Мари Ферарела
Дъщерята на сенатора (30)

Глава 30

Лудница.

Това бе най-точната дума, с която можеше да се опише онова, което ставаше около нея тази вечер. Пълна лудница. Шест етажа по-надолу, в балната зала на хотел „Екселсиор“, активистите по кампанията и поддръжниците й празнуваха, сякаш окончателните резултати вече бяха обявени и тя току-що бе спечелила мястото в Конгреса. Тук, в апартамента й, също имаше не по-малко шум и бъркотия, отколкото на карнавала в Ню Орлеан. Но независимо от броя на хората, натъпкани във всички ъгли на стаята, цялото внимание бе съсредоточено върху едно-единствено нещо — телевизионните монитори, които предаваха едновременно трите главни програми.

Всички, които означаваха нещо за Шана, бяха събрани в пищно обзаведения апартамент. Семейството, приятелите, ръководителите на кампанията й.

И Рейд.

Той не влизаше в нито една от тези категории. Бе всички тези неща, и още много повече.

През цялото време след погребението на Анабел Уитни Шана не успя да се отърве от думите на застаряващия сенатор, дори и през последните няколко трескави седмици на кампанията. Нима постъпи глупаво, като отказа предложението на Рейд? Причината бе в страха й от промените. Страхуваше се, че онова, което съществува помежду им, ще се измени при променената ситуация. Страхуваше се, че тази промяна може да й отнеме мъжа, когото обича, и да го превърне в някой непознат. Джордан също се бе превърнал в съвсем друг човек. Но не изглеждаше вероятно същото да се случи и с Рейд. Нещата между тях вървяха много добре. Но можеха да се променят, ако се оженеха. Един травмиращ опит й бе повече от достатъчен.

Но думите на Уитни продължаваха да отекват в съзнанието й. А съществуваше и фактът, че на този свят всичко се променя. Животът продължаваше. А у нея нямаше никакво съмнение, че иска да прекара останалата му част с Рейд.

Цифрите затрепкаха на екрана и върнаха вниманието й към настоящето. Нервите й се опънаха до скъсване, когато видя малката преднина, с която водеше дотук.

Но това бе само по единия канал. Застанал до нея, баща й каза, че според другите две станции води убедително срещу съперника си Едуард Чембърлейн.

— Искаш ли вече да донеса шампанското? — запита Рейд. Шана само поклати глава, без да откъсва поглед от предаването по Четвърти канал. — Та ти направо си се вдървила — той се наведе и прошепна в ухото й: — Ще трябва да се намеся.

Тя се засмя, напрежението й за миг изчезна.

— Не тук.

Вместо споменатото шампанско Рейд й подаде чаша сода. Тя я пое благодарно и отпи. Не усещаше никакъв вкус.

Шана се бе превърнала в красиво, изтощено кълбо от нерви.

— Ще победим — увери я той.

Но Рейд нямаше представа какво щеше да стане после. Напоследък Шана бе почти непрекъснато заета. Какво ли бясно темпо щеше да си наложи, когато заемеше поста? И какво щеше да бъде неговото място в живота й? Кариерата му при сенатора бе ясно очертана. Бе тук, за да предложи морална подкрепа на Шана и да редактира речите й, ако се наложи. Но отвъд това нещата не бяха ясни. Веднъж вече тя му отказа, молейки го за още малко време. Времето си вървеше, а тя не казваше нищо. Нима мълчанието също съдържаше някакво послание?

Колкото и да му се искаше да изясни нещата помежду им, нямаше намерение да й разваля вечерта. Тя имаше право да й се наслади и да се порадва.

— Не забравяй Дюи — напомни му тя по същия начин, както през нощта на определянето на кандидатите. Тогава бе спечелила, но не смееше да се надява на чудо втори път.

Рейд й се усмихна окуражително и прошепна:

— По-скоро не искам да забравя как изглеждаше миналата нощ.

Шана не каза нищо. Само хвана ръката му и пръстите й здраво стиснаха неговите. Щом той бе до нея, щеше някак да преживее тази нощ, независимо дали ще спечели или изгуби.

