Мари Ферарела
Дъщерята на сенатора (28)

Глава 28

— Мамо, къде си?

Изплашеният вик на Джесика отекна в сенките на апартамента. Адреналинът бликна във вените на Шана. Детето! Трябваше да иде при детето си.

— Идвам, Джесика, мама идва!

Джордан, сгърчен на килима, успя да хване глезена й, когато тя се обърна по посока на вика. Шана изгуби равновесие и политна напред. Челото й се блъсна в страничната облегалка на канапето. Макар и тапицирана, тя бе доста твърда. Ударът бе доста силен, зъбите й изтракаха и тя прехапа език. Усети вкус на кръв.

— Да те вземат дяволите! — гласът на Джордан бе заплашителен. — Ще стоиш тук — сграбчи я, докато тя отчаяно се опитваше да му се изплъзне. В другата стая Джесика продължаваше да я вика. Джордан сякаш нищо не чуваше. — Какво, значи вече си го получаваш редовно от някой друг, а?

Макар и да го дращеше и блъскаше, тя не успяваше да го отблъсне. Джордан я затисна под себе си.

— Госпожа моралистката вече има с кого да се чука, а? И затова не ме иска.

Дъхът му пареше лицето й, тя яростно се опитваше да го избегне.

— Не искам, защото ме отвращаваш, Джордан. Пусни ме!

Блъсна го, но той се стовари върху нея с цялата си тежест. Фенерчето в джоба се заби в бедрото й. За момент Шана спря да се бори, за да повярва той, че е спряла да се съпротивлява. После мушна ръка в джоба си.

Джордан се подпря на две ръце и се надигна.

— Добре че най-сетне се вразуми — гласът му бе зъл и триумфиращ. — Знаех, че няма да устоиш.

Шана замахна с всичка сила и го удари с фенерчето по главата, раздирайки слепоочието му. Джордан изкрещя, зашеметен от удара, и падна назад.

Тя скочи на крака в същия миг, когато външната врата се отвори с трясък. Светлината от фенерчето на човека, застанал на входа, я заслепи, но тя хукна нататък.

Ридание се изтръгна от нея, когато видя лицето му.

— Рейд!

Той освети фигурата, просната на пода.

— Какво става тук, по дяволите?

Джордан докосна слепоочието си. Пръстите му лепнеха. Кръв. Гневът се надигна в него, но той успя да се овладее. Знаеше, че трябва да действа спокойно в присъствието на тези двамата. Извади носната си кърпа и я сложи върху раната. В погледа, който отправи към Рейд, нямаше нищо друго, освен презрение.

— Нищо особено. Едно малко недоразумение — отвърна той. — Това ли е причината? — обърна се той към Шана. — Затова ли ме отблъскваш?

Всичко в нея трепереше. Усещаше, че всеки момент тялото й ще се разтресе спазматично. Несъзнателно се притисна към Рейд, опитвайки се да се успокои.

— Нашите отношения приключиха преди три години, Джордан. Рейд няма нищо общо — тя се принуди да погледне човека, когото някога бе обичала. — Причината е единствено в теб.

Джордан все още не бе убеден. Никога жена не го бе отблъсквала. Сигурно имаше и нещо друго. Той се изправи.

— Съчинителят на речи срещу заплащане, а? — обърна се към Рейд. — Как си, Кинкенън? Затова ли ме напусна? — той презрително махна към Шана. — За да се пробваш при нея? Лесна плячка, нали?

Без да се поколебае нито миг, Рейд пусна фенерчето и удари Джордан в лицето. Лъчът описа дъга по стената и тавана и то падна на пода. Джордан се свлече почти в същия момент.

Рейд разтри кокалчетата на ръката си, преди отново да вдигне фенерчето. Усещаше ги като смазани. Дори не погледна за втори път изпадналия в безсъзнание.

— На кино това винаги изглежда съвсем лесно.

Все още разтреперана, Шана въздъхна облекчено. Детето продължаваше да я вика.

— Трябва да ида при Джесика — вдигна окървавеното фенерче, послужило й за оръжие, и си освети пътя с него. Точно тогава лампите отново светнаха.

— Идвам, бебчо! — викна тя още от хола.

Светлината подейства успокояващо на Джесика. Тя погледна учудено майка си.

— Гласове, мамо, Джеси чува гласове.

