Жул Верн
Север против Юг (2)

II. КЕМДЛИС БЕЙ

Кемдлис Бей се наричаше плантацията, притежавана от Джеймз Бърбанк. Там богатият земевладелец живееше с цялото си семейство. Названието Кемдлис произлизаше от един от заливите на Сент Джонс. който започва малко по-горе от Джексънвил. на противоположния бряг на реката. Вследствие на тази близост можеше да се поддържа лесно връзка с този флоридски град. С хубава лодка и северен или южен вятър, като се използува отливът за отиване, а приливът за връщане, беше достатъчен един час, за да се изминат трите мили, които делят Кемдлис Бей от главния град на околията Дювал.

Джеймз Бърбанк притежаваше една от най-хубавите плантации в щата. Самият той и семейството му бяха богати, ала състоянието му се допълваше от обширни имения, разположени в щат Ню Джърси, който граничи с щат Ню Йорк.

Това място на десния бряг на Сент Джонс беше много сполучливо избрано, за да се основе там твърде ценно стопанство. Човешката ръка нямаше какво да добави към отличните условия, вече създадени от природата. Почвата сама по себе си отговаряше на всички изисквания за широка обработка. Така че плантацията Кемдлис Бей, ръководена от умен, деен човек в разцвета на силите, добре подпомаган от своя персонал, при това с достатъчно капитал, беше в състояние на пълен подем.

Обиколка дванайсет мили, площ четири хиляди акра1 — такива бяха повърхностните размери на тази плантация. И макар че в южните щати на Съюза съществуваха и по-големи, нямаше по-добре ръководени. Жилищна сграда, пристройки, конюшни, обори, жилища за робите, стопански постройки, складове, предназначени за съхраняване на плодовете, площадки за тяхната ръчна обработка, работилници и фабрики, железопътни линии от периферията на имението към малкото товарно пристанище, пътища за колите — всичко беше чудесно устроено от практическа гледна точка. От пръв поглед личеше, че американец от Севера е замислил, организирал и осъществил тези строежи. Само първокласните стопанства на Вирджиния и Северна и Южна Каролина можеха да съперничат на имението Кемдлис Бей. Освен това почвата на плантацията включваше „high hummocks“ — високи земи, естествено пригодени за сеене на зърнени храни; ниски земи, които подхождат по-специално за отглеждане на кафе и какао; и „marshes“ — нещо като солени савани, където виреят оризът и захарната тръстика.

Известно е, че памукът на Джорджия и Флорида поради дължината и качеството на влакната си е един от най-ценените на различните пазари в Европа и Америка. Затова памуковите ниви със своите насаждения, разположени на правилно раздалечени редици, с нежнозелени листа, с цветове, в които жълтото е примесено с бледолилавото на слеза, представляваха един от най-важните източници на доход за плантацията. По времето, когато се прибира реколтата, тези ниви с площ от един акър до акър и половина се покриваха с колибки, където живееха тогава робите — жени и деца, натоварени да берат шушулките и да вадят от тях памука А това е много деликатна работа, защото трябва да се внимава да не се повредят влакната. След това този памук се изсушава на слънце, пречиства се, като се разчесва с помощта на зъбчати колела и валяци, пресова се с хидравлична преса, опакова се на бали, вързани с железни обръчи, и така се складира за износ.

Платноходите и параходите можеха да дойдат да натоварят тези бали от самия пристан на Кемдлис Бей.

Освен памучни плантации Джеймз Бърбанк разработваше също обширни площи с кафе и захарна тръстика. Първите представляваха резервати с по хиляда хиляда и двеста храст а, високи от петнайсет до двайсет фута, с цветове, подобни на испанския жасмин, и плодове колкото малка череша, състоящи се от две зрънца, които остава само да се извадят и да се изсушат. Вторите бяха ливади, по-право блата, над които стърчат като бодли на таралеж хиляди от тия дълги тръстики, високи от девет до осемнайсет фута, чиито кичури се поклащат като украшенията по шлемовете на кавалеристи в марш. Тази захарна тръстика е обект на особени грижи в Кемдлис Бей; когато се обере, от нея се получава захар в течно състояние, която чрез рафиниране, твърде развито в южните щати, се превръща в рафинирана захар; освен това страничните продукти под формата на сиропи служат за производство на ракия, ром и тръстиково вино. като се смесва течна захар с ананасов и портокалов сок. Макар и не толкова важно, ако се сравни с памука, това производство е все пак твърде доходно. Няколко заградени парцела с какаови дървета, ниви с царевица, ямс, картофи, индийска пшеница, тютюн и двеста-триста акра оризища също носеха големи печалби на имението на Джеймз Бърбанк.

