Барбара Делински
Крайбрежен път (17)

Шестнадесета глава

Най-умното, което Саманта направи, беше, че започна да се приготвя много отрано. Наложи се да влиза под душа повторно, тъй като не можа да издуха косата си както трябва след първия път. Разцапа очната си линия и се наложи да се гримира отново. Макар да беше решила, че черните чорапи стоят по-изтънчено от голи крака, все още не знаеше кой сутиен да сложи, а беше време да си облича роклята.

Имаше два черни сутиена. И двата с презрамки. Ако вдигнеше ръце, а това неминуемо щеше да й се наложи, когато танцува със сто и осемдесет сантиметровия Тийг, презрамките се показваха.

Тя започна да рови в чекмеджетата на Рейчъл за сутиен без презрамки. Единственото интересно нещо, което намери, бяха боксерките на баща й и няколко фотографии в рамка. Не знаеше защо майка й ги пазеше. Рейчъл мразеше Джак. Той можеше да си говори до засиняване за лоялността, но само толкова. Те бяха разведени. Това обясняваше нещата.

Щом Саманта затвори чекмеджетата, Джак се появи на вратата.

— Всичко наред ли е? — попита той.

Изглеждаше потен и отпочинал. Очевидно беше прекарал добре в гората с любимата си дъщеря.

Не всичко е наред! — искаше й се да извика. — Майка ми е в кома, баща ми е мухльо, а аз нямам сутиен без презрамки!

— Направо е прекрасно — процеди през зъби тя, минавайки край него.

— Не ми звучи точно така — последва я той по коридора.

Тя се врътна обратно:

— Нервна съм! Така доволен ли си? Това е голяма вечер. Просто ме остави на мира.

Той вдигна ръка примирително и отстъпи назад. Дори това я вбеси. Искаше да спори. Искаше да пищи и да изпусне парата, която се събираше вътре в нея. Дори й се искаше да плаче, но за нищо на света нямаше да го направи пред него. Хоуп беше тази, която плачеше. Не и Саманта.

Освен това нямаше време да се гримира отново.

До шест часа Джак вече се беше изкъпал и бъркаше с лъжица течен крем за топене на бисквити. Повечето време на връщане от разходката бе прекарал в размисли за Рейчъл. Комата й не можеше да е на психологична основа, защото тя за нищо на света не би пропуснала бала на Саманта. Беше се чудил какво ли би направила по този повод и реши да забърка любимата й рецепта за течен крем. Хоуп нареждаше бисквитите на една чиния до купата. Едва ги сложиха в дневната, когато на вратата се позвъни.

— О, божичко! — изстена Саманта от стаята си. — Поговорете с него, не съм готова.

Джак отвори вратата на млад мъж — висок колкото него, но тъмнокос, с тъмни очи и тъмна набола брада. Е, не беше облечен в смокинг, ако Саманта се е надявала на това. Вместо плисирана риза се виждаше бяла тениска, а вместо пояс — широк кожен колан. Ожулените черни обувки, чиито върхове стърчаха под панталоните му, се сториха на Джак обикновени боти.

Окей — помисли си Джак. — Времената са се променили. Бъди в крак с тях. И протегна ръка.

— Аз съм бащата на Саманта.

В отговор стиснаха ръката му здраво, може би надменно, дори предизвикателно.

— Тийг Раниян.

Джак го покани вътре по начин, който не търпеше отказ.

— Саманта казва, че живеете в Биг Сур?

— Малко по-нагоре по улицата — каза той, отмятайки глава в посока, която би могла да бъде и север, и юг. — Как е майката на Саманта?

— В същото състояние. Благодаря, че попитахте. Тя познава ли вашите родители?

— Може би. Те държат газовата станция точно до центъра.

Джак кимна. Знаеше две газостанции там. И на двете мамеха.

Хоуп приближи с крема и бисквитите, втренчена сериозно в Тийг.

— Хей, Хоуп — каза той, — ти ли направи това? — той топна бисквита в крема и я мушна цяла в устата си. — Ммм, чудесно е!

Джак го изчака да преглътне.

— И така, какъв е планът?

— Планът ли? — попита Тийг, като чистеше ръцете си от полепнали трохички.

— За довечера.