Погледна към близкото канапе и видя, че Джейн се е надвесила над Джесика. Момиченцето явно се опитваше да разкаже нещо забавно на сенатора Уитни. Наместо да е сънена, Джесика изглеждаше съвсем бодра, очите й бяха широко разтворени, сякаш бе попаднала в Страната на чудесата. Шана се бе чувствала по същия начин, когато за пръв път попадна в щаба на баща си в изборна нощ.

А като че и сега не се чувстваше кой знае колко по-различно.

Усмихна се, когато видя, че Уитни сложи детето на коленете си и започна да го подрусва. Джесика запляска с ръчички. Шана си спомни една друга подобна вечер, преди много години. Но тогава тя бе малкото момиченце в скута на Уитни, а косата му бе силно кестенява. Споменът я стопли.

— Е, тоя кучи син най-сетне си получи заслуженото.

Триумфалният глас на Рийна я изненада. Извърна се в мига, когато майка й хвърли на масичката някакъв вестник от Вирджиния.

— За какво говориш?

— Виж първата страница, скъпа. Винаги чети заглавията, ако не нещо друго — Рийна погледна дъщеря си. Но този път тонът й не беше критичен, само леко развълнуван. — Така винаги ще изглеждаш много информирана.

Шана хвърли поглед към едрите букви.

„КОНГРЕСМЕН ПРИВЛЕЧЕН ПОД ОТГОВОРНОСТ“

„ДЖОРДАН КАЛХУУН ИЗОБЛИЧЕН В КОРУПЦИЯ“

Рийна се усмихна, а Шана смаяно вдигна очи към майка си. В изражението й имаше недвусмислено отмъстително задоволство.

— Крайно време бе да си го получи.

Нещо в начина, по който го каза, неочаквано изпълни Шана с подозрение. Алената усмивка бе малко прекалено самодоволна. И защо майка й си бе направила труда да купува някакъв вестник от Вирджиния? Защо Рийна изобщо все още се интересуваше от Джордан?

— Мамо, ти нямаш нищо общо, нали?

Рийна погледна единственото си дете и сложи ръката с яркия маникюр на гърдите си, самата оскърбена невинност.

— Аз ли? Министерството на правосъдието го разследваше! Нима изглеждам като негов служител? — после пищните алени устни леко се изкривиха. — Разбира се, аз познавам някои хора в министерството. Но от друга страна — въздъхна уморено тя, докато се отдалечаваше към някого, когото бе забелязала в помещението, — аз познавам хора навсякъде.

По някакъв начин, кой знае как, майка й бе дала ход на нещата. Прошепната дума някъде, изпуснат намек другаде. Шана все още нямаше никаква представа докъде се простираха връзките на Рийна изобщо. Също както в Холивуд повечето сделки се сключваха на коктейлите, а не в студиата и офисите, така и на приемите във Вашингтон се вършеше много повече работа, отколкото в залите на Сената.

Рейд взе вестника и прочете заглавието. Поклати глава и отново го пусна на масата. В погледа, с който проследи Рийна, имаше нещо подобно на възхищение.

— Не си пожелавам тя да ми има зъб. Наистина ли мислиш, че има нещо общо?

Шана кимна.

— Не „мисля“. А знам. Знам на какво е способна мама.

Погледна към снимката на Джордан, заобиколен от адвокатите си. Но в душата й нямаше съчувствие. Нито тъга за онова, което го бе сполетяло, нито спомени, които да я умилостивят. Както бе казала и майка й, той си бе получил заслуженото. Шана не би му сторила каквото и да било. Не беше в стила й. Но дълбоко в себе си се гордееше с майка си.

— Не мога да кажа, че съжалявам.

 

 

Вечерта се влачеше, минутите течаха бавно, въпреки трескавото вълнение наоколо. Мина още час и половина, преди мъчението да свърши. Стомахът на Шана толкова се бе свил, че не можеше да смели дори единствения сандвич, който бе хапнала този ден. Влезе в банята и наплиска лицето си, за да се поободри. Когато излезе, Рейд сграбчи ръката й и я притисна към себе си, преди който и да било друг да успее да привлече вниманието й.

— Чак толкова ли ти липсвах? — изненада се тя.