Не биваше да показва тревогата си пред детето. Страхът, разрушението и хаосът бяха неща, от които съзнанието на Джесика трябваше да се пази. Тя бавно я зави отново с одеялото.

— Сънувало си, миличко. Сигурно си сънувало.

Джесика огледа стаята, но очите й вече се затваряха.

— Светлинката — прозя се тя и посочи към лампата.

— Тя за малко угасна — усмихна й се Шана. — Но после пак светна. Сега всичко е наред — гласът й бе тих, успокояващ. Джесика почти заспиваше. — Вълшебната лампичка ще те пази, а „господин Рейд“ ще ти прави компания — тя сложи зайчето до момиченцето. — Аз ще съм в другата стая, миличка, защото трябва да говоря с един човек — допря устни до челцето на Джесика. — Приятни сънища, миличко.

После леко се измъкна от стаята на дъщеря си. Сърцето й все още се блъскаше в гърдите. Погледна дрехите си. Джордан бе успял да разкъса полата й, докато се опитваше да я свали. Покри лицето си с ръце, за да потисне надигналото се в гърлото й ридание.

Не го прави. Само не го прави.

Овладявайки се в някаква степен, Шана се върна в дневната. Джордан все още лежеше в безсъзнание. Погледна Рейд.

— Какво ще правим с него?

Той знаеше какво би направил, но щеше да има последствия. Ръката му я обгърна. Шана бе пребледняла като платно. Веднага забеляза скъсаната пола и гневът отново го заля.

— Иска ми се да го ликвидирам, но за репутацията ти няма да е добре авторът на речите на баща ти да убие бившия ти съпруг — той го огледа преценяващо. — Ще го натоварим в някое такси — заради нея Рейд си наложи да говори спокойно. — Какво искаше?

Шана притвори очи, чудейки се дали споменът за тази вечер някой ден ще се изличи от паметта й.

— Искаше да започнем оттам, докъдето бяхме стигнали.

Рейд не виждаше логиката.

— И защо? Защо е дошъл чак сега, а не по-рано? — усети, че Шана трепери и ръката му я притисна здраво.

— Нямам представа — тя го погледна. Имаше нещо, което трябваше да изяснят. Веднага, иначе изобщо нямаше да се успокои. — Какво искаше да каже той, Рейд?

Рейд не я разбра.

— Как какво искаше да каже?

Шана се отдръпна, обзета от някакъв хлад.

— Като каза, че си напуснал работата си при него, за да се „пробваш“ при мен? — съмнението я прободе и тя заразтрива ръце, мъчейки се да прогони неочаквания студ. — Да не би да го удари, за да замълчи?

Очите на Рейд опасно потъмняха, но той не се приближи.

— Трябва ли да питаш?

Тя цялата се тресеше и вече не знаеше какво да мисли. Искаше да бъде напълно сигурна. Джордан внезапно се бе появил в живота й и всичко се обърна с главата надолу.

— Да, мисля, че трябва.

— Казах ти, че нямам никакви политически амбиции — гласът на Рейд бе напълно овладян.

— Но аз съм и много богата — напомни му тя. Проклятието щеше да я преследва цял живот и никога нямаше да знае дали хората харесват самата нея или семейството и парите й.

В един кратък миг търпението му изневери. Рейд понечи да я сграбчи и да я разтърси, за да дойде най-сетне умът в главата й. Но не направи нищо, а само я задържа в ръцете си.

— Молил ли съм те някога за нещо? Някога? — повтори той грубо.

Тя стисна здраво треперещите си устни. Кажи ми, че греша, Рейд. Кажи ми, че греша! Искам да съм сгрешила.

— Може и да си от по-търпеливите.

Той я погледна, наранен, ядосан.

— Шана, ако наистина мислиш така, всичко, което се е случило между нас, няма никакъв смисъл — пусна я и се извърна настрана.

Болката я прониза. Инсинуациите на Джордан бяха докоснали един оголен нерв, разчовъркали бяха раната, която никога не бе зараствала. Но ако Рейд не искаше да крие нищо, защо не й бе казал за Джордан? Знаеше, че е била омъжена за него.

— Защо никога не си ми споменавал, че си работил при него?

— Това бяха само няколко месеца и не държах да използвам точно тях като препоръка. Напуснах, защото не ми харесваха нещата, които ставаха там — той махна с ръка към сгърчената фигура на пода. — Той е паразит, абсолютен нагаждач. Не бих могъл да пиша речи за човек като него, защото те щяха да бъдат само празни думи, предназначени да заблуждават хората да гласуват за него. Не съм създаден за тази работа — той потърси в погледа й жената, която обичаше. — Мислех, че вече си го разбрала.