— Не знам. Балът е на Саманта, тя е уредила нещата.

— Кога мога да я очаквам вкъщи?

Тийг изглеждаше озадачен.

— Вашите родители кога очакват да се приберете?

— По някое време утре.

— Имате предвид малките часове?

Той се замисли.

— Не…

— По-късно сутринта?

— Може би. Може би следобеда. Зависи доколко ще спим.

Джак не желаеше да чуе точно това.

— Къде ще стане спането?

Тийг вдигна рамене:

— Балът е на Саманта.

— Здрасти, Тийг — каза Саманта. Беше застанала в края на всекидневната и изглеждаше зашеметяващо, Джак я гледаше слисан. Изведнъж се ужаси.

— Хей — отвърна Тийг вместо поздрав, — готова ли си да тръгваме?

Нямаше никакво Изглеждаш страхотно, Ето това е корсаж, нито пък Вземи си от бисквитите, кремът е чуден; благодаря, Хоуп. Джак не харесваше тези боти, както и кожения колан. Имаше нещо на тениската на Тийг, което беше избеляло и не се виждаше добре. Няма значение. Тя също не му харесваше.

Той прекоси всекидневната и като направи знак на Саманта, излезе в коридора. Не спря, докато не влязоха в стаята й, като непрекъснато поглеждаше назад да види дали го следваше. О, следваше го, но никак не беше въодушевена.

— Трябва да вървя — изсъска тя.

— Много си красива — каза той и я свари неподготвена. Можеше да се закълне, че забеляза недоверие, изписано на лицето й, преди да застане нащрек.

— Така ли?

— Ех, да можеше майка ти да те види. — Дойде му наум една идея. — Чакай, ще взема фотоапарат…

Тя го стисна за рамото.

— Не, татко, моля те. Той чака.

Трябваше да се сети предварително да приготви фотоапарата.

— Наистина изглеждаш възхитително — повтори той и почувства нов прилив на ужас. Тя растеше твърде бързо. — Може ли да поговорим за вечерния час?

Погледна го, сякаш му бяха поникнали рога.

— Вечерен час?! Балът трае цяла нощ, знаеш това.

— Знаех, че ще спиш у Лидия, но това се промени. Така че ми кажи какви са плановете ти. Искам да знам къде ще бъдеш.

— Балът е в училище.

— Тази част не ме притеснява. — Започна да рови в чекмеджето на бюрото й за писалка и откъсна листче хартия от първата попаднала му под ръка тетрадка. — Ще има партита преди и след бала. Нужни са ми телефонни номера.

— Не можеш да ме проверяваш! — извика тя. — Ако се обадиш, ще умра от срам.

— Ами ако майка ти се събуди?

Това попадна в целта. Саманта остана със зяпнала уста.

Той отстъпи.

— Дай ми имена тогава, само имена — винаги можеше да направи справка за телефона. — Партито преди бала е у Джейк — Джейк Дръмър ли беше?

— Дръмбъл.

— Къде е партито след това?

— Мисля, че у Пам, но не съм сигурна. Зависи кой кога ще си тръгне от бала, дали ще искаме да хапнем нещо, какво ще ни се прави след това… Така че не знам.

Джак не биваше да оставя работата така.

— Майка ти би ли останала доволна от такъв отговор?

— Да, тя ми има доверие.

— Аз също. Само че на другите деца нямам — имаше нова идея. — Вземи моя мобифон.

— Защо? — изумено попита Сам.

— Така ще можем да осъществяваме връзка.

Саманта изглеждаше ужасена.

— Никой не носи мобифон на бала си. Освен това къде ще го сложа? Тази рокля няма джобове.

— В дамската си чантичка.

Тя вдигна нещо, в което не би могло да се побере носна кърпа.

Джак въздъхна.

— Добре, без телефон. Каква е фамилията на Пам?

Отвърна му сърдито. Едва беше започнал да я записва и тя понечи да излезе от стаята.

— Чакай! — спря я той, защото все още се чувстваше объркан.

Саманта се обърна нетърпеливо:

— Какво?

— Обади ми се, ако има някакъв проблем.

— Очакваш ли да има?

