Мария Барет
Нарушено обещание (28)

Епилог

Адриана, графиня Дьо Гран Бле, тържествуваше. Седеше на масата за закуска срещу навъсения Пиер и обилно мажеше кроасана си с ирландско масло и френски конфитюр от боровинки. Наля кафе и на двамата и каза:

— О, по-весело, Пиер!

Съпругът й не отговори, само повдигна „Файненшъл Таймс“ още по-високо, за да я скрие от погледа си.

— Не би имало полза да се обаждам на Кейт по никое време — продължи тя. — И без това вече беше свършено!

Отхапа залък, сдъвка го и леко въздъхна от удоволствие.

— Жалко, че не одобряваш, но всичко бе направено в неин интерес и…

— Адриана! — Пиер свали вестника. — Моля те, не ме оскърбявай с лъжите си! Винаги си защитавала единствено собствените си интереси.

Тя невъзмутимо задъвка още една хапка от кроасана. Телефонът иззвъня и жената бързо стана от масата.

— Тъкмо навреме — каза шеговито и отиде да се обади.

— О, Кейт, скъпа!

Пиер вдигна поглед.

— Моля? — последва кратко напрегнато мълчание. — Мрамор?… Не ставай смешна, Кейт! Не може да бъде. Щях да знам за него, ако имаше — отново настъпи кратка пауза. Пиер повдигна вежди. — Моля? — рязко каза Адриана. — Какво си направила? — Пиер остави вестника и я погледна с явно любопитство. — Не можеш да го сториш! — внезапно извика тя. — Не можеш! Това е… — замълча, плътно уви телефонната жица около пръста си и с променен тон каза: — Дейвид Лоутър ли? Не, нямам представа къде е отишъл… Некоректно? Не е депозирал обжалването? Наистина ли? Нима можеш да заведеш дело срещу адвокат? — гласът й стана по-спокоен и тя дълбоко си пое дъх. — Добре, Кейт, скъпа — каза неособено любезно, но сдържано. — Щом наистина мислиш, че бизнесът ще върви, и искаш да запазиш къщата, тогава, разбира се, с Пиер те поздравяваме — почувства, че на гърлото й заседна буца, и леко се покашля. — Да, Кейт, надявам се да ти потръгне — жицата бе така плътно увита около пръста й, че бе останал без кръв. — Да, ще предам поздравите ти на Пиер — той се усмихна. — Благодаря, Кейт… Да, дочуване, скъпа.

Адриана затвори телефона и с високо вдигната глава се върна на масата за закуска.

Пиер понечи да каже нещо.

— Недей… — едва успя да промълви тя. Седна сковано на стола, с изправен гръб, и докато дояждаше кроасана, по лицето й потекоха сълзи.