Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (11)

Глава 11

Когато се събудиха в миризливия склад на сладкарницата и Дарен си спомни, че преспиването на това място беше идея на Юмрука, детето разтри очи с мълчаливо недоволство. Останалите трима се протягаха мързеливо. По лицата на Ани и Ели грееха усмивки, защото в момента Тони Юмрука беше само техен.

— Ух, вратът ми се е схванал — изпъшка по-голямото момче.

— Тук навсякъде е толкова неудобно — въздъхна Ани.

Ели също се понамръщи, за да покаже съчувствие.

— Ами май все още сме си в ада — напомни Дарен с приглушен глас.

— Спокойно малък, имам страхотна идея! — Юмрука му смигна, после разроши косата му и накрая го стисна за вратлето. — Ако нещо те тревожи, казвай! Иначе ще говоря аз.

Дарен се изчерви. Почувства се неловко, че изпитва ревност от момичетата. Ако Мая го видеше отнякъде, щеше да си помисли, че той не е никакъв мъж! Истината беше, че иска Тони Юмрука само за свой приятел. А това воинът Уриил със сигурност нямаше да одобри.

Тони огледа мястото, където бяха прекарали нощта с кисела усмивка, след което им напомни, че бяха решили да извикат Уриил. След като Дарен каза молитвата, светлината, с която се появяваше воинът, ги заслепи. Юмрука не се респектира, а започна да говори смело:

— Здравей. Имаме нужда от помощ. Трябват ни още ангели, за да ни помогнат да избягаме от ада. Другите ни приятели имат нужда от повече убедителност.

Уриил замислено се подсмихна и отговори:

— На това, което казваш, мога да отговоря така — първо ангелите трябва да ви харесат. Мислиш ли, че можеш да убедиш някого в добрите си намерения с този тон?

Юмрука се замисли и направи една от смешните си физиономии — нещо между ярост и съжаление.

— Какво трябва да направим, за да ни харесат ангелите? — попита той. Представа нямаше как някой небесен воин ще хареса група разпасани наркомани, дошли доброволно в ада. Осъзнаваше и че не звучи много умно, но не беше от момчетата, които се дават лесно, и не обичаше да признава грешките си. — Да накараме приятелите си да станат добри и да повярват, че ангелите могат всичко? Това ми звучи като в тъп екшън. Не можеш да убедиш Вик с нещо толкова плитко. То само Деника може да се върже на това.

— И това ще свърши работа! — Уриил се разсмя, но смехът му не звучеше като подигравка. — Но първо може просто да престанете да се състезавате помежду си. Ако приемете, че работите в екип и всеки от вас зависи от другия, може би ще успеете да станете истински приятели. Когато сте в беда, е много важно да имате до себе си приятел! Не забравяйте също, че и вие сте виждали това място по друг начин. На някои хора им трябва повече време, за да приемат истината.

— Съгласен съм с теб — отговори Юмрука, защото не знаеше какво друго да каже.

— Дарен знае молитвата, момичета също. Време е и ти да я научиш, но ще ме повикате едва когато престанете да мислите само за себе си! — прониза Уриил с поглед малкото момче.

Дарен се изчерви. Когато воинът изчезна, той се чувстваше виновен за всичко, което им се случва. Пръв беше разбрал истината, а ето че сега правеше грешката, която допуснаха всички останали. Искаше Юмрука да е само негов приятел. Дразнеше се, че момичетата също искат Юмрука за себе си, и съвсем забравяше, че има поставени задачи и от сериозността му зависи много.

— Е, мишок, сега ще трябва да ми кажеш молитвата! — Тони го потупа по гърба и смигна към Ани и Ели.

Дарен успя да се усмихне. Може би положението им не беше чак толкова лошо, колкото му изглеждаше? Поне не беше сам. Имаше до себе си приятели, които му вярваха.

 

 

Паро се промъкваше като червей покрай масите в „Спуканата бъчва“, за да открие Вик. Повика я, размахвайки към нея ръка, и тя веднага се откъсна от компанията си.

— Къде изчезна! — викна, без да го чака да каже нещо. — Толкова време те нямаше.

— Мисля, че трябва да ме слушаш, ако държиш да останеш тук! — грубо я задърпа Паро. От дъха му можеше да се дрогираш или напиеш, без да си се докосвал до дрога и алкохол.

— Ха, ще те слушам! — тросна се момичето. — Ти се чупи някъде и не може да те открие човек, а сега ще те слушам. Вярвай си!

— Грози ни заплаха, Вик! — изсъска Паро. — Предателите си имат подкрепление! Гадни ангели се мотаят наоколо и ако не се вземеш в ръце, ще се върнем…

— Ангели тук? — Вик го погледна с недоверие. — Това не е възможно.

— Възможно е, както е възможно това, че напереният ти приятел Тони е станал дружка на Плъха.

— Тони Юмрука? — извика тя. — Ти да не си се побъркал? Той само се бъзика с това смешно хлапе.

Няколко блатни се обърнаха от съседните маси и Вик се усети, че говори прекалено високо.

— Изслушай ме, Виктория! — изсъска Паро и сграбчи ръката й с кривите си пръсти. — Аз и ти ще бъдем най-ощетени, ако нещо се случи. Ако се върнем, ти ще си същото злобно и бедно момиче, без власт, без хора, на които можеш да разчиташ.

— Злобно и бедно? — прекъсна го Вик. — Това ли съм за теб? Злобно и бедно момиче, което седи безпомощно покрай тъпите си приятелчета и пуши от цигарите им на муфта? Аз се научих да командвам тези олигофрени чрез слабостите им!

— Това искам от теб, скъпа — мазно се ухили Паро.

— Искаш, защото те е шубе, че като се върнеш и се разчуе какво си направил, ще те изхвърлят на улицата! — Вик изглеждаше зловещо и блатните около тях, които се опитваха да подслушват, извърнаха глави. — Аз съм непълнолетна. Мен не могат да ми направят нищо, но ти ще изхвърчиш от работа и край! Параджията, който поощрява децата да пушат и пият срещу бутилка водка или кутия цигари — озъби се Вик, като си мислеше, че се усмихва.

— Знаех си, че ще създам истинско изчадие. — Паро въздъхна съкрушен. — Ако искаш да те помоля за помощ, имаш го…

— Това е вече друго нещо. — Вик изглеждаше доволна. — Ще ги подчиня или ще ги убия!

Паро стреснато я погледна. Тя се разсмя, за да покаже, че се шегува, но той й беше повярвал. Не му пукаше за никое от децата, обаче си представи разярената Вик да извива собствения му врат и само за момент му просветна, че е направил от нея нещо много по-гадно от това, което бе планирал. Направил беше още много лоши неща, ето защо неговото място беше тук.

— Тогава се върни при тях и действай! С тези, които са видели ангели, прави каквото решиш. Опитай се да накараш другите да останат тук и да не им вярват.

— Аз твърдя, че няма ангели и ще ти го докажа! — Вик стана от масата и се отправи към предишното си място, където Деника и Криси продължаваха да говорят за момчета, а Алекс Тревата гледаше в една точка и се усмихваше на виденията си. Само с Лили можеше да се разбере от време на време, но и тя не беше достатъчно смела. Не би пожелала да остане тук завинаги, ако разбере истината. — Всички са тъпанари. Мястото им не е тук, но ще правят каквото им кажа! Никой не ги е молил да идват.

Паро поклати доволно глава.