— Не — той се приближи към нея. — Просто исках да го кажа. Няма да ти определям време за прибиране. Ще разчитам на това, че знаеш какво вършиш. Но бих искал да ми се обадиш до десет утре сутринта, моля те.

— Десет? Татко!

— Саманта, ти си само на петнайсет. Моля те само за едно обаждане.

— Добре — съгласи се тя и изчезна в коридора.

Той я последва до всекидневната и пристигна точно в мига, в който тя водеше Тийг към вратата.

— Чао! — каза тя и махна неадресирано.

Преди Джак да успее да каже, че трябва да хапнат нещо солидно; преди да си отвори устата да предупреди Тийг, че ако нещо се случи, ще отговаря, вече ги нямаше.

 

 

В къщата на Джейк Дръмбъл беше истинска лудница. Саманта никога не бе виждала толкова много тийнейджъри на такова малко място, а и не всички бяха от нейното училище. Щеше да ги познава поне по физиономия. Момчетата изглеждаха с широки рамене и силни бедра, което говореше, че тренират футбол. Момичетата бяха наперени и оживени и разговаряха на малки групички.

— Познаваш ли тези хора? — попита Тийг и като грабна две бири от бара, сложи едната в ръката й.

— Смятам, че са приятелчета на Джейк от футбола — каза тя и за миг се почувства изгубена и самотна. Бе готова да даде всичко само за да зърне Лидия или Шели. — Хей, ето Пам! Пам!

Поведе Тийг през тълпата, но спираше от време на време, щом усетеше съпротивление. Обръщаше се и го виждаше да говори с едно или друго момиче. Не ги винеше. Той беше най-готиният от събралите се тук. Когато наближиха Пам, Саманта мушна ръка под лакътя му, та да няма никакво съмнение, че тази вечер Тийг принадлежеше на нея.

Поговориха и се посмяха с Пам и Джейк, после се преместиха да се посмеят и с Хедър и Дрю. Дъвчеха пуканки и пиеха бира. Тийг беше идеален кавалер, винаги знаеше кога да напълни чашата й отново и нямаше проблеми с намирането на пиене.

— Как си? — попита я той широко усмихнат, след като я бе дръпнал в един ъгъл.

Чувстваше се замаяна и свободна.

— Чудесно, партито е страхотно.

Като опря длани на стената от двете й страни, той я притисна с тялото си. Устата му беше на сантиметри от нейната.

— Бих предпочел да има по-малко хора. Много си сладка — той заличи последните сантиметри с целувка — така нежна, че всичките предишни страхове й се сториха абсурдни.

— Хареса ли ти?

— Ммм — усмихна се тя.

— Още?

Тя кимна.

Този път целувката беше по-истинска, с полуотворени уста. Саманта беше чела за това как оставаш без дъх, как някакъв огън пламва в теб, но не беше преживявала нищо такова до този момент.

Рейчъл щеше да недоволства. Тя вярваше във въздържанието, в запазването на тези неща за някой специален мъж. Но кой смееше да каже, че Тийг не беше? Имаше и такива неща като моментално харесване, да не говорим за любовта от пръв поглед. А дали Рейчъл е била девствена, когато се е омъжила за Джак? Саманта смяташе, че не. Така че кои бяха те двамата, за да я критикуват? Освен това, ако беше толкова притеснена, Рейчъл щеше да излезе от проклетата кома. Щеше да бъде на мястото си, за да дава заповеди и предупреждения, вместо да остави това на Джак. Тя щеше да изиска подробен маршрут като условие за напускане на къщата, щеше също да се обади на някои от другите родители и Саманта със сигурност щеше да обере подигравките. Ако майка й беше добре, тя със сигурност нямаше да се намира тук в този момент.

От тази мисъл главата й започна да бучи. За да заглуши бученето, тя се отдаде изцяло на целуването с Тийг, което не беше особено трудно. В този момент той хвана ръцете й, постави ги зад гърба си и притисна бедра в нейните. О, какво почувства! Когато си пое дъх, езикът му проникна в устата й. Тя се стресна и поиска да се дръпне, но нямаше накъде — стената беше зад нея. Ръцете му обхванаха лицето й и той изломоти в устата й:

— Не спирай, много е готино. Поеми езика ми!

