Жул Верн
Север против Юг (11)

XI. ВЕЧЕРТА НА 2 МАРТ

Джеймз Бърбанк. приятелите му и повечето негри пяха готови за бой. Оставаше само да чакат нападението. Бяха взели мерки да дадат отпор първо зад оградата, с която беше защитен парка, а после, в случай на нахлуване в парка, да потърсят убежище зад стените на Касъл Хаус.

Към пет часа вече доста отчетливи викове показаха, че нападателите не са далеч. Дори и да не викаха, лесно можеше да се разбере, че вече са заели цялата северна част на имението. На едно място над горите, които обграждаха хоризонта от тази страна, се виеха кълба гъст дим. Дъскорезниците бяха обхванати от пламъци; пожарът поглъщаше разграбените от врага негърски махали. Тези бедни хора не бяха имали време да скрият на безопасно място малкото вещи, останали в колибите им, правото им на собственост върху които беше осигурено от предния ден с документа за освобождение. С какви викове на отчаяние, с какви викове на гняв откликнаха те на воя на бандата! След като нахлуха в Кемдлис Бей, тези злодеи унищожаваха имуществото им.

В това време крясъците се приближаваха малко по малко към Касъл Хаус. Хоризонтът на север беше озарен от зловещо зарево, сякаш слънцето бе залязло в тази посока. От време на време кълба горещ дим достигаха чак до замъка. Чуваше се силен пукот, предизвикван от сухите дърва, струпани в складовете на плантацията. Скоро по-силен трясък показа, че един от парните котли на дъскорезниците се е пръснал. Опустошението се разпростираше с целия си ужас.

В това време Джеймз Бърбанк, мистър Керъл и мистър Стенърд се намираха пред вратата на оградата. Там те посрещаха и разпределяха последните отряди негри, които се оттегляха малко по малко. Очакваше се нападателите да се появят всеки момент. Усилването на стрелбата щеше да покаже извън всякакво съмнение, че те са вече близо до оградата. А можеха да я щурмуват лесно, тъй като първите дървета се намираха на не повече от петдесет ярда от оградата и им даваха възможност да се приближат до нея почти под тяхното прикритие, пък и куршумите щяха да долитат, преди да се забележат пушките.

След като се съвещаваха Джеймз Бърбанк и приятелите му сметнаха за целесъобразно да изтеглят хората си зад оградата. Там въоръжените негри щяха да бъдат по-малко изложени на вражеските куршуми, като стреляха, подпирайки цевите на пушките си между заострените върхове на колците. После, когато нападателите направеха опит да преминат рекичката, за да завземат оградата с щурм, може би щяха да успеят да ги отблъснат.

Заповедта бе изпълнена. Негрите се прибраха зад оградата и вече се готвеха да затворят вратата. Изведнъж Джеймз Бърбанк, хвърляйки последен поглед навън, забеляза някакъв човек, който тичаше с все сила. като че искаше да потърси убежище между защитниците на Касъл Хаус.

И наистина такова беше намерението на човека. От съседната гора стреляха няколко пъти по него, но без да го засегнат. С един скок той стигна до мостчето и скоро се озова на безопасно място зад оградата, чиято врата бе тутакси затворена отново и залостена здраво.

— Кой сте вие? — запита го Джеймз Бърбанк.

— Служител на мистър Харви, вашия познат в Джексънвил — отговори онзи.

— Мистър Харви ви е изпратил в Касъл Хаус с някакво известие?

— Да, и тъй като реката е под наблюдение, не можах да дойда направо по Сент Джонс.

— И сте успели да се присъедините към тази милиция, към тези нападатели, без да събудите подозрения у тях?

— Да. А подире им идва цяла орда грабители. Аз се смесих с тях и щом се яви възможност да избягам, хукнах, изпратен от няколко изстрела.

— Добре, приятелю! Благодаря!… Навярно имате някакво писмо от Харви за мен?

— Да, мистър Бърбанк. Ето го!

Джеймз Бърбанк взе бележката и я прочете. Мистър Харви му пишеше, че може да има пълно доверие на куриера му, Джон Брюс, за чиято преданост гарантира. След като го изслуша, мистър Бърбанк ще разбере какво трябва да направи за спасението на своите близки.

