Мари Ферарела
Дъщерята на сенатора (26)

Глава 26

Ако имаше навика да си гризе ноктите, Шана със сигурност вече щеше да е останала без нито един. Щяха да са заминали всичките още преди един час.

Но тъй както стояха нещата, трябваше да спре най-сетне да хапе долната си устна, докато гледаше новините на големия екран на телевизора.

На малката масичка пред нея имаше чаша диетична сода, ледът в която отдавна се бе стопил.

— Стига си се притеснявала. Ти водиш — увери я Рейд.

Изрече думите съвсем в ухото й, за да го чуе въпреки оглушителния шум в хотелския апартамент. Той бе препълнен от доброволци на „Брейди за Конгреса“. Всички се бяха събрали в очакване на резултатите от своя няколкомесечен труд, нетърпеливи да узнаят дали са се блъскали за нищо или пък целта вече е само на една крачка. Победата сега би означавала още дълги изтощителни месеци на агитация, безброй кампанийни изяви, среднощно чертане на стратегии, митинги и събрания, и всичко само с оглед на голямата победа през ноември.

Оптимизмът и надеждата се носеха във въздуха. Всички усещаха, че са подкрепяли победител.

Всички, освен Шана.

Без да отмества очи от екрана, тя отвърна на Рейд:

— Според безсмъртните думи на йогата Берра „Едно нещо не е свършило, преди да свърши.“ — тя хвана ръката на Рейд, който се отпусна на канапето до нея и я стисна за кураж. — Помниш ли онова заглавие във вестника „Дюи побеждава“?

Рейд се наведе още по-близо. Искаше му се двамата да са сами в някоя стая и да чакат резултатите. Но тя не принадлежеше единствено на него, а в известен смисъл на всеки от хората наоколо, и той знаеше, че трябва да я дели с тях.

Той леко я подуши. Бе сложила някакъв нов парфюм, нещо леко, въздушно и невероятно прелъстително.

— Дюи едва ли мирише като пролет.

Тя се разсмя, напрежението за миг я напусна.

— За щастие, иначе госпожа Дюи би станала ужасно подозрителна.

Сенаторът Брейди си проправи път през тълпата и се присъедини към тях. Ръкува се с Рейд, но очите му бяха отправени към Шана. Изглеждаше доста напрегната. Той си спомни първите си избори. Струваше му се, че тогава ходи на два пъти в ада и се връща обратно, докато чакаше резултатите.

— Как си?

Шана се надигна бързо, пренебрегвайки статистиките за резултатите от местните избори в първия окръг.

— Татко, ти дойде!

Той я прегърна, като му се искаше да направи нещо, за да й стане малко по-леко.

— Как си могла да допуснеш, че няма да го направя? Не бих пропуснал първите избори на дъщеря си за нищо на света — пусна я и отстъпи назад. По пътя насам бе слушал по радиото информациите за развоя на събитията. — Майка ти също ще дойде. Не се безпокой, според последните проучвания имаш голяма преднина.

Проучванията невинаги бяха точни, нито пък окончателни.

— Според някои проучвания — поправи го тя. — Пит Фелоус е този, който ще победи — тя кимна към мъжа, чието лице току-що се бе появило върху екрана.

По мнението на сенатора човекът приличаше на застаряващ бойскаут. Той с лекота го отхвърли.

— Фелоус е прекалено мазен, за да вдъхнови избирателите.

— Той е умен и стабилен и има зад гърба си няколко големи съюза.

Отначало Шана се бе впуснала в играта без съвсем ясна представа с кого се състезава. И тримата други кандидати бяха юристи. Единият в момента преподаваше в университета. Другите двама се кандидатираха за втори път, след като предишния бяха изгубили.

Тя отново погледна към екрана и пак захапа крайчеца на устната си.

— Ти ще победиш — увери я Брейди и стисна ръката й. — Моля те да ме извиниш сега, след малко ще се върна. Трябва да се видя с някои хора — той потъна в навалицата, оставяйки ги сами в препълнената стая.

