Жул Верн
Север против Юг (9)

IX. ОЧАКВАНЕ

Такива бяха първите последици от великодушния порив, пред който се бе преклонил Джеймз Бърбанк, освобождавайки робите си, преди федералната армия да завладее територията на щата.

Сега Тексар и сподвижниците му господствуваха в града и околията.Тласнати от жестоката си, груба натура, те щяха да се впуснат във всевъзможни насилия, в най-ужасни изстъпления. Макар че с необоснованите си обвинения испанецът в последна сметка не бе успял да хвърли Джеймз Бърбанк в затвора, все пак бе постигнал целта си, използувайки настроенията в Джексънвил, чието население беше в голямата си част възмутено от държането на своите управници в случая със собственика на Кемдлис Бей. След оправдаването на плантаторааболиционист, провъзгласил освобождението на робите в цялото си имение, на северняка, явно симпатизиращ на Севера, Тексар бе насъскал тълпата от нечестни хора и бе вдигнал бунт в града. След като свали по този начин така компрометиралите се власти, той ги бе заместил с най-изтъкнатите хора от своята партия и бе образувал от тях комитет, в който белите от простолюдието си деляха властта с флоридците от испански произход. Освен това си бе осигурил съдействието на милицията, която бе подработил вече отдавна, а тя се сдушваше с простолюдието. Сега съдбата на жителите на цялата околия беше в неговите ръце.

Трябва да кажем, че поведението на Джеймз Бърбанк не бе намерило одобрение сред мнозинството от земевладелците, чиито плантации граничат с двата бряга на Сент Джонс. Те имаха основание да се страхуват, че и на техните роби ще хрумне да ги принудят да последват неговия пример. Повечето от плантаторите, привърженици на робовладелството, решени да се борят срещу исканията на юнионистите, следяха с крайно раздразнение настъплението на федералните армии. Затова смятаха, че Флорида трябва да се съпротивлява така, както продължаваха да се съпротивляват и другите южни щати. Докато в началото на войната се отнасяха към въпроса за освобождението на робите може би с безразличие, сега бързаха да застанат под знамето на Джефърсън Дейвис. Те бяха готови да подкрепят усилията на метежниците срещу правителството на Ейбрахам Линкълн.

Нищо чудно, че при тези обстоятелства Тексар, облягайки се на схващанията и интересите, обединени в защита на една и съща кауза, успя да се наложи, колкото и малко уважение да вдъхваше неговата личност. Занапред той щеше да може да действува като господар, и то не толкова за да организира съпротивата със съдействието на южняците и да отблъсне флотилията на комодор Дюпон. колкото да задоволи порочните си инстинкти.

Именно по тази причина или по-точно поради омразата, която изпитваше към семейство Бърбанк, първата работа на Тексар беше да реагира на освобождаването на робите в Кемдлис Бей с това разпореждане, което задължаваше всички освободени роби да напуснат околията в срок от четиридесет и осем часа.

Като действувам така. аз защищавам интересите на пряко застрашените плантатори. Да, те не могат да не одобрят тази наредба, която преди всичко ще предотврати въстание на робите в целия щат Флорида.

Ето защо мнозинството подкрепи безрезервно това разпореждане на Тексар. колкото и своеволно да беше то. Да, своеволно, несправедливо, необосновано! Джеймз Бърбанк с право освобождаваше своите роби. Той имаше това право от край време. Можеше да го упражни дори преди войната да бе предизвикала разкол в Съединените щати по въпроса за робовладелството. Нищо не би могло да му отмени това право. Мярката, взета от Тексар, не се основаваше нито на справедливостта, нито на законността.

И преди всичко Кемдлис Бей щеше да бъде лишен от естествените си защитници. Тук испанецът бе постигнал целта си напълно.

В Касъл Хаус добре разбираха това и може би съжаляваха, че Джеймз Бърбанк не бе изчакал деня, когато можеше да действува без никаква опасност. Но, както знаем, след като бе обвинен пред джексънвилските съдии, че пренебрегва убежденията си, и му бе поискано да ги подкрепи с дела, той не можа да сдържи възмущението си и направи публично изявление, а после, също публично, обяви пред персонала на плантацията освобождаването на негрите от Кемдлис Бей.