Прав беше, наистина беше хубаво, невероятно секси.

Чувстваше се като възрастните.

Дишайки тежко, той опря чело в нейното.

— Ух, трябва да идем някъде.

Саманта едва започна да проумява какво имаше предвид Тийг и другите започнаха да напускат стаята.

— На бала — успя да каже тя.

— Не, някъде сами.

— На бала — настоя тя. За нищо на света нямаше да пропусне първия си бал. Искаше да я видят с Тийг Раниян. Двамата бяха страхотна двойка. Лидия щеше да се пукне, щом зърнеше колко добре изглеждат, да не говорим, че супер целувачите сигурно бяха и супер танцьори. Нямаше да прави нищо, преди да е танцувала с Тийг.

 

 

И тя наистина танцува. Разделиха си още една бира в джипа, докато пътуваха от къщата на Джейк до училището. Довършиха я в един тъмен ъгъл, встрани от другите. Този път, когато я целуна, тя знаеше още от самото начало какво да прави. Чувстваше се красива и силна. Единственото, което си мислеше, беше как да се забавлява. Животът беше твърде кратък, за да се тревожи заради пиенето. Виж майка й — малка работлива пчеличка, която следваше всички правила и сега лежеше в кома, защото някой, когото не познаваше, беше блъснал колата й.

Тийг се нахвърли страстно отгоре й в джипа, като държеше главата й, докато я целуваше, а после плъзна ръка към гърдите й. След дългите размисли за сутиена, тя беше взела решение да не го слага изобщо, затова сега почувства всеки сантиметър от пръстите му. Стресната, извика в устата му, но той я успокои с думи, които почти не чу, и продължи да гали и притиска гърдите й. Беше приятно, наистина приятно…

— По дяволите бала! — прошепна той.

— Не, не! — извика Саманта и се отдръпна. Той действаше прекалено бързо и малко я плашеше. Искаше й се да знае какво върши, искаше да може да се контролира. — Искам да отида.

Тя го хвана за ръката и го издърпа навън. Само след секунди той я притисна отново към джипа.

— Ти искаш да ме дразниш, Саманта.

— Не, искам да отида на бала.

— Не може ли да го направим по-късно? — попита той и като притисна гърдите й нагоре, наведе глава и започна да целува хълмчетата, които се бяха появили над деколтето й.

Това й се стори малко грубо и не толкова приятно. Искаше да му го каже, но думите не идваха. Единственото, което измисли, беше да се измъкне под него, заявявайки твърдо:

— Това е моят бал!

Изпита облекчение, че той се съгласи, макар и неохотно, и веднага забрави за неприятната случка. Това беше нейният бал. Тя беше с най-готиното момче в света и му действаше страшно възбуждащо. Какво по-хубаво от това!

Имаше и по-хубаво. С помощта на тъмночервени лампи гимнастическият салон в училище беше превърнат в нещо наистина страхотно. Всички, които познаваше, я гледаха, а Тийг беше страхотен танцьор. Не се движеше много, просто пулсираше в такта на музиката и през цялото време не откъсваше очи от нея. Тя чувстваше същия вътрешен трепет, както когато я целуваше, така че, щом започнаха бавните танци и двамата притиснаха тела, изпита истинско облекчение.

Отпусна глава на рамото му и започна да се движи в неговия ритъм, уморена и успокоена. Когато той спомена, че има нужда от чист въздух, тя не се противопостави. Излязоха навън и отидоха при джипа. Той отвори още две бири, пресуши бързо своята и й помогна с нейната. После отвори трета. През цялото време целуваше или галеше Саманта. Тя обаче го издърпа обратно в училището.

 

 

Джак и Хоуп стояха в ателието на Рейчъл сред дървените летви, който скоро щяха да се превърнат в рамки.

— Сигурен ли си, че знаеш как се прави това?

— Мога да се обзаложа, правил съм го преди — но преди доста години и не за изложба. — Тези летви трябва да бъдат нарязани според нужната дължина с онзи коничен трион. После пробиваш дупки за пирони, намазваш с лепило за дърво, зачукваш пироните, затягаш в това менгеме — той посочи към някакво тежко метално приспособление. — Елементарна работа.

— Но… как ще сложиш картината в него?