Шана отново се съсредоточи в телевизионното предаване. Продължаваше да хапе устната си. Рейд сложи пръста си там, за да я накара да престане.

— Ако продължаваш така, устните ти ще са прекалено подути, за да произнесеш победното си слово пред журналистите — той се усмихна неодобрително. — Ако тъй или иначе трябва да са подути, позволи ми поне аз да се занимая с тях.

Една част от нея пожела да приеме думите му буквално и просто да избяга от всичко това. Но знаеше, че е невъзможно. А не би го направила, дори и да не беше. Залогът бе прекалено голям, прекалено много хора бяха замесени. И тя искаше да победи. Много повече, отколкото си бе давала сметка отначало.

Отпусна се на канапето, тялото й бе толкова напрегнато, че почти не го чувстваше. Статистиките за един друг окръг се появиха върху монитора.

— По-късно.

Имаше прекалено много хора, за да си позволи да я прегърне така, както му се искаше.

— Това обещание ли е?

Шана го погледна унесено. Та тя нищо не бе обещавала.

Или напротив?

— Какво?

Рейд разбра, че е прекалено затормозена, за да следи разговора им. Имаше нужда от пауза, макар и малка. Той седна отново до нея, гласът му бе тих, убеждаващ.

— Защо не си позволиш няколко свободни дни, когато спечелиш първичните избори? Аз също ще дойда и…

Как изобщо можеше да си го помисли?

— Рейд, няма да стане. Тогава нещата ще са по-трескави от всякога.

— Точно това казвам и аз — единственото, което сега бе в състояние да направи, за да успокои желанието си по нея, бе да си я представи в леглото довечера — топла, мека, отдаваща се. Тялото му се напрегна болезнено. — Избягай за малко и се опитай да събереш сили за голямата битка, която предстои.

Тя разчете съвсем точно мислите му и се разсмя.

— Да събера сили? — повтори тя. — С теб?

— Просто ми хрумна.

Изкушението бе голямо, макар че едва ли бе разумно точно сега. Но и се струваше, че от месеци нямаха никакво време за себе си. Не искаше да погуби онова, което съществуваше помежду им.

— Ако избягам с теб, няма да ми останат никакви сили за кампанията, когато се върна.

Едва ли имаше нещо, което Рейд да иска повече на този свят от това да замине с нея някъде, поне за малко. Навсякъде, където бяха ходили досега, тя развиваше толкова трескава дейност, че просто нямаха време да се усетят като любовници.

— Ще бъде изненада — той извади най-големия си коз. — Всъщност, смятах и тримата да заминем.

Тя присви очи.

— Моля?

Той се ухили.

— Ами ти, аз и Джесика.

Прозвуча й много мило и макар да знаеше, че нещата няма да са вечни, си позволи да се наслади на мига.

— Като семейство.

Това бе крайната му цел. Да станат семейство.

— Точно като семейство.

Шана се разкъсваше между сърцето и разума си.

— Не знам.

Това не бе отговорът, който беше очаквал. Обхвана го чувство на безпомощност, но не биваше да го показва точно сега.

— А аз знам. Вече решихме.

Зачуди се дали да се ядоса или да се радва на начина, по който той се налагаше. Случваше се за първи път. Иначе Рейд винаги я третираше като равна. Нито веднъж по време на цялата кампания не бе показал комплекси по отношение на това, че всички прожектори бяха съсредоточени само в нея.

— А моето мнение изобщо ли не е от значение?

— Само ако кажеш онова, което искам да чуя.

Премести се още по-близо, защото шумът наоколо нарастваше.

— Следващата седмица ще си направим един тридневен уикенд. Можеш да спреш за малко. Направи го, Шана — молеше я той, гласът му бе едновременно прелъстителен и развълнуван. — Независимо дали ще спечелиш или ще загубиш, имаш нужда от почивка. А ако загубиш тази вечер, аз ще ти помогна да излекуваш раните си — очите му интимно се плъзнаха по тялото й. — И каквото още там трябва да бъде лекувано. А ако спечелиш, ще ти подготвя страхотна победна реч — погледна я закачливо, очите му бяха пълни с опасни намеци. — Но само ако ме вдъхновиш.