Но стопанството имаше още един отрасъл, от който се извличаха не по-малко печалби, отколкото от памукопроизводството. Това беше разработването на неизчерпаемите гори, покриващи плантацията. Като оставим настрана реколтата от канелените, пиперените, портокаловите, лимоновите, маслинените, смокиновите, манговите и хлебните дървета или добива от почти всички видове европейски овощни дървета, които се аклиматизират чудесно във Флорида, тези гори се сечаха редовно и постоянно. Колко богатства се криеха в кампеша, в газумата или мексиканския бряст, използуван понастоящем за какви ли не цели, в баобаба, в кораловото дърво с кървавочервени стъбла и цветове, в pavier — вид кестен с жълти цветове, в черния орех, в каменния дъб, в южния бор, който дава отличен материал за строителство и корабни мачти, в шоколадената каролиния, чиито зърна се пукат като фишеци под южното слънце, в чадърестия бор, в лиролиста, елата, кедъра и особено кипариса — това дърво е толкова разпространено из полуострова, че образува там гори с дължина от шейсет до сто мили. Джеймз Бърбанк бе принуден да създаде на различни места в плантацията няколко големи дъскорезници. Язовете, построени на някои от речиците — притоци на Сент Джонс, превръщаха тяхното спокойно течение във водопади, а тези водопади пък осигуряваха до голяма степен механичната сила, необходима за нарязването на гредите, талпите и дъските, с които можеха да се натоварят всяка година стотици кораби.

Трябва да споменем освен това обширните тучни ливади, където пасяха коне, мулета и многоброен рогат добитък, които задоволяваха всички стопански нужди.

Що се отнася до така разнообразните видове птици, обитаващи горите или бродещи из полята и равнините, трудно можем да си представим колко много бяха те в Кемдлис Бей — както впрочем и в цяла Флорида. Над горите се рееха белоглави орли с широки разперени крила, чийто пронизителен крясък прилича на звука на пукната тръба, необикновено свирепи лешояди, огромни бутори с остри като щик човки. По речния бряг, между високите тръстики, под гъсталака от гигантски бамбук живееха розови или алени фламинги, снежнобели ибиси, сякаш долетели от някакъв древноегипетски паметник, грамадни пеликани, безброй рибарки, морски лястовици от всички видове, ракояди, украсени с качулка и зелена перушина, чапли с пурпурни пера и кафяв пух, изпъстрен с белезникави точици, жакамари земеродни рибарчета със златист отблясък, цели пълчища гмурци, водни кокошки, диви патици „widgeons“, спадащи към породата на свирците, летни бърнета, дъждосвирци, без да се смятат буревестниците, гларусите, белочелите рибарки, морските врани, чайките, фаетоните, на които е достатъчно внезапно засилване на вятъра, за да ги прогони чак до Сент Джонс, и понякога дори хвъркати риби, които са лакомство за гастрономите. Ливадите гъмжаха от бекасини, бекаси, свирци, шарени дъждосвирци, кокошкисултанки с перушина едновременно червена, синя, зелена, жълта и бяла — същинска летяща палитра, — зелени петли, яребици и пъдпъдъци, сиви катерички, белоглави гълъби с червени крака освен това годни за ядене четириноги — дългоопашати зайци, нещо средно между европейския питомен и див заек, .4ели стада лопатари; и най-после — ракуни или миещи мечки, костенурки, мангусти и също, за нещастие, изобилие от отровни змии. Такива бяха представителите на животинското царство във великолепното имение Кемдлис Бей — без да се смятат негрите и негърките, които работеха в плантацията като роби. Та нали това чудовищно явление робовладелството превръща тия човешки същества именно в животни, купувани или продавани като товарни добичета?

