Мария Барет
Нарушено обещание (24)

Двадесет и трета глава

Джан се събуди със силно главоболие. Болката започваше в основата на черепа и достигаше от тила до слепоочията й. Отвори очи, почувства се по-зле и отново ги затвори. Изведнъж си спомни за Дънкан. Претърколи се, протегна ръка да го потърси и почти бе изненадана, че все още е тук. Докосна топлата стегната плът на бедрото му и чу как простена в съня си. Отново се обърна, стъпи на пода и се изправи. След миг обхвана главата си с ръце.

— Ох!

Отправи се, залитайки, към банята и се отпусна на ръба на ваната. Посегна за кърпа, намокри я със студена вода и я сложи на челото си. Подържа я известно време, докато хладината облекчи болката й, и успя да отвори очи. „Това, от което имам нужда, е плуване и сауна, за да се освободя от влиянието на алкохола“, помисли си тя и стана. Взе сив анцуг от сушилнята, облече го, изми зъбите си и се върна в спалнята.

Дънкан се бе събудил.

— Къде ще ходиш? — промърмори той.

Джан се наведе и вдигна бикините си от пода. Сгъна ги и ги сложи на стола.

— Отивам във фитнес клуба.

Той се надигна и се намести удобно на възглавниците.

— Записала си се във фитнес клуб?

— Да, преди около два месеца. Намира се в Чизуик.

Проследи я с поглед, когато се наведе и извади чорапите си изпод завивките на леглото.

— Веднага ли тръгваш?

— Да.

Безредието я дразнеше. Акуратна по природа, тя обичаше спалнята да е разтребена. Приближи се към прозореца, вдигна щорите и го отвори. Нахлу струя хладен въздух.

— Дявол да те вземе, Джан, студено е! — Дънкан придърпа завивката до брадичката си. — Ако искаш да ме изгониш, просто ми кажи.

Тя спря и се обърна. Беше започнала да живее по свой начин само за шест месеца.

— Разбира се, че не искам да те изгоня — отвърна. — Извинявай, ще затворя — извади маратонките си от гардероба, седна на ръба на леглото, обу ги и попита: — Нямаш нищо против да отида, нали?

— Разбира се, че нямам — той се протегна напред и я целуна по бузата. — Би ли ми направила чаша чай, преди да излезеш?

Навън беше студено, температурата бе под нулата, но това не подразни Джан. Леденият въздух помагаше при махмурлук. Бе чувала, че човек никога не страда от махмурлук, когато е на ски в планината, и не би се учудила, ако се окаже истина. Може би ако нещата се уредят, когато продадат „Ингръм-Лоуд“, с Дънкан щяха да отидат на зимна почивка. Може би.

Плътно се загърна с якето и пусна ключовете в джоба си. Докато вървеше по алеята към малката си кола, забеляза друга, паркирана пред входа, която бе препречила пътя. Изруга под нос и се запъти към нея. Беше покрита със скреж, но вътре имаше някой. Вероятно се опитваше да запали, въпреки че Джан не можа да види ясно.

Леко почука на предното стъкло и извика:

— Здравейте, добро утро! Бихте ли преместили колата си, искам…

Човекът вътре свали стъклото и погледна навън.

— Стефан?

— Джан?

Той бе със замъглени очи и премръзнал. Беше се завил с няколко одеяла и един кожух, но и те не успяха да го стоплят.

— Господи, Джан! Така се радвам, че те виждам. Дойдох тук след работа. Опитах се да ти се обадя, но никой не отговори и сигурно съм заспал.

Тя надникна в колата. Беше пълна с кашони с чаши, чинии и празни бутилки. Отдръпна се крачка назад, без да знае какво да направи, и забеляза малък надпис на страничното стъкло:

„Кейт Дауи — висококачествени доставки на храна“

— Работиш ли? — попита го.

— Ние обслужвахме гостите на партито на „Кенингс“ снощи. Онази жена, с която ме видя, ми даваше поръчка, аз…

Джан затаи дъх, осъзна, че е направила ужасна грешка, и изпита неудържимо желание да изкрещи.

— О, Господи! — смотолеви тя. — Сменил си работата…

— Джан? — Стефан сграбчи дръжката на вратата, когато тя се обърна и побягна. Отвори, опита се да изскочи, но краката му се бяха вкочанили от студа и дългото седене и не успя. Препъвайки се в бордюра, извика след нея: — Джан! Джан, моля те, върни се!

Но тя бе изоставила колата си и поела нагоре по улицата, тъкмо махаше на едно такси да спре зад ъгъла. Когато Стефан успя да раздвижи краката си и да изтича след нея, отдавна я нямаше.

