Жул Верн, Андре Лори
Корабокрушенецът от „Цинтия“ (17)

17. НАЙ-ПОСЛЕ!

Вратата на къщичката зееше. Четиримата мъже влязоха вътре и от пръв поглед видяха, че единствената стая на това жилище е била обитавана доскоро. В огнището, заградено от три големи камъка, по загасналите главни имаше полепнала тънка като памук пепел, която обикновено пада и от най-лекия полъх. Върху леглото, състоящо се от дървена рамка, покрита с моряшки хамак, все още личеше хлътнината от човешко тяло.

Ерик веднага откри върху хамака печата на кораба „Вега“.

Една голяма кост от плешка на изкопаемо животно, подпряна на четири изправени бедрени кости, образуваше нещо като маса, върху която се виждаха трохи от морски сухари, едно калаено канче и дървена лъжица, шведско производство.

Нямаше съмнение, че това бе жилището на Патрик О’Доноган, и по всичко личеше, че той бе излязъл съвсем наскоро.

Дали за да напусне острова, или, напротив, за да го обходи? За това не можеше да се съди по нищо и то можеше да се установи само след внимателно претърсване на околността.

Изкопаните канавки и разровената земя около къщичката говореха, че тук е бил положен много труд. Върху малкото плато на върха на възвишението двайсетина подредени в редица бивни на мамути обясняваха целта на тази дейност. Разкопките явно са правени, за да излязат на бял свят тези останки от прастари времена. Пътешествениците от „Аляска“ се убедиха, че разкопките са били необходими, щом видяха, че многобройните скелети на слонове и мамути, разпръснати по земята, бяха останали без бивни. Нямаше съмнение, че местните жители на сибирския бряг не са чакали пристигането на Патрик О’Доноган на остров Ляхов, за да дойдат сами да приберат богатствата му, и че ирландецът не е успял да намери почти нищо ценно върху повърхността на острова. Така той е бил принуден да копае, за да изрови слоновата кост, която се е надявал, че се намира по тези места, но, изглежда, тя не е била кой знае колко доброкачествена.

Впрочем младият лекар на „Вега“, както и собственикът на кръчмата „Червената котва“ в Ню Йорк бяха заявили, че мързелът е бил един от отличителните белези на Патрик О’Доноган. Поради това изглеждаше малко вероятно той да се е занимавал по-продължително време с такава неблагодарна и съвсем недоходна работа. И беше напълно възможно още при първия удал му се случай той да е напуснал остров Ляхов. Единствената надежда, че те все пак може да го намерят тук някъде, бяха пресните следи от пребиваването му в къщичката.

Една пътечка на противоположната страна, откъдето бяха дошли пътешествениците от „Аляска“, се спускаше надолу по склона към брега на морето. Те заслизаха по нея и скоро стигнаха до една падина, където от топенето на снеговете се беше образувало малко езерце, отделено от морето от скалиста верига. Пътечката продължаваше край сладководното езерце и, заобикаляйки крайбрежните скали, ги изведе пред един истински естествен залив за пристанище.

Една шейна беше изоставена на равния песъчлив бряг, а по-натам имаше следи от наскоро загаснал огън. Ерик огледа старателно брега, но не откри никъде следа от отплавала лодка.

Връщайки се към своите другари, той забеляза под един храст съвсем близо до мястото на огъня някакъв червен предмет и веднага го вдигна.

Оказа се една от онези боядисани отвън карминеночервени, пълни с говеждо месо консервени кутии, които моряците наричаха само „задушено“ и с които корабите по целия свят попълваха запасите си от хранителни продукти. На пръв поглед тази находка не беше нищо особено, тъй като Патрик О’Доноган се беше запасил с провизии от „Вега“. Показателно се стори на Ерик обаче това, че на празната косервена кутия имаше печатан етикет с надпис: „Мартинес Доминго, Валпарайсо“.