Но как така Джеймз Бърбанк, привърженик на доктрините за премахване на робството, северняк, който само чакаше победата на Севера, още не бе освободил робите от своята плантация? Може би не се решаваше да стори това, докато обстоятелствата не му позволеха? Не, работата не стоеше така! Това беше само въпрос на седмици, може би на дни, тъй като федералната армия заемаше вече няколко близки пункта в съседния щат и се готвеше да навлезе във Флорида.

Впрочем Джеймз Бърбанк вече бе взел в Кемдлис Бей всички мерки, които биха могли да подобрят положението на неговите роби. Те се състояха от около седемстотин негри от двата пола, настанени в чисти и просторни, поддържани грижливо колиби, където се хранеха добре и работеха според силите си. Главният управител и помощникуправителите на плантацията имаха заповед да се отнасят с тях справедливо и благо. Така че различните видове работа се вършеха много прилежно, макар че в Кемдлис Бей отдавна вече не се прилагаха телесни наказания. Това беше в очебиен контраст с практиката в повечето други флоридски плантации и съседите на Джеймз Бърбанк не гледаха с добро око на този порядък. Ето защо, както ще видим, положението в този край беше много трудно, особено по това време, когато въпросът за робовладелството щеше да се реши със силата на оръжието.

И така, многобройният персонал на плантацията беше настанен в хигиенични и удобни колиби. Групирани по петдесетина, тези колиби образуваха десетина махали, наричани също баракони, струпани по бреговете на речиците. Там негрите живееха с жените и децата си. Всяко семейство беше по възможност заангажирано в една и съща работа из полята, в горите или фабриките, така че и в работно време членовете му да не бъдат разделени. Начело на всяка от тези различни махали стоеше един от помощникуправителите, който изпълняваше задълженията на администратор — да не кажем кмет — на своята малка община. Главният център беше частното имение Кемдлис Бей, оградено с висок стобор, чиито колци, прилепени един о друг и забити отвесно, бяха полускрити под зеленината на пищната флоридска растителност. Там именно се издигаше собственото жилище на семейство Бърбанк.

Полукъща, полузамък, това жилище бе получило заслужено названието Касъл Хаус1.

Кемдлис Бей от дълги години принадлежеше на предците на Джеймз Бърбанк. Някога, когато плантаторите още се бояха от нападенията на индианците, собствениците му се бяха видели принудени да укрепят главната жилищна постройка. Не беше далеч времето, когато генерал Джесъп още отбраняваше Флорида от семинолите.

Но сега изтребителната война между белите и червенокожите е прекратена. Семинолите, победени окончателно, са се принудили да се приютят далеч на запад от Мисисипи. За тях вече нищо не се чува, само няколко групи още скитат из блатистата част на Южна Флорида. Така че този край няма вече защо да се бои от тия туземци.

Следователно обяснимо е защо жилищата на колонистите са строени така. че да могат да устоят срещу внезапното нападение на индианците и да оказват съпротива до пристигането на отряди

——

’ „Касъл Хаус“ на английски значи „къща-замък“ — Б. пр.

 

доброволци, набрани от съседните градове или села. По същия начин беше устроен и замъкът Касъл Хаус.

Касъл Хаус се издигаше на ниско възвишение, сред уединен парк с три акра площ, който завършваше дъговидно на няколкостотин ярда от брега на Сент Джонс. Доста дълбок ручей обграждаше този парк. защитен освен това с висок стобор от набити колове, така че в него можеше да се влезе само през едно мостче, прехвърлено над заобикалящата го речица. Зад възвишението, по склоновете на парка се спущаха скупчени на групички красиви дървета, които го обграждаха с широка рамка от зеленина. Прохладна алея от бамбукови дървета, чиито стъбла се преплитаха като готически нервюри, образуваше дълъг свод. който се простираше от пристана па Кемдлис Бей до ширНалите се ливади. Отвътре, по цялото свободно пространство между дърветата, се разстилаха зелени морави; пресичаха ги широки алеи, обрамчени от бели парапети, които завършваха с пясъчна площадка пред главния вход на Касъл Хаус.