— Няма да е тази вечер. Рамката трябва да изсъхне в менгемето. После се налага върху платното и се забиват пироните.

Хоуп се усмихна.

— Фасулска работа.

— Абсолютно! — ако не станеше добре, можеше да остави правенето на рамки за Бен. — Мислех, че ще помагаш. Не е тежко, искаш ли?

Очите й казаха всичко, още преди да произнесе развълнуваното си да.

— Коя картина ще е първата?

След като огледа внимателно готовите картини, Хоуп посочи гмурците.

— Тази ми е любимата.

Джак не знаеше дали не я избра, за да му стане приятно, но нямаше намерение да спори. На него също му беше любимата картина. Когато си представеше самия себе си на онова място, се чувстваше по-близък с Рейчъл, а това беше нещо, което много му се искаше да изпита тази вечер. Мислеше, че откъсването от болницата за малко ще му се отрази добре, но се оказа, че му липсва редовното посещение. Беше се обадил по телефона. Рейчъл се намираше в същото състояние. Въпреки това се чувстваше някак притеснен.

Несъмнено това имаше нещо общо със Саманта. Не смяташе, че се е справил с проблема по най-добрия начин. Но, по дяволите, той действаше слепешком. Може би Рейчъл щеше да знае какво да каже или направи в определена ситуация. Ала това не беше сигурно. Във всички случаи щеше да се радва, ако постъпеше разумно. Едно време обсъждаха нещата — Рейчъл с право беше споделила с Катрин. Сега Джак изпитваше страшна нужда от това. Вземането на решение дали четиригодишната палавница да бъде наказана с бой по дупето или със затваряне за известно време в стаята й, нямаше нищо общо със сегашните му колебания. Дали да настоява за вечерен час, да забрани пиенето на бира, или да й говори за опасността от ранния секс. А Тийг Раниян стопроцентово беше спал с момичета. Момчето беше симпатично, твърде развито физически и твърде самоуверено, за да му липсва опит в тази област.

Джак трябваше да настои Саманта да вземе телефона.

Дали тя щеше да го използва, беше съвсем друг въпрос.

Стомахът му се сви за пръв път от няколко дни. Въздъхна дълбоко, за да се поотпусне, и сграбчи няколко летви и триона.

— Окей — каза той на Хоуп, като ги занесе на работната маса, — да видим какво можем да направим.

 

 

Саманта и Тийг напуснаха бала малко след десет и последваха Пам и Джейк в къщата на Ян Макуейн. Музиката тук беше от уредба, но имаше пица, бира и пунш, който беше невероятно сладък и приятен. Саманта започна да разпознава повече лица и не се почувства самотна, когато Тийг изчезна някъде. Но той не се забави много. Никога не се бавеше много. Винаги се връщаше и очите му блестяха, щом я видеше. Грабна я и започна да я прегръща.

Саманта беше спокойна. Изглежда, Тийг се забавляваше добре, което все нещичко говореше за отношението му към нея. Ако не я харесваше, щеше да е отегчен. Щеше да копнее да си тръгне или да стои намръщено, облегнат на някоя стена.

А той се отнасяше към нея като към нещо изключително, усмихваше й се непрекъснато, носеше й напитки, танцуваше плътно притиснат в нея, независимо от бързината на ритъма. А и не беше единственият, все повече се възбуждаше с напредването на нощта. Другите започнаха да се отпускат и да стават по-шумни с всяка изминала минута, музиката — все по-бърза, а танците — много по-диви от онези в училище. Когато масата в трапезарията бе разчистена от кутии за пица, от бутилки и консерви и се превърна в дансинг, навсякъде се понесе истеричен смях. Смехът се превърна в аплодисменти, след като една двойка скочи върху масата и започна да се разнежва. Аплодисментите преминаха в дрезгави подвиквания, когато едно момиче хвърли горната част на облеклото си, докато играеше буги.

Тийг беше прегърнал Саманта отзад и танцуваше леко в такта на музиката, притиснал тяло в нейното. Беше я обгърнал с ръце и ту гризваше нежно ухото й, ту движеше ръце и я галеше отпред, точно под гърдите. Знаеше, че се опитва да я възбужда, и й беше хубаво.

