Жул Верн
Север против Юг (10)

X. ДЕНЯТ 2 МАРТ

На другия ден, 2 март, Джеймз Бърбанк получи новини чрез един от своите помощникуправители, който бе успял да прекоси реката и да се върне от Джексънвил, без да събуди ни най-малко подозрение.

Тези новини, в чиято достоверност не можеше да има съмнение, бяха много важни. Съдете сами.

На разсъмване комодор Дюпон бе хвърлил котва в залива Сент Ендрюз, на източното крайбрежие на Джорджия. „Уобъш“, на който беше издигнато неговото знаме, предвождаше ескадра, съставена от двайсет и шест кораба, тоест осемнайсет канонерки, един тендер1, един транспортен кораб с бойно въоръжение и шест транспортни кораба, натоварени с бригадата на генерал Райт.

Както бе съобщил Гилбърт в последното си писмо, генерал Шермън придружаваше тази експедиция.

Комодор Дюпон, чието пристигане бе забавено от лошото време, веднага бе побързал да вземе мерки, за да завладее ръкавите на Сент Мсриз. Тези труднопроходими ръкави водят към устието на тази река северно от остров Амелия, на границата между Джорджия и Флорида.

Фернандина. главният пункт на острова, беше защитена от форд Клинч. между чиито дебели каменни стени се намираше гарнизон от хиляда и петстотин души. Дали южняците щяха да съумеят да окажат съпротива на федералните войски в тази крепост, способна да се защищава доста продължително време? Такава вероятност имаше.

Но не стана така. Както разказа помощникуправителят, из Джексънвил се носел слух, че конфедералистите опразнили форт Клинч веднага щом ескадрата се появила пред залива Сент Мериз и изоставили не само форт Клинч, но и Фернандина, остров Къмбърланд и цялата тая част от флоридското крайбрежие.

До това се ограничаваха новините, донесени в Касъл Хаус. Но те — излишно е да подчертаваме — имаха особено значение за Кемдлис Бей. Щом федералистите най-после бяха дебаркирали във Флорида, скоро целият щат щеше да падне в ръцете им. Разбира се, трябваше да минат няколко дни, докато канонерките успееха да преодолеят плитчината на Сент Джонс. Ала тяхното присъствие положително щеше да въздействува на властите, току-що настанили се в Джексънвил, и по всяка вероятност Тексар и хората му, страхувайки се от възмездие, нямаше да посмеят да предприемат нищо срещу плантацията на такъв виден северняк като Джеймз Бърбанк.

Това безспорно успокои семейството и изведнъж страхът се смени с надежда. Убедени, че Гилбърт вече не е далеч, и Алис Стенърд, и мисис Бърбанк се изпълваха с увереност, че скоро ще го видят, едната — своя годеник, другата — сина си, без да треперят за живота му.

И действително младият лейтенант трябваше да измине само тридесет мили. за да стигне от Сент Ендрюз до малкото пристанище на Кемдлис Бей. В този момент той се намираше на борда на канонерката „Отава“, а тази канонерка се бе отличила с боен подвиг, безпримерен в дотогавашните морски летописи.

——

’Тсилер малък военен кораб, използуван за разузнаване и брегова охрана. Б. пр.

 

Ето какво се бе случило сутринта на 2 март — подробности, които помощникуправителят не бе успял да научи при посещението си в Джексънвил и които трябва да се знаят, за да се разберат последвалите важни събития.

Щом комодор Дюпон узна, че конфедералният гарнизон е опразнил форт Клинч, той изпрати няколко кораба с малка водоизместимост по фарватера на Сент Мериз. Бялото население вече се бе изтеглило във вътрешността на страната подир южняшките войски, напущайки крайбрежните градове, села и плантации. Цареше истинска паника, предизвикана от страха, че военачалниците на федералистите ще прибягнат до насилия, както твърдяха отцепниците. И не само във Флорида, но и по границата на Джорджия. в цялата оная част от щата, която се намира между заливите Осабо и Сент Мерич, жителите се втурнаха да бягат, за да не влязат в досег с десантните войски от бригадата на Райт. При това положение корабите на комодор Дюпон завладяха форт Клинч и Фернандина без нито един оръдеен изстрел. Само канонерката „Отава“, на която Гилбърт, винаги придружен от Марс, служеше като старши помощник, бе принудена да прибегне до оръдията си. както ще видим по-нататък.

Град Фернандина е свързан със западното крайбрежие на Флорида, обърнато към Мексиканския залив, посредством железопътно разклонение, което го съединява с пристанището Сидър Кийз. Тази железопътна линия върви отначало по брега на остров Амелия, а после, преди да стигне до суша, пресича залив Насо по дълъг мост на пилони.

