Барбара Тейлър Брадфорд
Опасна тайна (22)

Двадесет и втора глава

Докато бях на посещение при предците си, секретарката ми Клер беше оставила на бюрото ми купчина с факсове. Повечето бяха от „Лок Индъстрис“ в Ню Йорк.

Прочетох ги внимателно, отговорих на онези, които изискваха отговор, написах бележки върху другите. След като подписах няколко писма, отидох в съседната стая и дадох всичко на Клер.

Върнах се на бюрото си, позвъних на няколко души от „Лок Индъстрис“ в Ню Йорк, уредих дребни въпроси по бизнеса, а после прегледах ангажиментите си до края на седмицата.

За утре имах среща за обяд в „Клариджис“ с Мадж Хичънс от фондацията „Лок“. На път за Африка беше се отбила за няколко дни в Лондон да види дъщеря си Мелани, която следва в Кралската академия по изкуствата.

Освен с Мадж нямах никаква специална уговорка, всеки ден ми предстоеше само рутинната работа, а тази нощ Джералд се връщаше от Хонконг.

Затворих бележника си за срещи, прибрах го в бюрото си и се отбих да кажа довиждане на Клер.

Лондонският клон на „Лок Индъстрис“ се намира в сграда на Бъркли Скуеър и аз спрях за миг, когато излязох навън.

Беше шест часът и все още беше светло — приятна вечер в края на март, затова реших да повървя пеша до къщата ми в Белгрейвия. Тръгнах по Чарлз Стрийт, която щеше да ме отведе до Кързън, а оттам щях да стигна до Парк Лейн и Хайд Парк Корнър.

Обичам да се разхождам из Лондон, да гледам старите сгради, да изпитвам приятно усещане за минало, история и традиции. Лондон е любимият ми град. Баща ми ни доведе за пръв път тук, когато Джак беше на четиринайсет, а аз — на дванайсет години. Разбира се, влюбих се в града, в хората и в културата, да не говорим за възпитанието на британците. Те са толкова учтиви и цивилизовани, че е удоволствие да си между тях.

През лятото на 1979 баща ми пристигна в Лондон под предлог да продаде апартамента си в Мейфеър. Но след като го обяви за продан, купи къща на Итън Скуеър.

Бях с него, когато видя къщата за пръв път, и не съм сигурна кой от двамата я хареса повече. Джак не прояви абсолютно никакъв интерес към нея. Той само чакаше да тръгнем за замъка Д'Коз в Екс ан Прованс — единственото място, където му се искаше да бъде. От седемгодишен много обичаше замъка. Това бе голямата му страст.

Във всеки случай къщата бе купена, бяха наети декоратори. Върнахме се в нея в края на годината, за да прекараме Коледа в новия си дом в Лондон. Доста грижи и пари беше погълнала, а Коулфакс и Фаулър бяха свършили великолепна работа. Бяха създали атмосфера, уют и много удобства. Представляваше истински дом, а не реклама на вътрешна архитектура. Себастиян бе особено доволен от крайния резултат.

За мен радостта от пътуването бе помрачена от присъствието на Вивиан, но бях толкова щастлива да отида в Лондон, че успях да прикрия неудоволствието си зад фалшива усмивка. Запечатах я за дълго време върху лицето си.

Онази зима направих така, че да не се застоявам вкъщи. Обиколих Британския музей и музея „Виктория и Албърт“, Лондонската кула, „Мадам Тюсо“ и най-любимото ми място — галерията „Тейт“. Обичах да вървя и да разглеждам картините, особено пейзажите на Търнър.

Когато бяхме малки, Джак твърдеше, че Себастиян бил преследвал Вивиан. Според него това било цяла кампания и я наричаше „Постепенното съблазняване на Вивиан“, изричаше го така, че да ти прозвучи като заглавие на пиеса или на филм. Твърдеше, че Себастиян бил като дебел котарак, който изчаквал момента да нападне невинната девственица. Не бях съгласна с него. Според мен беше точно обратното.

Всъщност винаги съм смятала, че тя преследва баща ми, дори още когато беше момиче и ужасната й майка бе все още жива. Явният й интерес към Себастиян ми се разкри през онази Коледа на 1979. Тя не се отделяше от него. Впечатляваше се от всяка негова дума, облягаше се на ръката му и дори за миг не ни оставяше сами, мен или Джак, със Себастиян.

Тогава казвах на брат ми, че тя спи със Себастиян, но той се засмя на хрумването ми. Джак беше влюбен във Вивиан Велика, затова, предполагам, му е било трудно да понесе мисълта, че баща ни е там, където той самият би желал да бъде — в прегръдките й.

Спомням си, че тази идея не ми харесваше, тъй като от дълго време тя се стараеше да издигне преграда между баща ми и мен. Като любовница на Себастиян тя би имала по-голяма възможност да го постигне и тъй както я познавах, би се възползвала от положението.