— Погледни я — прошепна възхитено той, а Саманта май не можеше да задържи вниманието си върху нищо друго. Момичето върху масата се смееше и пееше с вдигнати нагоре ръце, а голите му гърди се поклащаха в такта на музиката. Саманта можеше и да се смути, ако това се бе случило преди, но сега бе в отлично настроение, чувстваше се част от бурния купон, дори част от Тийг Раниян. Така че когато той я насочи назад и отмести с ръка някаква друга двойка, която се бе отдала на нежности, и я поведе навън, тя не се разтревожи. Чуваше музиката дори и оттук. Започнаха да танцуват в мрака, пиейки бира, притиснати плътно един в друг по начин, по който никога преди не би се осмелила да го прави. Беше толкова приятно, вълнуващо, дори опасно. Беше замаяна от смях и танци. Чувстваше се пораснала и много секси. Когато Тийг хвана ръката й и със смях я поведе към джипа, тя веднага тръгна с него.

На седалката в кабината я прегърна и придърпа към себе си. Стиснал бутилка бира, той подкара джипа.

— Накъде? — попита Саманта и се зачуди как ли Тийг успяваше да вижда, когато пред нейните очи всичко се въртеше. Но той беше по-голям, по-силен, знаеше как да се грижи за нея.

— Някъде на по-тихо — каза той. — Ти си твърде красива, за да те деля с другите.

Нямаше какво да му отговори, така че се усмихна, затвори очи и зарови лице в гърдите му, където брадата му хвърляше тъмна сянка. Това й се стори възбуждащо. Никое от другите момчета, които познаваше, не се бръснеше повече от веднъж-дваж седмично. Неговата набола брада беше наистина мъжествена.

Не бяха карали много, когато той спря джипа встрани от пътя. Загаси двигателя и светлините, отпи дълго от бутилката и я остави на пода на кабината. После се обърна към нея. Не каза нищо, просто хвана в шепи лицето й и го задържа така, докато я целуваше. Саманта усети първо вкуса на бира, после езика му, който беше по-настойчив сега, но тя го прие съвсем доброволно. Тялото й сега представляваше едно кълбо от приятни усещания, които я смущаваха, но то искаше още и още.

Тийг задържа лицето й, докато и тя се включи в целувката, после и двете му ръце се озоваха върху гърдите й. Започна не само да ги гали, но и да дразни зърната й, така че тя изпита невероятен трепет, който се разля по цялото й тяло. Изви гръб към него и й стана приятно, особено когато нещо се промени. Измина цяла минута блаженство, преди да осъзнае, че гърдите й са голи, а разтегливата й рокля — дръпната под тях. Тя ги погледна изненадано, но главата му ги скри от погледа й. Той дразнеше с ръка зърното на едната й гърда, а, устните му обхванаха другото и й стана толкова приятно, че чак се уплаши и издаде някакви звуци на протест. Беше замаяна, възбудена и объркана.

— Отпусни се — прошепна той и като се размърда, я положи назад върху седалката.

— Тийг, аз не… това не е…

— Разбира се, че е — каза той по онзи негов възбуждащ начин. Вече се настаняваше върху нея, като леко разтваряше краката й, дори плъзна ръката си там. Саманта се опита да стисне бедра, но пръстите му започнаха да се движат и й стана толкова приятно, че за миг го остави да продължи, дори започна да се движи сама, докато накрая съвсем се замая.

— Трябва… да… спрем — прошепна Саманта, опитвайки се да мисли разумно. Страшно желаеше той да продължи, но беше уплашена. Без тя да разбере как, ръката му се беше озовала под бикините й и правеше неща, които не би трябвало да прави.

— Не — каза Саманта и се опита да се измъкне изпод него, както беше направила до джипа по-рано. Но сега лежеше по гръб и с разтворени крака, тежестта му я притискаше и тя не можеше да помръдне. Бедрата му се движеха ритмично, като оставяха само толкова място, колкото ръката му да продължи да върши непозволени неща. Тя се опита да се отблъсне от раменете му, но той дишаше тежко и продължаваше. Причиняваше й болка.

— Пусни ме! — изпищя тя.