В момента, когато „Отава“ се озова в средата на този залив, по въпросния мост се зададе влак. С него бягаше гарнизонът на Фернандина, отнасяйки всичките си припаси. С гарнизона пътуваха и няколко повече или по-малко видни личности от града. Канонерката тутакси даде пара. насочи се към моста и започна да обстрелва с щурмовите си оръдия както моста от пилони, така и движещия се влак. Гилбърт, застанал на носа, направляваше стрелбата. Имаше няколко сполучливи попадения. При това един снаряд улучи последния вагон на композицията и счупи осите му и тракционните пръти. Но влакът, без да се спира нито за миг — така положението му би станало много опасно, — престана да се интересува за този последен вагон. Той го остави на произвола на съдбата и като продължи пътя си с пълна пара, се устреми към югозападната част на полуострова. В този момент пристигна отряд на федералистите, дебаркирали във Фернандина. Отрядът се втурна по моста. За миг вагонът бе заловен с намиращите се на него бегълци, главно цивилни. Заведоха тези пленници при най-старшия офицер, полковник Гарднър, който командуваше частите във Фернандина, записаха имената им, задържаха ги за назидание двайсет и четири часа на един от корабите от ескадрата и. после ги пуснаха.

Когато влакът изчезна, „Отава“ се задоволи да нападне натоварен с военни материали кораб, който се бе укрил в залива, и го плени.

Тези събития хвърлиха в отчаяние конфедералните войски и жителите на флоридските градове. Това се почувствува особено в Джексънвил. Нямаше съмнение, че естуарът на Сент Джонс скоро ще бъде овладян, както бе станало вече с устието на Сент Мериз, и по всяка вероятност юнионистите нямаше да срещнат съпротива в Джексънвил, както не бяха срещнали в Сент Огъстин и в другите градове от околията.

Това идваше тъкмо навреме, за да успокои семейството на Джеймз Бърбанк. При такова положение можеше да се предположи, че Тексар не ще посмее да изпълни плановете си. Той и привържениците му щяха да бъдат свалени и скоро в резултат от самия развой на събитията честните хора щяха отново да завземат властта, отнета им чрез метеж на най-долната градска сган.

Очевидно имаха всички основания да мислят така и следователно да се надяват. Затова, щом персоналът на Кемдлис Бей научи тези важни новини, а те бързо станаха известни и в Джексънвил, радостта му се изрази с гръмогласни „ура“, в които взе дейно участие и Пигмалион. Все пак не биваше да се отслабват предпазните мерки, които трябваше да осигурят още за известно време безопасността на имението, тоест до момента, когато по водите на реката се появеха канонерките.

Не, не биваше! За нещастие — Джеймз Бърбанк не можеше да предвиди това, нито дори да го предположи — щеше да изтече цяла седмица, преди федералистите да успеят да се прехвърлят в горното течение на Сент Джонс и да завладеят целия му басейн. А дотогава колко ли опасности застрашаваха Кемдлис Бей?

Всъщност, макар че бе завзел Фернандина, комодор Дюпон беше принуден да действува с известна предпазливост. Планът му предвиждаше да издигне федералното знаме във всички пунктове, в които можеха да проникнат неговите кораби. Ето защо той раздели ескадрата си на няколко части. Една канонерка бе изпратена в река Сент Мериз да завземе едноименното градче и да навлезе на двайсет левги1 в тия земи. На север три други канонерки, командувани от капитан Гордън, щяха да обходят заливите, да завладеят островите Джайкил и Сент Саймън и да завземат двете градчета Брънзуик и Дериън, отчасти напуснати от своите жители. Шест парахода с малка водоизместимост под командуването на капитан Стивънс имаха за задача да се впуснат нагоре по Сент Джонс, за да превземат Джексънвил. Що се отнася до останалата

——

’Левга — стара келтска мярка за дължина, равна на около 5 км. — Б. пр.

 

ескадра, предвождана от Дюпон, тя се готвеше да поеме отново по море, с цел да завладее Сент Огъстин и да блокира крайбрежието чак до Москито Инлет, чиито проливи щяха по този начин да бъдат затворени за военната контрабанда.

Но всички тези операции не можеха да се извършат за едно денонощие. А само едно денонощие беше достатъчно на южняците, за да опустошат тоя край.

Към три часа следобед у Джеймз Бърбанк се породиха първите подозрения, че се готви нещо против него. След разузнавателната обиколка по границата на плантацията управителят Пери се върна бързо в Касъл Хаус и доложи:

Мистър Джеймз, забелязват се някакви съмнителни скитници, които започват да се приближават до Кемдлис Бей.

