Щефан Хермлин
Пепелта на Биркенау

Лека като сенки прохладни,

като сторен от птица ветрец,

бяло облаче в знойно пладне,

на глухарче подухнат прашец,

като сняг върху мъртви клепки,

като детско хорце в пролетта,

пеперуда златиста, която трепка

по червени устни на полски цветя,

като глътка вода, що се дава

на умиращ пред сетния дъх —

тъй си лека, човешка забрава,

като хладен вечерен лъх.

 

Гдето денят и нощта са елени,

гдето ръжда по релси жълтее —

пепелта на невинни, неотмъстени

върху мачтата на ветровете се вее.

Биркенау, което значи

брезов кът, днес лежи без брези.

Само тук-там бодил невзрачен

по самотния камък пълзи.

А по моите подметки полепна,

натежа многослойната прах,

и задърпа ме тя, и зашепна:

— Припомни си за тях!

 

Тежка като товар по стръмно,

като млъкване в решителен миг,

като мрак, преди да разсъмне,

като сдавен предсмъртен вик,

като сетно „прости“ на перона,

като майчина сълза в нощта…

Задушените в газ милиони —

те обичаха любовта,

в здрача тръпнеха, бяха млади…

Като задух пред буря и глухота,

като облачни плътни грамади

тежка е паметта.

 

Но ония, които си спомнят,

те са много, ще станат безброй.

Ни един от убийците вероломни

на земята да няма покой.

Сива пепел отвред ги пресреща,

вредом сипе я вятър крилат.

О, сеитба на пепел гореща —

нека цял свят да бъде засят!

Да поникне по всички пътеки

и във всички сърца пепелта,

като забравата лека,

като спомена тежка е тя.

 

Ще поникнат за жетва богата

плодоносните й семена:

ще разцъфнат мирът, свободата

и в последната скръбна страна.

Който вярва в надеждата свидна,

вижда нежни брези със листа

там, где сянка на гълъб прелитна

върху хълмите на пепелта.

Чува сетни въздишки, отломени

и прелени във песенен ек —

тежък като спомени,

като забрава лек.