— Тюдор Браун е бил тук! — възкликна веднага той. — Когато бяхме на борда на „Вега“, ни казаха, че неговият кораб се е намирал във Валпарайсо, когато той им телеграфирал да заминат да го чакат във Ванкувър!… Така че не някой от хората на „Вега“ е захвърлил тук тази консерва, доставена от Чили и отворена съвсем наскоро! Тя е била изпразнена най-много преди три дни, а може би и само преди 24 часа!

Доктор Швериенкруна и Бредейорд поклатиха глави, сякаш се колебаеха да приемат това толкова категорично заключение, когато Ерик, който въртеше кутията в ръцете си, за да я разгледа от всички страни, им показа една подробност, която отхвърли всички съмнения: името „Албатрос“, написано с молив върху самия капак — без съмнение от доставчика, който беше изпратил стоката.

— Тюдор Браун е бил тук! — повтори Ерик. — А защо би пристигнал, ако не, за да отведе Патрик О’Доноган? Да, всичко е ясно! Той е хвърлил котва в този залив, а хората от екипажа му са го чакали, закусвайки край огъня. Той се е изкачил на хълма при ирландеца и го е откарал оттук може би доброволно, може би насила! Толкова съм сигурен в това, сякаш виждам всичко с очите си!

И все пак, въпреки сигурността си Ерик реши да огледа най-внимателно околността, за да се убеди напълно, че Патрик О’Доноган не се намира никъде наоколо. Само една разходка от един час обаче беше достатъчна, за да му стане ясно, че останалата част от острова е необитаема. Нямаше и следа от пътечка или диря, оставена от живо същество. На всички страни, докъдето поглед стига, се простираха дюни и долини, никаква растителност, никаква птица, никакво насекомо не оживяваха безмълвния пейзаж. Навред се виждаха разхвърляни гигантски кости, сякаш цяла армия мамути, носорози и зубри са били дошли някога тук, за да се спасят от ужасна катастрофа, и са намерили смъртта си на този далечен самотен остров. А някъде в далечината, зад дюните и низините, се издигаше като завеса висока планинска верига, покрита със снегове и вечни ледове.

— Да тръгваме! — каза д-р Швериенкруна! — Няма никакъв смисъл да продължаваме да претърсваме околността, защото и това, което виждаме, е достатъчно, за да се убедим, че не е било необходимо дълго да молят О’Доноган да се реши да се махне оттук.

Още преди четири часа лодката се върна при „Аляска“ и корабът веднага потегли.

Ерик не криеше, че надеждите му бяха претърпели тежък удар. След като Тюдор Браун бе успял да го изпревари да стигне пръв до остров Ляхов и без съмнение да отведе със себе си Патрик О’Доноган, беше малко вероятно той да може да го открие занапред! Човек, способен да извърши всичко онова, което Браун си бе позволил да предприеме срещу „Аляска“, способен да прояви толкова неукротима енергия, за да дойде да отведе ирландеца от такова отдалечено място, сигурно ще съумее и занапред да му попречи да го настигне. Светът е огромен, а всички морета и океани бяха открити за „Албатрос“. Как да отгатне Ерик към коя точка на „Розата на ветровете“ ’ се носеше сега Тюдор Браун заедно с О’Доноган и с неговата тайна?

Това си мислеше капитанът на „Аляска“, разхождайки се на най-горната площадка на задната част на кораба, след като бе наредил на кормчията да държи курс на запад. Към тези мрачни негови мисли се прибавиха и угризенията на съвестта как бе допуснал приятелите му да изтърпят заедно с него опасностите и умората от тази безполезна експедиция! По две линии безполезна — първо, защото Тюдор Браун бе успял да открие Норденшьолд преди „Аляска“ и, второ, задето бе пристигнал на остров Ляхов преди шведската експедиция! Те щяха да се завърнат в Стокхолм — ако изобщо успеят да се върнат, — без да са изпълнили нито една от целите на пътуването си! Наистина не бяха имали никакъв късмет!… Дано поне завръщането им донесе някаква полза, доказвайки значението на плаването на „Вега“ през това повторно преминаване по североизточния път!… Трябва на всяка цена да стигнат до нос Челюскин и да го заобиколят от изток

——

1 Роза на ветровете — график, на които са изобразени разпределението и повторяемостта на различните направление на вятъра за определен срок (месец, сезон, година и Б. пр. . пр.