— От север ли, Пери?

— От север.

Почти в същия момент Зерма, връщайки се от малкото пристанище, съобщи на господаря си, че няколко лодки прекосяват реката и се приближават до десния бряг.

— От Джексънвил ли идват?

— Безсъмнено.

— Да се прибираме в Касъл Хаус — каза Джеймз Бърбанк, — и не излизай вече в никой случай, Зерма!

— Добре, господарю!

Когато се върна при близките си, Джеймз Бърбанк не можа да скрие повече от тях, че положението започва отново да става тревожно. Тъй като се знаеше почти с положителност, че предстои нападение, по-добре беше всички да бъдат предупредени за това.

— Значи — каза мистър Стенърд, — тези негодници, които федералистите всеки момент може да смажат, ще се осмелят…

— Да — отговори хладно Джеймз Бърбанк. — Тексар не би изпуснал подобен случай да ни отмъсти, а когато утоли жаждата си за мъст. да офейка!

После се разпали:

— Но нима престъпленията на този човек ще останат ненаказани!… Нима винаги ще се изплъзва!… Откровено казано, след като се усъмних в човешката правда, сега се съмнявам и в небесната правда…

— Джеймз — рече мисис Бърбанк, — не кори бога тъкмо сега, когато можем да разчитаме като че ли единствено на неговата помощ…

— И да се поставим под неговата закрила! — добави Алис Стенърд.

Възвърнал самообладанието си, Джеймз Бърбанк се залови да дава разпореждания за отбраната на Касъл Хаус.

— Предупредени ли са негрите? — попита Едуард Керъл.

— Ще бъдат предупредени — отговори Джеймз Бърбанк. — Според мен трябва да се ограничим с отбраната на оградата, която предпазва парка и къщата. Не можем и да мислим да спрем на границата на Кемдлис Бей цяла въоръжена орда, защото вероятно нападателите ще бъдат многобройни. Затова трябва да съсредоточим защитниците си около оградата. Ако за нещастие тя бъде завзета, Касъл Хаус, който вече е устоявал на шайките на семинолите, сигурно ще успее да издържи и срещу бандитите на Тексар. Нека жена ми. Алис, Ди и Зерма, на която поверявам и трите, не излизат от Касъл Хаус без мое разрешение. В случай че се почувствуваме тук много застрашени, взети са всички мерки да се спасят през тунела, който е свързан със заливчето Марино на Сент Джонс. Там в гъсталака ще бъде скрита лодка с двама от нашите хора. и тогава ти, Зерма, ще поемеш нагоре по реката, за да се подслониш в беседката на Кедровата скала.

— А ти, Джеймз?…

— А вие, татко?

Мисис Бърбанк бе хванала за ръката Джеймз Бърбанк, а мис Алис — мистър Стенърд, сякаш бе дошло време да бягат от Касъл Хаус.

— Ние ще направим всичко възможно да се присъединим към вас. когато положението стане неудържимо — отвърна Джеймз Бърбанк. — Но трябва да ми обещаете, че ако опасността стане много сериозна, ще се скриете в това убежище на Кедровата скала. Тогава ще можем по-решително да отблъснем тия злодеи и да издържим до последния патрон.

Очевидно така и трябваше да се постъпи, ако многобройните нападатели успееха да минат оградата и да нахълтат в парка, за да нападнат самия Касъл Хаус.

Джеймз Бърбанк се залови веднага да свика хората си. Пери и помощникуправителите се втурнаха към различните негърски махали, за да съберат обитателите им. Не мина и час и всички боеспособни негри се разположиха при оградата, до входа на парка. Преди това жените и децата им се бяха изпокрили в горите около Кемдлис Бей.

За нещастие средствата за организиране на сериозна отбрана бяха твърде ограничени в Касъл Хаус. При сегашните обстоятелства, тоест откакто бе започнала войната, беше почти невъзможно да се набавят оръжие и боеприпаси в достатъчно количество за защитата на плантацията. Напразно се опитваха да закупят в Джексънвил. Трябваше да се задоволят с тези, които бяха останали в къщата след последните стълкновения със семинолите.

Общо взето планът на Джеймз Бърбанк се състоеше главно в това, да се предпази Касъл Хаус от опожаряване и от нахлуване. Той не беше в състояние, дори не мислеше, да предпази цялото имение, да спаси складовете, работилниците, фабриките, да защити негърските колиби, да предотврати опустошаването на плантацията. Разполагаше едва с четиристотин негри, способни да се противопоставят на нападателите, пък и тези храбреци не бяха достатъчно въоръжени. На най-сръчните бяха раздадени няколко десетки пушки, след като най-точните оръжия бяха запазени за Джеймз Бърбанк, приятелите му, Пери и помощникуправителите. Всички се събраха при входа на парка. Там разположиха хората си така, че да устоят колкото се може по-дълго на нападението, което застрашаваше дървения стобор, защитен впрочем от заобикалящата го речица, чиито води миеха подножието му.

