Вернер Бройниг
Нашето време

Цъфтели са сигурно дивно цветята

и преди векове, в есента

звучала е с нощния вятър

на нечия млада любов песента.

И чучулиги ще порят небето

след хиляда години дори,

земята ще бъде далеч по-приветна,

по-топло човешкият взор ще зари.

 

Но толкова близко до тая планета едва ли

са слизали някога тия звезди,

небето пък сигурно не е видяло

подобно Начало преди.

Не е била любовта ни така застрашена,

но и велика, каквато е в нашия век;

човекът започва сега чак, във нашите дни устремени,

да бъде Човек.

 

И след хилядолетия младите хора

ще се целуват, но с тях туй не ще се повтори:

вече да любят открито и с право,

но пак да са длъжни да хранят ненавист.