— Както винаги — по усмивката му позна, че има нещо ново.

— Какво? Какво? — нямаше никакво настроение за закачки. Напрежението напълно бе съсипало нервите й.

Той сложи ръце на раменете й и я обърна към най-близкото огледало.

— Втори канал те обяви за победител.

Едва успя да си поеме дъх. Шумът наоколо стана оглушителен. Ръката й се притисна към присвития стомах. Извърна се към Рейд:

— Та нали е само девет и половина?

Той погледна часовника си.

— Девет и двадесет и девет — нима тя не разбираше смисъла думите му? — Времето няма нищо общо — кимна към монитора, където цифрите все още проблясваха. — Ти постигна внушителна победа.

Шана се опита да не избързва.

— Ами другите канали?

Баща й се приближи, широко усмихнат. Дорийн й замаха с ръка от другия край на стаята. Ръководителката на кампанията й сочеше към монитора пред себе си и показваше знака на победата.

— Седми канал предаде, че ти печелиш мястото — съобщи сенаторът Брейди на дъщеря си. — Шана — той сдържано я прегърна. Не бе свикнал да показва чувствата си. — Никога не съм се гордял повече с теб.

— Още нищо не съм направила — отвърна нервно Шана. — Ще си прав да се гордееш с мен, когато действително постигна нещо.

Рейд въздъхна.

— Все още ли не си разбрала какво искаш?

В тона му имаше нещо, което я разтревожи. Някакво раздразнение. Искаше да го попита какво има, когато Дорийн мушна телефонната слушалка в ръката й.

— Чембърлейн е. Предполагам, че иска да отстъпи.

Онемяла, Шана взе слушалката и изслуша как строгият му грубоват глас й честити „успешния финал на кампанията“. Поздравлението беше съвсем формално. Шана знаеше, че Чембърлейн я смята за парвеню и натрапница. И все пак, протоколът трябваше да бъде спазен.

— Благодаря, Едуард. Това бе достойно състезание. Ти не си човек, който лесно може да бъде победен.

Той кратко й благодари и връзката прекъсна.

Шана върна телефона на Дорийн.

— Победихме — изрече думата, но все още й бе трудно да повярва.

Еуфорията започна постепенно да я завладява. Тя тръгна от стъпалата й, нагоре по глезените, към коленете и цялото й тяло като сянка, която те обгръща сантиметър по сантиметър.

— Спечелихме — извърна се тя към Рейд, разтреперана.

— Наистина спечелихме!

Отвсякъде се вдигаха наздравици, ехтяха поздравления, хората се прегръщаха, споделяйки триумфа на Шана. Баща й я целуна по бузата, няколко души я прегърнаха, тя едва успяваше да различи думите им.

Рейд изчака първоначалният фурор да се успокои донякъде. Когато ставаше дума за Шана, той не искаше да е част от тълпата.

— Позволено ли е на един член на екипа на сенатора Брейди да целуне публично една дама от Конгреса? — той я грабна и я притисна до себе си.

Шана потъна в ласкавите му великолепни зелени очи.

— Най-добре ще е да го направи!

— Ей, вие двамата, отложете за малко по-късно — Дорийн се вмъкна между тях. — Долу има цяла зала с хора, които чакат да чуят новината — Ликуваща, тя прегърна Шана и я повлече към вратата.

Шана погледна през рамо към Рейд и изведнъж всичко й стана ясно. Да, беше чудесно. Това бе всичко, за което бе мечтала, но то не означаваше нищо без него. Взе решението си, надявайки се, че все още не е късно.

— Не, чакай — дръпна се тя от ръката на Дорийн. — Дай ми само минутка, моля те.

Жената измери Рейд с поглед, но излезе в предверието.

Шана изчака всички хора от апартамента да слязат долу в балната зала. Останаха само родителите й и Джейн с детето, но те бяха в другия край на помещението.

Внезапно изплашена, че се е колебала прекалено дълго, тя изрече почти шепнешком:

— Предложението ти все още ли е в сила?

Рейд не бе сигурен, че я е разбрал. Не искаше да си прави прибързани заключения.

— Кое предложение?

Твърде късно беше. Тя се помъчи да преглътне разочарованието.