В този момент отвън екнаха десетина изстрела. Нямаше нито минута за губене.

— Какво желае да ми съобщи мистър Харви чрез вас? — попита Джеймз Бърбанк.

— Първо — отговори Джон Брюс, — че въоръженият отряд, който премина реката, за да нападне Кемдлис Бей, наброява хиляда и четиристотин — хиляда и петстотин души.

— И аз така го изчислих. А друго? Тексар ли е техен главатар?

— Мистър Харви не можа да научи това — продължи Джон Брюс. — Знае само едно: че от двайсет и четири часа Тексар не е вече в Джексънвил!

— Тук трябва да се крие някаква нова машинация на тоя подлец — рече Джеймз Бърбанк.

— Да — отвърна Джон Брюс, — и мистър Харви е на същото мнение. Пък и не е нужно Тексар да присъствува лично при изпълнението на заповедта му за изгонване на освободените роби…

— Да ги изгонят… — провикна се Джеймз Бърбанк — да ги изгонят, като палят и грабят, така ли!

— Затова мистър Харви смята, че ще бъде по-добре, докато още има време, да скриете семейството си на безопасно място, като го накарате да напусне незабавно Касъл Хаус.

— Касъл Хаус може да устои — отговори Джеймз Бърбанк, — и ние ще го напуснем само ако положението стане неудържимо… Има ли нещо ново в Джексънвил?

— Нищо, мистър Бърбанк.

— А федералните войски още ли не са започнали да се придвижват към Флорида?

— Не, откакто завзеха Фернандина и залива Сент Мериз.

— Тогава с каква цел сте пратени тук?

— Преди всичко да ви осведомя, че изгонването на робите е само повод, измислен от Тексар, за да опустоши плантацията и да ви плени!

— Нима не знаете — настояваше Джеймз Бърбанк — дали Тексар стои начело на тези злодеи?

— Не, мистър Бърбанк. Напразно се опитва мистър Харви да узнае това. Самият аз, откакто напуснахме Джексънвил, не можах да науча нищо по този въпрос.

— Много ли са хората от милицията, които са се присъединили към тази шайка нападатели?

— Най-много стотина — отговори Джон Брюс. — Но тази градска сган, която са помъкнали със себе си, е съставена от най-големи злодеи. Тексар ги е въоръжил и има опасност да извършат какви ли не изстъпления. Повтарям ви, мистър Бърбанк, мистър Харви смята, че е най-добре да напуснете незабавно Касъл Хаус. Затова ми поръча да ви предам, че поставя на ваше разположение котеджа си в Хемптън Ред. Този котедж е разположен на дванайсетина мили по-нагоре, на десния бряг на реката. Там ще можете да бъдете в безопасност за няколко дни…

— Да… Знам!…

— Бих могъл да ви заведа тайно там със семейството ви, но при условие че ще напуснете Касъл Хаус веднага, докато всякакво бягство не е станало невъзможно…

— Благодаря на мистър Харви, а също и на вас, приятелю — рече Джеймз Бърбанк, — но все още не сме стигнали дотам.

— Както обичате, мистър Бърбанк — отвърна Джон Брюс.

— Все пак аз оставам на ваше разположение, в случай че се нуждаете от моите услуги.

Започналото в това време нападение погълна цялото внимание на Джеймз Бърбанк.

Внезапно бе избухнала силна стрелба, макар че още не се виждаха нападателите, които се криеха зад най-близките дървета. Куршумите се сипеха върху оградата, без обаче да й причинят големи вреди. За нещастие Джеймз Бърбанк и приятелите му можеха да окажат слаба съпротива, тъй като разполагаха едва с четиридесетина пушки. Все пак поради по-изгодното си положение те стреляха по-точно от милиционерите, стоящи начело на колоната. Така някои от тях бяха улучени в покрайнините на гората.

