Мари Ферарела
Дъщерята на сенатора (23)

Глава 23

Рейд трябваше да събере и последния остатък от волята си, за да се откъсне от приковаващия магнетизъм на целувката й. В никакъв случай не бе очаквал толкова страст и толкова жажда. И от двама им.

Задържайки дъх, той вдигна Шана на ръце и я отнесе в спалнята.

Състоянието на ума и тялото й можеше да се сравни само с карамел, пуснат в кипяща вода. Той я желаеше, наистина я желаеше. Шана го усети и пламъкът лумна и в нея.

Но когато Рейд я повали на килима, старите страхове се върнаха и се преплетоха с нови. Тя не искаше интимни връзки с никого. Отношенията й с Джордан бяха прекалено мъчителни, за да рискува отново подобно нещо. Знаеше, че на финала не я очаква нищо, освен пустота и чувство за неадекватност.

И все пак…

И все пак Рейд я накара да закопнее всичко това да стане възможно.

— Рейд, мисля, че… — не бе в състояние да говори, макар и необходимостта да протестира да бе затаена дълбоко в нея. Думите заглъхнаха на устните й като капчици роса, плъзнали се от листенцата на цветето към жадната земя в същия миг, когато той я докосна, в същия миг, когато я обгърна с поглед.

Копнежът се бореше със страха. Но копнежът се оказа по-силен.

— Ш-ш-т — с нежни ръце той отмести косата от лицето й. Откак я бе видял на плажа преди толкова време, не си я бе представял по друг начин, освен сама в някаква стая с него, с трептящото помежду им желание.

Тя болезнено жадуваше за докосването му, искаше да го усети с всяка частица от тялото си. Толкова дълго не го бе правила, толкова дълго…

— Мисля, че… — започна отново тя, но явно неохотно.

Той целуна един след друг клепачите й, които трепкаха под устните му.

— Мислиш прекалено много, Шана.

Нямаше сили да отвори очи, тялото й бе отпуснато, упоено, макар цялата й душа да пулсираше от напрежение. Устните му сякаш съживяваха всеки нерв по лицето и шията й.

Какво правеше той с нея? От най-малкото докосване сякаш се разпадаше. Разкъсваха я напълно противоположни чувства. Готова бе, но се колебаеше. Усещаше се слаба и силна едновременно. Вярваше, че е много стабилна, и в същото време всичко в нея като че ли се бе втечнило. Водовъртеж от чувства, връхлитащи едно след друго.

— Не играеш честно — простена тя. Само една част от нея успяваше да се противопоставя на лудостта, на шемета, който я поваляше. Всичко останало се стремеше към него, макар и да бе сигурна в последващото разочарование.

И все пак, ако поне веднъж, поне един-единствен път…

— Аз въобще не играя — Рейд спря и се взря в очите й, напълно сериозен. — Казах ти — никакви игри, Шана — дланите му бавно се плъзнаха по раменете й. — Искам те още от оня миг, когато те видях на плажа.

Като че ли бе преди милион години и в същото време вчера.

— Но ти с нищо не го показа — тя си спомни изненадата си, че той отстъпи толкова лесно. — А просто си отиде.

— Но тогава ти бе омъжена — напомни й той. После сведе глава и леко целуна шията й. Нещо под устните му лудо запулсира. Реакцията й увеличи собствената му възбуда.

Виеше й се свят, тя с мъка свързваше думите.

— И това е било от значение?

— За мен да — прошепна той до кожата й, предизвиквайки вълни на неустоимо желание.

Топлина се разля по тялото й, всяка частица от него запламтя. Изминали бяха почти две години, откак бе изпитвала подобно нещо, две години, откак някой я бе докосвал толкова интимно. Не бе позволила да й се случи. И сега бе нетърпелива, толкова нетърпелива.

Но нещо в нея се отдръпна при спомена. Защото копнежът й винаги оставаше незадоволен, жаждата й нито веднъж не бе утолена. Не искаше да се втурва към някакъв връх, трепетна, искаща, само за да се озове сама в подножието му. Не би могла да понесе отново това разочарование.

Накарай ме да ти повярвам, Рейд!

Тя подпря длани на гърдите му с намерение да го отблъсне, но успя само да се вкопчи в ризата му.

— Рейд…

Паника и протест се преплетоха в начина, по който изрече името му. Той усети страха й. Виждаше го в очите й, долавяше го в гласа. Но защо? Нима Джордан по някакъв начин бе изкривил представите й? Нима бе съсипал онова, което можеше да бъде най-прекрасното нещо между един мъж и една жена?

Рейд взе лицето й в ръце, гласът му бе тих и нежен.

— Няма да бързам, Шана, обещавам ти. Ще правим всяка стъпка заедно.

Не лъжеше.

И я поведе бавно и нежно. Огънят бе много силен и все пак Рейд ме разкъсваше дрехите, нетърпелив да стигне до тялото й, да получи удоволствието си и да приключи с това. За него то не бе единственото нещо. Той се опитваше да й достави удоволствие. Мисълта проблесна в съзнанието й, като ярка комета, осветила тъмното небе.