Тя вече се виждаше сама с него в някоя далечна хижа. Звучеше превъзходно. И изведнъж вече не искаше нищо друго. По дяволите предпазливостта!

— Страхотно се пазариш, Рейд Кинкенън.

Той небрежно сви рамене.

— Не обичам да губя.

Шана хвърли поглед към екрана, където се появиха нови цифри.

— Нито пък аз. Окей, този път спечели.

Дорийн избута настрана няколко души, за да стигне до тях.

— Шана! — викна тя развълнувано. — Втори канал току-що те обяви за победител въз основа на два процента от извадката!

Еуфория заля Шана, но тя се опита с всички сили да я овладее.

— Да се надяваме, че и другите деветдесет и осем процента са на същото мнение.

— Ето ни, идваме, Чембърлейн! — Дорийн потри кокалестите си ръце, споменавайки името на водача на другата листа. Тя широко се усмихна на Шана.

— Ти направо ще го съсипеш.

— Не бързай да се радваш, Дорийн — сърцето й трепна, когато видя собственото си изображение на екрана. Засега нещата вървяха добре. — Най-важното е да спечелим първия път, нали знаеш?

В гласа на Дорийн нямаше и капчица съмнение.

— Ще спечелим, сладурче, наистина ще спечелим.

 

 

— Е, госпожо кандидат, как се чувствате като победител в първичните избори?

Рейд забоде едно диво цвете в косите й. Верни на думата си, те бяха заминали заедно. За три идилични дни се скриха в една вила, която Рейд нае от един приятел, и се престориха, че останалият свят не съществува.

Седяха на една поляна. Пред тях, докъдето стигаше погледът, тревата се стелеше на големи зелени вълни под пролетния вятър. На Шана й се струваше, че ако небето е само още малко по-синьо, очите ще я заболят. Рейд се бе облегнал на едно дърво, краката му образуваха нещо като скоба около тялото й. Тя унесено се отпусна на рамото му. На няколко крачки от тях Джесика береше глухарчета, белите им пухкави главички се разлитаха от вятъра в същия миг, в който ги откъснеше с пълничките си ръчички.

Шана не помнеше някога да се е чувствала толкова щастлива и спокойна.

— Чудесно е — каза с въздишка тя. — Ти си чудесен — сгуши се в него, наслаждавайки се на топлината му, на самото му присъствие. Опита се да ги поеме и да ги съхрани в себе си.

Почивката им щеше да продължи само още един ден. Времето, което прекараха заедно, бе великолепно и тя щеше да запази спомена завинаги. Но всичко бе толкова кратко. Във вторник започваше кампанията й, от която зависеха много хора.

Рейд си играеше с косата й, спомняше си как тя изглеждаше миналата вечер, когато сиянието на огъня в камината стопляше кожата й. Дори само тази представа бе достатъчна да го накара да я пожелае отново. Знаеше, че никога няма да се умори да я люби.

— Чудесно е и винаги може да продължи.

Тя се надигна на лакът и го погледна изненадано.

— Да не би да ме молиш да се откажа от кампанията?

Дори не би си го представил!

— Не, моля те да се омъжиш за мен.

Винаги се бе страхувала от този момент. Мисълта често минаваше през ума й, но всеки път сърцето й се свиваше от страх. Страх, който изместваше всичко друго.

— Рейд, аз…

Колебанието й го нарани.

— Да не би да имаш по-добро предложение? — запита той сухо.

— Не, не говори глупости — Шана се надигна, обгърна коленете си и погледна към Джесика. Момиченцето гонеше пеперудите. Тя прокара език по устните си. — Само че…

Той вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Нека отгатна. Страхуваш се.

Тя стана, цветето падна от косата й.

— Не се страхувам.

Рейд сложи ръце на раменете й, гласът му бе настойчив.