 

на запад! На всяка цена да се завърнат в Швеция през Карско море!

Й ето „Аляска“ се носеше с пълна пара към опасния нос Челюскин, който мореплавателите все още считаха за непроходим. Маршрутът на „Аляска“ не съвпадаше напълно с пътя, по който бе минал „Вега“, тръгнал от устието на река Лена, където бе спрял, преди да се отправи към остров ЛЯхов. Ерик нямаше защо да се приближава към сибирския бряг. Оставяйки зад десния си борд островите Столбовой и Семеновски, записани на 4 август в корабния дневник, той пое курс право на запад, като следваше почти точно 76-ия паралел, и след осем дни успешно плаване премина разстояние от 35 градуса ширина — от 140р до 105р на изток от Гринуич. Наистина се наложи да изгорят твърде голямо количество въглища, тъй като почти през всичкото време имаха насрещен вятър. Но Ерик с основание бе решил, че трябва да направи всичко възможно, за да излязат най-бързо от тези опасни места. Стигнеха ли веднъж до устието на Енисей, щяха да намерят начин да попълнят запаса си от въглища.

На 14 август по обяд беше невъзможно да се ориентират по слънцето, тъй като гъста мъгла закриваше небето и хоризонта. Все пак те определиха приблизително, че навярно наближават големия азиатски нос. Ерик даде нареждане да се вземат всички предохранителни мерки и да се намали скоростта, а вечерта се разпореди да спрат моторите.

Тези предохранителни мерки бяха необходими. На сутринта лотът показа трийсет фута дълбочина и само час по-късно на хоризонта се очерта земя. „Аляска“ лавира, докато откри един залив, и хвърли котва.

Решиха да изчакат да се вдигне мъглата и тогава да слязат на земята. Но тъй като минаха два дни — 15 и 16 — и времето не се промени, Ерик сметна за необходимо да се доближи до брега заедно с Бредейорд, Малариус и доктора.

Тримата огледаха местността и се оказа, че заливът, където бе хвърлил котва „Аляска“, се намира на най-северната точка между двете издатини на нос Челюскин. И от двете страни брегът се спускаше съвсем полегато към водата; на юг обаче постепенно се издигаше в лек наклон и стигаше чак до планините, които изплуваха от време на време от мъглата на триста-четиристотин метра височина. Никъде не се виждаха снегове и ледове освен една ивица на самия морски бряг, както навсякъде в Арктика. Глинестата почва беше покрита с гъста растителност — мъхове, треви и лишеи. Много диви гъски и патици и десетина моржове оживяваха брега. На една скала се белееше козината на бяла мечка. Общо взето, ако не беше гъстата мъгла, която покриваше всичко със сивото си наметало, този прочут нос Челюскин или Северо съвсем не изглеждаше толкова суров и с нищо не оправдаваше печалната слава, която се носеше за него от векове.

Наближавайки най-крайната западна точка на залива, пътешествениците забелязаха нещо подобно на паметник, което се издигаше на върха на един хълм, и естествено побързаха да отидат да го видят. Оказа се, че това беше „cairn“ — купчина камъни, които крепяха една колона, направена от греда.

На колоната имаше два надписа. Първият гласеше:

На 19 август 1878 година корабът „Вега“, тръгнал от Атлантическия океан, заобиколи нос Челюскин на път към Беринговия проток. А вторият:

На 12 август 1879 година корабът „Албатрос“, идващ откъм Беринговия проток, заобиколи нос Челюскин на път към Атлантическия океан. Й тъй, и тук Тюдор Браун беше изпреварил „Аляска“! Сега датата беше 16 август!… Браун беше нанесъл втория надпис само преди четири дни!