Шана бе готова да се разплаче.

Една фантазия се бе превърнала в реалност. Тя плъзна ръце по твърдия му мускулест гръб и го притисна към себе си. Не, не бе сън. Той беше тук, до нея, и галеше всеки сантиметър от тялото й. Целуваше лицето, очите, шията. С всяка целувка тя разцъфтяваше, потапяше се в някакви тъмни, екзотични пространства, където никога преди не бе попадала.

Шана се помъчи да отвори очи, смътно съзнавайки, че се носят нанякъде, съвсем притихнали. Искаше да го види.

— Още сме с дрехите? — запита изумено.

Беше така невероятно сладка, че Рейд щеше да се разсмее, но не го направи. Някакъв инстинкт му подсказа, че ще е грешка.

— Ще се справим с това. Но не и прекалено бързо — предупреди я той. Усмихна се лукаво, докато бавно разкопчаваше най-горното копче на блузата й. — Помниш ли как разопакова моя подарък? Каза, че обичаш да се наслаждаваш на нещата. Много мислих и реших, че твоят подход действително има някои преимущества.

Рейд я гледаше, докато отваряше копчетата едно след друго. Очите й бяха разширени от очакване, тъмни от неподправената страст. Усети как тя затрепери под дланите му.

— Няма да те нараня, Шана. Кълна ти се, няма да те нараня — докосна за миг лицето й, като му се искаше да прочете мислите й. — Вярваш ли ми?

Тя кимна бавно, като хипнотизирана. Очите й нито за миг не се откъсваха от неговите.

Рейд бавно свали блузата й с нежно, галещо движение. Тя незабелязано се плъзна от ръцете му на пода, последвана от бельото от тъмнолилава дантела. Долови лекия стон на Шана, когато гърдите й напълно се откриха за докосването му.

— Ш-шт — прошепна той, борейки се с настояването на собствената си плът.

Колкото и една част от него да я искаше още сега, в същия миг, той не можеше да я изплаши, не можеше да даде израз на онова, към което толкова егоистично се стремеше. Много по-важно от самото сексуално удовлетворение за него бе да доведе и двама им до екстаза, който ги очакваше. Нямаше да му стигне да се озове на върха сам. Удоволствието и радостта щяха да дойдат, едва когато и тя стигнеше дотам, само на един удар на сърцето преди него. Когато видеше изражението на лицето й в този момент.

Той загали гърдите й, дългите му търпеливи пръсти я възбудиха до непоносимост. Очакването стегна Шана в желязна хватка, прогонвайки страховете в някакъв далечен ъгъл на душата й. Единственото, от което сега се страхуваше, бе, че той може да спре да я целува, че този огнен, упоителен танц може да свърши, хвърляйки я в отчаяние и самота.

Досега тя никога не бе познала удовлетворението. Джордан бе първият и единственият й любовник и той винаги свършваше, преди тя истински да се възбуди. Никога не си бе направил труда да я поведе със себе си.

Тя копнееше да почувства Рейд в себе си, да се слее с него, но за нищо на света не искаше да се раздели с това прекрасно усещане, което се разливаше по тялото й. Това, точно това бе най-хубавото.

Не помнеше кога полата й падна на пода и застана съвършено гола до него. Всичко ставаше в състояние на пълно замайване. Единствената й опора в този странен нов свят от огън и упойващи усещания бе самият Рейд и начинът, по който я караше да се чувства.

Когато я целуна за първи път, желанието бе над всичко. Рейд му се отдаде, като желаеше да достави удоволствие и на двама им. Искаше да й даде нещо от себе си за онова, което щеше да вземе. Но сега му се струваше, че получава много повече, отколкото дава. Много повече, отколкото бе предполагал. Бе също толкова очарован, също толкова изпълнен с благоговение от ставащото помежду им, колкото и тя. В целувките, с които Шана толкова пламенно му отвръщаше, имаше невинност, която го смири напълно. И жаждата, с която го докосваше, и начинът, по който го приемаше всеки път, когато поемеше устните й със своите.

— Полека, полека — предупреди я той, усещайки, че няма да може да се удържи, ако тя продължи да настоява. Бе така сладка, така невероятно сладка!

Шана усети усмивката му до устните си и се отдръпна уязвена. Спомените я връхлетяха.

— Ти ми се присмиваш.

Обвинението го смая.

— И защо? — видя обидата в очите й. — Той присмиваше ли ти се?

Шана си спомни първата си брачна нощ. Бе толкова непохватна, толкова нетърпелива, толкова изплашена. А когато Джордан откри, че е девствена, се разсмя и каза нещо от рода, че е имал страхотен късмет да попадне на единствената двадесет и една годишна девственица в цял Вашингтон. После се опита да смекчи ефекта от забележката си, но подигравката още кънтеше в ушите й, подигравката към плахите й опити да се люби с него.