А тъй като това бе влошило положението на семейство Бърбанк и неговите гости, трябваше да се реши час по-скоро какво да се прави при тия обстоятелства.

И преди всичко — този въпрос бе обсъден още същата вечер — не е ли по-добре да се отмени освобождаването на робите? Не! Това не би променило с нищо състоянието на нещата. Тексар нямаше да бъде задоволен с тази закъсняла отмяна. Пък и самите негри от имението, като научеха за решението, взето против тях от новите власти в Джексънвил, веднага до един биха последвали примера на Зерма. Щяха да скъсат всички документи за освобождаване. За да не напущат Кемдлис Бей, за да не бъдат изгонени от околията, всички щяха да се върнат отново в положението си на роби до деня, когато с държавен закон получеха правото да бъдат свободни и да живеят свободно където пожелаят.

Но каква полза от това? Решени да защищават заедно с бившия си господар плантацията, станала техен истински дом, нима сега, когато бяха освободени, нямаше да го вършат със същото усърдие? Да, без съмнение, и Зерма гарантираше за това. Ето защо Джеймз Бърбанк реши да не отменя вече стореното. Всички бяха на неговото мнение. И не се излъгаха, защото още на другия ден, когато стана известна новата наредба, издадена от джексънвилския комитет, всички в Кемдлис Бей обявиха своята преданост, засвидетелствуваха своята вярност. Ако на Тексар му хрумнеше да приложи наредбата си, щеше да срещне съпротива. Ако му хрумнеше да си послужи със сила, щяха да му отговорят със сила.

— Пък и събитията се развиват бързо — каза Едуард Керъл.

— След два дни, а може и след двайсет и четири часа въпросът за робството във Флорида ще се реши. Вдругиден федералната флотилия вероятно ще е форсирала устието на Сент Джонс и тогава…

— Ами ако милицията, подкрепяна от конфедералните войски, реши да се съпротивява? — забеляза мистър Стенърд.

— Дори и да се съпротивяват, съпротивата им не ще трае дълго! — отговори Едуард Керъл. — Как могат да се противопоставят на минаването на комодор Дюпон през устието, на десанта на Шермъновите войски, на завземането на пристанищата Фернандина, Джексънвил или Сент Огъстин, като нямат нито кораби, нито канонерки? Щом завладеят тези пунктове, федералистите ще бъдат господари на Флорида. Тогава Тексар и хората му няма да имат друг изход, освен да избягат…

— Ах, дано успеят да заловят този човек! — провикна се Джеймз Бърбанк. — Когато бъде в ръцете на федералното правосъдие, ще видим дали ще може пак да си послужи с някакво алиби, за да избегне заслуженото наказание за своите престъпления!

Нощта мина, без да бъде нарушено нито за миг спокойствието в Касъл Хаус. Но какви тревоги преживяха мисис Бърбанк и мис Алис!

На другия ден, 1 март, започнаха да следят всички идващи отвън слухове. Не че плантацията беше застрашена през този ден. С наредбата на Тексар се заповядваше освободените да бъдат изгонени в срок от четиридесет и осем часа. Така Джеймз Бърбанк, решен да се възпротиви на тази заповед, разполагаше с необходимото време, за да вземе възможните мерки за защита. Преди всичко трябваше да се сумират слуховете, идващи от театъра на военните действия. Положението можеше да се измени всеки момент. Ето защо Джеймз Бърбанк и неговият шурей яхнаха коне. Спускайки се по десния бряг на Сент Джонс, те се насочиха към устието на реката, за да изследват на разстояние десетина мили това разширение на естуара, което завършва с нос Сен Пабло на мястото, където се издига фарът. Когато минаваха покрай Джексънвил, разположен на другия бряг, лесно щяха да познаят по струпването на плавателни съдове дали не се готви някакво скорошно нападение на градската сган срещу Кемдлис Бей. След половин час двамата прекосиха границата на плантацията и продължиха пътя си на север.

