Жул Верн
Север против Юг (28)

XIII. Двойствен живот

Няколко думи ще бъдат достатъчни, за да обясним това, което досега изглеждаше необяснимо в тази история. Ще видим какво са способни да измислят някои хора, когато лошият им нрав, подпомаган от безспорен ум, ги тласка по пътя на злото.

Хората, пред които Зерма бе застанала внезапно, бяха двама братя, двама близнаци.

Къде бяха родени те? Сами не знаеха точно. Вероятно в някое малко селце в Тексас — оттук произлизаше името Тексар чрез Промяна на последната буква.

Известно е какво представлява тази обширна територия, разположена в южната част на Съединените щати, на Мексиканския залив.

След като се разбунтува срещу мексиканците, Тексас, подпомаган от американците в своята борба за независимост, се присъедини към федерацията през 1845 година, при президента Джон Тайлър.

Петнайсет години преди това присъединяване в едно село на тихоокеанското крайбрежие две изоставени деца бяха намерени, прибрани и отгледани с благотворителни средства.

Още отначало тези деца правеха впечатление със своята необикновена прилика. Едни и същи движения, един и същ глас, едно и също държане, едно и също лице и, трябва да добавим, едни и същи наклонности, които свидетелствуваха за поквареност още от ранна възраст. Как са били отгледани, какво образование са получили, кои са били родителите им — не можеше да се каже. По всяка вероятност те са принадлежали на едно от ония скитнически семейства, които бродеха из щата след обявяването на независимостта.

Щом братята Тексар, обзети от неудържимо желание за свобода, сметнаха, че могат да живеят самостоятелно, те изчезнаха. По онова време и двамата бяха на двайсет и четири години. Можем да не се съмняваме, че оттогава нататък си осигуряваха средства за съществуване единствено с кражби из плантациите и фермите — оттук хляб, оттам плодове, докато най-после преминаха към въоръжен грабеж и разбойничество по пътищата, за което се бяха подготвяли още от детинство.

С една дума, започнаха да не ги виждат в тексаските села И колиби, където имаха навика да се навъртат в компанията на злосторници, които вече използуваха тяхната прилика.

Изтекоха много години. Братята Тексар бяха скоро забравени дори по име. И макар че по-късно това име си спечели печална слава във Флорида, нищо не показваше, че двамата са прекарали детството си в крайбрежните области на Тексас.

А и как би могло да бъде другояче, като след Изчезването им, благодарение на една хитрост, за която ще стане дума по-нататък, никой не знаеше, че има двама Тексар? Дори с помощта на тази хитрост те бяха извършили цяла редица престъпления, които трудно можеха да се докажат и да се накажат.

И наистина — това се узна по-късно, когато тази двойственост бе разкрита и веществено доказана — в течение на няколко години, от двайсет до трийсет, двамата братя живяха отделно. Те се стремяха с всякакви средства към богатство. Срещаха се рядко, скрити от чужди погледи, било в Америка, било в някоя друга част на света, където ги завлечеше съдбата.

Знаеше се също, че единият или другият — не можеше да се каже точно кой, може би и двамата — търгуват с роби. Те превозваха или по-право организираха превозването на цели партиди роби от бреговете на Африка до южните щати. При тези операции изпълняваха само ролята на посредници между закупчиците от крайбрежието и капитаните на кораби, използувани за тази безчовечна контрабанда.

Преуспя ли търговията им? Не може да се каже. Но едва ли. Във всеки случай тя започна все повече и повече да запада и прекъсна окончателно, когато търговията с роби, обявена за варварство, бе малко по малко премахната в цивилизования свят. Двамата братя също бяха принудени да се откажат от този вид търговия.

А богатството, към което се стремяха толкова отдавна и искаха да придобият на всяка цена, това богатство не беше постигнато, а трябваше да го постигнат. Именно тогава двамата авантюристи решиха да се възползуват от поразителната си прилика.

В повечето подобни случаи става така, че когато децата пораснат, в това явление настъпва обрат.

Но с Тексаровци не беше така. С възмъжаването им физическата и моралната им прилика не се засилваше повече, а си оставаше както преди пълна. Невъзможно беше да се различат един от друг нито по чертите на лицето и телосложението, нито по жестовете и интонацията на гласа.

Двамата братя решиха да използуват тази вродена особеност, за да вършат най-гнусни дела, така че ако единият от тях бъде обвинен, да може да установи алиби, с което да докаже своята невинност. И тъй. докато единият извършваше уговореното помежду им престъпление, другият се явяваше на някакво публично място, така че благодарение на алибито да се докаже неговата невинност.