— Ще те подготвя…

— Гади ми се — извика тя и наистина беше така. Въпреки гаденето и замайването успя да докопа косата му и го дръпна силно.

— Какво, по дяволите… — изхриптя Тийг, но не можа да довърши.

Ритни го в слабините, винаги беше казвала майка й и Саманта го направи. Нямаше значение, че не можа да стане много силно, но поне го отмести достатъчно, за да се изплъзне и освободи, да дръпне вратата на джипа и да падне навън.

— Защо, по дяволите, го направи? — изкрещя Тийг през отворената врата.

Наситила се беше на музика, танци и бира, а най-вече — на Тийг Раниян. Като пооправи дрехите си, Саманта побягна. Спъна се, когато токчетата й се заплетоха в тревата, изправи се и продължи. Пробяга през малка горичка и спря чак когато започна да не й достига въздух. Беше в нечий тъмен заден двор. Изведнъж й стана много лошо и повърна обилно. Притиснала стомаха си, тя тръгна заднишком към тъмната къща, опря гръб в нея, плъзна се на земята, обърна се настрани и сви колене към корема си. Когато почувства опасност да повърне отново, започна да преглъща енергично. Дишаше едва-едва и се ослушваше непрекъснато. Не чуваше Тийг Раниян, не можеше да го види, но главата й бучеше и очите й не се задържаха на едно място достатъчно дълго, за да прецени какво вижда.

Не се въздържа и повърна отново. Веднага след това се изправи и се отдалечи от къщата. След като огледа улицата иззад едно дърво и не видя следи от джипа, започна да тича, както се надяваше, в обратна посока. Зави зад един ъгъл и седна на бордюра, за да поеме дъх, после се насили да стане и продължи да тича, докато зави зад още един ъгъл. Повърна отново и се отпусна на земята, като се молеше никой да не я забележи. Беше в населено място, но нямаше понятие къде. Главата започваше да я боли. Ако можеше да изкопае дупка, щеше да влезе в нея и да се зарови сама. Чувстваше се зле, беше объркана и уплашена.

Тръгна отново, като стискаше обувките до гърдите си и се опитваше да различи имената на улиците, но не успяваше. Зави зад един ъгъл точно когато се приближаваше някакъв джип. Веднага се сниши зад един храст, но това не беше Тийг. Продължи да върви. Зави зад друг ъгъл и отново я отмина някакъв джип. Този път не се скри, а продължи да върви, сякаш знаеше къде отива, но през цялото време се питаше накъде бързаше и какво щеше да прави. Когато същият джип я задмина за трети път, но по-бавно, започна, да й става страшно.

— Хей, бейби! — подвикна някакъв глас, който очевидно принадлежеше на по-възрастен и по-опасен от Тийг мъж. Ужасена, Саманта сви веднага в първата алея и започна да рови в чантичката си, сякаш си търсеше ключа. Когато онзи отмина, тя се измъкна оттам.

Пробяга няколко пресечки през задните дворове и излезе на пътя, за да потърси телефон. Отново й стана зле и повърна. Искаше й се да легне, само да легне и да поспи, докато майка й я пази. Но майка й лежеше в болницата в кома, а не можеше да извика Лидия след онова, което беше направила. На всичко отгоре нямаше телефон.

Ослуша се и се опита да отдели някакви шумове на кола от другите, които бушуваха в главата й. Измина още една пресечка и отново се ослуша, после тръгна в посоката, която сметна за правилна. Главата я болеше, гърдите я боляха, стомахът, краката… Погледна назад, защото й се стори, че чува камион, но пропусна някаква пукнатина в тротоара и падна на китката си. Тя също започна да я боли.

Представи си какво можеше да стане, ако тези мъже или Тийг я намереха. Представи си как обикаля цяла нощ, замръзнала в студа, изкарва до сутринта, а после не знае какво да прави.

С всяка измината минута Саманта се плашеше все повече. Искаше й се само да си е вкъщи. Започна да плаче тихо. Докато стигне до следващата пресечка, вече усещаше, че я обхваща истерия. Слава богу, разпозна името на улицата. Слава богу, измънка тя и отново започна да тича. Изминаха не повече от пет минути, когато най-после откри своя телефон. Вдигна слушалката, набра номера и зачака баща й да отговори.