— Тогава рискувай. С мен — търсеше в очите й знак на съгласие. — В живота няма гаранции, Шана, а само неща, които бихме искали да преживеем — нима тя не разбираше? Нима не бе го осъзнала през тези няколко месеца? — А аз искам да преживея много неща с теб.

Шана се извърна. Защо той го правеше толкова трудно за нея?

— Но аз не съм готова!

Той бавно започна да изтърсва тревата от джинсите си. Погледът му се вледени и явно с мъка се владееше.

— Заради него значи.

— Заради кого? — гласът на Рейд бе изпълнен с такава омраза, като каза „него“, че и нейният собствен глас се разтрепери.

— Вярвай ми поне малко — рече отвратено Рейд. — Джордан.

Тя го погледна ужасена. Не искаше Рейд да мисли подобно нещо.

— Не!

Очите му потъмняха от усилието да овладее гнева и обидата от отказа й. Защото му отказваше по съвсем погрешни причини. Притисна я до ствола на дървото и взе лицето й в ръце.

— Той е тук, в ума ти, всеки път, когато те любя — изведнъж усети, че я притиска прекалено силно, и я пусна. — Ти ни сравняваш — видя изненадата в очите й. — Какво? Да не би да мислиш, че не знам?

— Не те сравнявам! — викна измъчено Шана. — Джордан беше ужасен любовник.

— Не говоря точно за това — Рейд с усилие снижи гласа си. Не биваше да плаши детето. Нима Шана смяташе, че той иска само секс? Толкова ли ниско мнение имаше за него? Или за себе си? Нима през всичките тези месеци отношенията им изобщо не бяха напреднали? — Говоря за другите неща, дявол да го вземе. Ти очакваш да се отдалеча емоционално от теб. Очакваш да научиш нещо за тайните ми похождения, смяташ, че те използвам с някаква цел, точно както и той. Че говоря неща, които не мисля, както той е правил. Е, тогава има да чакаш напразно. И междувременно ще разбиеш два живота.

Рейд съзна, че пак вика, а това в никакъв случай не бе добре. Той рязко се извърна.

— Ще приготвя нещо за хапване.

Шана гледаше гърба му, докато той се отдалечаваше. Чувстваше се напълно объркана. Изведнъж хукна към него.

— Рейд, чакай!

Той спря и се обърна.

— Чакам — изрече спокойно.

Шана разтреперана си пое дъх.

— Моля те да ми дадеш още малко време. Нека помисля — докосна бузата му, сякаш опитвайки се по някакъв начин да му внуши търпение. Очите й молеха за разбиране. — Знам, че не си като него. В моите представи ти имаш всички плюсове, а той всички минуси. И все пак съм толкова уплашена. Обичах го с цялото си сърце и дори, когато усетих, че нещо не е наред, отказвах да повярвам. Сърцето ми бе последното, което прие неговата измама. И сега — тя се усмихна тъжно, — то последно ще бъде убедено, че няма да се случи отново.

Искаше да й се разсърди за пълното безсилие, в което го бе хвърлила. Но не можеше. Обичаше я прекалено много.

— Знаеш ли — рече тихо. — Казват, че когато паднеш от кон, най-добрият начин да преодолееш страха си от ездата е да го яхнеш отново.

Тя умолително сложи ръце на раменете му.

— Ще ми трябва малко повече време, за да яхна отново тоя кон.

Рейд се усмихна и докосна устните й със своите. Беше отчаяно хлътнал по нея и си го знаеше. Независимо от заплахите си бе сигурен, че няма да иде никъде. Имаше намерение да продължи да я моли, докато тя най-сетне се умори.

— Само побързай, окей? Защото, както знаеш, конете умират от старост.

— Ще се опитам — отвърна му усмихнато.

— А сега върви да прибереш дъщеря си — той кимна към златокосото дете на поляната. — А аз ще видя с какво мога да събудя апетита и на двете ви.

— Пица няма да е никак лошо — подхвърли тя през рамо и тръгна към Джесика.

— Точно това бях намислил и аз — „Хубаво, просто ястие — каза си той. — Само ако и другите неща бяха така прости.“