Съзнавах, че не е по силите ми да променя положението, ако то действително е такова. По тази причина се заех със себе си и ги оставих да правят каквото желаят. Посъветвах Джак да постъпи по същия начин, но той настояваше да си стои вкъщи. Казваше, че „държи нещата под око“. Аз го наричах шпиониране.

Още тогава опознах Лондон, а къщата тук ми стана любима. За щастие през следващите няколко години прекарвахме доста време в Англия. Баща ми се занимаваше все повече с благотворителна дейност в Африка, а Лондон е добър изходен пункт за този континент.

След като се ожени за Вивиан, той сякаш изгуби интерес към Лондон и към къщата. Всъщност, когато дойдоха тук за медения си месец, отседнаха в „Клариджис“, а същата година купи старата мелница в Лурмарен. Радвам се, че го направи, защото това го подтикна да припише замъка на Джак. Тогава брат ми беше изключително щастлив, направо не бе на себе си от радост.

С течение на годините „Лок Индъстрис“ се превърна в огромен конгломерат. Вече изработвахме само определен брой от ралата на Малкълм. Произвеждахме трактори и други видове селскостопански машини, както и пикапи, джипове, колички за игра на голф и автомобили тип комби.

Имахме и сектор за строителни материали, който изготвяше всичко — от врати и прозорци до подове и стени. Изработвахме и готови къщи, гаражи и хамбари. Клонът за бани правеше вани, проектирани от дизайнер, душове, тоалетни чинии и принадлежности за бани. Произвеждахме дори завеси за бани.

Основите на това разнообразие бе положил прадядо ми Колин, а дядо ми Сайръс го бе разширил много преди то да се превърне в модерен бизнес. Когато баща ми пое изцяло ръководството на компанията, следваше техните стъпки. Разбира се, преди да се отдаде на благотворителна дейност.

В течение на годините Себастиян купи няколко корпорации, които превърна в женски раздели на „Лок Индъстрис“. Те произвеждаха известни марки дрехи, бельо, трикотаж, обувки, бански костюми, облекла за спорт и почивка.

Когато преди пет години баща ми ме изпрати да работя в Лондон, едно от първите неща, които направих, бе да купя компания, специализирана в производство на козметика и в продукти за грижа за тялото. Това доведе до още няколко придобивки, но първата скоро се превърна в извънредно печеливша и това ме кара да се чувствам много горда.

Години наред смятах, че съм жена, отдала се на кариерата си, и не се бях замисляла особено за брак, макар и да имах много приятели. Но бях в Лондон едва от няколко месеца, когато се влюбих.

Томас Кампър — мой познат от бизнеса, ме запозна с брат си Джералд, с когото работеше заедно в семейната търговска банка в Ситито.

Двамата веднага си допаднахме, а чувствата ни бяха взаимни. Беше слаб, с тъмна коса и искрени сини очи. Видът му ме накара да се влюбя в него от пръв поглед. Шест месеца след първата ни среща се оженихме. Аз бях на двайсет и четири, а той — на двайсет и девет години.

Все още не съм сигурна дали майката на Джералд лейди Фюстън бе много доволна, че най-малкият й син си взе американка за съпруга, но Себастиян изцяло подкрепи съюза ни. Той хареса Джералд, нямаше нищо против краткия годежен период и като сватбен подарък ни даде къщата на Итън Скуеър. Аз бях много щастлива от това и се радвах като Джак, когато получи замъка.

Влюбих се в съпруга си по няколко причини и не на последно място заради отношението му към жените. Той не се интересува от празноглави момичета, които се чудят с какво да запълнят времето си. Предпочита жени като мен, които бяха силни, независими и бяха изградили блестяща кариера. Него, както и брат ми Джак, го привличат умните жени, които имат с какво да се похвалят.

Дълбоко в себе си съм сигурна, че независимо от любовта ми към Джералд бих си помислила дали да се омъжа за него, ако се бе възпротивил да работя. Вероятно бих се срещнала с него само няколко пъти и нещата биха стигнали дотам.

Трябваше да ходя всеки ден на работа, бе необходимо заради здравето ми и заради самочувствието ми. Изпитвах нужда да се занимавам с нещо, да върша нещо, да направя някакъв, макар и малък принос. Освен това „Лок Индъстрис“ бе в кръвта ми и изпълваше голяма част от живота ми. Винаги е било така и затова желаех компанията да е моя. Надявам се един ден това да стане.

Изведнъж осъзнах, че съм стигнала до къщата ни. Вървяла съм толкова бързо, че съм стигнала до Итън Скуеър за рекордно време. Когато пъхнах ключа в бравата и го завъртях, часовникът в антрето удари шест и половина.