От само себе си се разбира, че трябваше да напрягат цялата си съобразителност, за да не бъдат хванати на местопрестъплението. В такъв случай нямаше да могат да се позоват на алибито и машинацията им бързо щеше да се разкрие.

След като уточниха така начина си на живот, двамата близнаци дойдоха във Флорида, където нито единият, нито другият още не беше познат. Там ги привличаха многобройните възможности, които им се откриваха в този щат, където индианците продължаваха да водят ожесточена борба с американците и испанците.

Братя Тексар се появиха в полуостров Флорида някъде към 1850 или 1851 г. По-правилно е да кажем Тексар, а не братя Тексар. Според плана си те никога не се показваха заедно, никога не ги срещаха в един и същи ден на едно и също място, никой не разбра, че съществуват двама братя с това име.

Впрочем докато забулваха самоличността си в най-дълбока тайна, с не по-малка тайнственост обгръщаха и постоянното си убежище.

Както знаем, те се укриваха в дъното на Черния залив. Бяха открили централното островче и изоставения блокхауз веднъж, когато изследваха бреговете на Сент Джонс. Там заведоха няколко роби, непосветени в тяхната тайна. Само Скуамбо знаеше тайната на двойствения им живот. Всеотдайно предан на двамата братя, способен да пази пълно мълчание за всичко, свързано с тях, този честен и доверен човек на братя Тексар беше неумолим изпълнител на техните желания.

Разбира се, те никога не се появяваха заедно в Черния залив. Когато трябваше да обсъдят някакъв въпрос, предизвестяваха се писмено. Както видяхме, за тази цел не използуваха пощата. Достатъчна им беше някаква бележка, запъхната в жилките на дървесен лист, закрепен за клона на някой лиролист, растящ в съседното до Черния залив блато. Всеки ден Скуамбо отиваше предпазливо при това блато. Ако носеше писмо, написано от оня Тексар. който се намираше в Черния залив, той го закачаше за клона на лиролиста. Ако беше писал Скуамбо вземаше писмото от листа и го занасяше в Черния залив.

След пристигането си във Флорида Тексар побързаха да се свържат с най-долната стан в този щат. Много престъпници станаха техни съучастници в немалко кражби, извършени по това време, а по-късно — техни привърженици, когато бяха принудени да играят роля в междуособната война. Предвождаше ги ту единият, ту другият, но никой от тях не узна, че името Тексар принадлежи на двама близнаци.

Сега е ясно как братя Тексар съумяваха толкова пъти да се позовават на някакво неопровержимо алиби, когато се приемеше съдебно дирене за различни престъпления. Така ставаше в много от случаите, доведени до знанието на съдебните власти още преди началото на тази история — между другото и случая с подпалването на една ферма. И макар Джеймз Бърбанк и Зерма да твърдяха с увереност, че испанецът е организатор на палежа, той бе оправдан от съда в Сент Огъстин, след като доказа, че в момента на престъплението е бил в Джексънвил, в хастиендага на Торильо, и това бе потвърдено от многобройни свидетели. Същото се случи и при опустошаването на Кемдлис Бей. Как би могъл Тексар да предвожда грабителите при нападението срещу Касъл Хаус, как би могъл та отвлече малката Ди и Зерма. кат се намираше между пленниците, заловени от федералистите във Фернандина и задържани на един от корабите от флотилията? Ето защо Воения съвет бе принуден да го оправдае въпреки многото улики, въпреки показанието, дадено под клетва от мис Алис Сгеньрд.

Но дори накрая двойствеността на братя Тексар да бъдеше разкрита, вероятно никога нямаше да се установи кой от тях е участвувал лично в тия многобройни престъпления. В последна сметка дали и двамата не бяха еднакво виновни — било като съучастници, било като главни злосторници, които върлуваха от толкова години из територията на Северна Флорида? Да, безспорно, и когато възмездието се стовареше върху единия или другия, или сполетеше и двамата едновременно, то щеше да бъде напълно заслужено.

Що се отнася до случилото се напоследък в Джексънвил, вероятно след свалянето на законните власти в града чрез метеж двамата братя се бяха редували да играят една и съща роля. Когато Тексар1 отсъствуваше, за да осъществи някакво замислено от двамата начинание, Тексар2 го заместваше в изпълнението му, без привържениците им да подозират това. Следователно може да се предположи, че те са участвували еднакво в насилията, извършени по онова време спрямо заселници от Севера и плантаторите от юга, които поддържаха каузата на аболиционистите.

Разбира се, двамата трябваше винаги да бъдат в течение на всичко, което ставаше не само в щат Флорида, но и в централните щати, където гражданската война криеше толкова неочаквани обрати. Те бяха придобили значително влияние върху белите от простолюдието в околиите, върху испанците, дори върху американците — привърженици на робството, изобщо върху всички най-долни прослойки от населението. При тези обстоятелства се налагаше често да си кореспондират, да си устройват среща на някое тайно място, да обсъждат дейността си, да се разделят, за да подготвят бъдещите си алибита.

