Жул Верн
Север против Юг (3)

III. ДОКЪДЕ БЕ СТИГНАЛА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА

Да кажем няколко думи за междуособната война, с която е тясно свързана настоящата история.

И най-напред, още отначало, трябва да се уточни следното: както пише Парижкият граф, бивш адютант на генерал Маклелън, в забележителната си „История на гражданската война в Америка“, причина за тази война не беше нито въпрос за тарифи, нито някаква действителна разлика в произхода на северняците и южняците. Англосаксонската раса преобладаваше еднакво по цялата територия на Съединените щати. Така че търговският въпрос никога не е играл роля в тази ужасна братоубийствена война. „Причината е робовладелството, което, процъфтяващо в едната половина от републиката и премахнато в другата, бе създало там две враждуващи общества. То бе променило дълбоко нравите в онази част, където господствуваше, оставяйки непокътнати видимите форми на управление. То представляваше не само предлог и повод, но и единствената причина за антагонизма, чиято неизбежна последица беше гражданската война.“

В робовладелските щати имаше три класи. Долу — четири милиона негрироби, тоест една трета от населението. Горе — кастата на земевладелците, сравнително малообразована, но богата и надменна, която притежаваше изключителното право да ръководи обществените работи. Между тези две стоеше неспокойната, ленива, бедна класа на бялото простолюдие. Колкото и да е чудно, последните се оказаха пламенни поддръжници на робовладелството от страх да не би класата на освободените негри да се издигне до тяхното равнище.

Така против Севера бяха не само богатите собственици, но и това бяло простолюдие, което, особено в селата, живееше сред робското население. Ето защо борбата беше страшна. Тя дори предизвикваше в семействата такива раздори, че се случваше един брат да се сражава под знамето на конфедерацията, а друг — под знамето на федерацията. Но велик народ не бива да се спира пред нищо, за да унищожи до корен робовладелството. Още през XVIII век знаменитият Франклин1 поиска неговото премахване. В 1807 г. Джефърсън2 препоръча на Конгреса „да забрани търговията с роби,

——

’Бен джамии франклин (1706–1790) — северноамерикански държавен деец, публицист и учен. Участвувал в съставянето на Декларацията за независимостта на САЩ (1/76) и на конституцията от 1787 г. Решителен привърженик на демокрацията и противник на робството на негрите. — Б. пр.

2Томас Джефърсън (1743– 1826) — северноамерикански държавен и обществен деец, президент на САЩ през 1801 — 1809 г. — Б. пр.

 

премахването на която се налага от морала, честта и жизнените интереси на страната“. Така че Северът имаше причина да воюва срещу Юга и да го подчини. А по този начин щяха по-тясно да се сплотят всички съставни части на републиката и да рухне тази толкова пагубна и опасна заблуда, че всеки гражданин трябва най-напред да се подчинява на властта на своя щат, а едва на второ място — на властта на цялата американска федерация.

Ала именно във Флорида възникнаха за пръв път проблеми, свързани с робовладелството. В началото на XIX век един индиански вожд на име Оцеола си взел за жена избягала робиня, родом от блатистите части на Флорида, наричани Евърглейдс. Един ден тази жена била хваната отново и насилствено отведена като робиня. Оцеола вдигнал индианците, започнал война срещу робовладелците, бил заловен и умрял в крепостта, където го затворили. Но войната продължила и както казва историкът Томас Хигинсън1. „тази борба ни струваше ’тройно повече от сумата, която платихме някога на Испания, за да купим Флорида.“

Ето как започна тази междуособна война и какво беше положението през месец февруари 1862 г. — време, през което Джеймз Бърбанк и семейството му щяха да преживеят такива страшни премеждия, че ни се стори интересно да ги направим тема на настоящето повествование.

На 16 октомври 1859 г. храбрият капитан Джон Браун начело на малък отряд избягали роби завзема Харпърс Фери във Вирджиния. Целта му е освобождаването на цветнокожите. Заявява това открито. Разбит от милиционерски ге дружини2, той бива пленен, осъден на смърт и обесен в Чарлстън на 2 декември 1859 г. заедно с шестима от съучастниците си.

На 20 декември 1860 г. в Южна Каролина се събира конгрес и приема с възторг декрета за отделяне от северните щати. През следващата година, на 4 март 1861 г., Ейбрахам Линкълн е провъзгласен за президент на републиката. Южните щати смятат избирането му като заплаха за робовладелската система. На 11 април 1861 г. форт Сьмтър, едно от укрепленията, които бранят Чарлстънския залив, пада в ръцете на южняците, командувани от генерал Борьогар Северна Каролина, Вирджиния, Арканзас и Тенеси веднага се присъединяват към декрета за отцепване.