— Джан! — отчаяно извика той на празната улица. После изруга: — Проклятие! По дяволите!

Върна се обратно в колата.

 

 

Хари изскочи от джипа и взе чантите си от задната седалка. Бе пристигнал благополучно с войниците си, след което бе помолил да го откарат до офицерското общежитие. Макар и уморен, мокър и премръзнал, бе доволен, че учението е приключило. Може би за някои Брейкън Бейкънс бе място за почивка, но за неговия полк престоят там бе олицетворение на неудобство, студ и преумора. Внесе военните си принадлежности във входа на общежитието. Взе писмата и съобщенията от пощенската кутия и се отправи към стаята си. Нямаше търпение да вземе дълъг горещ душ, да изяде пълна чиния пържени яйца с бекон и да се наспи. Беше скромен по природа и това му бе достатъчно. За съжаление, още щом отвори вратата на стаята си, разбра, че надеждите му са били напразни.

— Саша!

— Здравей, Хари.

Той влезе и стовари нещата си до вратата.

— Това започна да ти става навик.

Тя се надигна от стола.

— Не съвсем. Миналия път не бях облечена, помниш ли?

Хари се усмихна.

— Как бих могъл да забравя? — започна да изважда бойните си принадлежности и да ги струпва на купчина върху пода. Саша се приближи. — Ако бях на твое място, нямаше да дойда — каза той. — Воня ужасно. Тези неща също.

Тя се намръщи.

— Не сме се виждали цяла вечност, Хари. Не ти ли липсвах?

Погледна я. Беше руса, с нежна кожа, овално лице и румени страни. Винаги ухаеше приятно на ванилия и той си спомняше за този аромат в най-необичайни моменти. Усмихна му се й Хари отвърна. Саша бе подчертано женствена и това го караше да се чувства силен и мъжествен, винаги доминиращ над нея.

— Разбира се, че ми липсваше, Саша — отвърна й той и бе изненадан, че наистина го мисли. — Хайде, остави ме да взема душ, да облека чисти дрехи, да се обадя на Кейт, за да разбера дали е взела решение, а после можем да отидем да закусим в стола. Как ти звучи?

Звучеше чудесно, с изключение на обаждането до Кейт, но Саша не каза нищо. Бе стигнала до последния етап от плана си.

— Как е Кейт? — попита тя. — Определихте ли датата?

Хари бе коленичил до два ужасно грозни противогаза и тършуваше в чантата си за мобифона.

— Каква дата?

— За сватбата.

Тя затаи дъх.

— Мили Боже, не! Бяхме твърде заети да мислим за подобно нещо. Всъщност — вдигна поглед, — полковникът ме попита същото онзи ден на занятията. Обясних му, че не сме намерили време заради ученията и онази проклета, отвратителна къща — откри мобифона и взе хавлиена кърпа. — Саша, отивам в банята. Ще позвъня на Кейт оттам.

Когато Хари свали слиповете си и ги хвърли върху купчината мръсни дрехи, тя забеляза, че една деликатна част от тялото му е особено наедряла, и се усмихна.

— Да дойда ли да изтъркам гърба ти?

Той се засмя. Това бе още едно качество, което харесваше у Саша: умееше да го разсмива. За миг си спомни за Кейт, за несполучливите им опити в леглото напоследък и почти се изкуши да приеме предложението. Всеки мъж чувстваше нужда да бъде желан. Но разумът надделя и той изпита угризение.

— Благодаря, Саша, но мисля, че моментът не е подходящ за това.

Тя повдигна вежди:

— Нима?

Хари уви хавлиената кърпа около кръста си и взе чантичката с принадлежности за баня.

— Не ме изкушавай — каза той, като искрено се надяваше, че тя все пак ще го направи.

Отвори вратата и се отправи по коридора към банята.

Предпочете да вземе вана вместо душ. Беше изморен и искаше да се отпусне. Освен това можеше да телефонира на Кейт, излегнат удобно в горещата сапунена вода, и да си побъбрят на спокойствие. Пусна крана, свали кърпата и я окачи на закачалката. Спомни си за Саша, остави вратата отключена и се пъхна във ваната. Потопи се в топлата вода и остави нежно да погали възбуденото му тяло. Взе телефона, набра номера на Кейт, изчака и чу гласа на икономката.

— Здравейте, мисис Ейбъл, обажда се Хари — въздъхна. Тази жена никога не го бе харесвала. Беше сигурен, че преднамерено се преструва, че не го познава. — Хари Дръмънд — каза той. — Годеникът на Кейт, спомняте ли си? Тя там ли е?