През това време мисис Бърбанк и Алис ходеха напред-назад из парка на Касъл Хаус и разменяха мисли. Напразно се опитваше мистър Стенърд да ги успокои поне малко. Те предчувствуваха близко нещастие.

Междувременно Зерма бе решила да обиколи различните негърски махали. Макар че заплахата от изгонване беше вече известна, негрите ни най-малко не мислеха да се съобразяват с нея. Те се заловиха отново с обичайната си работа, решени като своя бивш господар да окажат съпротива. С какво право щяха да ги изгонят от втората им родина, след като бяха вече свободни? По този въпрос Зерма напълно успокои господарката си. Можеше да се разчита на персонала в Кемдлис Бей.

— Госпожо — каза тя, — всичките ми събратя предпочитат да останат роби, както постъпих аз, отколкото да изоставят плантацията и господарите на Касъл Хаус! И ако се наложи, ще съумеят да защитят правата си!

Трябваше само да се почака завръщането на Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл. Защото не беше изключено през тоя ден, 1 март, около фара Пабло да се появи федералната флотилия, готова да завземе устието на Сент Джонс. Тогава конфедералистите трябваше да хвърлят срещу тях цялата милиция, за да попречат на настъплението им, и властите в Джексънвил, пряко застрашени, нямаше да бъдат вече в състояние да изпълнят заплахите си срещу освободените роби от Кемдлис Бей.

В това време управителят Пери извършваше всекидневната си обиколка из различните дъскорезници и работилници на имението. Той също можа да се убеди в доброто настроение на негрите. При все че не искаше да признае това, виждаше, че макар положението им да се беше променило, усърдието им в работата, предаността им към семейство Бърбанк бяха останали същите. И бяха твърдо решени да се противопоставят на всякакъв опит за нападение от страна на джексънвилската сган. Ала мистър Пери, станал още по-непоколебим привърженик на робството, смяташе, че тези добри чувства няма да траят дълго. Накрая натурата щеше да надделее. След като вкусеха от независимостта, тези новоосвободени щяха доброволно да се върнат към робството. Да слязат отново до положението, отредено им от природата в стълбицата на живите същества — между човека и животното.

Точно в този момент управителят срещна суетния Пигмалион. Този глупак се държеше още по-важно от предишния ден. Като гледаш как се надува сега, с ръце зад гърба и вдигната глава, разбираш, че е свободен човек. Едно беше ясно: че не работеше вече.

— О, добър ден, мистър Пери — произнесе той с високопарен тон.

— Какво правиш тук, мързеливецо?

— Разхождам се! Та нямам ли право да не върша нищо? Нали вече не съм презрян роб и нося в джоба си документ за освобождение!

— А кой ще те храни занапред, Пиг?

— Самичък ще се храня, мистър Пери.

— А как?

— Като ям.

— А кой ще ти дава да ядеш?

— Моят господар.

— Твоят господар ли!… Та нима си забравил, че вече нямаш господар, глупчо?

— Вярно! Нямам и не ще имам занапред. Ала мистър Бърбанк няма да ме изгони от плантацията, където, да не се хваля, все пак принасям някаква полза!

— Напротив, ще те изгони!

— Ще ме изгони ли?

— Несъмнено. Когато му принадлежеше, можеше да те държи, дори и да не вършиш нищо. Но откакто не му принадлежиш вече, ако продължаваш да не искаш да работиш, като нищо ще те изгони и ще видим тогава каква полза ще имаш от свободата си, нещастни глупако!

Очевидно Пиг никога не бе гледал на въпроса от тая страна.

— Но как така, мистър Пери — продължи той, — мислите ли, че мистър Бърбанк ще бъде толкова жесток, та…

— Не жестокостта — отвърна управителят, — а логиката води до това. Пък и независимо дали мистър Джеймз желае, или не, има заповед на джексънвилския комитет, с която се нарежда „да се изгонят всички освободени роби от територията на Флорида.“

— Значи е вярно?

— Напълно вярно, и ще видим как ти и твоите другари ще се отървете сега, когато вече нямате господар.

— Аз не искам да напущам Кемдлис Бей! — извика Пигмалион… — Щом съм свободен…

— Да!… Свободен си да заминеш, ала не си свободен да стоиш тук! Ето защо ги заповядвам да си вдигаш партушините!