На Ерик написаните думи се сториха иронични и жестоки и сякаш му казваха:

„Ти винаги ще бъдеш измаменият! Всичките ти усилия ще бъдат безполезни!… Норденшьолд направи първия опит, Тюдор Браун го потвърди! А ти ще се завърнеш унизен и засрамен, без да си доказал, без да си открил, без да си научил нищо!“

Той щеше да си отиде, без да добави нито дума към надписа на колоната. Доктор Швериенкруна обаче не искаше и да чуе за подобно решение, извади от джоба си едно ножче и написа върху дървото:

——

1 Северо — строг, суров (итал.). — Б. пр.

 

На 16 август 1879 година корабът „Аляска“, потеглил от Стокхолм, прекосил Атлантическия океан, Бафиново море, американските арктични протоци и Сибирско море, заобиколи нос Челюскин и продължи пътя си, за да завърши първото в света околосветско плаване през полярните води.

Каква магическа сила имат думите. Това скромно изречение напомни на Ерик какъв географски подвиг почти бе извършил вече той, без изобщо да мисли за това, и успя да му възвърне доброто настроение. Написаното беше съвсем вярно, в края на краищата „Аляска“ щеше да направи първото околосветско полярно плаване!… Преди него други пътешественици бяха навлезли в американските арктични води и бяха открили северозападния морски път! Преди него Норденшьолд и Тюдор Браун бяха заобиколили нос Челюскин и бяха минали през Североизточния проток! Никой досега обаче не бе преминал от единия проток в другия и не бе направил в арктичните морета пълен кръг от 360 градуса около полюса! А на „Аляска“ оставаха да преплава само още някакви си 80 градуса, за да затвори кръга! В най-лошия случай за целта му бяха необходими още десет дни.

Тази нова перспектива вдъхна толкова плам на всеки от четиримата пътешественици, че те мислеха вече само по-бързо да отплават. Ерик обаче реши да изчака до другия ден, дано да се вдигне мъглата. Изглежда обаче, мъгливото време бе хроническата болест на нос Челюскин и след като новият ден настъпи, без да се покаже слънцето, капитанът даде заповед да вдигнат котва.

Като остави на юг залива Таймир, както се нарича и големият сибирски полуостров, чиято най-издадена част е нос Челюскин, „Аляска“ пое курс на запад и плава, без да спира, целия ден и цялата нощ на 17. На 18 сутринта най-после излязоха от мъглата и навлязоха в ясно и огряно от слънцето море. Към обяд решиха, че вече могат да обсъдят положението, когато вахтеният доложи, че вижда кораб на югозапад.

Да се срещне кораб в тези толкова малко посещавани води, беше съвсем необичайно явление, за да не обърнат специално внимание на това съобщение. Ерик побърза да се изкачи в наблюдателната кабинка и дълго оглежда през бинокъла кораба, за който току-що му бяха съобщили. Впрочем той плаваше доста хлътнал във водата, имаше такелаж като на шхуна и комин, макар че в момента плаваше с платна. Като слезе на палубата, младият капитан беше съвсем блед.

— Много ми прилича на „Албатрос“ — каза той на доктора.

После даде заповед да преминат на пълна пара.

След не повече от четвърт час стана ясно, че те вече приближават отсрещния кораб, чийто корпус можеше да се види сега и с просто око. Той плаваше с платна при съвсем слаб вятър и посоката му образуваше съвсем остър ъгъл с курса на „Аляска“.

Неочаквано обаче там настъпи промяна. Гъст облак дим се издигна над комина и остави след себе си дълга черна лента. Корабът се понесе с пълна пара в същата посока като „Аляска“.

— Няма никакво съмнение, това е „Албатрос“! — промълви Ерик.

Той отново заповяда на главния механик да увеличи парата. Плаваха вече с 14 възела. Четвърт час по-късно те станаха шестнайсет.

Корабът, който преследваха, не бе успял още да развие такава скорост и „Аляска“ вече го настигаше. След трийсет минути го бяха приближили дотолкова, че можеха да различат ясно мачтите, килватера и хората, които се движеха по палубата; накрая се видяха перилата на кърмата и буквите, с които бе изписано „Албатрос“.

Ерик даде заповед да вдигнат шведския флаг. Миг след това „Албатрос“ вдигна флага със звезди на американските щати.