Мисис Ейбъл го помоли да почака. Хари затвори очи и остана с телефона в ръка. Не усети как вратата тихо се отвори и Саша се промъкна в банята. Когато Кейт се обади, а той тъкмо се канеше да каже „ало“, нечии топли, нежни устни го докоснаха и възбудата му нарасна.

— О, Господи, ах!…

— Хари?

Отвори очи и видя Саша надвесена над ваната.

— Да, Кейт — успя да промърмори.

— Хари, какво става? — ядосано попита Кейт. — Още ли си на учения?

— Да… — процеди той през зъби.

Кейт въздъхна с раздразнение:

— Виж, Хари, връзката е лоша. Ще затворя — беше в кухнята и наблюдаваше как Рори и Алис заедно се приближават към къщата. Необяснимо защо, това още повече я разгневи. — Обади ми се друг път, става ли? — чу неясен отговор, но не можа да го разбере. — Е, сега излизам. Чао, Хари.

Кейт затвори.

Хари се отпусна във ваната. Саша бе гола. Коленичи над слабините му и ароматът на ванилия се смеси с парата. Той затвори очи, Кейт изчезна от съзнанието му и усети как го залива вълна на огромна наслада.

 

 

Дънкан си наля портокалов сок от хладилника на Джан, препече две филии, направи прясно кафе и закуси. Бе пристигнала съботната поща и той прочете бизнес страницата и взе списанието, за да го прегледа по-късно. Джан никога не четеше цветната притурка. После взе душ, облече се и хвърли мократа кърпа върху неоправеното легло. Написа бележка на Джан, за да й каже, че трябва да тръгва, но биха могли да се видят в понеделник, обади се набързо на Каръл-Ан и напусна апартамента.

Отправи се с бързи крачки към колата, влезе, запали мотора и пусна отоплението с пълна сила. После се обади по мобифона.

— Пол Рикмън, ако обичате… Здравей, Пол, обажда се Дънкан Лоуд… Чудесно, благодаря, а ти? Добре. Слушай, успях да се добера до папката с документи на „Тънсбри“, така че трябва да задвижим въпроса. Тъкмо тръгвам към офиса, може ли да се видим там след час? — изчака да чуе отговора, после хладно добави: — Да, много добре знам, че е събота и можеш да ми изпратиш сметка за услугата в извънработно време, но искам това да се уреди, Пол. Да приключи още днес. Не мога да си позволя да чакам повече.

Дънкан намали отоплението, докато адвокатът му говореше.

— Добре — каза след малко. — Ще се срещнем в единадесет.

Без да погледне назад към „Ашмор Хаус“, включи на скорост и потегли.

 

 

Кейт бе изненадана колко малко хора са необходими, за да се направи телевизионно предаване. Винаги си бе представяла цяла тълпа: гримьори, озвучители, сценаристи, режисьори, продуценти — и въображаемият списък не свършваше дотук. Екипът на „Какво да ядем и пием“ бе пристигнал по обяд в събота с малък микробус, само трима души и една камера, два прожектора и озвучителна техника. Беше слисана и много нервна.

— Това ли е всичко, което носите? — попита тя и ги поведе към всекидневната, за да видят на място как върви бизнесът.

— Достатъчно е за триминутен филм, красавице — каза доста навъсеният продуцент. — Не е „Бен Хур“.

Кейт трепна.

Навсякъде бяха разхвърляни каси с бутилки. Готовата продукция бе струпана в коридора за изпращане. Имаше празни бутилки, които току-що бяха върнати обратно, други, подготвени за пълнене, и пълни бутилки, чакащи за етикети.

— Извинявайте за бъркотията — рече тя, без да се обърне. — Мисля, че това е неизменна част от управлението на семеен бизнес.

— Кое?

— Бъркотията — отвори вратата на всекидневната и увереността й бързо изчезна. — Ето къде… — замълча. — О, Алис, не знаех, че си тук.

Алис се приближи.

— Здравейте. Майк Сойър, нали? — продуцентът кимна. — Срещали сме се преди време, сигурно не ме помните. Алис Уайт. Работех за „Върчуъл Водка“ и вие направихте филм за нас — усмихна се. — Беше наистина добър. Снимахте нашата водка в барове в три различни части на страната, за да се види кой я пие.

Навъсеният продуцент почти моментално се обърна и се усмихна.

— Беше хубав филм — каза той. — Много забавен, доколкото си спомням. Не ви помня, но си спомням „Върчуъл Водка“.