— А какво ще стане с мен?

— Това си е твоя работа!

— Но в края на краищата, щом съм свободен… — подзе отново Пигмалион, който все държеше на своето.

— Изглежда, че това не е достатъчно!

— Кажете ми тогава какво да правя, мистър Пери!

— Какво да правиш ли? Е, слушай… и следи мисълта ми, ако можеш.

— Следя я.

— Ти си свободен, нали?

— Да. разбира се, мистър Пери, и ви повтарям, имам в джоба си документ за освобождаване.

— В такъв случай, скъсай го!

— Дума да не става.

— Щом отказваш, тогава виждам само един начин да останеш в страната, ако искаш.

— Какъв?

— Да си смениш цвета, тъпако! Смени го, Пиг, смени го! като станеш бял, ще имаш право да останеш в Кемдлис Бей! Иначе не можеш!

Доволен, че е дал този малък урок на суетния Пиг, управителят му обърна гръб.

Отначало Пиг стоеше дълбоко замислен. Разбираше добре, че за да запази мястото си, не е достатъчно да не е вече роб. Трябваше да бъде още и бял. А какво да направи, дявол да го вземе, за да стане бял, когато природата го е създала чер като абанос!

Тогава Пигмалион тръгна обратно към служебните пристройки на Касъл Хаус, почесвайки се така, че щеше да одере кожата си.

Малко преди пладне Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл се върнаха в Касъл Хаус. Те не бяха забелязали нищо обезпокоително откъм Джексънвил. Лодките стояха на обичайните си места, едни привързани за пристанищните кейове, други закотвени насред реката. Обаче от другата страна на реката имаше раздвижване на войски. Няколко отреда конфедералисти се бяха показали на левия бряг на Сент Джонс и сега се насочваха на север към околията Насо. Наглед като че ли още нищо не заплашваше Кемдлис Бей.

Когато стигнаха до границата на естуара, Джеймз Бърбанк и спътникът му насочиха погледите си към морската далечина. Нито едно платно не се появяваше там, на хоризонта не се издигаше никакъв дим на параход, който би показвал присъствието или приближаването на ескадра. Що се отнася до приготовленията за отбрана по тази част от флоридския бряг, те изобщо не съществуваха. Нямаше нито брегови батареи, нито окопи. Изобщо никакво средство за защита на естуара. Ако федералните кораби се появяха пред залива Насо или’ пред устието на Сент Джонс, те биха могли да проникнат там безпрепятствено. Вярно, че фарът Пабло не работеше, разглобеният му фенер вече не осветяваше проливите. Ала това можеше да затрудни влизането на флотилията само нощем.

Ето тези сведения донесоха мистър Бърбанк и мистър Керъл. когато се върнаха за обед.

Изобщо можеха да бъдат спокойни, че в Джексънвил не се забелязва никакво раздвижване, което да събуди опасения от предстоящо нападение срещу Кемдлис Бей.

— Е, добре! — обади се мистър Стенърд. — Но аз се безпокоя, че корабите на комодор Дюпон още не се виждат! Тук има закъснение, което ми се струва необяснимо!

— Да! — отвърна Едуард Керъл. — Ако тази флотилия е излязла от залива Сент Ендрюз или е поела по море завчера. сега би трябвало да бъде при Фернандина!

— От няколко дни времето е много лошо — отговори Джеймз Бърбанк. — Възможно е при тия странични западни ветрове Дюпон да е бил принуден да се отдалечи навътре в морето.

Но тази сутрин вятърът утихна и не бих се учудил, ако още довечера…

— Чул те господ, скъпи ми Джеймз — каза мисис Бърбанк, — и дано ни помогне!

— Мистър Джеймз — забеляза Алис, — щом фарът Пабло не може вече да бъде запален, как флотилията би могла да проникне тази нощ в Сент Джонс?

— Действително в Сент Джонс ще бъде невъзможно, мила Алис — отвърна Джеймз Бърбанк. — Но преди да атакуват устието на реката, федералистите трябва да завземат първо остров Амелия, а после — паланката Фернандина. за да сложат ръка на железопътната линия до Сидър Кийз. Аз очаквам да видя корабите на комодор Дюпон по Сент Джонс не по-рано от три-четири дни.