Още няколко минути и двата кораба бяха вече на разстояние не повече от триста-четиристотин метра. Тогава капитанът на „Аляска“ излезе на командния мостик и извика с рупор в ръка на английски към „Албатрос“.

— Ехей!… „Албатрос“!… Искам да разговарям с капитана ви!…

Един мъж се изкачи на мостика на „Албатрос“. Беше Тюдор Браун.

— Аз съм собственик и капитан на тази яхта — каза той. — Какво искате от мен?

— Искам да знам дали на борда на кораба ви се намира Патрик О’Доноган.

— Патрик О’Доноган е на моя кораб и ще ви отговори лично — отвърна Тюдор Браун.

Той даде знак и един мъж се приближи до него на капитанския мостик.

— Това е Патрик О’Доноган — поде наново собственикът на „Албатрос“. — За какво ви е?

Ерик толкова дълго бе очаквал тази среща, толкова дълго пътуване бе направил заради нея, че сега, оказал се неочаквано лице в лице с този човек с червени коси и със смачкан нос, който го гледаше подозрително, се оказа неподготвен и в първия миг не знаеше какво да го попита. После, успял да събере мислите си, каза с усилие:

— Бих желал да разговарям дълго и лично с вас. Търся ви от няколко години и пристигнах в тези води, за да ви открия. Бихте ли се прехвърлили на борда на моя кораб?

— Не ви познавам и ми е добре тук, където съм — отвърна онзи.

— Но аз ви познавам! Знам от господин Боулс от Ню Йорк, че вие сте били на борда на „Цинтия“ по време на корабокрушението и че сте му говорили за „детето върху спасителния пояс“! Аз съм това дете и по този повод искам да науча от вас подробностите, които знаете.

— Ще трябва да попитате някого другиго, а не мен, защото аз нямам никакво намерение да разговарям с вас!

— Нима искате да кажете, че това не е въпрос на съвест за вас?

— Мислете каквото си искате, хич не ме е еня! — отвърна онзи.

Ерик беше решил да не показва възбудата си.

— По-добре ще бъде за вас да ми кажете доброволно онова, което така силно ме интересува, вместо да се излагате на опасността да ви разпитат в съда — добави той студено.

— Да ме разпитат в съда!… Най-напред ще трябва да ме заведете там! — отвърна грубо мъжът.

Сега се намеси и Тюдор Браун:

— Виждате, че съвсем не е моя вината, дето не можете да получите сведенията, които искате — каза той на Ерик. — Така че да приключваме и да продължим всеки по пътя си.

— Защо всеки по пътя си?… Не е ли най-лесно да плаваме заедно, докато стигнем до цивилизован бряг, за да уредим там засягащия ни въпрос? — отвърна младият капитан на „Аляска“.

— Нямам за разрешаване никакви въпроси с вас и нямам нужда да плавам заедно с когото и да било — отвърна Тюдор Браун и понечи да слезе от капитанския мостик.

Ерик го спря със знак с ръка.

— Собственико на „Албатрос“ — възкликна той, — аз плавам с пълномощия от моето правителство и следователно съм офицер от морската полиция!… Подканвам ви веднага да ми представите своите документи!…

Тюдор Браун дори не отвърна нищо и слезе от мостика, като повика другия да го последва.

Ерик изчака две минути, после заговори отново:

— Собственико на „Албатрос“, обвинявам ви в опит да потопите моя кораб край Бас Фроад на Сен и ви задължавам да се явите да дадете обяснение по този повод пред морския съд!… Ако не се подчините на това нареждане, ще бъда принуден да ви заставя със сила!

— Опитайте, ако можете! — извика Тюдор Браун и даде заповед корабът му да потегли.

Докато бяха разговаряли, яхтата се бе извъртяла незабележимо и бе застанала под прав ъгал с носа на „Аляска“. Неочаквано винтът й заработи и тя зацепи водите, които побеляха и закипяха. Силно изсвирване прокънтя във въздуха и „Албатрос“ се плъзна по вълните с пълна посока към Северния полюс.

Две минути след това „Аляска“ се впусна подире й.