Алис прекоси стаята.

— Е, значи поне съм свършила добре работата си — взе бутилка „Тънсбри“. — Опитахте ли това? Невероятно е!

Той сви рамене:

— Не съм голям пияч.

Тя му подаде бутилка, отвори друга и наля на всички.

— Можете да го пиете чист.

Алис го помириса и Кейт видя как снимачният екип направи същото. Беше изумена. Тя умело ги манипулираше. Отпи глътка и те я последваха.

— Хубав е, нали? — допи чашата си на екс, посегна зад гърба си и взе още няколко бутилки, за да даде на оператора и озвучителя. — Бакшиш за работата — намигна и им ги подаде. — Доста по-добър е от селска ракия — всички се засмяха и Алис наля още джин. Вратата се отвори и тя се обърна. — О, Рори! Рори Галахър, едно от главните действащи лица — хвърли бегъл поглед към Кейт. — Заедно с Кейт Дауи, разбира се — добави бързо.

Рори погледна първо Кейт, а после нея. „Господи — помисли си той, — какво става тук, по дяволите?“

Алис се усмихна, приближи се към него и нежно докосна ръката му.

— Рори не само управлява имението, но е неразделна част от бизнеса. Нали, Кейт?

Хвърли бегъл поглед през рамо и Кейт кимна, изгледа я гневно и извърна глава. Почувства се зле, усети болка под лъжичката.

— Вижте — обърна се Кейт към снимачния екип, — искате ли да разгледате дестилационната? Да огледате какво може да се снима?

Трябваше да се измъкне оттук, да си поеме глътка въздух.

— Каква чудесна идея! Защо не ги разведеш, Кейт? — каза Алис.

— Да, добре…

— Мисля, че трябва да отида с нея — раздразнително се намеси Рори.

— Сигурна съм, че може да се справи сама — прекъсна го Алис. — Винаги е по-лесно с един събеседник, нали, Майк?

Продуцентът допи третия джин и се усмихна.

— Както кажеш, скъпа.

Кейт изпита желание да изкрещи.

— Добре — процеди, — тогава тръгвам — отправи се към вратата и погледна продуцента, който вървеше до нея. — Ще вземете ли това със себе си? — рязко го попита и кимна към бутилката джин.

Смутен, той остави бутилката и я последва.

— Ще се видим после — каза Кейт.

— Добре, аз… — Рори не довърши.

Кейт бе отворила вратата и излезе в коридора, без да го чуе. Снимачният екип веднага я последва и той хвърли на Алис убийствен поглед.

— Каква игра играеш, по дяволите, Алис? Ти открито флиртуваше, а това никак не ми хареса. Повече не го прави!

Тя въздъхна и се приближи към масата. Седна на ръба и го погледна.

— Кажи ми нещо, все още ли обичаш Кейт?

— Дали още обичам Кейт? Тя е сгодена и ще се омъжва за онзи глупак Дръмънд.

— Не отговори на въпроса ми.

— Какъв въпрос?

— Все още ли я обичаш?

Рори прикова поглед в пода. Стисна юмруци, после ги разтвори и загриза нокът.

— Рори?

Вдигна глава и лицето му прие толкова нещастен израз, че Алис съжали, че го бе попитала. След миг каза:

— Да, все още я обичам. Никога не съм преставал да я обичам и не мисля, че някога ще престана.

— Добре тогава — рече тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да ми се довериш.

— Да ти се доверя? — изведнъж избухна той. — Последния път, когато ти се доверих, Алис, ти ме излъга и провали живота ми. Защо да ти се доверявам, по дяволите?

— Добър въпрос.

Тя сведе поглед към пода, но не каза нищо повече. Рори заплашително се приближи.

— Какво целиш, за Бога? — гневно я попита.

Алис стисна зъби, но отново остана безмълвна.

— Ще ми кажеш ли или насила да изтръгна отговора от теб?

Тя го погледна, питайки се дали наистина би го направил, после се изправи и се обърна с лице към него.

— Не искам да прекарам остатъка от живота си в разкаяние за стореното. Това е всичко, което ще ти кажа. Доволен ли си?

Лицето на Рори бе заплашително близо.

— Не, не съм доволен, по дяволите! Вече те предупредих веднъж, Алис, и още важи. Ясно ли е? — тя се отдръпна от него. — Разбираш ли ме?

Не я докосна, но дъхът му опари кожата й. Накрая Алис кимна.

— Добре — каза Рори.

Обърна се и излезе от стаята.