— Имаш право, Джеймз — обади се Едуард Керъл, — и се надявам, че завземането на Фернандина ще бъде достатъчно, за да накара конфедералистите да минат в отстъпление. Възможно е дори милицията да изостави Джексънвил, без да дочака пристигането на канонерките. В такъв случай Кемдлис Бей вече няма да бъде застрашено от Тексар и неговите метежници…

— Това е напълно допустимо, приятели! — отвърна Джеймз Бърбанк. — Щом федералистите стъпят на територията на Флорида, не е нужно нищо повече, за да бъде гарантирана нашата сигурност!… Има ли нещо ново в плантацията?

— Нищо, мистър Бърбанк — отговори мис Алис. — Научих от Зерма, че негрите са се върнали на работа в дъскорезниците, работилниците и горите. Тя уверява, че са винаги готови да се жертвуват до последен човек за отбраната на Кемдлис Бей.

— Да се надяваме все пак, че няма да се наложи предаността им да бъде подложена на такова изпитание! Бих се учудил, ако негодниците, които се натрапиха насила на честните хора, не избягат от Джексънвил, щом забележат федералистите край бреговете на Флорида. Но все пак да бъдем нащрек. Желаете ли, Стенърд. след обеда да дойдете с мен и Керъл на обиколка? Възнамеряваме да обходим най-незащитената част от имението. Не искам вие, скъпи приятелю, и Алис да бъдете изложени на по-големи опасности в Касъл Хаус, отколкото в Джексънвил. Откровено казано, няма да си простя, че ви накарах да дойдете тук, ако нещата вземат лош обрат!

— Драги Джеймз — отвърна Стенърд, — ако бяхме останали у дома си в Джексънвил, вероятно сега щяхме да бъдем прицел на репресии от страна на властите, подобно на всички други противници на робството…

— Във всеки случай, мистър Бърбанк — вметна Алис, — щом опасностите ще бъдат по-големи тук, не е ли по-добре да ги посрещнем заедно?

— Да, мила дъще — отвърна Джеймз Бърбанк. — Впрочем надявам се и мисля, че Тексар няма дори да има време да приложи наредбата си спрямо нашия персонал!

Цял следобед, чак до вечеря, Джеймз Бърбанк и двамата му приятели обикаляха различните негърски махали. Придружаваше ги мистър Пери. Можаха да се убедят, че духът на негрите е много висок. Джеймз Бърбанк сметна за уместно да обърне внимание на своя управител върху усърдието, с което новоосвободените са се заловили отново за работата си. Нито един не отсъствуваше.

— Да!… Да!… — отговори Пери. — Само че да видим как ще свършат работата си сега!

— Ех, Пери, нима мислиш, че тези честни негри са сменили ръцете си, след като са сменили положението си?

— Не още, мистър Бърбанк — отвърна твърдоглавецът. — Но скоро ще забележите, че ръцете им не са същите…

— Не говори така, Пери! — отвърна весело Джеймз Бърбанк. — Мисля, че ръцете им пак ще си бъдат с пет пръста, пък и не може да им се иска да имат повече!

Щом свърши обиколката, Джеймз Бърбанк и спътниците му се върнаха в Касъл Хаус. Вечерта мина по-спокойно, отколкото предишния ден. Тъй като нямаше никакви вести от Джексънвил, отново възкръсна надеждата, че Тексар се е отказал да изпълни заплахите си или пък няма време да ги осъществи.

Все пак бяха взети строги предпазни мерки за през нощта. Пери и помощникуправителите организираха патрули по границите на имението и особено по бреговете на Сент Джонс. Негрите бяха предупредени да се оттеглят зад оградата на парка в случай на тревога и на външната врата бе сложен часовой.

Няколко пъти Джеймз Бърбанк и приятелите му се редуваха да проверяват дали нарежданията им се изпълняват точно. Когато слънцето изгря, никакво произшествие не бе нарушило почивката на обитателите на Кемдлис Бей.