——

’Томас Уснтуьр! Хиглнсък (1823 1911) — американски пастор унитарианец, аболиционист, който оглавил първия полк от негри в Гражданската война. След като бил ранен, той се отдал на писане на есета за реформи, история, биография.

Б. пр.

— Тук понятието „милиция“ се различава от нашето съвременно понятие. В САЩ така наречените милиционерски дружини, създадени през XIX век, са представлявали доброволчески отряди, съставени от обикновени граждани, които се свиквали и използували само при извънредно положение. От 1903 г. те били заменени с „Националната гвардия“. — Б. пр.

Федералното правителство събира седемдесет и пет хиляди доброволци. Първата му работа е да защити Вашингтон, столицата на Съединените американски щати, от нападение на конфедералистите. То започва да попълва арсеналите на Севера, които са празни, докато тия на Юга са обилно снабдени още от времето на президента Бюканън. Военните припаси се набавят с цената на нечовешки усилия. След това Ейбрахам Линкълн обявява блокада на южняшките пристанища.

Първите военни стълкновения стават във Вирджиния. Маклелън отблъсва отцепниците на запад. Ала на 21 юли при Бул Рън федералните войски, обединени под командуването на Макдоуъл, претърпяват поражение и отстъпват чак до Вашингтон. Докато южняците не треперят вече за столицата си Ричмънд, северняците имат причина да треперят за столицата на Американската република. Няколко месеца след това федералистите са отново разбити при Болс Блъф. Все пак тази злополучна кампания скоро се компенсира от различни експедиции, в резултат от които в ръцете на юнионистите падат форт Хатерас и Порт Ройъл Харбър, които отцепниците не успяват впоследствие да си възвърнат. В края на 1861 г. главното командуване на федералната армия е поверено на генералмайор Джордж Маклелън.

Обаче през тази година каперски кораби1 на робовладелците бродеха из моретата на Стария и Новия свят. Те намираха убежище в пристанищата на Франция, Англия, Испания и Португалия — сериозна грешка, защото, като признаваха на отцепниците правата на воюваща страна, въпросните държави насърчаваха воденето и продължаването на гражданската война.

Последваха морски сражения които имаха голям отзвук. Става дума за „Съмтър“ и неговия славен капитан Семе. За появяването на корабатаран2 „Манасас“. За морската битка на 12 октомври при устието на Мисисипи. За завземането на 8 ноември на „Трент“, английски кораб, на борда на който капитан Уилкс пленява пълномощниците на конфедерацията и по този начин едва не предизвиква война между Англия и Съединените щати.

В това време аболиционистите и поддръжниците на робовладелството водят кървави сражения с променлив успех чак до щат Мисури. Убит е един от най-видните генерали на Севера — Лайън, вследствие на което федералистите са принудени до отстъпят към Рола, а Прайс с конфедералистките войски настъпва на север. Водят се боеве при Фредриксбърг на 21 октомври, при Спрингфийлд на 25-и, а на 27-и Фримонт с федералистите завзема този град.

——

’Каперски кораб — частен кораб, който действува от името на една воюваща страна срещу корабите на друга и си присвоява част от плячката. — Б. пр. 2Корабтаран — кораб със заострена и издадена напред част от вълнореза, която служи за разбиване на корпуса на друг кораб. — Б. пр.

 

На 19 декември става сражение при Белмонт между Грант и Полк, но без решаващ резултат. Най-после зимата, толкова сурова из тези краища на Северна Америка, прекъсва военните действия.

През първите месеци на 1862 г. двете страни полагат наистина невероятни усилия.

На Север Конгресът гласува законопроект за набиране на петстотин хиляди доброволци в края на войната те достигат един милион — и одобрява заем от петстотин \:илиона долара. Образувани са големи армии, главно тази на Потомак. Начело на тях стоят генералите Банкс, Бътлър, Грант, Шермън, Маклелън, Мийд, Томас, Карни, Халек — посочваме само най-видните. Всички родове войска трябва да влязат в действие. Пехотата, кавалерията, артилерията, инженерните войски са разделени почти по един и същ начин на дивизии. Произвежда се военен материал в изобилие: карабини „Миние“ и „Колт“, нарезни оръдия от системите „Перът“ и „Родмън“, гладкостенни оръдия и колумбиади „Далгрен“, мортири, многоцевни оръдия, шрапнели, обсадни оръдия. Организират се телеграф и военно въздухоплаване, кореспонденции за големите вестници, обоз, състоящ се от двайсет хиляди фургона, впрегнати с осемдесет и четири хиляди мулета. Под ръководството на главния интендант се събират всевъзможни припаси. Построяват се нови кораби от типа таран на полковник Елит и канонерките на комодор Фут, които ще участвуват за пръв път в морска война.

