Карл Кролов
На моето дете

Крие те жена ми под сърцето,

а нещата те очакват вече.

В сън ти виждам нощем личицето,

знам, че близо си, а не далече.

 

Чувам твоя първи детски крясък,

който къса тишината тежка.

Първото дихание във блясък

ми събужда радостта човешка.

 

Тъй живота ми се удължава

в разговор със тебе, рожбо моя,

и свещта безмълвно се стопява,

и звездите чезнат във покоя.

 

Чакам те да дойдеш тук при мене,

пъргаво да риташ със краченца,

да играеш с кукли и елени —

много ли е, миличко детенце?

 

Тайно те желаех дни и нощи,

чаках те да дойдеш тъй отколе.

Ти дойде и даде радост още,

аз угасвам, ти израстваш волен.