Жул Верн
Север против Юг (15)

XV. ПРИСЪДА

Един час по-късно Гилбърт слезе на джексънвилския кей. Тук бяха чули револверните изстрели в долното течение на реката. Дали е станала схватка между лодките на конфедералистите и федералната флотилия? Може би дори канонерките на капитан Стивънс са минали реката на същото място? Това предизвика много сериозно вълнение сред населението на града. Част от жителите се втурнаха към пристана. Градските власти, представлявани от Тексар и най-решителните му привърженици, не закъсняха да ги последват. Всички гледаха към плитчината, мъглите над която вече се бяха вдигнали. Бинокли и далекогледи се въртяха непрекъснато. Но разстоянието беше твърде голямо — около три мили, — за да може да се разбере доколко сериозна е схватката и какви са нейните резултати.

Във всеки случай флотилията продължаваше да стои на мястото, където беше закотвена от предния ден, и Джексънвил още нямаше причина да се страхува от скорошно нападение на канонерките. Най-компрометираните негови жители щяха да имат време да се подготвят за бягство към вътрешността на Флорида.

Впрочем макар че Тексар и двама-трима от другарите му имаха повече основания от всички други да се боят за собствената си безопасност, тази случка като че ли не ги безпокоеше особено. Испанецът предполагаше, че е заловена лодката, на която искаше да сложи ръка на всяка цена.

— Да, на всяка цена! — повтаряше Тексар, мъчейки се да разпознае лодката, която се приближаваше към пристанището. — На всяка цена трябва да пипна тоя син на Бърбанк, който попадна в поставената от мек клопка! Най-после аз имам доказателство, че Джеймз Бърбанк поддържа връзка с федералистите! Дявол да го вземе, разстрелям ли сина, няма да минат двайсет и четири часа, и ще разстрелям и бащата.

И действително, макар че партията му се разпореждаше в Джексънвил, след съдебното решение в полза на Джеймз Бърбанк все пак Тексар искаше да изчака удобен случай, за да го арестува отново. И ето че се бе явил случай да примами Гилбърт в клопка. А щом се установеше, че Гилбърт е офицер от федералната армия, щом бъдеше арестуван на неприятелска територия и осъден като шпионин, испанецът можеше да доведе до край своето отмъщение.

Обстоятелствата се бяха стекли решително в негова полза. Наистина синът на земевладелеца от Кемдлис Бей. на Джеймз Бърбанк, бе доведен в пристанището на Джексънвил.

Не беше толкова от значение, че Гилбърт е сам, че другарят му се е удавил или спасил, щом младият офицер е заловен. Оставаше само да го изправят пред комитет, съставен от привържениците на Тексар и председателствуван от самия него.

Гилбърт бе посрещнат с освирквания и заплахи от тази сган. която го познаваше добре. Той се отнесе с презрение към цялата тая врява. В държането му не проличаваше никакъв страх, въпреки че се наложи да бъде повикано цяло отделение войници, за да пазят живота му от насилията на тълпата. Но когато забеляза Тексар, той не можа да се овладее и щеше да се нахвърли върху испанеца, ако охраната му не бе го задържала.

Тексар не помръдна, не пророни нито дума, дори се престори, че не вижда младия офицер, и го остави да се отдалечи с най-пълно безразличие.

След няколко минути Гилбърт бе хвърлен в джексънвилския затвор. Не можеше да има никакво съмнение каква участ му готвеха южняците.

Към обед в затвора дойде мистър Харви, приятелят на Джеймз Бърбанк, и се опита да се види с Гилбърт. Отказаха му. По заповед на Тексар младият лейтенант беше поставен под най-строг режим в единична килия. В резултат от тази мярка дори самият мистър Харви щеше да бъде следен най-зорко.

Всъщност отношенията му със семейство Бърбанк бяха известни и според плановете на испанеца в Кемдлис Бей не трябваше да научат веднага за арестуването на Гилбърт. Чак след като минеше процесът и се произнесеше присъдата, Джеймз Бърбанк щеше да бъде уведомен за случилото се, а когато го узнаеше, щеше да е вече късно да бяга от Касъл Хаус, за да се изплъзне от Тексар.

