорехме по телефона. По-рано не ми го е казвала, не знам защо.

— В такъв случай значи е бил щастлив. Колко странно тогава, че е посегнал на живота си.

— Така смята и Вив.

— Като си помислиш, тази неизвестна жена може да е прекъснала връзката — отбеляза Катрин.

Усмихнах й се.

— И аз така предположих.

— Какво каза Вивиан?

— Че той не би предприел подобна драстична стъпка заради жена.

Катрин се замисли върху думите ми и после изрече:

— Ами, май съм съгласна с Вивиан.

— Но ти не го познаваше.

— Лично не, но ти си ми разказвал много за баща си. Аз обаче бях чувала за него доста неща много преди да се запозная, с теб, Джак, за парите, които раздаваше като благотворителни помощи, както и голямото дарение, което направи на Босна миналата година. Всички го знаят. Чела съм и много за него, естествено. Пресата му отделяше голямо внимание — спря и отпи от червеното вино. — Имал е половин дузина съпруги, нали?

— Пет.

— Нещо такова. Беше богат, красив, известен, затова много пишеха за него. Беше изискан, нали? Светски човек?

— Много.

Катрин кимна.

— Смятам, че Вивиан е права. Не би се самоубил заради жена. Бил е човек с голям опит. Както и да е, според мен би могъл да има всяка жена, която пожелае.

— Вярно е. Той привличаше неудържимо жените. Ние с него не се разбирахме. Но трябва да отдам дължимото на стария дявол. Жените го харесваха. Желаеха да се срещат с него, лазеха в краката му. Той не ги насърчаваше. Понякога беше безцеремонен. Но имаше присъствие, пагубен чар, блясък, сексапил. Беше унищожителен, непредсказуем. В известно отношение малко луд.

— Луд, лош, опасно е човек да го познава — размишляваше Катрин.

— Това като че ли е всичко. Фразата ти беше хубава, скъпа.

— Тя не е моя, Джак. Една друга жена го е казала много преди да се родя. За да бъдем точни в началото на деветнайсети век.

— Коя?

— Лейди Каролайн Лам. Написала го е в дневника си, когато за пръв път видяла поета лорд Байрон. Имала е предвид, че Байрон е бил опасен за жените. Славата му вече се носела из Лондон като легенда. Той рано постигнал известност, още след публикуването на „Чайлд Харолд“ през 1812. Жените кроели всевъзможни планове, за да се запознаят с него, карали се за него. Всъщност по-скоро той е бил преследваният, а не обратното. По-късно лейди Каролайн Лам завършила фразата, като допълнила: „Това красиво бледо лице е моята съдба.“

Когато се запознала с Байрон, той вече си бил спечелил лоша слава в лондонското общество. Смятали го за опасен и неустоим. Разбира се, всичко това се основавало главно на измислици и приказки. Общо взето, те влияят доста силно.

— Луд, лош, опасно е да го познава човек — повторих. — Себастиян действително отговаря на описанието.

— Никой ли не е знаел за най-новото му завоевание? — попита тя.

— Така мисля. Самият аз нямах представа, както и Лусиана. Иначе би ми казала. Любопитното е, че го е пазел в тайна.

Катрин едва кимна, но не отговори нищо. Известно време мълчахме.

— Ти вярваш ли, че има добри гени и лоши гени? — попитах я най-накрая.

— Не съм сигурна — тя ме изгледа. — Какво искаш да кажеш?

— Възможно ли е склонността към самоубийство да е наследствена?

— Нямам представа. Защо питаш?

— Природената сестра на Себастиян Гленда се самоуби преди години. По мое мнение природеният му брат Малкълм направи същото. Умря при някакъв инцидент с лодка в езерото Комо. Предполагаше се, че е нещастен случай. Сигурен съм обаче, че не е било. Леля Файона — другата природена сестра на Себастиян, стана наркоманка. Преди години просто изчезна. Може и да е жива, но по-вероятно е да е мъртва. Дали се дължи на лоши гени?

— Просто не мога да ти отговоря, Джак. Но наистина е ужасно и трагично.

— Да, а аз съм последният. Последният мохикан.

Тя повдигна вежда учудено.

Ухилих се.

— Аз съм последният мъж в династията. Освен ако имам деца, но това е малко вероятно. Лусиана също няма да роди дете.

След като помисли малко, Катрин попита:

— Това натъжава ли те, Джак?

— Кое?

— Че си последният от велико американско семейство?

— Не особено. Освен това не смятам, че някой от тях е бил велик. Най-малко Сайръс и Себастиян.

— Защо ги мразиш толкова много?

— Така ли ти изглежда?

— Винаги, когато ми говориш за тях, имам такова чувство.

— Себастиян никога не се е държал като баща към мен. Не ме обичаше. Не е обичал никого — отвърнах и установих, че гласът ми звучи пискливо.

— Вивиан твърди, че я е обичал.

— На нея й харесва да мисли така! Той обаче не я обичаше. Беше мил с нея, отнасяше се по-добре към нея, отколкото към другите си жени. Просто не можеше да обича. Това не бе заложено у него. Обичал я е само на думи, повярвай ми.

— Защо Себастиян не е бил в състояние да обича, когото и да било?

— Откъде да знам — отпих от виното и се облегнах на стола. — Може би просто не е бил способен.

Тя не обърна внимание на думите ми и ме попита:

— Баща ти как е прекарал детството си?

— Един Бог знае. Ужасно, предполагам. Майка му е умряла при раждането му. Сайръс го е отгледал с помощта на бавачка. После Сайръс пак се оженил. Веднъж Себастиян ми довери, че бавачката и доведената му майка били много строги.

— Вероятно се е получила дисасоциация — промълви почти на себе си Катрин.

— Какво означава това? — наведох се над масата, обзет от интерес.

— Термин в психиатрията. Ще се опитам да ти го опиша много простичко, както на мен веднъж ми го обясниха. Ако детето не получава обич и не го галят като бебе и през първите години на детството му, то обикновено израства, без да се асоциира с околните. Така детето не може да обича, защото никога не е било обичано. То просто не знае как да обича. Би трябвало да поговориш с някой психиатър, за да ти даде по-точно обяснение. Според мен поведението на баща ти и неспособността му да обича, ако случаят е бил такъв, биха могли да се обяснят точно с дисасоциация.

— Вярно е, точно така беше, повярвай ми.