Ханс Магнус Енценсбергер
До всички слушатели

Нещо, което няма боя, нещо,

което на нищо не мирише, нещо непрестанно

капе от усилвателните служби,

засяда завинаги по шевовете на времето

и на обувките, нещо, което подува,

което иде от кокса, духа

като бледен бриз дивидентите

и кървавите платна на болниците,

което лепне в шушукането за постове и премии,

нещо, което в реките тече и мори

сьомгата, нещо безцветно, което потъва

и убива калкана в пясъците.

 

Малцинството има болшинство.

Мъртвите не са питани.

 

В държавните печатници

злобното олово се въоръжава,

министерствата жестикулират, на мушкато

и на угаснали резолюции мирише

август. Пленумът е празен.

Отсреща на небето описват

радарните паяци своите мрежи.

Танкерите в дока

знаят това, преди да дойде лоцманът,

и зародишът знае това

в своя топъл и трепкащ ковчег.

 

Има нещо във въздуха, лепкаво

и жилаво, нещо, което няма боя

(само новите акции не чувствуват това),

нещо срещу нас, срещу морската звезда

и жито. И ний ядем от това

и поглъщаме нещо жилаво,

и си лягаме сред цъфтящите реклами,

сред нашите планове, доверчиво

заспивайки във парещата риза

като заложници, обкръжени от една постоянна

безцветна и увеличаваща се бездна.