Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (16)

Глава 16

Когато дойде в съзнание, Дарен нямаше представа какво му се е случило. Тони Юмрука, Алекс, Ани и Ели бяха така плътно надвесени над него, че той не виждаше какво има зад тях.

— Оправя се! — радостно извика Тревата.

— Помниш ли какво се случи? — попита Ани.

— Как се озова в мазето на „Спуканата бъчва“? Това помниш ли го? — още повече се надвеси над него Ели.

— Не бързай да отговаряш. — Юмрука погледна сърдито приятелите си. — Оставете го да си поеме дъх!

— Вик! — Дарен се надигна и видя Уриил, заедно с още шест крилати воини, които чакаха изправени до стената на бараката. — Довел си още ангели? — радостно извика детето.

— Архангели — усмихнато го поправи Уриил. — Ангелите ще дойдат малко по-късно.

— Аз се провалих — наведе глава Дарен. — Вик ме отвлече. Исках да разбера за какво съм й, но когато фалшивият ангел излезе от медальона й и започна да минава през мен, забравих. Забравих молитвата!

— Добре е, че имаш приятели, които я знаят — проговори един много красив воин с дълги черни коси и лъскава червена мантия. — Аз съм Михаил и дойдох, за да ти кажа, че от тук нататък ще се страхуваш много по-малко.

— А аз, Гавриил, ти казвам, че ти ще бъдеш този, който ще надвие Царя на мухите! — прозвуча мек глас. Говореше златокос воин със златиста мантия, над която белите му криле блестяха.

— И вече няма да се боиш от слабостите си, защото те ще станат по-малко! Ще бъдеш щастлив и обичан! Аз съм Рафаил — истинският! — приближи го воин със сребърна мантия и буйни кестеняви коси. Той докосна леко главата му и Дарен почувства някаква приятна топлина да залива цялото му тяло.

— Благодаря! Благодаря ви много! — каза със светнало лице.

— Аз, Салатиил, ще измоля за теб помощ, когато си в най-дълбокия мрак! — усмихна му се воин с пурпурна мантия.

— Варахиил — представи се следващият воин. — Ще ти дам надежда, когато си обезверен, за да получиш и приемеш даровете на Салатиил.

— Иехудиил, последен се представям, но от мен ще получиш вярата, нужна да дадеш всичко от себе си!

Последният воин имаше мантия с цвета на небето. Очите и косите му бяха тъмни, а крилете здрави и леко сиви по краищата. Всички архангели носеха мечове, от които струеше светлина, а в очите им се четеше решителност, каквато никой от присъстващите човешки същества не познаваше. Ето защо те се бяха умълчали и очакваха да чуят нарежданията на небесните Пратеници.

— Гответе се за славна битка! — твърдо каза Михаил и седем сияйни меча насочиха върховете си в посоката, където беше замъкът Мракморд.