Шана кимна, преглъщайки сълзите си.

На Рейд му се дощя да остане само за пет минути насаме в стаята с Джордан. Пет минути, в които щеше да го накара да плати, задето бе превърнал Шана в купчинка душевни, рани и болка. Но нямаше да постигне нищо, дори и да го пребиеше до смърт. По някакъв начин трябваше да поправи злото.

Рейд целуна голото й рамо.

— Не ти се присмивам, Шана — шепотът му накара кожата й да запламти. Той бързо свали собствените си дрехи. Тялото му бе натежало от желание. — Само се усмихвам. Защото те искам толкова много, че чак ме боли. И защото сега ти си тук, при мен.

Пръстите му се преплетоха в нейните, приковаха я към тялото му.

— Искам да ме любиш, Шана.

Тя сепнато вдигна глава.

— Ти ме молиш?

— Да, моля те — тя разбра, че дори и сега да кажеше „не“, Рейд щеше да си отиде. Дланта й обгърна бузата му, пръстите затрептяха по бронзовата му кожа.

— Да.

Той обърна дланта й нагоре и я целуна. Видя, че се вцепени.

— Какво има?

Заля я студена вълна.

— Джордан го правеше това.

Рейд се намръщи. Нямаше да се получи, ако в стаята имаше призраци. Нима тя не го разбираше?

— Не го искам тук, Шана — Рейд докосна слепоочието й. — Трябва да го прогониш от съзнанието си. Той няма място между нас. Нито сега, нито когато и да било. Разбираш ли?

Тя стисна устни, преглътна. Несигурността остана в очите й. Изглеждаше напълно различна от компетентната жена, която бе свикнал да вижда в офиса. Сякаш едно ранимо дете все още живееше в силната личност, която се стремеше да изгради у себе си.

— Нека ти покажа как се прави, Шана — настоя той още по-нежно. — Нека те любя тъй, както заслужаваш.

Положи я нежно върху леглото, после се отпусна до нея, напрегнат, готов. Но продължаваше да чака нейния знак.

Тя усети огъня, всепоглъщащия огън по тялото си, когато знаещите му пръсти намериха тайните й места, места, които тя дори не бе подозирала, че съществуват. Тръпнеше от докосването му, извиваше се и стенеше, отчаяно и без да съзнава се мъчеше да увеличи допира им. Той я караше да се чувства така. Толкова странно. Кратки експлозии избухваха в нея. Нима това означаваше наистина да се любиш?

Рейд все още се въздържаше, макар и да бе нужна почти свръхчовешка сила при невероятното му желание да потъне в нея.

Но искаше да я подготви. Устните му ненаситно пиеха нейните, ръката му бе потънала дълбоко между бедрата й и я докарваше до безумие. Водеше я нагоре, всеки път по-високо и по-високо. Тя се задъха, ноктите й се впиха в гърба му, когато експлозиите станаха още по-силни. Падна назад, напълно зашеметена. Дробовете й сякаш щяха да се пръснат от усилието да си поеме дъх. И тогава той го направи още веднъж. Агонията и екстазът се сляха.

Когато Рейд най-сетне се плъзна в нея, Шана се понесе по някаква спирала към място, където никога преди не бе попадала. Дори не си представяше, че то съществува. Бедрата им се сляха в древен танц, винаги нов като следващия изгрев на слънцето и стар като зората на времето. И когато тя извика, бе от радост, а не от молба към него да почака, както бе с Джордан.

Нищо не бе тъй, както с Джордан.

 

 

— Къде си? — запита закачливо Рейд, когато Шана най-сетне отвори очи. Близо час бе наблюдавал леката й дрямка.

— В страната на чудесата. В рая. В Ксанаду — изреждаше тя с щастлива усмивка.

Рейд се засмя, вдигна ръката й към устните си и я целуна.

— Предполагам, че ти е било хубаво там — после изрече с някакъв комичен френски акцент. — За мен също беше добре.

— Страхотно — потвърди тя. По-хубаво, отколкото изобщо си бе представяла.

— И това не е всичко, скъпа госпожице Брейди, далеч не е всичко.

Очите й широко се разтвориха, когато усети възбуденото му тяло, притиснато до нейното.

— Не е ли?

— Да.

— О, господи!

Той искрено се разсмя.

— Изречено от жената на моето сърце.

Шана стана сериозна. Искаше Рейд да знае. Да е сигурен, че тя разбира правилата.

— Няма да бъда това — обеща тя.

— Няма да бъдеш какво?

— Дамата на твоето сърце. Никакви ангажименти. Зная го. И няма защо да се безпокоиш, че придавам на случилото се по-голямо значение, отколкото заслужава.

Рейд се учуди дали тя го казва заради него или заради себе си. И в двата случая щяха да намерят разрешение, ако се стигнеше дотам. Но не и сега.

— Само замълчи и ме целуни.

— С удоволствие — едва ли Шана бе изричала нещо е толкова искреност в живота си.