Венцеслав Константинов
Ханс Карл Артман

Ханс Карл Артман (1921–2000) е австрийски поет, белетрист, драматург и преводач, роден в Санкт Ахац ам Валде край Виена в семейството на обущар. На деветнадесетгодишна възраст е призован в армията, участва като обикновен войник във Втората световна война и е тежко ранен. След края на войната следва сравнително езикознание във Виена и води живота на „странстващ студент“. Пътува из Холандия, Белгия, Франция и Испания. Установява се с прекъсвания в Австрия и Швеция.

Ханс Карл Артман е смятан за централна фигура в модернистично насоченото поколение австрийски поети от „Виенската група“. В творбите си, написани предимно на виенско наречие, Артман съчетава барокови елементи и черти на фолклора с похвати на съвременните литературни направления, като провежда сложни езикови експерименти. По-значимите му произведения са стихосбирките „Рими, стихове, формули“ (1954), „С черно мастило“ (1958) и „Вербариум“ (1966), а също сборниците с проза „За ония хусари и други въжеиграчи“ (1959), „Търсене на вчерашния ден“ (1964), „Послание в бутилка“ (1967), „Началните букви на знамето“ (1969), „Пътешествие към остров Нантукет“ (1969), „Колко още, скъпа“ (1971), „От страната на Виена“ (1972), „Под прикритието на една шапка“ (1974), „Гонитбата на д-р У.“ (1977), „Новини от север и юг“ (1978) и „Граматика на розите“ (1979).

За творчеството си Ханс Карл Артман е удостоен с редица отличия, между които „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1974), „Литературната награда на град Виена“ (1977), „Литературната награда на град Залцбург“ (1991), наградата „Франц Грилпарцер“ (1992), престижната награда „Георг Бюхнер“ (1997) и „Литературната награда на провинция Щирия“ (1999). Членува в Берлинската академия на изкуствата. В чест на писателя град Виена учредява през 2004 г. литературната награда „Х. К. Артман“.