Жул Верн
Север против Юг (31)

XVI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Междувременно гражданската война продължаваше с различните си фази. Напоследък бяха станали няколко събития, за които Джеймз Бърбанк не можеше да знае след заминаването си от Кемдлис Бей, а научи за тях едва когато се завърна.

През това време общо взето като че ли везните клоняха в полза на конфедералистите, съсредоточени около Коринт1, докато федералистите заемаха позиция при ПитсбъргЛандинг. Главнокомандуващ на отцепническата армия беше генерал Джонстън, а негови помощници — Борьогар, Харди, БракстънБраг, епископ Полк, бивш възпитаник на военната академия Уест Пойнт, и тази армия използува ловко непредвидливостта на северняците. На 5 април те бяха издебнати при Шайло, бригадата на Пийбоди бе разпръсната, а армията на Шермън отстъпи. Все пак конфедералистите платиха скъпо за постигнатия от тях успех: героичният Джонстън бе убит, докато отблъсваше федералната армия.

——

1 Коринт град в щат Мисисипи; няма нищо общо с едноименния град в Гърция. Б. пр.

Така завърши първият ден на сражението — 5 април. На другия ден битката пламна отново по цялата фронтова линия и Шермън успя да си възвърне Шайло. Конфедералистите на свой ред бяха принудени да бягат, преследвани от войниците на Грант. Кръвопролитно сражение! От осемдесет хиляди участвуващи бойци двайсет хиляди паднаха ранени или убити!

Това беше последното военно събитие, за което Джеймз Бърбанк и приятелите му узнаха на другия ден след пристигането си в Касъл Хаус, където успяха да се върнат на 7 април.

И наистина след екзекуцията на братя Тексар те тръгнаха с капитан Хауик, който поведе отряда си и своите пленници към крайбрежието. При нос Малабер се намираше кораб от флотилията, кръстосващ покрай брега. Този кораб ги закара в Сент Огъстин. После една канонерка ги взе в Пиколата и ги свали на пристана на Кемдлис Бей.

И така, всички бяха отново в Касъл Хаус — дори и Зерма, която бе оздравяла от раните си. Пренесена на федералния кораб от Марс и другарите му, там тя бе заобиколена от грижи. А и как би могла да умре, като беше толкова щастлива, че малката й Ди е спасена, че се намира отново сред всички ония, които обичаше?

Лесно можем да си представим каква беше радостта на това семейство след толкова изпитания. Всичките му членове най-после се бяха събрали, за да не се разделят никога вече. Мисис Бърбанк лека-полека възстанови здравето си, тъй като детето й беше при нея. Та нали с нея бяха пак съпругът й, синът й, мис Алис, която щеше да й стане дъщеря, Зерма и Марс? И занапред нямаше защо да се страхува от негодника или по-право от двамата негодници, чиито главни съучастници бяха в ръцете на федералистите.

В това време се пръсна един слух, за който, както вероятно помните, стана дума при разговора между двамата братя на остров Карнерал. Разправяха, че северняците възнамерявали да изоставят Джексънвил, че комодор Дюпон, в желанието си да ограничи своите действия до блокада на крайбрежието, се готвел да изтегли канонерките, които осигуряваха безопасността по Сент Джонс. Очевидно този проект можеше да постави в опасност заселниците, известни със симпатиите си към аболиционизма, и особено Джеймз Бърбанк.

Слухът се потвърди. Наистина на 8-и, тоест още на другия ден, след като цялото семейство се прибра в Касъл Хаус, федералистите опразниха Джексънвил. Вследствие на това някои от жителите, които бяха проявявали открито благосклонността си към юнионистката кауза, намериха за целесъобразно да избягат, едни — в Порт Ройъл, други — в Ню Йорк.

Джеймз Бърбанк обаче не сметна за уместно да последва примера им. Негрите се бяха върнали в плантацията, но не като роби, а като свободни хора, и присъствието им можеше да обезпечи сигурността на Кемдлис Бей. А и самата война навлизаше във фаза благоприятна за Севера, така че Гилбърт можеше да остане още известно време в Касъл Хаус, за да се венчае с Алис Стенърд. И тъй, работата в плантацията започна наново и скоро различните стопански дейности тръгнаха нормално. Сега вече не можеше и да става въпрос да се изисква от Джеймз Бърбанк да изпълни наредбата за изгонване на освободените роби от територията на Флорида. Нямаше ги вече Тексар и привържениците му да насъскват простолюдието. А и канонерките, кръстосващи по крайбрежието, можеха бързо да възстановят реда в Джексънвил.

Що се отнася до воюващите страни, те щяха да се бият още три години и дори Флорида беше обречена на нови изпитания, свързани с превратностите на войната.

И наистина през септември същата година корабите на комодор Дюпон се появиха срещу Сент Джонс Блъфс, при устието на реката, и Джексънвил бе завладян повторно. Генерал Сеймър го завзе за трети път в 1866 г., без да срещне сериозна съпротива.

На 1 януари 1863 г. с прокламация на президента Линкълн бе премахнато робството във всички щати. Ала войната завърши едва на 9 април 1865 г. През този ден в АпоматъксКортхаус генерал Лий се предаде с цялата си армия на генерал Грант, след капитулация, при условия, достойни и за двете страни.

И тъй, ожесточената борба между Севера и Юга бе траяла четири години. Тя бе струвала два милиарда и седемстотин милиона долара и бе отнела живота на повече от половин милион души; но робството бе премахнато в цяла Северна Америка.

По този начин бе завинаги осигурена неделимостта на републиката Съединени щати благодарение на усилията на ония американци, чиито предци почти един век преди това бяха освободили страната си във войната за независимост.