Този замък имаше неправилна архитектура, с много несъобразности в общата конструкция и причудливи хрумвания в подробностите. Но най-важното беше, че ако нападатели успееха да преминат стобора на парка, замъкът можеше да се защитава сам и да издържи на няколкочасова обсада. Прозорците на приземния етаж бяха запречени с железни решетки. Вратата на главния вход откъм предната фасада беше здрава като решетка за затваряне на крепост. На няколко места в най-високата част на стените, иззидани с нещо като мраморен камък, над ъглите се издигаха караулни кулички, които улесняваха отбраната, защото от тях нападателите можеха да бъдат обстрелвани във фланг. Изобщо със своите отвори, сведени до необходимия минимум, с извисяващата се над замъка централна кула, на която се развяваше звездното знаме на Съединените щати, със зъбчатите си крепостни стени и бойници, наклонени ь основата, с високите покриви, с многобройни те шпилове, с дебелината на зидовете си, в които тук-там бяха пробити амбразури, това жилище приличаше повече на укрепен феодален замък, отколкото на котедж или вила.

Както вече казахме, то беше устроено така заради безопасността на обитателите му по времето, когато индианците извършваха дивашки набези из територията на Флорида. Съществуваше дори подземен тунел, който, минавайки под стобора и заобикалящата го речица, свързваше Касъл Хаус с едно малко заливче на Сент Джонс, наричано залив Марино. Този тунел можеше да послужи за тайно бягство в случай на крайна опасност.

Разбира се. ала семинолите, прогонени от полуострова, вече не бяха страшни. Това продължаваше вече от двайсет години. Но кой знае какво можеше да донесе бъдещето? И кой знае дали опасността от индианците, от която Джеймз Бърбанк вече не трябваше да се страхува, нямаше да дойде, от страна на неговите сънародници? Та нали той беше северняк, усамотен сред тези южни щати, изложен на всички превратности на гражданската война, прочула се дотогава с толкова кръвопролития и жестокости?

Все пак тази необходимост да се осигури безопасността на Касъл Хаус никак не бе навредила на вътрешния комфорт. Стаите бяха просторни, жилищните помещения — разкошно и великолепно обзаведени. Тук, сред чудна местност, семейство Бърбанк намираше всички удобства, всички душевни удоволствия, които може да достави богатството, когато то е съчетано с истински художествен усет у притежателите му.

Зад замъка, в уединения парк, се простираха великолепни градини чак до оградата, чиито набити колци чезнеха под виещите се растения и пълзящите стъбла на страстничето; там прехвръкваха безброй колибри. Гъсталаци от портокалови дървета, лехи от маслини, смоковници, нарове, понтедерии с лазурни цветове, групички магнолии, чиито чашки с цвят на стара слонова кост изпълваха въздуха с благоухание, горички от сабалови палми, чиито ветрилообразни листа се поклащаха от лекия ветрец, гирлянди от кобеи с виолетови оттенъци, кичури от тупеи със зелени розетки, юки, които звънтят като наточени саби, розови рододендрони, горички от мирти и грейпфрути — изобщо всичко, което може да роди флората на субтропическата зона, беше събрано в тези лехи за наслада на обонянието и омая на очите.

До самата ограда, под свода от кипариси и баобаби, бяха прикътани конюшните, навесите, кучкарниците, мандрата и птичарниците. Под клоните на тези красиви дървета, през които не можеше да проникне слънцето дори на тази географска ширина, домашните животни нямаше защо да се страхуват от летните горещини. Идвайки от близките речици, течащите води поддържаха там приятна и ободрителна прохлада.

Както се вижда, това частно имение представляваше, особено за обитателите на Кемдлис Бей, чудно островче, разположено много удобно сред обширните владения на Джеймз Бърбанк През здравата ограда не можеше да проникне нито грохотът на памукоочистителните машини, нито скърцането на дъскорезниците, нито ударите на брадвата по стъблата на дърветата, изобщо никой от ония шумове, с които е свързано такова голямо стопанство. Само хилядите птици на флоридското пернато царство, прехвръкващи от дърво на дърво, можеха да я преминат. Но тези крилати певци, които с перушината си съперничат на ярките цветя на тази зона, бяха посрещани с не по-малка радост, отколкото ароматите, с които беше пропит лекият ветрец, галещ околните поля и гори.

Такава беше Кемдлис Бей — плантацията на Джеймс Бърбанк, една от най-богатите в Източна Флорида.