Югът също не остава по-назад. Наистина той разполага с леярните за оръдия в Нови Орлеан и в Мемфис, с металургичните заводи в Тредогар, близо до Ричмънд, които произвеждат оръдия от системите „Перът“ и „Родмън“. Но това не е достатъчно. Конфедералното правителство се обръща към Европа. Лиеж и Бирмингам му изпращат цели корабни товари с оръжие — оръдия от системите „Армстронг“ и „Уитуърт“. Нарушителите на блокадата, които идват в пристанищата на Юга да търсят евтин памук, го получават само срещу такъв военен материал. След това армията се организира. Командуват я генералите Джонстън, Лий, Борьо-гар, Джексън, Критъндън, Флойд, Пилоу. На 8 август Конгресът на отцепниците упълномощава своя президент Джефърсън Дейвис да набере четиристотин хиляди доброволци за срок от една до три години, към които се присъединяват нередовни части — милиция и герили1.

Но тези приготовления не пречат на подновяването на сраженията през втората половина на първата зима. От цялата територия на робовладелците федералното правителство заема все още само Мериланд, Западна Вирджиния, някои части от Кентъки, по-голямата част от Мисури и няколко пункта по крайбрежието.

Новите военни действия започват най-напред в източната част

——

’Герили доброволни, прилагащи партизанска тактика. Б. пр.

 

на Кентъки. На 7 януари Гарфийлд разбива конфедералистите при Мидъл Крийк, а на 20-и те са отново разгромени при Логън Крос и Мил Спрингс. На 2 февруари Грант се качва с две дивизии на няколко големи парахода по река Тенеси; в подкрепа им идва броненосната флотилия на Фут. На 6-и форт Хенри пада в ръцете му. Така е счупена една брънка от веригата, върху която, както казва историкът на тази гражданска война, „се облягаше цялата отбранителна система на противника му Джонстън“. По този начин Къмбърланд и столицата на Тенеси са поставени под пряка и близка заплаха от федералните войски. Ето защо Джонстън се стреми да съсредоточи всичките си сили във форт Донълсън, за да намери по-сигурна опорна точка за отбрана.

В същото време друга експедиция, включваща един корпус от шестнайсет хиляди души под командуването на Бърнсайд, и една флотилия, състояща се от осемдесет въоръжени за война парахода и петдесет транспортни кораба, се спуща по Чесапийк и отплава от Хемптън Роудс на 12 януари. Въпреки силните бури на 24 януари тя навлиза във водите на Пимлико Саунд, за да завземе остров Роаноук и да завладее крайбрежието на Северна Каролина. Но островът е укрепен. На запад проливът е защитен с преграда от потопени кораби. Достъпът до острова е затруднен от артилерийски батареи и полски укрепления. Пет-шест хиляди бойци с подкрепата на флотилия от седем канонерки са готови да предотвратят всякакъв десант. Все пак, въпреки храбростта на защитниците му, на 7 срещу 8 февруари този остров пада в ръцете на Бърнсайд заедно с двайсет оръдия и повече от две хиляди пленници. На другия ден федералистите са господари на Елизабет Сити и на цялото крайбрежие на Албмарл Саунд, тоест на северната част от това вътрешно море.

Накрая, за да завършим описанието на положението до 6 февруари, трябва да кажем нещо и за Джексън, този южняшки генерал, този бивш преподавател по химия, този воинпуритан. който защитава Вирджиния. След отзоваването на Лий в Ричмънд той поема командуването на армията. На 1 януари тръгва от Уинчестър със своите десет хиляди бойци и прекосява Алеганите, за да завземе Бат на железопътната линия за Охайо. Победен от климата, сломен от снежните бури, той бива принуден да се върне в Уинчестър, без да е достигнал целта си.

А ето какво стана по южното крайбрежие от Каролина до Флорида.

През втората половина на 1861 г. Северът притежаваше вече доста бързи плавателни съдове, за да контролира тези морета, при все че не бе успял да завладее прословутия „Съмтър“, който през януари 1862 г. се отбива в Гибралтар, за да използува европейските води. „ДжефърсънДейвис“, в желанието си да избяга от федералистите. се укрива в Сент Огъстин във Флорида, но загива в момента, когато минава през пролива. Почти по същото време един от корабите, кръстосващи около Флорида — „Андерсън“, — залавя корсарския кораб „Борьогар“. Но в Англия вече са готови за път нови кораби. Тогава с прокламация на Ейбрахам Линкълн районът на блокадата се разширява до бреговете на Вирджиния и Северна Каролина — дори фиктивната блокада, блокадата на книга, която обхваща четири хиляди и петстотин километра от крайбрежието. За наблюдаването му северняците разполагат само с две ескадри: едната трябва да блокира бреговете на Атлантика, другата — Мексиканския залив.