Така когато единият беше задържан на кораб от ескадрата, другият организира експедицията срещу Кемдлис Бей. Знаем също как единият от двамата бе оправдан от Военния съвет в Сент Огъстин по подадената срещу него жалба.

Както казахме по-горе, с възрастта тази феноменална прилика между двамата братя се бе запазила напълно. Ала възможно беше някаква злополука, някакво нараняване да наруши тази прилика и у единия или другия да се появи някакъв особен белег. А това; би било достатъчно, за да осуети успеха на техните машинации.

Обаче при този авантюристичен живот, съпроводен с толкова, превратности, дали не бяха изложени на рискове с непоправими последици, така че да не могат вече да се заместват един друг?

Ала щом имаше начин да се поправят последиците от такива злополучни случаи, щяха да продължават да използуват приликата помежду си.

Така например при едно нощно нападение известно време след пристигането им във Флорида изстрел от упор опърли брадата на единия от братята Тогава другият побърза да обръсне брадата си, за да бъде голобрад като брат си. И както си спомняме, този факт бе споменат относно оня Тексар, който се намираше в укреплението в началото на тази история.

Ето и друг факт, който също изисква обяснение. Вероятно не сте забравили, че една нощ, докато беше още в Черния залив, Зерма видя как бе татуирана ръката на испанеца. И ето защо, Брат му беше между пленените от шайка семиноли флоридски пътници, които бяха дамгосани с незаличим белег на лявата ръка. Незабавно в укреплението бе пратена рисунка на този белег и Скуамбо съумя да го възпроизведе чрез татуировка. Така пълната прилика се запази.

Всъщност би могло да се каже, че ако на Тексар 1 бъдеше отрязан някой крайник, Тексар 2 би се подложил на същата ампутация!

С една дума, в продължение на десетина години братя Тексар не преставаха да водят този двойствен живот, но така ловко и предпазливо, че бяха съумели досега да се изплъзнат от преследванията на флоридското правосъдие.

Успяха ли двамата близнаци да забогатеят по такъв начин? Да, безспорно, до известна степен. В едно тайно помещение на блокхауза при Черния залив беше скрита доста голяма сума пари, спестени от плячката при грабежите и кражбите. От предпазливост испанецът взе със себе си тези пари, когато реши да замине за остров Карнерал, и можем да бъдем сигурни, че нямаше да ги остави във вигвама, ако се наложеше да бяга отвъд Бахамския пролив.

Ала това богатство им се струваше недостатъчно. Затова искаха да го увеличат, преди да отидат да го ползуват спокойно в някоя европейска страна или някъде другаде в Северна Америка.

Впрочем, като узнаха, че комодор Дюпон възнамерява скоро да се изтегли от Флорида, двамата братя си рекоха, че ще им се представи случай да забогатеят още повече и да накарат заселниците северняци да платят скъпо за няколкото седмици окупация на федералистите. Ето защо решиха да изчакат развоя на нещата. Щом веднъж се върнеха в Джексънвил, благодарение на своите поддръжници и на всички южняци, компрометирали се с тях, щяха да съумеят да си възвърнат положението, което си бяха създали с метеж и което само метеж можеше да възстанови.

А братя Тексар имаха един сигурен начин да постигнат това, което им липсваше, за да станат богати дори повече, отколкото биха желали.

Всъщност защо да не се вслушат в предложението, направено от Зерма на единия от тях? Защо да не се съгласят да върнат малката Ди на отчаяните й родители? Джеймз Бърбанк положително щеше да откупи свободата на детето си с цената на своето богатство. Той би се задължил да не подава жалба, да не завежда дело срещу испанеца. Но у Тексаровци гласът на омразата беше по-силен от гласа на личния интерес и освен желанието си да забогатеят, те искаха и да си отмъстят на семейство Бърбанк. преди да напуснат Флорида.

И тъй, вече ни е известно всичко, което трябва да се знае за братя Тексар. Остава само да изчакаме развръзката на тази история.

Излишно е да добавяме, че Зерма разбра всичко, когато внезапно се озова в присъствието на тези хора. Мигновено в съзнанието й отново изникна миналото. Поразена от видяното, тя стоеше неподвижна, сякаш вкоренена в земята, държейки момиченцето на ръце. За щастие в тази стая имаше повече въздух и опасността детето да се задуши премина.

Що се отнася до Зерма, явяването й пред двамата братя и разкриването на тяхната тайна значеше за нея смъртна присъда.