На безчислените опоненти, чиито възражения ме направиха почитател на древния човек и приятел на живото море.

На учените, на чието пионерско дело тази книга се основава изцяло и които ме накараха да се обърна към древния човек за напътствия в области, където в наши дни няма авторитети.

Тихоокеанската догма преди плаването на „Кон-Тики“

„И тъй като южноамериканските индианци не са притежавали необходимите мореплавателски способности, за да прекосят океанската шир между техните брегове и най-близките полинезийски острови, те могат да бъдат зачеркнати като възможни преносители.“

(Питър Бък, водещ специалист по Полинезия. — „Въведение към полинезийската антропология“, Хонолулу, 1945 г.)

Атлантическата догма преди плаването на „Ра“

„Обширните водни пространства изключват възможността за миграция през Атлантика.“

(Франц Боас, водещ специалист по произхода на американските индианци. — „Америка и Старият свят“, Материали от Международния конгрес на американистите, т. 21, №2, 1925 г.)

Предговор

Тази книга не е документално описание на преживените от мен приключения. Ето защо тя не е продължение на „Кон-Тики“, „Аку-Аку“, „Ра“ или „Фату Хива“. „Древният човек и океанът“ представлява сборник от статии и научни съобщения, вече публикувани самостоятелно, които аз обединих и издадох под формата на логически свързано четиво. Първоначалната идея за създаване на подобно произведение принадлежи на д-р Карл Йетмар, професор по археология в Хайделбергския университет, който през 1975 г. издаде на немски език сборник под заглавие „Между континентите“. Предполагаше се, че тази книга ще послужи за ориентир на всички, които следят дискусиите за пътищата на човешката миграция и за произхода на културата, възникнали, след като, противно на компетентните прогнози, примитивните плавателни съдове „Кон-Тики“ и „Ра“ успяха да прекосят Тихия и Атлантическия океан.

Противоречията до голяма степен се основаваха на погрешната представа, че капитанът на балсовия сал „Кон-Тики“ и на папирусовите лодки „Ра I“ и „Ра II“ бил изказал твърдението, че маорите полинезийци произхождали от перуанските инки, а пък инките, ацтеките и маите водели произхода си от строителите на пирамиди в древния Египет. Подобни теории твърде лесно се опровергават, при това неща от този род аз не съм отстоявал нито в документалните си книги, нито в научните си публикации. Издания като „Американските индианци в Пасифика“ (1952, 821 с.), „Доклади на норвежката археологическа експедиция на остров Пасха и в Източния Пасифик“, том I (1961, 667 с.) и том II (1965, 572 с.), както и „Изкуството на остров Пасха“ (1975, 669 с.) едва ли са известни на широката публика и в нашия век на тясна специализация твърде рядко биват четени или цитирани от многобройните учени или псевдоучени, които излагат своите твърдения чрез съвременните средства за масова информация. Споменатите томове по всяко време са на разположение на онези, които имат желание да проникнат по-дълбоко в теоретичните и практически изследвания, залегнали в основата на събраните тук по-популярни материали. Тези материали са взети от конгресни публикации и периодични издания, трудно достъпни както за обикновения читател, така и за много специалисти в други, сродни области на науката.

Сборникът „Древният човек и океанът“ е подготвен така, че да се чете с лекота от всеки, който се интересува от пътешествията на човека в миналото, когато са се полагали основите на мореплаването и на великите цивилизации в Средиземноморието и Новия свят. Всяка поредна глава се предхожда от въведение, което има за цел да подготви читателя за осмисляне на приложения текст.

Тур Хейердал

7 август 1976 г.

Към следващата част или към съдържанието

Тур Хейердал Древният човек и океанът (1) (В търсене на зараждането на навигацията и разпространени по море цивилизации)

Метаданни

Данни

Древният човек и океанът

Информация

История

Сваляне / Връзки

Предговор

Тур Хейердал
Древният човек и океанът (1) (В търсене на зараждането на навигацията и разпространени по море цивилизации)