Ето защо мистър Харви не можа да изпрати куриер в Кемдлис Бей. Всички лодки в пристанището бяха поставени под възбрана. И тъй като по този начин всякаква връзка между левия и десния бряг на реката бе прекъсната, семейство Бърбанк нямаше да узнае нищо за арестуването на Гилбърт. Близките му мислеха, че той е на борда на канонерката на Стивънс, а всъщност младият офицер беше задържан в джексънвилския затвор.

С какво вълнение се ослушваха в Касъл Хаус дали някой далечен гърмеж няма да извести, че федералистите са минали през плитчината. Щом Джексънвил паднеше в ръцете на северняците, Тексар също щеше да падне в ръцете на Джеймз Бърбанк! А тогава той можеше свободно да продължи със сина си и приятелите си диренията, които досега не бяха дали резултат!

Нищо не се чуваше в долното течение на реката. И управителят Пери, който изследва Сент Джо не до преградната линия, vi Път, и един от помощникуправителите, пратени да огледат брега на три мили под плантацията, доложиха едно и също. Флотилията все още стоеше закотвена на мястото си. Не личеше да се готви да отплава и да поеме нагоре към Джексънвил.

А и как би могла да преплава плитчината? Дори ако приливът улеснеше преминаването през нея по-скоро, отколкото се очакваше, би ли рискувала флотилията да тръгне през фарватера сега, когато отсъствуваше единственият лоцман, който познаваше всички завои? И действително Марс не беше се върнал.

Ако пък Джеймз Бърбанк узнаеше за случилото се след залавянето на гига, какво друго би помислил, освен че смелият другар на Гилбърт е загинал във водовъртежите на реката? В случай че Марс се е спасил, като е достигнал отново десния бряг на Сент Джонс, нима първата му грижа няма да бъде да се върне в Кемдлис Бей, щом му е невъзможно да се прибере на кораба си? Но Марс не се върна в плантацията.

На другия ден, 11 март, към единайсет часа в същата зала на съда: където испанецът вече бе играл ролята на обвинител на Джеймз Бърбанк, се събра Комитетът под председателството на Тексар. Този път обвиненията, които тегнеха над младия офицер, бяха толкова сериозни, че не би могъл да избегне участта си. Той беше осъден предварително. Щом уредеше въпроса със сина, Тексар щеше да се заеме с въпроса за бащата. Малката Ди беше в ръцете му, мисис Бърбанк нямаше да издържи на последователните удари, направлявани от ръката му, и така той щеше да си отмъсти напълно! Май всичко се нареждаше така, че му помагаше да утоли непримиримата си омраза?

Изведоха Гилбърт от затвора. Както предишния ден, тълпата го съпровождаше с крясъците си. Когато влезе в заседателната зала, където вече се намираха най-отявлените привърженици на испанеца, посрещнаха го яростни викове.

— Смърт на шпионина!… Смърт!

Такова обвинение хвърляше срещу него тази мръсна сган — обвинение, внушено от Тексар.

Ала Гилбърт възвърна напълно хладнокръвието си и успя да се овладее дори когато застана лице срещу лице пред испанеца, който не бе се посвенил да участвува лично в такова дело.

— Вие се казвате Гилбърт Бърбанк и сте офицер от федералната флота? — подхвана Тексар.

— Да.

— И сега сте лейтенант на една от канонерките, командувани от Стивънс?

— Да.

— Вие сте син на Джеймз Бърбанк, северняк, собственик на плантацията Кемдлис Бей?

— Да.

— Признавате ли, че през нощта на 10 март сте напуснали флотилията, закотвена пред плитчината?

— Да.

— Признавате ли, че сте заловен, когато сте се опитвали да се върнете при флотилията заедно с един моряк от вашия кораб?

— Да.

— Ще благоволите ли да кажете какво търсите във водите на Сент Джонс?

— На канонерката, на която съм старшипомощник, се яви някакъв човек. Той ми съобщи, че плантацията на баща ми е опустошена от шайка злодеи, че Касъл Хаус е обсаден от бандити. Не е нужно да казвам на председателя на Комитета, който ме съди, кой-е виновен за тези престъпления.