На 12 октомври за пръв път конфедералистите се опитват да освободят устието на Мисисипи с помощта на „Манасас“ — първия брониран кораб през тази война, — подкрепян от флотилия брандери1. Тази акция се проваля. Корветата „Ричмънд“ се измъква здрава и читава на 29 декември, но един малък параход, „Сий Бърд“, успява да отвлече една шхуна на федералистите при форт Мънро.

Необходимо е обаче да се разполага с пункт, който да служи като оперативна база за кръстосване из Атлантическия океан. Тогава федералното правителство решава да завземе форт Хатерас, господствуващ над едноименния пролив, който много често се използува от нарушителите на блокадата. Този форт е трудно-превзимаем. Той се защищава от квадратен редут, наречен форт Кларк. В отбраната му участвуват хиляда бойци и Седми северокаролински полк. Но това не е страшно. Федералната ескадра, състояща се от две фрегати, три корвети, един стражев кораб и два големи парахода, на 27 август се закотвя срещу пролива. Комодор Стрингъм и генерал Бътлър атакуват. Редутът е превзет. След доста продължителна съпротива форт Хатерас вдига бяло знаме. Така северняците се сдобиват с оперативна база за цялото времетраене на войната.

През ноември въпреки усилията на конфедералистите в ръцете на федералистите пада и се задържа остров Санта Роза, на изток от Пенсакола, в Мексиканския залив, представляващ част от флоридското крайбрежие.

Все пак завземането на форт Хатерас не изглежда достатъчно за доброто водене на по-нататъшните операции. Трябва да се окупират и други пунктове по крайбрежието на Южна Каролина, Джорджия, Флорида. На комодор Дюпон са предоставени две парни фрегати — „Уобъш“ и „Съскуехана“, три платноходни фрегати

——

’Брандер боси кораб от ветроходния флот. който бил предназначен за подпалване на неприятелски кораби. Обикновено за брандср се използували остарели кораби, запълнени с горящи материали. По време на бой брандср. прикриван от артилерийския огън на своя флот се приближавал към противника от наветрената страна, запалвал брандсра. закрепял го с куки към неприятелския кораб и се спасявал с гребна лодка. Б. пр.

 

гаги, пет корвети, шест канонерки, няколко стражеви кораба, двайсет и пет въглевоза, натоварени с припаси, и тридесет и шест парахода, способни да пренесат петнайсет хиляди и шестстотин бойци под командуването на генерал Шермън. На 25 октомври тази флотилия отплава от форт Мънро. След като претърпява страшна буря около нос Хатерас. тя изследва пролива Хилтън Хед, между Чарлстън и Савана. Там е Порт Ройъл — един от най-важните заливи на американската конфедерация, където генерал Рипли командува силите на робовладелците. Двата форта Уокър и Борьогар, на четири хиляди метра един от друг, пазят входа на залива. Защищават го осем парахода, а пясъчната му коса го прави почти недостъпен за нападаща флота.

На 5 ноември фарватерът бива обозначен с шамандури и след размяна на няколко оръдейни изстрела Дюпон прониква в залива, но все още без да успее да стовари там войските на Шермън. На 7-и преди обед той атакува форт Уокър, а после и форт Борьогар. Сломява ги под градушка от най-големите си снаряди. Фортовете са опразнени. Федералистите ги завземат почти без бой и Шермън завладява този пункт, толкова важен за по-нататъшните военни операции. Това е удар, нанесен в самото сърце на робовладелските щати. В ръцете на федералистите падат един след друг съседните острови, дори остров Тайби и форт Пуласки, който господствува над река Савана. В края на годината Дюпон е господар на пет големи залива — Норт Едисто, Сент Хелена, Порт Ройъл, Тайби, Уорсо — и на цял низ островчета, пръснати покрай бреговете на Каролина и Джорджия. Най-после на 1 януари 1862 г. един последен успех му позволява да завземе укрепленията на конфедералистите, издигнати по бреговете на Кусоу.

Такова беше положението на воюващите страни в началото на февруари 1862 г. Такива бяха успехите на федералното правителство на юг в момента, когато корабите на комодор Дюпон и войските на Шермън заплашваха Флорида.