Този бой от разстояние продължи около половин час, при което предимство имаше по-скоро персоналът на Кемдлис Бей. След това нападателите се втурнаха към оградата, за да я превземат с пристъп. Тъй като искаха да я атакуват в няколко пункта едновременно, те се бяха снабдили с дъски и греди, задигнати от складовете на плантацията, които в момента горяха. С помощта на тези греди, прехвърлени през рекичката на двайсетина места, хората на испанеца можаха да стигнат до подножието на оградата, но претърпяха тежки загуби в убити и ранени. Тогава те се вкопчиха в заострените колци и се закатериха един след друг, ала не успяха да се прехвърлят отвъд. Негрите, озлбени срещу тези подпалвачи, ги отблъсваха храбро. Все пак беше ясно, че защитниците на Кемдлис Бей не са в състояние да дадат отпор на всички места, застрашени от числено превъзхождащия ги противник. Въпреки това можаха да устоят до настъпването на нощта, като само някои от тях бяха леко ранени. Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд не бяха дори засегнати, макар че никак не се щадяха. Само Едуард Керъл, улучен от куршум, който раздра рамото му, бе принуден да се прибере в хола на къщата, където мисис Бърбанк, Алис и Зерма положиха всички грижи за него.

Ала нощта идваше на помощ на нападателите. Под прикритието на тъмнината петдесетина от най-големите смелчаци се приближиха до вратата и я заудряха с брадви. Но тя не се поддаде. И сигурно нямаше да успеят да я разбият, за да се вмъкнат зад оградата, ако благодарение на една смела постъпка не бе се отворила пролука.

Работата е там, че една от пристройките се бе запалила внезапно и пламъците, поглъщайки сухото дърво, проядоха оная част от оградата, до която опираха тези пристройки.

Джеймз Бърбанк се втурна към горящата част на оградата ако не да я угаси, то поне да я защити…

Тогава, при светлината на пламъците, видя някакъв човек, който изскочи от дима, хукна навън и се прехвърли през рекичката по натрупаните върху повърхността й греди.

Това беше един от нападателите, който бе успял да проникне в парка откъм Сент Джонс, пълзейки между крайбрежните тръстики. После незабелязано се бе вмъкнал в една от конюшните. Там, с риск да загине в пламъците, бе подпалил няколко снопчета слама, за да унищожи тая част от оградата.

Така се бе образувал отвор. Джеймз Бърбанк и приятелите му напразно се опитваха да го заприщят. Цяла тълпа нападатели се втурна през него и мигновено няколкостотин души нахълтаха в парка.

И от едната, и от другата страна паднаха мнозина, защото се водеше ръкопашен бой. Отвред ехтяха гърмежи. Скоро Касъл Хаус бе напълно обкръжен, а негрите под напора на многочисления неприятел бяха изтласкани от парка и принудени да избягат в горите около Кемдлис Бей. Те се бяха сражавали с всички сили, самоотвержено и храбро; да продължават да се съпрогивяват в тази неравна борба, значеше да бъдат избити до крак.

Джеймз Бърбанк, Уолтър Стенърд, Пери, помощникуправителите, Джон Брюс, който също бе участвувал храбро в боя, и най-после няколко негри се принудиха да потърсят убежище зад стените на Касъл Хаус.

Наближаваше вече осем часът вечерта. На запад бе паднала тъмна нощ. На север небето се осветяваше още от заревото на пожарите, обхванали имението.

Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд влязоха бързо.

— Трябва да бягаме — каза Джеймз Бърбанк, — да бягаме веднага! Дали тези бандити ще нахълтат тук насила, или ще чакат в подножието на Касъл Хаус, докато ни принудят да се предадем, опасно е да оставаме тук! Лодката е готова! Време е да тръгваме! Жено, Алис, умолявам ви, вървете със Зерма и Ди на Кедровата скала! Там ще бъдете в безопасност, а ако се наложи и ние на свой ред да бягаме, ще ви намерим, ще се присъединим към вас…

— Татко — каза мис Алис, — елате с нас… и вие също, мистър Бърбанк!

— Да!… Да, Джеймз, ела! — извика мисис Бърбанк.

— Аз ли? — отвърна Джеймз Бърбанк. — Да оставя Касъл Хаус на тия мерзавци! В никой случай, докато сме в състояние да се съпротивяваме!… Ние можем да издържим още дълго! А като знаем, че сте в безопасност, ще придобием повече сили да се защищаваме!

— Джеймз!

— Налага се!

Разнесоха се още по-страшни крясъци. Вратата кънтеше от ударите, които й нанасяха нападателите, атакуващи главната фасада на Касъл Хаус откъм реката.

