Анемари Бострьом
Из „Терцини на сърцето“

* * *

Защото огъня обичам, свободата

на пламъка немирен, не жарта

в огнището, защото мразя тишината,

 

или черковния олтар, аз жертвувам кръвта

за друго божество: страстта ми.

Защото любя синята вода

 

на приливите във море широко,

мощта на въздуха — неумолима и голяма,

защото любя аз земята, сока

 

на плодовете, от които стича

кръв, мирис и дихание дълбоко,

защото аз живота любя безгранично,

 

защото любя любовта,

                        аз те обичам!

* * *

Не искам да привикне мисълта ми,

че твоите пътища към мен вървят,

че часовете, дето бяхме двама,

 

във делничните дни ще отлетят,

че блясъкът ще бъде мимолетен.

Бъди ми гостенин, дошъл от път,

 

за танц един на празник светъл,

за час един ме придружи в нощта,

най-скъп цветец бъди ми от букета,

 

и капка вино, що на любовта

възобновява постоянно сока.

Поискам ли, оставяй ме сама,

 

на тебе да се радвам по-дълбоко.