— А аз — отвърна Тексар — искам да заявя на Гилбърт Бърбанк, че неговият баща предизвика общественото мнение, като освободи своите роби, че с наредба се заповядваше да се разгонят новоосвободените, че тази наредба трябваше да бъде изпълнена…

С палеж и грабеж — отговори Гилбърт, — с отвличане, лично от Тексар!

— Когато застана пред съдиите, ще ви отговоря — отвърна хладно испанецът. — Гилбърт Бърбанк, не се опитвайте да разменяте ролите. Вие сте обвиняем, а не обвинител!

— Да… обвиняем… поне засега — отвърна младият офицер. Но на федералните канонерки им остава само да минат през плитчината на Сент Джонс, за да завземат Джексънвил, и тогава… Тутакси се раздадоха крясъци и заплахи срещу младия офицер, който се осмеляваше да хвърля такива дръзки думи в лицето на южняците.

— Смърт! Смърт! — завикаха отвред.

Испанецът с мъка успя да уталожи гнева на тълпата. След това продължи разпита:

Ще ни кажете ли, Гилбърт Бърбанк, защо миналата нощ сте напуснали вашия кораб?

— Напуснах го, за да дойда да видя умиращата си майка.

— Значи признавате, че сте слизали в Кемдлис Бей?

— Няма защо да крия това.

— Само за да видите майка си?

— Само за това.

— Обаче имаме основание да мислим — подзе отново Тексар, — че сте преследвали и друга цел.

— Каква?

— Да се свържете с баща си, Джеймз Бърбанк, северняк, отдавна подозиран, че поддържа отношения с федералната армия.

— Вие знаете, че това не е вярно — отговори Гилбърт, обзет от напълно естествено негодувание. — Аз дойдох в Кемдлис Бей не като офицер, а като син…

— Или като шпионин! — вметна Тексар. Крясъците се засилиха:

— Смърт на шпионина! Смърт!

Гилбърт виждаше, че е обречен, но още по-страшен бе ударът, когато разбра, че заедно с него е обречен и баща му.

— Да — продължи Тексар, — болестта на вашата майка е била само повод! Вие сте идвали в Кемдлис Бей като шпионин, за да докладвате на федералистите за състоянието на отбраната по Сент Джонс!

Гилбърт стана.

— Дойдох да видя умиращата си майка — отговори той, — и вие добре знаете това! Никога не бих повярвал, че в цивилизована страна ще се намерят съдии, способни да припишат като престъпление на един войник това, че е дошъл на смъртното ложе на своята майка, дори и тя да се намира на неприятелска територия! Нека този, който осъжда моята постъпка и не би направил като мен, да се осмели да го каже!

Публика, съставена от хора, у които омразата не е убила всякакво чувство, би могла само да аплодира тези толкова благородни и прями думи. Но в случая не беше така. Те бяха посрещнати с крясъци, а после се раздадоха ръкопляскания по адрес на испанеца, когато той изтъкна, че като е приел неприятелски офицер във военно време, Джеймз Бърбанк носи не по-малка вина от този офицер. Ето го най-после доказателството, което Тексар бе обещал да представи — доказателството за сговора на Джеймс Бърбанк със северняшката армия.

И така, Комитетът, запазвайки за по-нататък направените при разпита признания, отнасящи се до бащата, осъди на смърт Гилбърт Бърбанк, лейтенант от федералната флота.

Осъденият бе веднага отведен обратно в затвора сред освиркванията на тълпата, която продължаваше да го преследва с викове: „Смърт на шпионина! Смърт!“

Вечерта в Кемдлис Бей пристигна отряд на джексънвилската милиция.

Офицерът, който го командуваше, поиска да се види с мистър Бърбанк.

Джеймз Бърбанк се яви. Придружаваха го Едуард Керъл и Уолтър Стенърд.

— Какво желаете? — попита Джеймз Бърбанк.

— Прочетете тази заповед! — отговори офицерът.

Беше заповед за арестуване на Джеймз Бърбанк като съучастник на Гилбърт Бърбанк, който беше осъден от джексънвилския Комитет на смърт за шпионаж и трябваше да бъде разстрелян в срок от четиридесет и осем часа.