— Тръгвайте! — извика Джеймз Бърбанк. — Вече е тъмно! Няма да ви забележат в мрака! Тръгвайте! Вие ни връзвате ръцете, като стоите тук! За бога, тръгвайте!

Зерма бе изпреварила всички, държейки за ръка малката Ди. Мисис Бърбанк се вкопчи в прегръдките на мъжа си, Алис — на баща си. И двете изчезнаха по стълбата, която се спущаше под земята, за да поемат по тунела към залива Марино.

— А сега, приятели — каза Джеймз Бърбанк, обръщайки се към Пери, към помощникуправителите и неколцината негри, които не го бяха изоставили, — да се браним до смърт!

Всички се изкачиха подир него по главната стълба на хола и се настаниха по прозорците на първия етаж. Оттам на стотиците изстрели, които изподупчваха с куршуми фасадата на Касъл Хаус, те отвръщаха с по-рядка, но по-точна стрелба, тъй като се целеха в самата среда на нападателите. Ето защо враговете трябваше на всяка цена да разбият главния вход или с брадви, или с огън. Този път обаче нямаше кой да им пробие дупка, за да се вмъкнат в къщата. Едно е да се опиташ да изкъртиш дървена ограда отвън, а друго — да направиш същото отвътре, срещу каменни стени.

Двайсетина смелчаци обаче се приближиха до външното каменно стълбище, като се промъкнаха предпазливо през вече дълбокия мрак. Тогава се нахвърлиха върху вратата още по-ожесточено. Ала тя беше толкова здрава, че устоя на ударите и на брадвите, и на кирките. Този опит струва живота на неколцина от нападателите, защото разположението на амбразурите позволяваше на защитниците да подложат това място на кръстосан огън.

В същото време едно обстоятелство утежни положението. Патроните бяха на привършване. От три часа, откакто продължаваше този щурм, Джеймз Бърбанк, приятелите му, управителите и негрите, въоръжени с пушки, бяха изразходвали по-голямата част от боеприпасите си. Трябваше да издържат още известно време, но как да сторят това, след като изстрелят и последните си патрони? Нима ще оставят Касъл Хаус на тези изверги, които ще го превърнат в развалини?

А нямаше друг изход, ако нападателите успееха да разбият вратата, която вече се клатеше. Джеймз Бърбанк разбираше добре положението, но искаше да почака. Защото всеки момент можеше да се случи нещо, което да отвлече вниманието им. Сега вече нямаше защо да се страхуват нито за мисис Бърбанк, нито за дъщеричката, нито за Алис Стенърд. Като мъже трябваше да се бият докрай срещу тази сбирщина от убийци, подпалвачи и грабители.

— Имаме патрони още за един час! — извика Джеймз Бърбанк. — Да ги изстреляме всичките, приятели, но да не отстъпим нашия Касъл Хаус!

Преди Джеймз Бърбанк да успее да се доизкаже, от далечината долетя глух тътен.

— Оръдеен изстрел! — провикна се той.

От запад, от другия бряг на реката, се чу нов гърмеж.

— Втори изстрел! — каза мистър Стенърд.

— Да слушаме! — отвърна Джеймз Бърбанк.

Един повей на вятъра донесе до Касъл Хаус трети, по-ясен гърмеж.

— Дали това не е сигнал за нападателите да се върнат на десния бряг? — подхвърли Уолтър Стенърд.

— Възможно е! — обади се Джон Брюс. — Навярно там има някаква тревога.

— Да, и ако тези три оръдейни изстрела не са дадени от Джексънвил… — подхвана управителят.

— Значи, стрелят федералните кораби! — извика Джеймз Бърбанк. — Дали флотилията вече е влязла в Сент Джонс и настъпва нагоре по реката?

В края на краищата не беше изключено комодор Дюпон да е овладял реката поне в долното й течение.

Но нищо подобно. Тези три оръдейни изстрела бяха дадени от джексънвилската батарея. Скоро това се изясни напълно, защото повече изстрели не последваха. Значи нямаше никаква схватка между корабите на северняците и конфедералните войски нито по Сент Джонс, нито по равнините на околията Дювал.