— Онова, което ми направи на поляната — защо й трябваше толкова време, за да се вразуми? — Там, във Вирджиния.

Нямаше нужда от повече обяснения. Но защо изглеждаше така сломена?

— Винаги ще бъде.

Шана го изгледа смаяно. Значи не беше късно. Не беше! Всичко беше наред! Тя се усмихна, без изобщо да забелязва сълзите, които рукнаха по бузите й. Но когато пристъпи към Рейд, Дорийн я задърпа към асансьора.

— Идвай най-сетне — настоя тя.

— Донеси детето, моля те! — викна Шана към Рейд, без да е сигурна, че я чува.

Червените, бели и сини балони бяха навсякъде, с еднакви ленти, закрепени помежду им. Смехът избухваше също толкова лесно както шампанското. В едната страна на балната зала имаше нещо като сцена с подиум в средата. Разтреперана, Шана изкачи двете стъпала до него, бузите й горяха, цялата бе напрегната до пръсване. Когато се приближи до микрофона, аплодисментите станаха оглушителни.

— Почакайте — протегна ръце тя, за да ги успокои. — Както казах на баща ми, когато ми честити, все още не съм направила нищо. Запазете овациите си за после — опита се да потисне желанието си да избухне в радостни сълзи. — Точно сега овациите са само за вас.

Шана погледна към морето от лица. Толкова много хора, които дори не познаваше, толкова хора, които безкористно й бяха помагали, защото вярваха в нея.

— Защото ако не бяхте вие, вашият неимоверен труд, вашата преданост и времето, което ми посветихте, сега аз нямаше да бъда тук.

Докато изчакваше поредната вълна аплодисменти да стихне, тя видя Рейд да влиза от страничната врата, със заспалата Джесика на ръце. Любовта нахлу в нея и Шана поблагодари на съдбата за този втори шанс.

Очите им се срещнаха и вече не се отделиха, докато Рейд бавно си проправяше път към нея.

— Обещавам да се опитам да осъществя в живота всички свои предизборни намерения. И да не обещавам и занапред нищо, което не мога да изпълня. Надявам се да оправдая вашето доверие — Шана се усмихна и протегна ръка към Рейд. Зад нея бяха ръководителите на кампанията й. Пред нея бе целият свят.

— Днес се чувствам много смирена, много горда и много щастлива. След нощта, когато се роди дъщеря ми, това е най-щастливата нощ в живота ми — тя си пое дълбоко дъх, когато Рейд застана до нея с Джесика. — И не само защото вие ме избрахте за свой представител, макар и това да е доста главозамайващо за жена, която до преди три години не разполагаше с по-сериозна служебна препоръка от тази, че е подслушвала политическите спорове в кабинета на баща си.

Преглъщайки сълзите си, Шана спря очи на предната редица, където баща й и майка й стояха заедно. Ръката на сенатора бе на раменете на Рийна и двамата се усмихваха. Шана никога не бе усещала родителите си така близо до себе си, както сега. Би могла да се закълне, че в очите на майка й имаше истински сълзи, но можеше да е и от осветлението. Тя зачака шумът и смеховете да утихнат.

— Както вече казах, това е най-щастливата нощ в живота ми; не само защото вие ме избрахте, а и защото един прекрасен мъж, който е напълно наясно с всичките ми капризи и недостатъци, все още иска да се омъжа за него.

Извърна се и погледна човека, когото обичаше, и който бе помогнал на детето й да се роди.

— Отговорът е „да“, Рейд — тя снижи глас, но тъй като все още бе до микрофона, шепотът й прозвуча в залата. — Да.

Всичко друго, което би могла да каже, щеше да потъне в ликуването на тълпата. Балоните бяха пуснати и попадаха по пода на залата като пъстри дъждовни капки.

Шана отстъпи назад на подиума и промълви:

— Искам да ме целунеш тъй както ми обеща, моля те.

Рейд подаде спящото дете на Джейн. Поради шума той по-скоро прочете думите на Шана върху устните й, отколкото ги чу. Нямаше нужда от повече обяснения. Бе твърде зает да я целува, докато балоните и поздравленията валяха около тях.