Естествено сред тази суматоха Пигмалион се шляеше насам-натам с вид на много зает и загрижен човек, но без да принася никаква полза. Той приличаше на ония палячовци от панаирджийските циркове, които за разсмиване на публиката си дават вид, че вършат много неща, а всъщност не правят нищо. Пиг се смяташе причислен към специалните защитници на къщата и не искаше да се меша с другарите си, разположени отвън. Той никога досега не бе чувствувал такава преданост към Джеймз Бърбанк!

Всичко беше готово, оставаше само да се чака. Въпросът беше от коя страна щеше да дойде нападението. Ако нападателите се появеха откъм северната граница на плантацията, отбраната можеше да се организира по-ефикасно. Ако ли пък обратно, нападнеха откъм реката, нямаше да бъде толкова лесно, защото Кемдлис Бей беше открит от тази страна. Вярно, че винаги е трудно да се слезе на бряг. Във всеки случай бяха необходими твърде много лодки, за да превозят въоръжени хора от единия до другия бряг на Сент Джонс.

Точно това обсъждаха Джеймз Бърбанк, мистър Керъл и мист тър Стенърд, докато чакаха да се върнат разузнавачите, изпратени към границата на плантацията.

Но не останаха дълго в неизвестност как ще бъде извършено и проведено нападението.

Към четири и половина часа следобед разузнавачите се върнаха бързо от северната граница на имението и докладваха.

Колона въоръжени хора, идваща от тази посока, се придвижваше към Кемдлис Бей. Дали беше отряд на околийската милиция, или просто част от простолюдието, жадна за грабеж, се бе наела да изпълни наредбата на Тексар против новоосвободените? Засега още не можеше да се отговори на този въпрос. Във всеки случай тази колона сигурно наброяваше повече от хиляда души. и персоналът на плантацията нямаше да успее да й противостои. Все пак можеха да се надяват, че дори ако тия хора завземеха с пристъп дървената ограда, Касъл Хаус щеше да съумее да им окаже по-сериозна и по-продължителна съпротива.

Но гази колона явно не бе решила да направи десант в малкото пристанище или по бреговете на Кемдлис Бей. защото това щеше да бъде съпроводено с твърде големи трудности, а бе прекосила реката под Джексънвил с петдесетина лодки. За прекосяването им бяха достатъчни три-четири курса.

Ето защо Джеймз Бърбанк предприе една умна предпазна мярка: изтегли всичките си хора към оградата на парка на Касъл Хаус, тъй като беше невъзможно да се защищава границата на имението срещу достатъчно въоръжен отряд, и то петорно по-многочислен: от неговия.

А кой предвождаше нападателите? Дали лично Тексар? Едва ли. Щом се е видял застрашен от приближаването на федералистите. испанецът вероятно е сметнал, че е твърде безразсъдно да застане начело на своята шайка. Ако пък е сторил това. значи е решил първо да си отмъсти, да опустоши плантацията, да избие или плени живо семейство Бърбанк, а след това да избяга към земите на юг, може би чак в Евърглейдс — тия затънтени краища на Южна Флорида, където ще бъде твърде трудно да го намери някой.

Тази опасност, най-сериозната от всички, трябваше да безпокои най-много Джеймз Бърбанк. Именно по тази причина той бе принуден да скрие на сигурно място жена си. дъщеричката си и Алис Стенърд. поверени на грижите на Зерма — в убежището на Кедровата скала, намиращо се на една миля от Кемдлис Бей. Ако се наложеше да изоставят Касъл Хаус на нападателите, Бърбънгт и приятелите му щяха да се опитат да се присъединят там към семейството му. за да дочакат да бъде осигурена безопасността на честните хора във Флорида под защитата на федералната армия.

Ето защо в края на тунела, който свързваше къщата със заливчето Марино, чакаше лодка, скрита сред тръстиките на Сент Джонс и пазена от двама негри. Но преди да се стигне до тази раздяла, ако тя станеше необходима, трябваше да се защищават, трябваше да се съпротивяват няколко часа — поне до вечерта. Тогава, възползувайки се от мрака, лодката можеше да се промъкне скришом нагоре по реката, без да рискува да бъде преследвана от подозрителните лодки, които се виждаха да сноват по нея.