Не можеше да има повече съмнение, че това беше сигнал за сбор, отправен към командирите на милиционерския отряд, защото Пери, който се бе приближил до една от страничните амбразури, извика:

— Оттеглят се! Оттеглят се!

Джеймз Бърбанк и приятелите му се втурнаха веднага към средния прозорец и го открехнаха.

По вратата вече не кънтяха брадвени удари. Изстрелите бяха престанали. Не се виждаше вече нито един от нападателите. Макар че виковете им, последните им крясъци още раздираха въздуха, те явно се отдалечаваха.

Вероятно някаква случка бе принудила властите в Джексънвил да изтеглят цялата тази орда на другия бряг на Сент Джонс. Сигурно е било уговорено да се дадат три оръдейни изстрела, в случай че някакво придвижване на ескадрата застраши позициите на конфедералистите. Ето защо нападателите бяха прекъснали внезапно последния си щурм. Сега те се изтегляха през опустошените поля на имението, по още осветения от заревото на пожара път. а един час по-късно се прехвърлиха обратно през реката на мястото, където на две мили под Кемдлис Бей ги чакаха техните лодки.

Скоро виковете заглъхнаха в далечината. След силните гърмежи настъпи пълно затишие. Сякаш над плантацията се бе спуснала мъртва тишина.

Беше вече девет и половина часът вечерта. Джеймз Бърбанк и приятелите му слязоха обратно в хола на приземния етаж. Там на един диван лежеше Едуард Керьл. леко ранен, по-право отпаднал от загубата на кръв.

Разказаха му какво се бе случило след сигнала, даден от Джексънвил. Поне засега Касъл Хаус можеше да не се страхува от бандата на Тексар.

— Да. няма съмнение — каза Джеймз Бърбанк. — но все пак насилието и произволът взеха връх! Този негодник искаше да изгони моите освободени негри — и ги изгони! Искаше да си отмъсти, като опустоши плантацията — и от нея останаха само развалини!

— Джеймз — заговори Уолтър Стенърд, — можеше да ти се случат и по-големи нещастия. Никой от нас не загина при защитата на Касъл Хаус. Жена ви, дъщеря ви, моята дъщеря можеха да паднат в ръцете на тия злодеи, ала са в безопасност.

— Имате право, Стенърд, и да благодарим на бога за това! Извършеното по заповед на Тексар няма да остане ненаказано и аз ще съумея да отмъстя за пролятата кръв!…

— Дали не трябва да се съжалява — обади се в този момент Едуард Керъл, — че мисис Бърбанк, Алис, Ди и Зерма напуснаха Касъл Хаус! Зная, че опасността тогава беше много голяма!… И все пак предпочитам сега да бъдат тук!…

— Преди да се съмне, ще отида при тях — отвърна Джеймз Бърбанк. — Навярно изпитват смъртно безпокойство и трябва да ги успокоя. Тогава ще видя уместно ли е да ги върнем в Кемдлис Бей, или да ги оставим за няколко дни на Кедровата скала!

— Да — каза мистър Стенърд, — но само да не избързваме. Може би още не е свършило всичко… и докато Джексънвил е във властта на Тексар, имаме основания да се опасяваме…

— Ето защо ще действувам предпазливо — отговори Джеймз Бърбанк. — Пери, погрижете се малко преди разсъмване да има готова лодка. Достатъчен ми е един човек, за да се придвижим нагоре…

Сърцераздирателен вик, отчаян зов прекъсна внезапно Джеймз Бърбанк.

Този вик идеше от онази част на парка, чиито морави се разстилаха пред плантацията. Скоро след него се чуха думите:

— Татко!… Татко!…

— Гласът на дъщеря ми! — възкликна мистър Стенърд.

— Ах. пак някакво нещастие! — възкликна Джеймз Бърбанк. И като отвориха вратата, всички изскочиха навън.

Мис Алис стоеше там, на няколко крачки, до мисис Бърбанк, която беше просната на земята. Нито Ди. нито Зерма бяха с тях.

— Къде е детето ми? — извика Джеймз Бърбанк.

Като чу гласа му, мисис Бърбанк се привдигна. Тя беше неспособна да говори… Протегна ръка към реката.

— Отвлечени!… Отвлечени!…

— Да!… От Тексар!… — добави Алис. И се строполи до мисис Бърбанк.