Сълзи нахлуха в очите й. Да, действително го бе разбрала. Прокара ръка в косите си, като дишаше учестено.

— Съжалявам. Но той ми причини такъв шок.

Това бе всичко, което Рейд искаше да чуе. Само една дума на извинение и цялата обида бе заличена. Взе я в ръце и просто я задържа до себе си, опитвайки се да я успокои със самото си присъствие.

— Ш-шт, всичко е наред — погали косата й. — Няма да му позволя да те оскърбява.

— Колко трогателно.

И двамата се сепнаха от гласа на Джордан. Той бе седнал на пода и разтъркваше челюстта си. По дяволите, утре заран сигурно целият щеше да е в синини.

— Е, сега, след като и двамата сме я пробвали, знаем, че не е кой знае какво, нали? — той понечи да се изправи. — Когато ти омръзне, можеш да ми се обадиш.

Джордан не бе очаквал удара, който отново го прикова към стената. Дъхът със свистене изскочи от гърдите му, гръбнакът му се сблъска с твърдата повърхност. Рейд го гледаше втренчено, лицето му бе само на сантиметри от неговото. Джордан никога в живота си не бе виждал такава омраза и се сви вътрешно. Нямаше къде да избяга.

Рейд не искаше нищо друго, освен да го довърши. И то бавно.

— Никога вече няма да я докоснеш с калните си ръце. Никога. Ясен ли съм?

Джордан бе от хората, които оцеляват. Въпреки лошия си жребий, той винаги бе оцелявал, по някакъв начин щеше да го направи и сега. И преди го бяха заплашвали.

— Искаш да оставя кокошчицата със златните яйца на теб, а? По-умен си бил, отколкото изглеждаш.

Рейд стисна врата му и в очите на Джордан нахлу паника.

— Ако само още веднъж посмееш да я погледнеш, ще те попилея на толкова малки парченца, че никой няма да знае как да те събере.

Лицето на Джордан почервеня ужасно, докато се мъчеше да махне ръцете на Рейд от гърлото си. Вече не можеше да си поема въздух.

„Още малко — помисли си Рейд. — Само още малко.“

— Рейд, Рейд, ще го удушиш! — задърпа ръката му Шана. Но не успя да я отмести. Връхлетяха я нови страхове. Не можеше да го остави да убие Джордан. Целият живот на Рейд щеше да бъде съсипан. И то заради нея. — Рейд, моля те, не си заслужава! Той просто не го заслужава.

Разумът му постепенно се върна.

— Така е. Права си. Не го заслужава — показа вратата на Джордан. — Изчезвай, преди да съм променил решението си.

Джордан се подпря на рамката. Разтри гърлото си, докато с усилие си поемаше въздух.

— Бих могъл да наредя да те арестуват, Кинкенън — успя да каже най-сетне.

Рейд знаеше, че думата на Джордан ще бъде сложена на везните заедно с неговата и на Шана. На Шана щяха да повярват, но скандалът щеше да й навреди.

— Не вярвам да искаш подробностите от твоя опит за изнасилване да се появят в сутрешните вестници? — запита злонамерено Рейд.

Джордан отстъпи, но както винаги се постара да си придаде наперен вид. Изправи рамене.

— Сигурно е от речите, които пишеш напоследък, фантазията ти съвсем се е развинтила.

Раменете го боляха там, където се бе ударил в пода, челюстта и слепоочието му пулсираха, но той успя да оправи вратовръзката си. С усилие взе шлифера си и го метна през ръка.

— Май че трябваше да се опитам да те задържа при себе си. С малко повече пари, а?

— Ние всички правим грешки, Калхуун — Рейд явно имаше предвид работата си при него. — Твоята бе, че дойде тук. Дано вече не се повтаря. Никога.

Джордан отправи на Рейд последен презрителен поглед от вече отворената врата, после се извърна към Шана.

— Е, ти най-сетне намери своя рицар в блестяща броня, Шана. Колко жалко, че е трябвало да принизиш изискванията си, за да стане.

— Те не биха могли да бъдат по-ниски, отколкото при теб — с тези думи тя затръшна вратата в лицето му. Обърна се и се хвърли в ръцете на Рейд.