Гюнтер Дайке
У грънчаря

Буца от глина

във грижлива ръка,

дискът се върти и ти

се изменяш така:

 

като делва извита,

съдина ненагледна,

не те напълват нивга за насита

и твоите капки последни

до дъно нивга не изпиват —

по жътва на обед в полето

и в къщи, когато заспиват.

 

На ръката изкусна се ти покори,

извивай се в тоз кръговрат,

повторно в жарта обгори —

към устни скоро ще те поднесат.

 

Ваза и свещник, и блюдо,

делва, кърчаг —

изменяй се, глинено чудо,

съдина от пръст!

 

А ти, род човешки, що пак

толкова нещо разби

от жажда за мъст,

взри се накрая по-ясно,

поучи се от крехките вещи

със себе си поне по-грижливо

да се отнасяш.